М О Т И В И

по НОХД № 159 / 2008 година

Производството е по реда на чл. 370 – чл. 374 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия А.Б.И. за това, че на 31.05.2008 година в град Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, отнема чужди движими вещи – пари – сумата от 500,00 лева от владението на А.Д.И. и А.А.А.,***, без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск за 500,00 лева, предявен от пострадалия срещу подсъдимия - обезщетение за причинените от престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК имуществени вреди.

Всеки от свидетелите А.Д.И. и А.А.А. е конституиран в качеството на граждански ищец.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е осъществил състава на престъплението, предмет на делото, като извършеното от него следва да се преценя при условията на чл. 55 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище да му се наложи наказание за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК лишаване от свобода в размер под малко под минимума на посочения текст, като счита, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК биха се постигнали при първоначален строг режим. Предлага гражданският иск да бъде уважен по справедливост.

Гражданските ищци поддържат иска си.

Служебният защитник на подсъдимия адвокат С.Я. моли от името на подзащитния си да се наложи наказание под минимума, предвид разпоредбата на чл. 55 от НК, като се съобрази, че подсъдимият е направил пълни самопризнания по делото, сътрудничи на съдебното следствие и се разкайва за стореното.

Подсъдимият А.Б.И. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият А.Б.И., роден на 31.05.1975 година в ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, неработещ, с адрес: ***.

Същият до момента е осъждан с десет влезли в сила съдебни акта, както следва:

1. С Присъда № 55 от 03.09.1997 година по НОХД № 16 / 1997 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 18.06.1997 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 10.03.1997 година, като изпълнението на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

2. С Присъда № 90 от 07.10.1997 година по НОХД № 31 / 1997 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 22.10.1997 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на две години за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, извършено на 05.01.1997 година, като на основание чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК наказанието е групирано с наказанието по НОХД № 16 / 1997 година и е определено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на две години, което да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 46 от ЗИН и е зачетено предварителното задържане, считано от 05.06.1997 година.

Видно от писмо рег. № 2364 от 19.08.2008 година на Началника на Затвора – Пловдив подсъдимият изтърпява общото наказание за времето от 05.06.1997 година до 08.01.1999 година, когато лицето е освободено по изтърпяване.

3. Със Споразумение от 11.07.2000 година по НОХД № 61 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 11.07.2000 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено на 16.04.2000 година, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 47 от ЗИН.

Видно от писмото на Началника на Затвора – Пловдив подсъдимият изтърпява това наказание за времето от 17.07.2000 година до 16.01.2002 година.

4. Със Споразумение от 18.09.2001 година по НОХД № 258 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 18.09.2001 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено на 13.12.1999 година, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 47 от ЗИН.

Съгласно писмото на Началника на Затвора – Пловдив подсъдимият изтърпява това наказание за времето от 16.01.2002 година до 02.05.2003 година.

5. Със Споразумение от 13.11.2001 година по НОХД № 190 / 2001 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 13.11.2001 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК, извършено през периода 13.11.1999 година - 21.11.1999 година, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 47 от ЗИН.

Видно от писмото на Началника на Затвора – Пловдив подсъдимият изтърпява това наказание за времето от 02.05.2003 година до 14.09.2003 година.

6. Със Споразумение от 12.03.2002 година по НОХД № 147 / 2000 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 12.03.2002 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК, извършено на 11.10.1999 година, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 47 от ЗИН.

Видно от писмото на Началника на Затвора – Пловдив подсъдимият изтърпява това наказание за времето от 14.09.2003 година до 10.02.2004 година, когато лицето е освободено по изтърпяване.

7. Със Споразумение № 8 от 17.05.2005 година по НОХД № 25 / 2003 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 17.05.2005 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК, извършено през периода 20.11.1999 година – 11.12.1999 година, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 47 от ЗИН.

С Протоколно определение от 17.05.2005 година по ЧНД № 103 / 2005 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 02.06.2005 година на основание чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК са групирани наказанията по НОХД № 25 / 2003 и НОХД № 61 / 2000 година и е определено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 47 от ЗИН и на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изцяло като изтърпяно наказанието по НОХД № 61 / 2000 година.

8. Със Споразумение № 3 от 17.01.2006 година по НОХД № 274 / 2005 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 17.01.2006 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на една година за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 01.03.2005 година, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 47 от ЗИН.

9. Със Споразумение № 8 от 23.02.2006 година по НОХД № 28 / 2006 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 23.02.2006 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на една година за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 18.03.2005 година, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 47 от ЗИН.

С Протоколно определение от 17.03.2006 година по ЧНД № 43 / 2006 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 04.04.2006 година на основание чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК са групирани наказанията по НОХД № 274 / 2005 и НОХД № 28 / 2006 година и е определено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на една година, което да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 47 от ЗИН и на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието по НОХД № 274 / 2005 година, считано от 23.01.2006 година до влизане на определението в сила.

Видно от писмото на Началника на Затвора – Пловдив подсъдимият изтърпява общото наказание за времето от 23.01.2006 година до 08.12.2006 година, когато лицето е освободено по изтърпяване.

10. С Присъда № 65 от 15.06.2006 година по НОХД № 75 / 2006 година на Районен съд - Първомай, влязла в законна сила на 03.07.2006 година, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 24.11.2005 година, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 47, ал. 1, буква Б от ЗИН.

