МОТИВИ към присъда от 18.06.2008 год. по нохд № 117 / 2008 год. по описа на РС Първомай

На подсъдимия К.А.А. е повдигнато обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение 1 и т. 4, предложение първо, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, буква “а” и “б”, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за това, че на 08.09.2001 г., в гр. Първомай, обл. Пловдив, в условията на „опасен рецидив” - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е било отложено по чл. 66 от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Москвич” с ДКН: ***, собственост на А.Х.Г. е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 1 бр. кожено яке, без ръкави /телешки бокс/, на стойност 35 лева; 2 бр. кожени поли, къси /телешки бокс/, по 12 лева всяка, на обща стойност 24 лева; 1 бр. дамски пуловер, ръчно плетен, “Пирели”, на стойност 25 лева; 1 бр. дамска жилетка с бродерия, ръчно плетена, на стойност 30 лева; 30 бр. дамски сака, зимни, по 8 лева всяко, на обща стойност 240 лева; 16 бр. дамски сака, летни, по 6 лева всяко, на обща стойност 96 лева; 21 бр. дамски рокли, по 6 лева всяка, на обща стойност 126 лева; 60 бр. дамски блузи, по 4 лева всяка, на обща стойност 240 лева; 35 бр. дамски панталони, по 4 лева всеки, на обща стойност 140 лева; 6 бр. дамски костюми, по 10 лева всеки, на обща стойност 60 лева; 4 бр. дамски дънки, маркови, по 15 лева всеки, на обща стойност 60 лева; 8 бр. дамски дънки, обикновени, по 9 лева всеки, на обща стойност 72 лева; 2 бр. мъжки сака, шлиферни, по 10 лева всяко, на обща стойност 20 лева; 1 бр. дънково яке, мъжко, на стойност 16 лева; 1 бр. мъжки шлифер, на стойност 7 лева; 6 бр. мъжки панталони, вълнени, по 8 лева всеки, на обща стойност 48 лева; 25 бр. мъжки ризи, копринени, с дълъг и къс ръкав, по 6 лева всяка, на обща стойност 150 лева; 48 бр. блузи, ватирани, по 5 лева всяка, на обща стойност 240 лева; 13 чифта обувки, дамски, по 10 лева всеки, на обща стойност 130 лева; 2 бр. фланели, ватирани със закачалки, по 5 лева всяка, на обща стойност 10 лева; 2 бр. дамски сака със закачалки, по 10 лева всяко, на обща стойност 20 лева; 1 бр. детски шорти, на стойност 2 лева; 1 бр. потник с къс панталон, комплект, на стойност 5 лева; 1 бр. блуза, на стойност 3 лева; 1 бр. рокля, тъкано трико, на стойност 16 лева; 1 бр. детски комплект с панталон, на стойност 10 лева; 2 бр. сукмани, по 6 лева всеки, на обща стойност 12 лева; 1 бр. анцунг, комплект, на стойност 14 лева; 1 бр. рокля, кадифе, на стойност 12 лева; 1 бр. потник, на стойност 2 лева; 1 бр. пола, еластична, на стойност 8 лева; 1 бр. блуза и рокля, комплект, на стойност 13 лева; 136 бр. закачалки, ПВЦ, обикновени, по 0.40 лева всяка, на обща стойност 54.40 лева; 10 бр. закачалки, ПВЦ, специални, по 0.60 лева всяка, на обща стойност 6 лева; 96 бр. закачалки, специални