М О Т И В И по НЧХД № 203/2008 г. по описа на Първомайския районен съд:

Обвинението против подсъдимия П.Д.К. е за това, че на 24.09.2008г. в село Искра, област Пловдив, е причинил на А.Д.А. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

В настоящото наказателно производство при условията на чл.85 и сл. от НПК съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД, предявен от тъжителят А.Д.А. против подсъдимия за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания. Предвид предявения граждански иск и по молба на тъжителят А., съдът конституира същия като граждански ищец.

Адвокат И.С. от АК П., в качеството му на повереник на тъжителя, конституиран и като граждански ищец поддържа тъжбата и предявеният с нея граждански иск. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Моли гражданския иск да бъде уважен.

Частният тъжител и граждански ищец А.Д.А. поддържа тъжбата и предявеният с нея граждански иск.

Подсъдимият П.Д.К. дава обяснения, като не се признава за виновен.

Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения заема становище, че подсъдимия не е извършил престъплението, в което е обвинен и моли съда да го признае за невиновен и да го оправдае.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Подсъдимият К. работел като продавач в кафене, намиращо се в село Искра, област Пловдив. Сутринта на 24.09.2008 година, около 8,30 часа, същия бил на работа в кафенето. Там се намирали и разпитаните по делото свидетели Г.П.С., Я.Н.Д., А.В.К., Г.А.Р. и А.Й.Х., които били насядали по масите в заведението.

Тъжителят твърди в тъжбата, че на 24.09.2008г. около 8,30ч. отишъл до кафенето, където работел К. с автомобила с който извършвал таксиметрови превози, спрял автомобила в близост до заведението и влязъл вътре, за да си купи кафе. Тъй като подсъдимия К. се бавел, тъжителя го подканил да побърза, защото не можел да чака повече. К. му казал, да отиде в друго кафене, след като бърза и не може да изчака. Тъжителя излязъл навън и бил решил да си тръгне. В този момент видял, че подсъдимия грабнал един от пластмасовите столове, които били наредени пред заведението и го ударил с него по главата. Тъжителя загубил равновесие и паднал на земята, след което подсъдимия започнал да го рита. Видял, че някакви хора, дръпнали К. назад, като му казвали да остави тъжителя. Тъжителя станал, качил се в автомобила си и отишъл директно в УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД град Пловдив, откъдето бил насочен към Катедра “Съдебна медицина” при Медицински университет град Пловдив, където се освидетелствал по собствено желание.

В подкрепа на своите твърдения, тъжителят ангажира гласни доказателство в лицето на свидетеля А.Ф.Д.,***. От неговите показания е видно, че на посочената в тъжбата дата, около 7,00 часа, същия се е намирал извън селото, където пасял крави. Тъжителят обещал да му даде 50 лв, за да му стане свидетел и да потвърди изнесеното в тъжбата, като очевидец. Понеже, тъжителя не удържал на обещанието и не му дал пари, свидетеля в показанията си казва, че по времето описано в тъжбата, като време на извършване на деянието не е бил в селото и не е могъл да възприеме нищо от описаното в нея.

В противна насока показания депозират свидетелите Г.П.С., Я.Н.Д., А.В.К., Г.А.Р. и А.Й.Х. По времето описано в тъжбата те са се намирали в заведението и са възприели от непосредствена близост разговора между тъжителя и подсъдимия и извършените от всеки от тях действия. Същите сочат, че по време на очертания в тъжбата конфликт са били в заведението, където са се намирали и пъдсъдимия и тъжителя. Чули са разговора между тях и са видели как тъжителя напуска заведението, без да описват някакви видими наранявания по него. Вътре в заведението между тъжителя и подсъдимия, свидетелите са чули само разговор на висок тон, без какъвто и да било физически контакт. Тъжителя напуснал сам заведението и тогава те чули трясък от счупен пластмасов стол, след което заедно с подсъдимия излезли пред заведението и видели, как тъжителя се качва на автомобила с които пристигнал и потеглил в неизвестна за тях посока.

От представеното и прието като доказателство по делото съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 1512/2008г. е видно, че на 24.09.2008г. тъжителят е посетил бил прегледан и в кабинет по „Съдебна медицина”, при което били констатирани разкъсно–контузни рани на главата, лявото ухо, дясната ръка, кръвонасядания и охлузвания по главата и лицето, хълбочната област вдясно и дясната ръка. Тези травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В заключението на представената и приета от съда, като добросъвестно и компетентно изготвена, съдебно медицинска експертиза е видно, че при освидетелстването на тъжителя, същия е имал описаните по горе наранявания. Същите могат да бъдат получени по време и начин описани в тъжбата, по описания механизъм. Същите могат да бъдат получени и по други начини освен описаните в тъжбата, като вещото лице описва само механизма на получаване на травматичните увреждания от удар или притискани върху или с твърд предмет.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира че обвинението е недоказано. По делото не се събраха доказателства, че подсъдимият е нанесъл на тъжителя удар с стол в главата на тъжителя и в последствие удари с ритници в областта на тялото. А основен принцип на наказателното право е, че присъдата не може да почива на предположения - чл.303, ал.1 от НПК, както и че съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Би могло да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин въз основа на косвени доказателства, само ако последните установяват цяла поредица от такива факти и обстоятелства, които водят до един единствен възможен извод за виновността на подсъдимия, какъвто извод в случая не може да се направи.

По горните съображения, съдът призна подсъдимият за невиновен в това, че на 24.09.2008г. в село Искра, област Пловдив, е причинил на А.Д.А. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и го оправда изцяло по обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 45, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.52 ОТ ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Деликтната отговорност на определено лице възниква при кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, вреда, вина и причинна връзка между поведението и настъпилите вреди.

От събраните по делото доказателства не се установи, че е налице първото и основно изискване за възникване на отговорност за заплащане на обезщетение за настъпили вреди, а именно - противоправно поведение.

По гореизложените съображения съдът намира,че предявеният иск е неоснователен и недоказан и го отхвърли като такъв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

Районен съдия: (п)

МЗ / АГ