ПРИСЪДА

М О Т И В И към присъда от 12.05.2009 г. по НОХД № 49/2009 г., по описа на Първомайския районен съд:

Подсъдимият А.М. е предаден на съд с обвинения за извършени престъпления по чл.346, ал.2, т.1, предл.І и предл.ІІ, т.2, предл.ІІІ, т.3, във връзка с ал.1, във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предл.ІІ и т.5, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК, а именно:

В периода 30.12.2008 г. до 05.01.2009 г. в гр.Чирпан, обл. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне в немаловажен случай с Д.М. и чрез използване на техническо средство - отверка, противозаконно отнел чужди моторни превозни средства:

На 30.12.2008 г. л.а. “ВАЗ 21061” с ДК № *** от владението на К.В.К., без негово съгласие, с намерението да го ползува, като същият е бил изоставен без надзор и е последвала повреда по превозното средство.

На 05.01.2009 г. л.а. “ВАЗ 2101” с ДК № *** от владението на П.А.З., без нейно съгласие, с намерението да го ползува, като същият е бил изоставен без надзор и е последвала повреда по превозното средство.

Подсъдимият Д.М. е предаден на съд с обвинения за извършени престъпления по чл.346, ал.2, т.1, предл.І и предл.ІІ, т.2, предл.ІІІ, т.3, във връзка с ал.1, във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предл.ІІ и т.5, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК, а именно:

В периода 30.12.2008 г. до 05.01.2009 г. в гр.Чирпан, обл. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне в немаловажен случай с А.М. и чрез използване на техническо средство - отверка, противозаконно отнел чужди моторни превозни средства:

В пледоарията си представителят на Районна прокуратура Първомай поддържа повдигнатите обвинения, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт. Предлага на подсъдимият М. да бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок под предвидения минимум за съответното престъпление.

Досежно подсъдимият М. предлага да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок под предвидения минимум за съответното престъпление, при приложението на чл.55, ал.1 т.1 от НК.

Подсъдимият А.М. дава обяснения, признава се за виновен, изразява съжаление за извършеното и моли съда да определи възможно най – малкото наказание.

Подсъдимият Д.М. дава обяснения, признава се за виновен, изразява съжаление за извършеното и моли съда да наложи възможно най – ниското наказание.

Защитникът на подсъдимия М. адв.С.К.-М. от АК- П., назначена от досъдебното производство, моли съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55, ал.1 от НК в минимален размер.

Защитникът на подсъдимия М. адв.И.Д. от АК- П., назначен при условията на чл. 372, ал.2 от НПК моли съда да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55, ал.1 от НК в минимален размер.

Съдебното следствие по делото е проведено по реда на чл.372, ал.4, във връзка с чл. 371, т.2 от НПК, предвид направеното от подсъдимите признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното съгласие от тяхна страна да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимите и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимите, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

Подсъдимият А.М. *** и е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер преди настоящото деяние.

Подсъдимият Д.М. ***, също е осъждан многократно за престъпления от общ характер преди настоящото деяние.

На 30.12.2008г. вечерта подсъдимите А.М. и Д.М., извършили кражба от магазин за хранителни стоки в град Чирпан. Решили да превозят отнетите вещи с лек автомобил, паркиран в близост до обекта от който извършили кражбата. На улица “Свобода” бил паркиран лек автомобил “ВАЗ 21061”, с ДК № ***, собственост на К.В.К. ***. Двамата подсъдими решили да я отнемат и да си послужат с нея за транспортиране на вещите от магазина. М. отворил автомобила с отверка, която носел със себе си, впоследствие се опитал да отвори багажника, но не успял, а само повредил ключалката. Затова двамата натоварили вещите на задната седалка. М. дал на късо кабелите на контактния ключ, а М. бутал автомобила, докато го приведат в движение. М. се качил и двамата пристигнали в град Първомай, като мислели да отидат до град Пловдив, където да продадат отнетите вещи. В град Първомай, горивото на автомобила свършило и М. се опитал да отвори капачката на резервоара. Не успял да отвори капачката, тъй като се счупила ключалката. Двамата подсъдими не успели да налеят гориво, поради което взели от автомобила вещите си и го оставили на мястото, където свършило горивото, отключен.

На 05.01.2009 година двамата обвиняеми извършили друга кражба на хранителни стоки от магазин в град Чирпан. След като изнесли отнетото имущество от магазина, двамата отишли на ул.”Христо Ботев”, където бил паркиран автомобила на П.З., марка “ВАЗ 2101” с ДК № ***. отключил автомобил с отверка, двамата натоварили вещите които носели със себе си и привели автомобила в движение, като М. поставил отверката вместо контактен ключ и счупил патрона. Потеглили към град Пловдив, като минавали през град Първомай. В град Първомай горивото на автомобила свършило и двамата взели вещите си от него. Оставили автомобила отключен и отишли на ЖП гарата, да чакат влак за град Пловдив.

