по НОХД № 16 / 2009 година

Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия Н.А.И. ***, за това, че на 22.08.2008 година в град Първомай, обл. Пловдив, е намерил чужди движими вещи (1 брой кожена дамска чанта на стойност 33,60 лева, 1 брой мобилен телефон марка „Сименс А65” на стойност 40 лева, 1 брой карта на М-Тел „Релакс 500” на стойност 12 лева, 1 брой очила с диоптър на стойност 37,50 лева, 1 брой калъф за очила, твърд, на стойност 5 лева, детски дрехи и обувки на обща стойност 10 лева, дамски несесер на стойност 10 лева и пари – сумата от 50 лева, всичко на обща стойност 198,10 лева), собственост на М.А.Б. от *** и в продължение на една седмица не е съобщил за тях на собственика, на властта или на този, който ги е загубил – престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението, предмет на делото, както и че деянието му следва да се преценява при условията на чл. 55 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище на подсъдимия да бъде наложено наказание глоба в минимален размер.

Адвокат С.К., служебен защитник на подсъдимия Н.И., заявява, че подзащитният й признава вината си както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание, и я осъзнава. Моли наложеното наказание да е в минимума на предвиденото в Наказателния кодекс за престъплението му.

Подсъдимият се присъединява изцяло към казаното от защитника си. Признава вината си, както и на основание чл. 371, т. 2 от НПК - изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното и моли Съда за минимално наказание.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Н.А.И. е роден на *** в ***, ЕГН **********, самоопределя се като циганин, български гражданин, неженен, без образование (неграмотен), безработен, с адрес: ***.

На същия по НОХД № 160 / 1993 година на Районен съд – Нова Загора с Присъда № 175 от 10.11.1993 година, влязла в сила на 25.11.1993 година, за престъпление по чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК е наложена глоба, но е реабилитиран по право и следва да се счита неосъждан.

Около обяд на 22.08.2008 година в град Първомай, област Плодив, пострадалият свидетел М.А.Б. се прибира към дома след разходка в центъра на града с правнука си, като е сложила дамската си бяла кожена чанта на бебешката количка. В чантата на свидетеля Б. се намират мобилният й телефон „Сименс А65” с карта на М-Тел „Релакс-500”, очила с диоптър, поставени в черен твърд калъф, дамски несесер, личната й карта и други документи, пари – сумата от 50 лева, както и полетиленова торбичка с новозакупени детски дрехи и обувки.

Когато М.Б. преминава през паркинга на хотел-ресторант „България” в центъра на града, дамската й чанта пада от количката, но пострадалата не забелязва и продължава пътя си.

В същото време подсъдимият Н.И. отива в „Бюро по труда” в град Първомай, намиращо се в близост до посочения паркинг, и вижда чантата. Оглежда се и тъй като няма никого наоколо, я взема и се прибра в дома си в ***.

На около 70 метра от мястото, на което изпуска чантата си, свидетелят М.Б. забелязва липсата и понеже живее наблизо, първо отива до дома си, за да остави детето, след което веднага се връща по обратния път, но не намира вещта си.

По-късно пострадалата подава жалба в полицията и от проведените оперативно-издирвателни мероприятия през месец октомври 2008 година е установен извършителят на деянието.

В хода на разследването подсъдимият предава доброволно на разследващите органи инкриминираните вещи (върнати на пострдалата) с изключение на сумата от 50,00 лева, която е похарчил.

От извършените стоково-оценъчни експертизи се установява, че общата стойност на инкриминираното имущество на свидетеля М.Б. възлиза на 198,10 лева (сто деветдесет и осем лева и десет стотинки).

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: протокол за доброволно предаване (л. 7 от дознанието), стоково-оценъчни експертизи (л. 16, л. 33 от дознанието), постановление за връщане на веществени доказателства (л. 18 от дознанието), справка за съдимост (л. 22 от дознанието), характеристична справка (л. 23 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 11, л. 13 и л. 31 от дознанието), от показанията на пострадалия свидетел (л. 14 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство и в съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които са обективни, взаимно допълващи се и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключенията на представените по делото и приети по съответния ред експертизи като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

При обсъждането на събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци на престъплението, за което му е повдигнато обвинение по чл. 207, ал. 1 от НК тъй като на 22.08.2008 година в град Първомай, област Пловдив, намира чужди движими вещи (един брой дамска кожена чанта на стойност 33,60 лева, един брой мобилен телефон „Сименс А 65” на стойност 40,00 лева, един брой карта на М-Тел „Релакс 500” на стойност 12,00 лева, един брой очила с диоптър на стойност 37,50 лева, един брой твърд калъф за очила на стойност 5,00 лева, детски дрехи и обувки на обща стойност 10,00 лева, дамски несесер на стойност 10,00 лева и пари – сумата от 50,00 лева) на обща стойност 198,10 лева (сто деветдесет и осем лева и десет стотинки), собственост на М.А.Б. от ***, и в продължение на една седмица не съобщава за тях на собственика, на властта или на този, който ги е загубил.

От обективна страна. С действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на посоченото престъпление, защото пострадалата се е лишила от владението на движимите си вещи със загубването им, а Н.А. ги намира и прибира, но повече месец не съобщава за това на органите на властта или на лицето, което ги е изгубило.

От субективна страна. Подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия Н.А.И. престъпление, за да определи наказанието му, предвид целите по чл. 36 от НК и съобразявайки обстоятелствата по чл. 55 от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:

За подсъдимия са налице смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че признава вината си, съдейства за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало, тъй като е реабилитиран, недоброто му материално положение, защото е безработен, както и че част от инкриминираното имущество е възстановено. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчитат присвоителните действия на дееца с изхарчването на намерените пари.

Така при преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест за подсъдимия, след прилагане на чл. 55, ал. 1, точка 1 от НК, но при съобразяване с императивната норма на чл. 47, ал. 1, изречение последно от НК Съдът е на мнение, че най-справедливо би било да му се наложи наказание глоба в размер на минимума от 100 (сто) лева.

Така наложеното наказание съответства на обществената опасност на деянието и на виновния, на семейното му и на имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

Но снование чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 50 (петдесет) лева за стоково-оценъчни експертизи на досъдебното производство, както и сумата от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

Председател: (п)

СЗ / АГ