по НАХД № 138 / 2008 година

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

С Мотивирано постановление Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против И.С.Ф. ***, за това, че на 24.03.2008 година в град Първомай, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Нисан Микра” с ДК № ***, собственост на „Л.” ООД – П., нарушава правилата за движение – чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата: Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и чл. 117 от Закона за движение по пътищата При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре - и по непредпазливост причинява средна телесна повреда на С.Р.М. с ЕГН ********** ***, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на типично място, довело до трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник за срок от около два месеца при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер между минимума и средата на предвиденото в закона. Предлага обвиняемият да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство в размер между минимума и средата на предвиденото в закона, както и да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Защитникът на обвиняемия, адвокат Х.В., моли Съда да признае подзащитния му за невинен и да постанови оправдателна присъда по повдигнатото обвинение. Изтъква доводи, че водачът на моторното превозно средство се движи по път с предимство, а неизрядният участник в движението е детето с велосипеда, което не спира на знак „Стоп”, а виновна за настъпването на пътнотранспортното произшествие е майката на пострадалото дете, която допуска това да се случи.

Обвиняемият И.С.Ф. се присъединява към казаното от защитника си, заявява, че не се чувства виновен и че ако се е движел с по-ниска от разрешената за града скорост, детето дори е щяло да попадне под гумите на управлявания от него автомобил и ударът не би бил страничен.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Обвиняемият И.С.Ф. е роден на *** в ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с полувисше образование, ***, с адрес: ***.

Около обяд на 24.03.2008 година по улица „Бор” в град Първомай, област Пловдив, обвиняемият И.С.Ф. управлява в посока север-юг лек автомобил „Нисан Микра” с ДК № ***, собственост на „Л.” ООД – П. На предната седалка до него пътува свидетелят Й.Г.З.

Движението по улицата е в две пътни ленти без видима маркировка, настилката е асфалтова, суха и чиста.

Обвиняемият И.Ф. управлява автомобила със скорост около и над 58 км/ч, когато приближава кръстовището на улица „Бор” с улица „Х. Смирненски” - участък прав, хоризонтален, без дупки и неравности.

В същото време свидетелят З.Я.Б. с осемгодишната си дъщеря С.Р.М., се движат по улица „Х. Смирненски” в посока запад-изток и приближават кръстовището с улица „Бор”. Детето управлява велосипед, а майката го следва на разстояние.

Без да се огледа, С.Р.М. навлиза в кръстовището. Малко преди това обвиняемият И.Ф. я забелязва и реагира чрез задействане на спирачната система на управлявания от него автомобил, намиращ се на около 37,7 метра от мястото на инцидента. Намаля скоростта, но не успява да спре и с около 27-28 км/ч с предната дясна част на автомобила си удря предното колело на велосипеда на детето и продължава движението си със задействана спирачна система, след което спира. Пострадалата С.М. е отблъсната напред и надясно от автомобила и пада върху платното за движение.

На мястото на инцидента дотичва свидетелят З.Я.Б., събират се и други хора. Някой сигнализира органите на полицията и бърза помощ. Пострадалата С.М. е откарана в поликлиниката и след преглед е установена фрактура на дясната й ръка.

При пристигането си органите на РУ на МВР – Първомай извършват оглед на местопроизшествието, а обвиняемият И.Ф. с отделен протокол доброволно предава лекия си автомобил, който му е върнат след отпадане на необходимостта.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите П.Д.Д., К.И.Г. и пострадалата С.Р.М.; частично от обясненията на обвиняемия и частично от показанията на свидетелите Д.П.И., З.Я.Б. и Й.Г.З.; от приобщените по съответния ред писмени доказателства: заверени копия от Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, част І и част ІІ, № 002720920 (л. 32 от делото, л. 53 от дознанието), протокол за оглед на местопроизшествие ведно с прилежащите му скица и фотоалбум (л. 3 – л. 20 от дознанието), протокол № 373 / 26.03.2008 година за химическа експертиза (л. 27 от дознанието), протокол за медицинско изследване и талон за изпращане на медицинско изследване (л. 30 – л. 31 от дознанието), постановления за връщане на веществени доказателства (л. 49 – л. 50 от дознанието), протокол за доброволно предаване (л. 51 от дознанието), заверено копие от карта за идентификация (л. 52 от дознанието), справка в ИПС на МВР (л. 55 от дознанието), съдебномедицинско удостоверение, амбулаторен лист, образно изследване, фиш за спешна медицинска помощ за пострадалата С.М. (л. 56 – л. 60 от дознанието), справка за нарушител от региона на сектор КАТ – ОДП Пловдив за обвиняемия (л. 63 от дознанието), заверено копие от комбинирана застрахователна полица (л. 64 от дознанието), справка за съдимост (л. 65 от дознанието), характеристична справка (л. 69 от дознанието).

