по НАХД № 179 / 2008 година

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против М.П.Б. ***, за това, че на 24.02.2008 година в село Бяла река, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Джета” с ДК № ***, негова собственост, нарушава правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта от 50 км/ч в населено място и по непредпазливост причинява средна телесна повреда на Ц.С. ***, изразяваща се в счупване на стъпална кост на лявото стъпало на левия крак, довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за период от 30 дни при благоприятен ход на оздравителните процеси - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба около минимума на предвиденото в закона. Предлага обвиняемият да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство и да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Защитникът на обвиняемия, адвокат Е.Х., моли при определяне на наказанието по реда на чл. 78а от НК Съдът да вземе предвид самопризнанието на подзащитния му, състоянието му, това на съпругата му и болната баба относно лишаването от правоуправление, което да е в минимални срокове, тъй като колата е жизнено необходима и за тримата.

Обвиняемият М.П.Б. се присъединява към казаното от защитника си, възползва от правото си да не дава обяснения, освен за материалното си и семейно положение, признава вината си, изразява съжаление за стореното и моли да не му се отнема свидетелството за управление на МПС.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият М.П.Б. е роден на 02.05.1936 година в ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, пенсионер, живущ ***, с постоянен адрес: ***.

Сутринта на 24.02.2008 година свидетелите Е.Е.В. и съпругата му, пострадалата Ц.С.В., пътуват с лекия си автомобил БМВ, управляван от първия, по главен път І-8 в посока към град Хасково, и в село Бяла река, област Пловдив, водачът спира на отбивка вдясно от пътя.

Времето е слънчево, пътната настилка – асфалтова, суха, хоризонтална, без неравности, с две ленти за движение и маркировка (бяла прекъсната линия), без обозначени пешеходни пътеки.

Свидетелят Ц.В. слиза от автомобила, за да напазарува от зеленчуковия пазар от другата страна на пътя.

Преди да пресече, се оглежда в двете посоки, вижда, че откъм град Пловдив идва лек автомобил, изчаква го да премине и продължава към средата на платното за движение.

В същото време в село Бяла река в посока Пловдив се движи лек автомобил „Фолксваген Джета” с ДК № ***, управляван от собственика си обвиняемия М.П.Б. ***, с когото пътува и съпругата му - свидетелят М.Д.Б. Водачът кара със скорост около 73 км/ч. Има добра видимост и забелязва на около 100 метра пред себе си пострадалата.

Тя също го забелязва и спира в близост до осевата линия в южната пътна лента (посока за град Хасково), за да изчака преминаването му.

Когато обвиняемият М.Б. приближава, следва удар на пешеходката с предната странична лява част на автомобила, от който пострадалата се завърта и пада на асфалта, а обвиняемият задейства спирачната система, завива надясно (към пазара) и спира на банкета на около 40 метра от мястото на удара.

Свидетелят Е.В. веднага излиза от автомобила си и едновременно със свидетеля Т.Г.И. ***, срещу чиято сергия на пазарчето става инцидента, отива до пострадалата, вдигат я от платното за движение и я пренасят отстрани на пътя до пазара, слагат я на стол и започват да я свестяват с вода.

Обвиняемият М.Б. също слиза от автомобила си и отива до пострадалата. След разговор със свидетеля В. продължава със съпругата си към град Пловдив.

След свестяването на пострадалата тя и съпругът й отиват в болница в град Димитровград, където при извършен медицински преглед е констатирана фрактура на пета стъпална кост на левия крак.

Следобед на същата дата на път за село Скобелево, в което живеят, обвиняемият и съпругата му спират до зеленчуковия пазар в село Бяла река. М.Б. отива при свидетеля Т.И. и се интересува за състоянието на пострадалата при настъпилото сутринта пътно-транспортно произшествие, след което продължава пътя си. Но свидетелят Т.И. разпознава съпругата му и записва регистрационния номер на автомобила на обвиняемия.

На 25.02.2008 година свидетелят Е.В. подава жалба в РПУ на МВР - Първомай за настъпилото на 24.02.2008 година пътно-транспортно произшествие, въз основа на която е образувано досъдебно производство.

От заключението на извършена в хода на разследването съдебномедицинска експертиза е видно, че при настъпилото на 24.02.2008 година пътно-транспортно произшествие на пострадалата Ц.В. е причинено счупване на пета стъпална кост на лявото стъпало на левия крак, довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за период над 30 дни при благоприятен ход на оздравителните процеси (средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК), както и мозъчно сътресение - протекло със степенно разстройство на съзнание (зашеметяване) извън състояние на травматична кома - контузии на главата и гръдния кош, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК), както и трофични изменения по кожата на левия крак, кръвонасядане на лявото коляно и охлузване на десния лакът, които причиняват болка и страдание (лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК).