метални с щипка, по 0.80 лева всяка, на обща стойност 67.20 лева; 1 бр. пола от трико, на стойност 4 лева; 1 бр. памучна пола, на стойност 3 лева; 1 бр. дънкова пола, дълга, на стойност 12 лева; 4 бр. пола от плат, дълга, по 4 лева всяка, на обща стойност 16 лева; 4 бр. пола от плат, по 3 лева всяка, на обща стойност 12 лева; 1 бр. пола, плисирана, копринена с ластик, на стойност 7 лева; 1 бр. пола, дълга с подплата, на стойност 6 лева; 1 бр. пола, къса с подплата, на стойност 4 лева; 1 бр. къси панталони от плат, тип “Бермуди”, на стойност 3 лева; 2 бр. пола от плат, къса, без подплата, по 3 лева всяка, на обща стойност 6 лева; 2 бр. къси панталони, тип “Шорти”, с бандаж, по 3 лева всеки, на обща стойност 6 лева; 1 бр. пола, дълга, копринена, на стойност 7 лева; 1 бр. яке, шлиферно, с подплата, на стойност 9 лева; 1 бр. яке, дамско, късо, вълнено, на стойност 9 лева; 1 бр. боди, детско, на стойност 3 лева; 1 чифт дамски сандали, употребявани, на стойност 3 лева; 1 чифт дамски сандали, с надпис “Пирин”, на стойност 6 лева; 1 бр. пола, къса, копринена, на стойност 5 лева; 1 бр. долнище от анцунг, на стойност 4 лева; 1 бр. яке от плат, черно, на стойност 7 лева; 4 бр. дънки, обикновени, по 9 лева всеки, на обща стойност 36 лева; 1 бр. къса дънкова пола, на стойност 10 лева; 1 бр. пола от кадифе, на стойност 8 лева; 1 бр. дънково яке, на стойност 12 лева; 3 бр. блузи, платнени, по 5 лева всяка, на обща стойност 15 лева; 1 бр. мушама, 2/1 м, на стойност 3 лева; 1 бр. покривка за маса, шарена, на стойност 4 лева; 1 бр. шушляков анцунг, комплект, на стойност 11 лева; 1 бр. шушляково горнище, на стойност 6 лева; 1 бр. шушляково долнище, на стойност 5 лева; 1 бр. яке, мъжко, ватирано, на стойност 10 лева; 13 бр. мъжки ризи, по 3 лева всяка, на обща стойност 39 лева; 37 бр. дамски блузи от трико, по 2 лева всяка, на обща стойност 74 лева; 1 бр. дамска рокля от трико, на стойност 5 лева; 4 бр. дамски къси панталони от плат, по 3 лева всеки, на обща стойност 12 лева; 6 бр. комбинизони, по 2 лева всеки, на обща 12 лева; 5 бр. бански костюми, по 3 лева всеки, на обща стойност 15 лева; 2 бр. къси пантолони с бандаж, по 3 лева всеки, на обща стойност 6 лева; 1 бр. дамски дънки, на стойност 9 лева; 1 бр. панталон, на стойност 6 лева; 1 бр. нощница, дамска, на стойност 3 лева; 14 бр. италианско бельо, блузки, по 3 лева всяка, на обща стойност 42 лева; 4 бр. бюстиета, по 3 лева всяко, на обща стойност 12 лева; 2 бр. сутиени с банели, по 2.50 лева всеки, на обща стойност 5 лева; 2 бр. сутиени без банели, по 2 лева всеки, на обща стойност 4 лева; 1 бр. детска рокля, на стойност 3 лева; 5 бр. детски комплекти, долнище и горнище, по 4 лева всеки, на обща стойност 20 лева, всичко на обща стойност 2 532.60 лева, от владението на Д.М.К. от ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини.