По делото са изготвени и приети пет експертизи, от които се установява следното:

Видно от заключението на химическата експертиза (приобщена на основание чл. 283 от НПК) към инкриминираната дата не се доказва наличие на алкохол в кръвта на обвиняемия И.Ф..

Съгласно заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на С.Р.М. (л. 51 – л. 54 от делото) се установява, че детето може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и може да дава достоверни показания, както и че физическото и психичното му състояние са съответни за възрастта.

В съдебно заседание експертът поддържа заключението си.

От заключението на извършена в хода на разследването съдебномедицинска експертиза (л. 22 – л. 24 от дознанието) е видно, че пострадалата С.Р.М. е получила кръвонасядания в областта на главата и двата долни крайника, причинили болка и страдание, както и счупване на дясната лъчева кост на типично място, наложило обездвижване на горния десен крайник и довело до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник за срок от около два месеца при обичаен ход на оздравителния процес (средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК). Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали към момента на станалото ПТП – при блъскане от лекия автомобил с последващо падане и удар върху пътното платно.

В съдебно заседание експертът поддържа заключението си и уточнява, че отделно от причинената средна телесна повреда, получена от падането на детето и съприкосновението му с пътното платно, кръвонасяданията са лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, както и че към момента оздравителните процеси у детето са изцяло отзвучали и функцията на крайника е възстановена.

От заключенията на извършените повторна автотехническа експертиза на досъдебното производство (л. 74 – л. 92 от дознанието) и допълнителна автотехническа експертиза в хода на съдебното следствие (л. 69 – л. 86 от делото) се установява, че:

Ø мястото на удара между лекия автомобил „Нисан Микра”, управляван от обвиняемия, и велосипеда на пострадалата С.М., е на около 3,00-3,50 м източно от източната контурна линия на западния тротоар на улица „Бор” и на около 1,00-1,50 м северно от северното чело (контур) на южния тротоар на улица „Х. Смирненски”;

Ø по време на произшествието непосредствено преди задействане на спирачната система лекият автомобил се движи със скорост около и над 58 км/ч, а велосипедът - със скорост около и под 8,7 км/ч, като на около 38 м от мястото на удара водачът на нисана реагира с екстремно задействане на спирачната система и в момента на удара скоростта на автомобила е намалена до 27-28 км/ч;

Ø дължината на опасната зона при движение на лекия автомобил със скорост от 58,7 км/ч в конкретните пътно-климатични условия е около 42,57 м и времето, необходимо на автомобила да измине дължината на опасната си зона, е около 3,8 сек;

Ø в случай, че се движи със скорост в диапазон от 6 км/ч до 8,7 км/ч по време на произшествието, велосипедистката попада в опасната зона за спиране на лекия автомобил;

Ø при движение със скорост 58 км/ч водачът на нисана няма техническа възможност да избегне удара чрез предприемане на екстремно спиране, защото, когато реагира на опасността, мястото на удара е в опасната зона на автомобила, т.е. двамата участници имат възможност да се възприемат като опасност по-рано от 2,6 сек – времето за настъпване на удара;

Ø при движение със скорост 54 км/ч водачът на нисана има техническа възможност да избегне удара, защото има възможност да забележи детето на около 37,7 м преди мястото на удара (при движение по траектория на оставените следи), но при движение изцяло в дясната лента на платното разстоянието е по-малко от 30 м;

Ø от техническа гледна точка като механизъм на пътнотранспортното произшествие се приема, че лекият автомобил „Нисан Микра" с ДК № ***, управляван от И.Ф., се движи по платно за движение на ул. „Бор" в град Първомай в посока север-юг, когато велосипедистката С.М. се движи по улица „Х. Смирненски" в посока запад-изток. Когато нисанът е на около 38 метра, а велосипедът на около 7-8 метра от мястото на удара, И.Ф. реагира чрез задействане на спирачната система. Когато велосипедистката навлиза в района на кръстовището (1 сек преди удара) и пресича лентата на автомобила в посока от дясно на ляво, нисанът се намира на около 12 м преди удара и е със задействана спирачна система. Ударът настъпва след около 2,6 сек от първоначалната реакция на обвиняемия, когато пострадалата е извън кръстовището. Ударът настъпва в зоната на предния десен калник на автомобила като прав ексцентричен при челно сблъскване. Велосипедът е ударен в лявата страна в зоната на предното колело, като по характер за него ударът е кос ексцентричен при странично сблъскване. Нисанът продължава движението в първоначалната си посока по направление на оставените върху платното за движение спирачни следи и със задействана спирачна система се установява на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед. Велосипедистката, отблъсната на югозапад (напред и надясно), изпада върху платното за движение пред и встрани от автомобила, като се установява окончателно на мястото и в положението, отразени в свидетелските показания.