С Протоколно определение № 78 от 07.09.2006 година по ЧНД № 169 / 2006 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 26.09.2006 година на основание чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК са групирани наказанията по НОХД № 274 / 2005, НОХД № 28 / 2006 година и НОХД № 75 / 2006 година и е определено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на една година, което да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 47 от ЗИН и на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието по НОХД № 274 / 2005 година, считано от 23.01.2006 година до влизане на определението в сила.

През месец май 2008 година подсъдимият А.Б.И., свидетелят А.Д.И., с когото са роднини, и жената на последния – свидетелят А.А.А., садят тютюн на полето на надница 20 лева на ден.

Подсъдимият често иска пари назаем от свидетеля А.И., който споделя с него, че има около 500 лева в един буркан, заровен в двора под навеса зад къщата му.

След работа, около 21:00 часа на 30.05.2008 година подсъдимият А.И. и свидетелят А.И. отиват в дома на последния в град Първомай, област Пловдив, където първият му иска назаем 20 лева. Двамата сядат да пият ракия и свидетелят А.И. казва на съпругата си – свидетелят А.А.А. - да даде на обвиняемия 20 лева, за да си купи храна и цигари за следващия ден.

Тъй като свидетелят А.А. няма пари у себе си, излиза от къщата и отива до навеса, под който е заровен бурканът с парите – общо сумата от 520 лева. Изравя буркана, взема от него 20 лева, след което отново го заравя на същото място и се връща в къщата, дава парите на съпруга си, който ги дава на подсъдимия А.И. и той веднага си тръгва под предлог, че на следващия ден е на работа.

Сутринта на 31.05.2008 година подсъдимият А.И. и свидетелите А.И. и А.А. отиват на работа на полето.

Около 13:00 часа подсъдимият си тръгва, защото казва, че се е почувствал зле, но отива в дома на свидетелите А.И. и А.А. да открадне парите им. Влиза в двора, обикаля, оглежда под навеса зад къщата, забелязва, че скоро е “ровено” по рохкавата пръст, разравя и намира буркана с парите – 500 лева в банкноти от по 10 и по 20 лева, взема ги и си тръгва.

След това отива в заведението на Е. в ромската махала на квартал Дебър на град Първомай, където пие алкохол и черпи за рождения си ден.

Оттам се премества да пие в друго заведение до „малкото училище” в същия квартал.

Вечерта на 31.05.2008 година свидетелите А.И. и А.А. се прибират от работа и си лягат.

На следващата сутрин свидетелят А.А. предлага на съпруга си да си оставят 10 лева от заработените пари, а останалите да приберат в буркана, но след като изравя буркана, установява, че е празен. Веднага съобщава на съпруга си, който се усъмнява в подсъдимия.

Излиза от къщи и намира подсъдимия А.И. да пие бира в магазина до “малкото училище” в квартал Дебър. Пита го дали е взел парите. Обвиняемият отрича.

Свидетелят А.И. *** и подава жалба за извършената кражба на пари от жилището му.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: преписи от бюлетините за предишните осъждания на подсъдимия и справка за правното му положение (л. 15 – л. 25 от делото), справка за съдимост (л. 31 – л. 33 от дознанието), характеристична справка (л. 34 от дознанието), обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 15, л. 17, л. 18 - л. 19 от дознанието), от показанията на свидетелите (л. 20 – л. 27 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

При обсъждането на събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението кражба, за което му е повдигнато обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, тъй като на 31.05.2008 година в град Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, отнема чужди движими вещи – пари, сумата от 500,00 (петстотин) лева от владението на А.Д.И. и А.А.А.,***, без тяхно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, защото с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от владението на пострадалите без съгласието им, като прекъсва владението им върху тях и успява да установи своя фактическа власт.

Особеност от обективна страна е, че за подсъдимия кражбата съставлява и опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.

Влезлите в сила горепосочени съдебни актове по НОХД № 274 / 2005 година, НОХД № 28 / 2006 година и НОХД № 75 / 2006 година, за които не са изтекли 5 години от изтърпяване на определеното по тях общо наказание по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, са за тежки умишлени престъпления, по които на подсъдимия е налагано наказание не по-малко от една година лишаване от свобода и не е било отлагано по чл. 66 от НК, т.е. квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква А от НК, тъй като поради групирането им е налице едно осъждане. Същевременно съдебните актове по НОХД № 274 / 2005 година и НОХД № 190 / 2001 година и НОХД № 147 / 2000 година касаят умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях наложеното наказание не е отлагано по чл. 66 от НК, и от изтърпяването им не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, т.е. е налице хипотезата и на чл. 29, ал. 1, буква Б от НК. За тях не могат да намерят приложение и разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, за да се счете, че поради групиране е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието му предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 55 от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства - подсъдимият признава вината си, съдейства за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и в съдебно заседание.

Налице са и отегчаващи отговорността му обстоятелства – предишните му осъждания, високата стойност на противозаконно отнетото, като никаква част от него не е възстановена.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че най-справедливо е на подсъдимия за престъплението му по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 47, ал. 1, буква Б от ЗИН, тъй като същият е рецидивист по смисъла на чл. 158, ал. 1 букви А и Б от ЗИН.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното му положение и на имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

Гражданският иск се явява доказан както по основание, така и по размер за цялата претендирана сума. От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че имотната вреда е настъпила за пострадалите свидетели и че никаква част от тази сума не е възстановена. Сумата, посочена в иска, следва да се заплати от подсъдимия в пълен размер, тъй като това е размерът на виновно причинената от него на всеки от пострадалите свидетели имуществена вреда и е пряка и непосредствена последица от действията му.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимата А.Б.И. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 50,00 (петдесет) лева държавна такса върху уважената сума от гражданския иск, както и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