Изложената фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимите и събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимите, което съдът цени при условията на чл. 373, ал.3 от НПК.

ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият А.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.346, ал.2, т.1, предл.І и предл.ІІ, т.2, предл.ІІІ, т.3, във връзка с ал.1, във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предл.ІІ и т.5, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Д.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.346, ал.2, т.1, предл.І и предл.ІІ, т.2, предл.ІІІ, т.3, във връзка с ал.1, във връзка с чл.195, ал.1, т.4, предл.ІІ и т.5, във връзка с чл.26, ал.1, във връзка с чл.28, ал.1 от НК.

Подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние отнемане в двете му части – те са прекратили фактическата власт на собствениците, върху автомобилите, предмет на престъпленията, и са установили своя трайна фактическа власт върху тях – завладяли са ги и са се придвижвали с тях, съобразно своето желание.

При осъществяване на престъпленията за улеснение, подсъдимите са използували техническо средство – отверка. Именно с нея, подсъдимите са привеждали в движение автомобилите, предмет на престъпленията, което мотивира съда да приеме, че отнемането е извършено чрез използване на техническо средство по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 от НК.

Подсъдимите са оставяли отнетите автомобили на места, различни от местата, където са били паркирани, което е лишило предишните им владелци от възможността да упражняват обичайния контрол върху тях, което налага квалифицирането на деянията и по чл. 346, ал.2, т.1 от НК.

Решенията за извършване деянието, осъществено в периода 30.12.2008 г. до 05.01.2009 г. е взето предварително. Подсъдимите са обмислили своите бъдещи действия, осигурили са си техническо средство, улесняващо извършването на престъплението, придвижили са се до мястото на престъплението, след което са осъществили изпълнителното деяние. Всичко това налага извода, че те са действали след предварителен сговор по смисъла на чл.195, ал.1, т.5 от НК.

Деянията не представляват маловажен случай поради обстоятелството, че същото е осъществено при наличие на квалифициращия признак по чл. 195, ал.1, т.4 НК, както и с оглед личността на подсъдимите - и двамата са осъждани преди извършване на настоящите престъпления.

От свидетелството за съдимост на подсъдимия М. се установява, че с Присъда по НОХД № 741/02 на ХРС, за престъпления по чл.346, ал.2, т.1 и 3, във вр. с ал.1 от НК и чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година. С Присъда по НОХД № 15/04 на ЧРС за престъпления по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК и чл.346, ал.2, т.1 и 3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер от 4 години. С С Присъда по НОХД № 24/04 на ЧРС, за престъпления по чл.346, ал.2, т.1 и 3, във вр. с ал.1 от НК и чл.196, ал.1 т.1, във вр. с чл.195, ал.1, т.3,4 и 5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1 б.”б”, във вр. с чл.26 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 4 година. С Присъда по НОХД № 165/04 на ДРС за престъпления по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26 от НК и чл.346, ал.2, т.1 и 2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл.26 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер от 4 години и 6 месеца. С Присъда по НОХД № 283/04 на ХРС за престъпления по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и 5 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК и чл.346, ал.2, т.1, 2 и 3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер от 3 години.

На основание чл. 23 от НК му е определено едно общо наказание по наложените присъди от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.24 от НК, така определеното общо наказание е увеличено с 6 месеца или общо лищаване от свобода в размер на 5 години. Присъдата е влязла в законна сила на 07.10.2004г. Следователно към момента на деянието, подсъдимият М. е бил осъждан за престъпления по чл. 346, ал.2, т.1 и т.3 от НК, т.е. престъпление от същия вид. Ето защо съдът приема, че настоящото деяние е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28 НК.

От свидетелството за съдимост на подсъдимия М. се установява, че с Присъда по НОХД № 15/04 на ЧРС за престъпления по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК и чл.346, ал.2, т.1 и 3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер от 4 години. С Присъда по НОХД № 24/04 на ЧРС, за престъпления по чл.346, ал.2, т.1 и 3, във вр. с ал.1 от НК и чл.196, ал.1 т.1, във вр. с чл.195, ал.1, т.3,4 и 5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1 б.”б”, във вр. с чл.26 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 4 година. С Присъда по НОХД № 165/04 на ДРС за престъпления по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26 от НК и чл.346, ал.2, т.1 и 2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл.26 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер от 4 години и 6 месеца. С Присъда по НОХД № 283/04 на ХРС за престъпления по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и 5 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК и чл.346, ал.2, т.1, 2 и 3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер от 3 години.

