по НОХД № 164 / 2008 година

Производството е по реда на чл. 370 – чл. 374 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдигна обвинение против подсъдимия В.И.В. *** за това, че през периода от 19.03.2008 година до 28.03.2008 година в село Караджалово, община Първомай, област Пловдив, в условията на продължавано престъпление отнема чужди движими вещи

Ø на 19.03.2008 година чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнема един брой меден казан с вместимост 40 литра на стойност 50,00 лева и един брой меден тиган на стойност 10,00 лева (обща стойност 60,00 лева) от владението на Р.А.Г. ***;

Ø на 28.03.2008 година отнема 40 метра кабел тип „Рекордоман” със сечение 6 кв. мм на стойност 36,00 лева, 50 метра кабел тип СВТ със сечение 3х4 кв. мм на стойност 92,50 лева и 10 метра двужичен кабел тип „Мостов” със сечение 2,5 кв. мм на стойност 8,50 лева (обща стойност 137,00 лева) от владението на Т.Я.Г. ***

- всички вещи на обща стойност 197,00 (сто деветдесет и седем) лева, без съгласие на собствениците им, с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението кражба със съответните квалифициращи признаци, както и че деянието му следва да се преценява при условията на чл. 55 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер под минимума на предвиденото в закона, като счита, че целите по чл. 36 от НК биха се постигнали и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок също в минимален размер.

Моли още Съдът да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Пострадалият свидетел Р.А.Г., конституиран по делото като частен обвинител, заявява, че поддържа Прокурора и няма искания за повишаване или занижаване на присъдата.

Служебният защитник на подсъдимия В.В. адвокат И.Д. счита, че една минимална присъда би изиграла възпитателен ефект, какъвто цели законът върху подсъдимия, като изтъква, че подзащитният му всячески е съдействал на органите на разследването за разкриване на обективната истина, а Районна прокуратура - Първомай в обвинението срещу него сочи само смекчаващи отговорността обстоятелства, а не отегчаващи такива.

Подсъдимият се присъединява изцяло към казаното от защитника си. Признава вината си, както и на основание чл. 371, т. 2 от НПК - изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното и моли Съда за минимално наказание.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият В.И.В. е роден на 03.10.1982 година в ***, ЕГН **********, самоопределящ се като циганин, български гражданин, неженен, неосъждан, без образование (неграмотен), неработещ, с постоянен адрес: ***, живущ ***.

Подсъдимият В.И.В. ***, област Пловдив семейни начала с В.П.Л. и трите им невръстни деца. Няма постоянна работа и не разполага със средства за изхранване на семейство, за което решава да извърши кражба.

Около 22:00 часа на 19.03.2008 година излиза от дома си отива до съседна къща в селото (собственост на свидетеля Р.А.Г. ***, майка й и сестра й), в която никой не живее. Прескача оградата, влиза в двора, сваля стъклото на един от прозорците на къщата, като отстранява гвоздеите, и през отвора прониква вътре. В една от стаите намира казан и тиган от мед, взема ги и тръгва да излиза по обратния път, но не успява да премине през отвора на прозореца. За да напусне къщата, разбива заключената врата на друга стая и излиза през прозореца й. Прибира се у дома с откраднатите вещи и ги смачква с брадва.

На следващия ден 20.03.2008 година подсъдимият В.В. предава откраднатото в пункт за изкупуване на черни и цветни метали в град Първомай (улица „Александър Стамболийски” № 21) на „Еко метал” ЕООД – Пловдив, за което свидетелят Ц.Т., закупчик, издава на негово име покупко-изплащателна сметка № 419 / 20.03.2008 година ведно с декларация и разходен касов ордер.

Вечерта на 28.03.2008 година отново с намерение да открадне подсъдимият В.В. решава да влезе в стара постройка в двора на къща в село Караджалово, собственост на свидетеля Т.Я.Г. ***.

Около 22:00 часа – 23:00 часа подсъдимият отива в дома на свидетеля Т.Г., влиза в двора, като прескача високата около 1,40 метра ограда, в близост до която се намира постройката. През незаключената й врата подсъдимият влиза и намира много и с различна дължина кабели, от които взема 40 метра кабел тип „Рекордоман” със сечение 6 кв. мм, 50 метра кабел тип СВТ със сечение 3х4 кв. мм и 10 метра двужичен кабел тип „Мостов” със сечение 2,5 кв. мм. Прибира се у дома и изгаря обвивката на кабелите.

