по НОХД № 171 / 2008 година

Производството е по реда на чл. 370 – чл. 374 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия Г.М.Н. за това, че на 10.05.2008 година в град Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, навършил 16-годишна възраст (навършил 17 години), но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст - А.С.М. ***), като е употребил за това сила - престъпление по чл. 157, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение на подсъдимия Г.М.Н. *** по чл. 157, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК. Счита, че безспорно от събраните по делото доказателства се установява извършването на деянието от подсъдимия, на когото предлага да бъде наложено наказание лишаване от свобода под минимума на предвиденото в закона, но в размер около една година и шест месеца, предвид реда, по който се гледа делото, и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Намира, че с оглед на постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, същите могат да се постигнат и с условно осъждане на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК, но със завишен изпитателен срок, а именно в размер към максимума на предвиденото в чл. 69, ал. 1 от НК за непълнолетните извършители.

Моли да бъде осъден подсъдимият да заплати и направените по делото разноски.

Служебният защитник на подсъдимия, адвокат И.Д., моли при постановяване на присъдата на подзащитния му да бъде определено наказание при условията на чл. 55 от НК под минимума, определен за извършеното деяние в НК, тъй като делото се гледа по реда на Глава двадесет и седма от НПК, и едно такова наказание би изиграло предвидената в закона възпитателна роля и би възпряло подзащитния му от извършване на друго противообществено деяние.

Подсъдимият Г.М.Н. се присъединява изцяло към казаното от адвоката си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното и моли за минимално наказание, тъй като не иска да влиза в затвора.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Г.М.Н. е роден на 25.09.1990 година в ***, ЕГН **********, самоопределящ се като циганин, български гражданин, неженен, без образование (неграмотен), неработещ, неучещ, живущ ***.

Същият е осъждан със Споразумение № 21 / 27.09.2007 година по НОХД № 124 / 2007 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 27.09.2007 година, на обществено порицание за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1,т. 3 от НК, извършено на 27.09.2007 година.

Около 19:00 часа на 10.05.2008 година пострадалият малолетен свидетел А.С.М. (на 12 години) заедно с приятелите си - свидетелите С.С.И. (на 7 години) и Н.Й.А. (на 5 години) играе на улицата в старата ромска махала на град Първомай, област Пловдив.

При тях идват непълнолетният подсъдим Г.М.Н. (на 17 години) и племенникът му - свидетелят З.С.З. (на 8 години), които предлагат на свидетелите А.М. (А.), С.И. (Е.) и Н.А. (Н.) да отидат заедно в горичката, която се намира наблизо, за да чупят пръчки, а подсъдимият обещава на пострадалия, че ще му даде играчки.

Свидетелите А.М. и Н.А. се съгласяват и тръгват с подсъдимия и свидетеля З.З. (А.), а свидетелят С.И. остава да си играе на купчината, на която се изхвърля боклукът.

На път към горичката подсъдимият Г.Н. казва на свидетеля З.З.: „Аз ще еба Н. (свидетеля Н.А.), а пък ти ще ебеш А. (свидетеля А.М.)”.

Като чува това, свидетелят Н.А. се изплашва и предлага на свидетеля А.М. да бягат.

Двамата побягват, а подсъдимият Г.Н. и свидетелят З.З. ги подгонват. Докато тичат, свидетелите А.М. и Н.И. се спъват и падат, но свидетелят Н.И. успява да се изправи и да продължи да тича, а подсъдимият Г.Н. настига свидетеля А.М. и го връща обратно. Последният много се изплашва, когато го хващат, тъй като подсъдимият е „по-голям от него и по-силен”.

Подсъдимият Г.Н. изважда половия си орган от панталона и кара свидетеля А.М. да го пипа и той го прави. Подсъдимият иска от свидетеля А.М. „да лапа” половия му орган, но той не се съгласява и си затваря устатата, до която подсъдимият Г.Н. допира члена си.

След това подсъдимият Г.Н. сваля долнището на анцуга на свидетеля А.М. (отдолу без бельо) и го събаря по корем на земята, удря го по главата и разтваря краката му, след което прониква с члена си в ануса му.

Докато осъществява полово сношение, подсъдимият Г.Н. запушва с лявата си ръка устата на пострадалия, за да не вика. Актът трае няколко минути. Свидетелят А.М. изпитва силна болка, а след сношението подсъдимият се семеизпразва на поляната.

През цялото време свидетелят З.З. стои непосредствено до подсъдимия, а свидетелят Н.А. наблюдава случващото се, скрит зад едно дърво на около 1,5 метра от тях, след което побягва към ромската махала.

По обратния път на купчината с боклук среща свидетеля С.И. и му разказва какво е видял. Последният отива до дома на пострадалия и казва на майка му - свидетеля Б.Ф.М., какво се е случило със сина й.

Скоро свидетелят А.М. се прибира у дома и сам разказва на майка си какво му се е случило.

Свидетелят Б.М. веднага отива до дома на подсъдимия Г.Н., за да говори с родителите му. Там се среща с подсъдимия и майка му - свидетелят Ш.Д.А., и казва на последната какво се е случило, след което се обажда и в РПУ на МВР - Първомай.

От заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на пострадалия А.М. (л. 51 – л. 53 от дознанието) е видно, че при прегледа му, извършен на 11.05.2008 година е установено, че в областта на видимата лигавица на задния проход (половата анална област) на А.М., няма видими травматични увреждания. Не се установяват видими травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците по тялото, като вещото лице сочи, че липсата на травматични увреждания в областта на видимата лигавица на задния проход (половата анална област) не изключва възможността да е било извършено полово сношение.