На основание чл. 23 от НК му е определено едно общо наказание по наложените присъди от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.24 от НК, така определеното общо наказание е увеличено с 6 месеца или общо лищаване от свобода в размер на 5 години. Присъдата е влязла в законна сила на 22.10.2004г. Следователно към момента на деянието, подсъдимият М. е бил осъждан за престъпления по чл. 346, ал.2, т.1 и т.3 от НК, т.е. престъпление от същия вид. Ето защо съдът приема, че настоящото деяние е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28 НК.

От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимите се налага извода, че от субективна страна, престъпленията са извършени виновно при пряк умисъл.

Подсъдимият М. е съзнавал, че отнема автомобили, които не му принадлежат, без съгласието на собствениците им и е имал намерение да ги ползва, което е сторил управлявайки ги в избрана от него посока. А това означава, че той е съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.

Подсъдимият М. е съзнавал, че отнема автомобил, който не му принадлежи, без съгласието на собственика му и е имал намерение да го ползва, което е сторил возейки се в него в избрана от него посока. А това означава, че той е съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им.

С оглед изложеното, съдът намира за доказано по безспорен начин, че подсъдимият А.М. в периода 30.12.2008 г. до 05.01.2009 г. в гр.Чирпан, обл. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне в немаловажен случай с Д.М. и чрез използване на техническо средство - отверка, противозаконно отнел чужди моторни превозни средства, както следва -на 30.12.2008 г. л.а. “ВАЗ 21061” с ДК № *** от владението на К.В.К., без негово съгласие, с намерението да го ползува, като същият е бил изоставен без надзор и е последвала повреда по превозното средство. На 05.01.2009 г. л.а. “ВАЗ 2101” с ДК № *** от владението на П.А.З., без нейно съгласие, с намерението да го ползува, като същият е бил изоставен без надзор и е последвала повреда по превозното средство – престъпление по чл.346, ал.2, т.1, т.2 и т.3,във вр. с ал.1, вр. с чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, за което го призна за виновен.

С оглед изложеното, съдът намира за доказано по безспорен начин, че подсъдимият Д.М. в периода 30.12.2008 г. до 05.01.2009 г. в гр.Чирпан, обл. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне в немаловажен случай с А.М. и чрез използване на техническо средство - отверка, противозаконно отнел чужди моторни превозни средства, както следва - на 30.12.2008 г. л.а. “ВАЗ 21061” с ДК № *** от владението на К.В.К., без негово съгласие, с намерението да го ползува, като същият е бил изоставен без надзор и е последвала повреда по превозното средство. На 05.01.2009 г. л.а. “ВАЗ 2101” с ДК № *** от владението на П.А.З., без нейно съгласие, с намерението да го ползува, като същият е бил изоставен без надзор и е последвала повреда по превозното средство – престъпление по чл.346, ал.2, т.1, т.2 и т.3,във вр. с ал.1, вр. с чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, за което го призна за виновен.

ІІІ. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.

При определяне вида и размера на наказанията съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.

Съгласно първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до десет години.

С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимите, мотивите им за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.

Съдът определи на подсъдимите вид и размер на наказанията, при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, към която препраща разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, като се съобрази с тежестта на деянието, имотното състояние на подсъдимите и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.

При определяне наказанието на подсъдимия М. съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства –направените самопризнания по време на досъдебното производство, изразеното съжаление за извършеното и младата му възраст.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете предходните осъждания на подсъдимия, надхвърлящи изискванията на чл.28 от НК.

Водим от изложеното съдът приема, че на подсъдимият М. следва да се наложи наказание осем месеца “лишаване от свобода” за извършеното престъпление, при първоначален “строг” режим на изтърпяване.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете предходните осъждания на подсъдимия М., надхвърлящи изискванията на чл. 28 от НК.

Водим от изложеното съдът приема, че на подсъдимият М. следва да се наложи наказание осем месеца “лишаване от свобода”, при първоначален “строг” режим на изтърпяване.

Съдът намира, че за постигане целите на чл. 36 от НК и с оглед обстоятелството, че по време на досъдебното производство не са събрани доказателства за правоспособността на подсъдимите, не е необходимо да налага и наказанието по чл. 346, ал.4 от НК – “Лишаване от право за управление на МПС”, поради което и на основание чл. 55, ал.3 от НК, съдът не лиши подсъдимите от право да управляват МПС.

Направените по делото разноски, възлизащи общо на 187 лева, съдът възложи в тежест на подсъдимите, т.е. по 93,50 лева на всеки от тях.

ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

Причините и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание на подсъдимите, липсата на морално-волеви задръжки, както и криминогенната обстановка в страната.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

Районен съдия: (п)

МЗ / АГ