На подсъдимия Д.З.Х. е повдигнато обвинение по чл. 215, ал. 1 от НК, за това, че на 08.09.2001 г., в гр. Първомай, обл. Пловдив, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е укрил чужди движими вещи – 1 бр. кожено яке, без ръкави /телешки бокс/, на стойност 35 лева; 2 бр. кожени поли, къси /телешки бокс/, по 12 лева всяка, на обща стойност 24 лева; 1 бр. дамски пуловер, ръчно плетен, “Пирели”, на стойност 25 лева; 1 бр. дамска жилетка с бродерия, ръчно плетена, на стойност 30 лева; 30 бр. дамски сака, зимни, по 8 лева всяко, на обща стойност 240 лева; 16 бр. дамски сака, летни, по 6 лева всяко, на обща стойност 96 лева; 21 бр. дамски рокли, по 6 лева всяка, на обща стойност 126 лева; 60 бр. дамски блузи, по 4 лева всяка, на обща стойност 240 лева; 35 бр. дамски панталони, по 4 лева всеки, на обща стойност 140 лева; 6 бр. дамски костюми, по 10 лева всеки, на обща стойност 60 лева; 4 бр. дамски дънки, маркови, по 15 лева всеки, на обща стойност 60 лева; 8 бр. дамски дънки, обикновени, по 9 лева всеки, на обща стойност 72 лева; 2 бр. мъжки сака, шлиферни, по 10 лева всяко, на обща стойност 20 лева; 1 бр. дънково яке, мъжко, на стойност 16 лева; 1 бр. мъжки шлифер, на стойност 7 лева; 6 бр. мъжки панталони, вълнени, по 8 лева всеки, на обща стойност 48 лева; 25 бр. мъжки ризи, копринени, с дълъг и къс ръкав, по 6 лева всяка, на обща стойност 150 лева; 48 бр. блузи, ватирани, по 5 лева всяка, на обща стойност 240 лева; 13 чифта обувки, дамски, по 10 лева всеки, на обща стойност 130 лева; 2 бр. фланели, ватирани със закачалки, по 5 лева всяка, на обща стойност 10 лева; 2 бр. дамски сака със закачалки, по 10 лева всяко, на обща стойност 20 лева; 1 бр. детски шорти, на стойност 2 лева; 1 бр. потник с къс панталон, комплект, на стойност 5 лева; 1 бр. блуза, на стойност 3 лева; 1 бр. рокля, тъкано трико, на стойност 16 лева; 1 бр. детски комплект с панталон, на стойност 10 лева; 2 бр. сукмани, по 6 лева всеки, на обща стойност 12 лева; 1 бр. анцунг, комплект, на стойност 14 лева; 1 бр. рокля, кадифе, на стойност 12 лева; 1 бр. потник, на стойност 2 лева; 1 бр. пола, еластична, на стойност 8 лева; 1 бр. блуза и рокля, комплект, на стойност 13 лева; 136 бр. закачалки, ПВЦ, обикновени, по 0.40 лева всяка, на обща стойност 54.40 лева; 10 бр. закачалки, ПВЦ, специални, по 0.60 лева всяка, на обща стойност 6 лева; 96 бр. закачалки, специални метални с щипка, по 0.80 лева всяка, на обща стойност 67.20 лева; 1 бр. пола от трико, на стойност 4 лева; 1 бр. памучна пола, на стойност 3 лева; 1 бр. дънкова пола, дълга, на стойност 12 лева; 4 бр. пола от плат, дълга, по 4 лева всяка, на обща стойност 16 лева; 4 бр. пола от плат, по 3 лева всяка, на обща стойност 12 лева; 1 бр. пола, плисирана, копринена с ластик, на стойност 7 лева; 1 бр. пола, дълга с подплата, на стойност 6 лева; 1 бр. пола, къса с подплата, на стойност 4 лева; 1 бр. къси панталони от плат, тип “Бермуди”, на стойност 3 лева; 2 бр. пола от плат, къса, без подплата, по 3 лева всяка, на обща стойност 6 лева; 2 бр. къси панталони, тип “Шорти”, с бандаж, по 3 лева всеки, на обща стойност 6 лева; 1 бр. пола, дълга, копринена, на стойност 7 лева; 1 бр. яке, шлиферно, с подплата, на стойност 9 лева; 1 бр. яке, дамско, късо, вълнено, на стойност 9 лева; 1 бр. боди, детско, на стойност 3 лева; 1 чифт дамски сандали, употребявани, на стойност 3 лева; 1 чифт дамски сандали, с надпис “Пирин”, на стойност 6 лева; 1 бр. пола, къса, копринена, на стойност 5 лева; 1 бр. долнище от анцунг, на стойност 4 лева; 1 бр. яке от плат, черно, на стойност 7 лева; всичко на обща стойност 2 145.60 лева, собственост на Д.М.К. от ***, за които е предполагал, че са придобити от К.А. ***, чрез престъпление /опит за кражба/.