С оглед на възрастта на свидетелите и пострадалия в хода на разследването са назначени и изготвени четири тройни комплексни съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи: на пострадалия А.М. и на малолетните свидетели Н.А., С.И. и З.З., за да се установи способността им (с оглед на тяхното физическо и психическо състояние) правилно да възприемат фактите, които имат значение за делото, и да дават достоверни показания за тях.

От заключението на експертизата на пострадалия (л. 56 – л. 59 от дознанието) е видно, че същият по време на инкриминираното деяние е могъл да възприема обстоятелствата и фактите, да ги разбира като неправилни и нежелани. В състояние е да възпроизвежда правилно основни факти, без да може да определи време, в спокойна обстановка.

От заключението на експертизата на петгодишния свидетел Н.А. (л. 64 – л. 68 от дознанието) е видно, че равнището на интелекта на подекспертния е съответно на възрастта и видимо над социалния му опит, личностовата му структура е незавършена, поради младата възраст, но не се наблюдават данни за формиране на груби личностови нарушения. Той е могъл, въпреки възрастта си, да възприема правилно обстоятелствата и фактите и да дава достоверни показания за тях.

От заключението на експертизата на седемгодишния свидетел С.И. (л. 73 – л. 75 от дознанието) е видно, че интелектуалните му и паметови възможности са на ниско ниво и не съответстват на календарната му възраст. Предвид младата възраст, личността му не е формирана, не се установяват тенденции за груби нарушения в личностовата му структура, по време на инкриминираното деяние същият не е бил в състояние правилно да разбира фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.

От заключението на експертизата на осемгодишния свидетел З.З. (л. 80 – л. 83 от дознанието) е видно, че равнището на интелекта му съответства на календарната му възраст. Той е бил в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях, но възможностите му за ориентация във времето са непълноценни. Възможно е преценките му да са ситуативно обусловени и емоционално повлияни.

Съдът кредитира заключенията по експертизите като компетентно изготвени с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: Съдебномедицинска експертиза № 195 / 2008 година по писмени данни (л. 51 – л. 53 от дознанието), съдебнопсихиатрични и психологични експертизи (л. 56 – л. 59, л. 64 – л. 68, л. 73 – л. 75, л. 80 – л. 83 от дознанието), справка за съдимост (л. 94 от дознанието), характеристична справка (л. 12 от дознанието); от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 20, л. 24 - л. 25 от дознанието) и от показанията на свидетелите (л. 30 – л. 31, л. 35 – л. 36, л. 40 – л. 41, л. 45 – л. 46, л. 47 – л. 49 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

При постановяване на присъдата Съдът не взема предвид показанията на малолетния свидетел С.С.И., тъй като, видно от изготвената съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, по време на инкриминираното деяние същият не е бил в състояние правилно да разбира фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.

Не се кредитират от Съда показанията на малолетния свидетел З.С.З. в частта им, в която отрича да е присъствал по време на инцидента, както и обясненията на подсъдимия Н. в частта, в която отрича да е употребил сила, за да извърши действията на полово удовлетворение и сношение с пострадалия.

Думите на малолетния свидетел З.З. в тази им част Съдът намира за несъзнателна защитна реакция, предвид крехката му възраст и неформирана още личност, за да се предпази от неприемливи за съзнанието му ситуации, за които интуитивно има усет, че са и обществено укорими. В тази насока е и експертното мнение на специалистите психолог и психиатри, които определят възможност преценките на детето да са ситуативно обусловени и емоционално повлияни, още повече, че подсъдимият е близък роднина на З.З..

Отричането на подсъдимия за употреба на сила при извършване на престъплението Съдът счита за негова защитна позиция, изказана с цел да смекчи до известна степен противоправното му поведение. В съдебно заседание същият признава това обстоятелство, потвърдено и от останалите доказателства по делото.

При обсъждането на останалите събрани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 157, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на 10.05.2008 година в град Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, навършил 16-годишна възраст (на 17 години), но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, извършва полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – А.С.М. (на 12 години), - като употребява за това сила

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението, за което е ангажирана отговорността му, тъй като на инкриминираната дата употребява сила (дърпане и удари) спрямо малолетния пострадал, за да извърши полово сношение и действия на полово удовлетворение.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Той съзнава обществено опасния характер на стореното от него, като разбира свойството и значението му, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици, като може да ръководи постъпките си.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото наказание предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 55 от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като младата възраст на подсъдимия и факта, че признава вината си в съдебно заседание.

Налице са и отегчаващи отговорността обстоятелства – предишното осъждане, фактът, че подсъдимият познава пострадалия и се ползва с неговото доверие, и същевременно знае, че А.М. е „луд нещо” по рождение.

Видно от доказателствената съвкупност по делото, деянието е предварително обмислено и е съпроводено и с посегателство срещу свободата на пострадалия, тъй като е излъган, че ще му бъдат дадени играчки и че ще чупят пръчки в горичката, близо до старата ромска махала на град Първомай.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че на подсъдимия Г.М.Н. е най-справедливо да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

С оглед на размера на наказанието и обстоятелството, че за предишното му осъждане на подсъдимия не е налагано наказание лишаване от свобода и предвид младата му възраст, настоящата инстанция намира, че изпълнението на наказанието на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК не следва да се търпи реално, а да бъде отложено, но в максимално предвидения в закона срок от три години.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред и половата неприкосновеност на гражданите.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Г.М.Н. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 925,00 (деветстотин двадесет и пет) лева за съдебномедицинска експертиза и съдебнопсихиатрични и психологични експертизи на досъдебното производство и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