На следващия ден 29.03.2008 година подсъдимият В.В. предава откраднатото в пункт за изкупуване на черни и цветни метали в град Първомай (улица „Княз Борис Първи” № 78^Б) на „Еко метал” ЕООД – Пловдив, за което свидетелят Г.Т., закупчик, издава на негово име покупко-изплащателна сметка № 777 / 29.03.2008 година ведно с декларация и разходен касов ордер.

От заключенията на назначените по делото стоково-оценъчни експертизи се установява, че стойността на инкриминираните вещи възлиза общо в размер на 197,00 (сто деветдесет и седем) лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: стоково-оценъчни експертизи (л. 23, л. 26 от дознанието), покупко-изплащателна сметка ведно с декларация и разходен касов ордер (л. 28, л. 29 от дознанието), справка за съдимост (л. 60 от дознанието), характеристична справка (л. 61 от дознанието), както от дадените на досъдебното производство обяснения на подсъдимия в качеството му на обвиняем (л. 57 – л. 58 от дознанието), и от показанията на свидетелите (л. 18 – л. 21 от дознанието) - всички, приобщени по чл. 373, ал. 1, във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство и в съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които са обективни, взаимно допълващи се и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът кредитира заключенията на представените по делото и приети по съответния ред експертизи като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци на престъплението кражба със съответните квалифициращи белези, за което му е повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК тъй като през периода 19.03.2008 година – 28.03.2008 година в село Караджалово, община Първомай, област Пловдив, в условията на продължавано престъпление отнема чужди движими вещи:

Ø на 19.03.2008 година чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнема един брой меден казан с вместимост 40 литра на стойност 50,00 лева и един брой меден тиган на стойност 10,00 лева (обща стойност 60,00 лева) от владението на Р.А.Г. ***;

Ø на 28.03.2008 година отнема 40 метра кабел тип „Рекордоман” със сечение 6 кв. мм на стойност 36,00 лева, 50 метра кабел тип СВТ със сечение 3х4 кв. мм на стойност 92,50 лева и 10 метра двужичен кабел тип „Мостов” със сечение 2,5 кв. мм на стойност 8,50 лева (обща стойност 137,00 лева) от владението на Т.Я.Г. ***

- всички вещи на обща стойност 197,00 (сто деветдесет и седем) лева, без съгласие на собствениците им, с намерението противозаконно да ги присвои.

От обективна страна. С действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, защото с две деяния през непродължителен период от време при една и съща обстановка с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалите без съгласието им, като прекъсва владението им върху тях и успява да установи своя фактическа власт и второто деяние е продължение на първото.

Деянието му се квалифицира с признаците на разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, тъй като, за да осъществи престъпните си намерения, на 19.03.2008 година подсъдимият прониква в помещението, където се намират инкриминираните вещи и ги изнася чрез изкъртване на врата и прозорец.

От субективна страна. Подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му с пряк умисъл и с целени и настъпили общественоопасни последици, като съзнава общественоопасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на общественоопасните му последици и двете деяния, осъществяващи състава на престъплението, са при еднородност на вината и второто се явява продължение на първото.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия В.И.В. престъпление, за да определи наказанието му, предвид целите по чл. 36 от НК и съобразявайки обстоятелствата по чл. 55 от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:

За подсъдимия са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, като факта, че признава вината си, съдейства за разкриване на обективната истина, недоброто му материално положение, сравнително младата възраст, невисоката стойност на противозаконно отнетото. Отчитат се от настоящата инстанция обаче и обстоятелството, че престъплението е извършено с две деяния.

Така при преценка горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест за подсъдимия, след прилагане на чл. 55, ал. 1, точка 1 от НК, Съдът е на мнение, че най-справедливо би било да му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца.

Тъй като подсъдимият не е осъждан до момента, Съдът намира, че целите на наказанието могат да се постигнат и без реално изтърпяване, за което изпълнението на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отложи за срок от три години в съответствие с разпоредбата на ал. 2 от същия законов текст.

Така наложеното наказание съответства на обществената опасност на деянието и на виновния, на семейното му и на имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият В.И.В. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата в размер на общо 50,00 лева – разноски по водене на делото за стоково-оценъчни експертизи на досъдебното производство, както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

Председател: (п)

СЗ / АГ