Граждански иск не е предявен. Такъв не е предявен при първоначалното разглеждане на делото от първа инстанция, поради което и е недопустимо предявяването му при повторното разглеждане на делото.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда, като счита за безспорно доказано от събраните доказателства по делото извършеното от подсъдимите, съгласно описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Според представителя на обвинението, извършеното от подсъдимите следва да се преценява при условията на чл. 55 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Становището на прокуратурата е на подсъдимия К.А. да бъде наложено наказание по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и „б”, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – „лишаване от свобода” в размер под минимума на предвиденото в посочения текст, което наказание, подсъдимият следва да изтърпи реално, при първоначален „строг” режим, на основание чл. 47 от ЗИН, а на подсъдимия Д.Х. – наказание по чл. 215, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК – „пробация”, както следва: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” и „безвъзмезден труд в полза на обществото”, като посочените мерки, счита, че следва да са в размер около средата на съответно предвидените в чл. 42а и сл. от НК.

Предлага наказанията, наложени на подсъдимия К.А., осъждан за умишлени престъпления от общ характер, подробно описани в обвинителния акт и приложената по делото справка за съдимост, да бъдат групирани, тъй като деянието, предмет на настоящото производство е извършено на 08.09.2001 г. и по отношение на него са налице основания за приложението на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. Присъдата по настоящото дело, с оглед спазване на принципа на най-благоприятното за дееца съчетание, счита, че следва да бъде групирана с тези по НОХД № 227/ 02 г. на РС Първомай и по НОХД № 1172/ 05г. на РС Пазарджик, като му се определи едно общо наказание, а именно - най-тежкото измежду определените му по посочените присъди, като така определеното общо наказание да изтърпи реално, при първоначален “строг” режим, на основание чл. 47 от ЗИН и на осн. чл. 25, ал. 2 от НК, да се приспадне изтърпяната част по която и да е от посочените присъди.

По отношение на приложените по делото веществени доказателства счита, че тези, иззети от местопроизшествието и тези, иззети от подсъдимия А. и негова собственост, а именно посочените под номера 26, 27, 28 и 31, съгласно приложението на обвинителния акт – следва да бъдат унищожени, като вещи без стойност, а иззетите от свидетеля Г.Д.Г., а именно посочените под номера 29 и 30 в приложението на обвинителния акт – следва да бъдат върнати на собственика – св. Г.Г. Моли да бъдат осъдени подсъдимите да заплатят и направените по делото разноски.

Адв. Д., защитник на подсъдимия А., заяви, че с оглед признанията на неговия подзащитен и съдействието му на органите на досъдебното производство, счита, че едно минимално наказание лишаване от свобода, под определения в закона минимум, съгласно нормата на чл. 55 от НК е в състояние да постигне целите на наказанието.

Адв. В., защитник на подсъдимия Х., се съгласи със становището на прокурора, с изключение на пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото, която според него би следвало да бъде заменена с поправителен труд, тъй като подзащитният му работи.