От заключението на извършената повторна автотехническа експертиза е видно, че мястото на удара между лекия автомобил „Фолксваген Джета”, управляван от обвиняемия, и пострадалата Ц.В., е на около 0,25 м южно от прекъсната разделителна линия по широчина на платното, т.е. в насрещната за обвиняемия М.Б. лента за движение. При приближаване към местопроизшествието автомобилът, управляван от обвиняемия, се движи със скорост около 73 км/ч, като скоростта е същата - около 73 км/ч и в момента на настъпилия удар с пешеходката, която стои неподвижно. Опасната зона за спиране на фолксвагена при приближаването му към местопроизшествието е 50,65 метра. При скорост на движение на лекия автомобил около 73 км/ч и незабавното реагиране от страна на водача му при създадената опасност от навлизането на пешеходката на платното, той не би имал техническата възможност да избегне сблъсъка, но скоростта на автомобила в момента на сблъсъка би била около 5-5,5 км/ч. При скорост на движение на лекия автомобил в зоната на местопроизшествието около 50 км/ч водачът му би имал техническа възможност да избегне сблъсъка и да спре автомобила преди мястото на удара, като експертизата не може да определи техническите причини, поради които автомобилът, управляван от обвиняемия, е навлязъл в насрещната лента. Максималната скорост на движение на автомобила, при която водачът би имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара, е 67,82 км/ч.

От техническа гледна точка причините за настъпилото на 24.02.2008 година пътно-транспортно произшествие са промяна траекторията на движение на лекия автомобил, така че да мине през мястото, на което се намира пешеходката, и липсата на своевременна реакция от страна на водача за екстремно спиране, при което скоростта на сблъсъка е същата, както тази, с която автомобилът приближава местопроизшествието.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от приложените по делото писмени доказателства, а именно: протоколи за оглед ведно с приложените към тях фотоалбуми (л. 8 – л. 18 от дознанието), повторна автотехническа експертиза (л. 37 – л. 47 от дознанието), съдебномедицинска експертиза (л. 66 – л. 70 от дознанието), епикриза (л. 72 от дознанието), съдебномедицинско удостоверение (л. 73 от дознанието), рентгенова снимка (л. 74 от дознанието), копие от свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, част ІІ (л. 79 от дознанието), полица за застраховка „Гражданска отговорност” (л. 80 от дознанието), справка от сектор ПП и КАТ (л. 84 от дознанието), справка за съдимост (л. 85 – л. 86 от дознанието), характеристична справка (л. 88 от дознанието); както от гласните доказателства - обясненията на обвиняемия от досъдебното производство (л. 22 - л. 24 от дознанието) и показанията на свидетелите (л. 25 - л. 35 от дознанието) - всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, както и от дадените в съдебно заседание обяснения от обвиняемия, касаещи други обстоятелства - за семейното му и имуществено състояние.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност, както и приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства, като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

Доколкото са налице противоречия между обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите, същите са несъществени за предмета на доказване и не влияят върху преценката на Съда, изградена по вътрешно убеждение въз основа на доказателствената съвкупност по делото.

Съдът кредитира заключенията на обсъдените по делото и приети по съответния ред експертизи като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания доказателствен материал.

При постановяване на решението си Съдът не взема предвид първоначалната автотехническа експертиза (л. 50 – л. 63 от дознанието), тъй като не се основава на всички събрани доказателства и като необоснована буди съмнение за правилността си.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият М.П.Б. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква Б във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 24.02.2008 година в село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Джета” с ДК № ***, негова собственост, нарушава правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава стойност на скоростта от 50 км/ч в населено място - и по непредпазливост причинява средна телесна повреда на Ц.С. ***, изразяваща се в счупване на пета стъпална кост на левия крак, довело до затрудняване на движенията на ляв долен крайник за период над 30 дни при обичаен ход на оздравителния процес.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната дата в село Бяла река, област Пловдив, нарушава императивното правило от Закона за движение по пътищата да се движи със скорост не повече от 50 км/ч в населено място и причинява пътно-транспортно произшествие, като блъска с автомобила си пострадалата и й причинява средна и леки телесни повреди.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на престъпна небрежност от страна на обвиняемия, който не предвижда настъпването на общественоопасните последици на извършеното от него, но е длъжен и е могъл да ги предвиди.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия М.Б. престъпление, Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК.

Налице са всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт, тъй като за извършеното от обвиняемия деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация и същото е непредпазливо. М.П.Б. е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало и друг път не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК, от престъплението няма причинени имуществени вреди и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 6 от НК.

За да определи размера на предвидените по закон наказания за това деяние, Съдът отчита отегчаващото отговорността обстоятелство, че с престъплението на пострадалата са причинени и леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК, но се отчитат и смекчаващите отговорността на обвиняемия обстоятелства, че няма причинени имуществени вреди, че М.Б. няма други нарушения на правилата за движение по пътищата, добрите му характеристични данни, семейната ангажираност – същият се грижи за съпруга и възрастна жена, чистото съдебно минало и изразяване на съжаление за стореното, както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание, като същият напълно съдейства за разкриване на обективната истина по делото.

Всички тези обстоятелства охарактеризират дееца на лице с ниска степен на обществена опасност и съпоставени по относителната си тежест, имащи значение за отговорността на обвиняемия, и с оглед най-вече генералната превенция, настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал.1 от НК, а именно 500 (петстотин) лева, а на основание чл. 343г във връзка с чл. 343, ал. 1, буква Б във връзка с чл. 342, ал. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК обвиняемият М.Б. трябва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от един месец, като се отчита, че автомобилът му е необходим във връзка със здравословното състояние на него самия и на членовете на семейството му.

Тези наказания са най-справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на имотното му състояние и са в състояние за постигане целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК обвиняемият следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай направените по делото разноски общо в размер на 265,00 лева за изготвените на досъдебното производство две автотехнически и съдебномедицинска експертизи.

Воден от горните съображения, Съдът постанови решението.

Председател: (п)

СЗ / АГ