Ø основни причини за настъпване на анализираното пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка са, че свидетелят З.Б. допуска осемгодишната С.М. да управлява велосипед по улицата и да навлезе в кръстовище по начин и на място, когато това не е безопасно, а водачът И.Ф. се движи с небезопасна скорост по сравнително тесен път с наличие на зони с ограничена обзорност на пресечките.

Съдът кредитира заключенията на обсъдените по делото и приети по съответния ред експертизи като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания доказателствен материал.

При постановяване на решението си Съдът не взема предвид първоначалната автотехническа експертиза (л. 34 – л. 46 от дознанието), тъй като е изключена от обвинението поради необоснованост и не се опира на всички събрани доказателства.

Не се кредитират от настоящата инстанция обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля Й.З. в частта им, в която се твърди, че автомобилът се движи с нормална за града скорост. От приетите автотехнически експертизи безспорно се установява, че непосредствено преди задействане на спирачната система леката кола се движи със скорост около и над 58 км/ч, а ограничението на скоростта, съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, за пътно превозно средство от категория В (каквото е процесният нисан) в населено място е 50 км/ч и още - от техническа гледна точка скоростта на автомобила не е съобразена със сравнително тесния път с наличие на зони с ограничена обзорност на пресечките.

В противоречие със заключението на автоексперта са и твърденията на обвиняемия, че при спирането си автомобилът поднася, защото от огледа на местопроизшествието се установява, че оставените спирачни следи са прави, т. е. нисанът продължава траекторията си направо след задействане на спирачната система до окончателното си спиране.

Съдът не приема обясненията на И.Ф. в частта, в която същият казва, че е могъл да види детето на 25–30 метра от кръстовището, тъй като от автотехническата експертиза е видно, че по начина, по който се е движел (в средната част на платното за движение), обективно е могъл да възприеме пострадалата на 37,7 метра от мястото на удара, а и обвиняемият сам заявява, че може да види кръстовището от 50-60 метра. По посочените мотиви не се кредитират от Съда и показанията на свидетеля Д.И., че 10-20 метра преди да се наближи кръстовището не може да се види какво става.

Невъзприетите от настоящата инстанция обяснения на обвиняемия са изказани с цел да се смекчат наказателно правните последици от противоправното му поведение и да се намали следващата се за него отговорност. Със същата цел Съдът намира за изказани думите на свидетеля Й.З. (негов съдружник в бизнеса), че обвиняемият след инцидента вдига детето от земята, но тези твърдения остават изолирани от останалите доказателства.

Показанията на свидетеля З.Б. в частта им, че същата тръгва да пресича кръстовището заедно с детето си, като преди това се оглеждат, че от сблъсъка с автомобила, изскочил бързо и изведнъж по думите й, дъщеря й изхвръква на около два метра, а велосипедът й остава под нисана, са в противовес на другите доказателства и съдебният състав ги намира за емоционално преувеличени и повлияни от инстинкта на майката да покаже в най-добра светлина как закриля детето си.

В останалата им част Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и обясненията на обвиняемия като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства, кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

Доколкото са налице други противоречия между обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите, същите са несъществени за предмета на доказване и не влияят върху преценката на Съда, изградена по вътрешно убеждение въз основа на доказателствената съвкупност по делото.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемият И.С.Ф. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 24.03.2008 година в град Първомай, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Нисан Микра” с ДК № …, собственост на „Л.” ООД – П., нарушава правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението - и по непредпазливост причинява средна телесна повреда на С.Р.М. от град Първомай, област Пловдив, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на типично място, довело до затрудняване на движенията на десен горен крайник за период от около два месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

От обективна страна с действията си обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната дата в град Първомай, област Пловдив, нарушава императивното правило от Закона за движение по пътищата като водач на моторно превозно средство при избиране на скоростта на движение да се съобрази с конкретните условия на видимост, за да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, и причинява пътнотранспортно произшествие, като блъска с автомобила си пострадалата и й причинява средна и леки телесни повреди.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на престъпна небрежност от страна на обвиняемия, който не предвижда настъпването на обществено опасните последици на извършеното от него, но е длъжен и може да ги предвиди.

Същевременно при така установената безспорна доказателствена съвкупност обвиняемият И.С.Ф. следва да бъде признат за невинен да е нарушил чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП): Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и чл. 117 от Закона за движение по пътищата При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре и да бъде оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в тази част.

Съгласно решение № 19 от 24.01.2008 година на ВКС по н. д. № 684 / 2007 година, III н. о., Причинната връзка между инкриминираното деяние, очертано чрез конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата, и престъпния резултат е изискуем и задължителен обективен елемент на престъплението, определя неговата наказателноправна квалификация и представлява обективно основание за наказателна отговорност.

В случая престъплението не се обективира с нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 117 от ЗДП, тъй като по безспорен начин се доказва, че обвиняемият реагира адекватно с вземане на решение да спре автомобила и моментално започва да реализира намерението си веднага, щом забелязва приближаващата кръстовището малолетна велосипедистка (т. е. контролира превозното средство, което управлява, и успява да намали скоростта, когато на пътя - на който не се установява да има поставен знак А19 „Деца” - се появява дете). Но е налице причинна връзка между нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДП и настъпилия престъпен резултат.

В тази връзка са необосновани думите на обвиняемия, че при движение с по-ниска скорост от установената преди инцидента пострадалото момиченце би попаднало под гумите на автомобила му. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, още повече, че освен несъобразена с конкретните пътни условия, скоростта на нисана е несъобразена и с ограничението на закона да се управлява пътно превозно средство в населено място (каквото е град Първомай) с не повече от 50 км/ч.

Несъстоятелни са пледоариите на защитника, че детето с велосипеда като участник в движението не спира на знак „Стоп” и се блъска в автомобила след спирането му, за което обвиняемият следва да бъде оправдан, а майката да носи вината „под някаква форма на непредпазливост”.

От една страна в противоречие на всички доказателства по делото са твърденията, че ударът между автомобила и велосипеда настъпва след преустановяване на движението на първия, а от друга чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДП урежда изрично задължение на водача на пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. В случая уязвимият участник в движението е и дете, а в чл. 116 от ЗДП е уредено и изричното задължение водачът на пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив ...особено към децата...

В същото време поведението на пострадалото лице или на отговорния за действията му законен представител, тъй като се касае за малолетно дете, не е предвидено като елемент от фактическия състав на деяние по чл. 343 от НК. Ако е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия или от трето лице, това би имало значение за гражданската отговорност на обвиняемия при евентуален граждански иск за обезщетение от деликт, но Каквото и да би било допринасянето на пострадалия за собственото му увреждане, наказателният съд наказва не него, а подсъдимия и наказва подсъдимия заради онова, с което е увредил пострадалия. Предмет на изследване в наказателното дело е поведението на увредителя като подсъдим, затова преценката за извършеното от него е задължителна за гражданския съд. Поведението на пострадалия не е предмет на присъда и затова не е предмет на изследване. (Решение № 392 от 11.03.1976 година по гр. д. № 95 / 1976 година, I г. о.)

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия И.Ф. престъпление, Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК.

Налице са всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт, тъй като за извършеното от обвиняемия деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация и същото е непредпазливо. И.С.Ф. е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало и друг път не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК, от престъплението няма причинени имуществени вреди и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 6 от НК.

За да определи размера на предвидените по закон наказания за това деяние, Съдът отчита отегчаващите отговорността обстоятелства: с престъплението на пострадалата са причинени и леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК; обвиняемият има предишни нарушения на правилата за движение във връзка с превишаване ограничението на скоростта и с деянието си отново нарушава чл. 21, ал. 1 от ЗДП; увреждането е причинено на лице в крехка възраст. Отчитат се и смекчаващите отговорността обстоятелства: няма причинени имуществени вреди, И.Ф. е с чисто съдебно минало и е трудово и семейно ангажиран.

Всички тези обстоятелства охарактеризират дееца на лице с невисока степен на обществена опасност, а деянието с оглед на конкретно установените факти – със средна степен на обществена опасност. Съпоставени по относителната си тежест, имащи значение за отговорността на обвиняемия, и с оглед най-вече генералната превенция настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи между минимума и средата на посочения в нормата на чл. 78а, ал.1 от НК, а именно 1500 (хиляда и петстотин) лева, а на основание чл. 343г във връзка с чл. 343, ал. 1, буква Б във връзка с чл. 342, ал. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК обвиняемият И.Ф. трябва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от девет месеца.

Тези наказания са най-справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на имотното му състояние и са в състояние за постигане целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК обвиняемият следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай направените по делото разноски общо в размер на 781,00 лева за изготвените на досъдебното производство и в съдебното следствие експертизи и използването на преводач.

Воден от горните съображения, Съдът постанови решението.

Председател: (п)

СЗ / АГ