Подсъдимите заявиха в съдебно заседание че изцяло и напълно признават фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, признават се за виновни по така повдигнатите им обвинения и съжаляват за извършването им.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи следното:

На 08.09.2001 г. през нощта, след полунощ на 07.09.2001 г., подсъдимият К.А.А. отишъл до магазина на пострадалата – св. Д.М.К., находящ се на кръстовището на улици *** и *** в гр. Първомай, обл. Пловдив. Предварително бил решил да извърши кражба на дрехи от магазина. На входа на магазина имало метална решетка - метална решетъчна врата, която се заключвала със секретен патрон, а самата врата на магазина била дървена, с обикновена ключалка и заключена с катинар. Подсъдимият счупил секретния патрон, на металната решетъчна врата на магазина с раздвижен тръбен ключ, който предварително носел със себе си, като по този начин отворил металната решетъчна врата. След това срязал и едната метална халка на катинара, с който била заключена втората - дървената врата на магазина, като по този начин отворил и нея. Влязъл в магазина, който представлявал две помещения, като от вратата се влизало в коридор, от който пък – в самото помещение на магазина. Като осветявал помещението с помощта на ел. фенер, който също носел, подсъдимия А. започнал да приготвя намиращите се вътре дрехи за да ги изнесе от магазина, като една част пълнел в чували, също предварително приготвени за целта, а други - събирал на кубчета. По този начин приготвил за изнасяне описаните подробно в обвинителния акт мъжка, детска и дамска конфекция, както и бельо, като ги натрупал на кубчета отвън, до магазина. Тъй като дрехите били много и подсъдимия К.А. нямало как да ги пренесе, решил да се обади на подсъдимия Д.З.Х., който имал автомобил, за да му помогне да натоварят и пренесат дрехите с автомобила му. Отишъл до дома на подсъдимия Д.Х. около 02-02:30 часа и го извикал навън. Попитал го дали автомобилът му е в движение и последният потвърдил, след което му казал да дойде да „прекарат един багаж, че било спешно”, без да му казва, че става въпрос за вещи, предмет на извършената от него кражба. Подсъдимия Х. се съгласил и двамата тръгнали с автомобила - лек автомобил марка “Москвич”, с ДКН: ***, червен на цвят, собственост на А.Х. ***, който автомобил по това време ползвал подсъдимия Х.. Последният управлявал автомобила, а подсъдимия К.А. му казвал накъде да кара. Като стигнали до магазина, подсъдимия Д.Х. спрял до входа на магазина, преди оградата на находящата се в съседство ветеринарна лечебница. Подсъдимия К.А. слязъл от автомобила и отворил багажника. Спирайки автомобила на посоченото от подсъдимия К.А. място, подсъдимия Х. забелязал натрупаните между входа на магазина и оградата на ветеринарната лечебница дрехи, които първият започнал да пренася и да товари в автомобила и се досетил, че става въпрос за „нещо нередно”, но останал на място и чакал подсъдимия К.А. да приключи. Последният натоварил в автомобила - на задната седалка и в багажника му - приготвените извън магазина дрехи, също подробно и изчерпателно описани в обвинителния акт. Натоварените в автомобила, управляван от подсъдимия Х. били следните вещи - 1 бр. кожено яке, без ръкави, 2 бр. кожени поли, къси, 1 бр. дамски пуловер, ръчно плетен, “Пирели”, 1 бр. дамска жилетка с бродерия, ръчно плетена, 30 бр. дамски сака, зимни, 16 бр. дамски сака, летни, 21 бр. дамски рокли, 60 бр. дамски блузи, 35 бр. дамски панталони, 6 бр. дамски костюми, 4 бр. дамски дънки, маркови, 8 бр. дамски дънки, обикновени, 2 бр. мъжки сака, шлиферни, 1 бр. дънково яке, мъжко, 1 бр. мъжки шлифер, 6 бр. мъжки панталони, вълнени, 25 бр. мъжки ризи, копринени, с дълъг и къс ръкав, 48 бр. блузи, ватирани, 13 чифта обувки, дамски, 2 бр. фланели, ватирани със закачалки, 2 бр. дамски сака със закачалки, 1 бр. детски шорти, 1 бр. потник с къс панталон, комплект, 1 бр. блуза, 1 бр. рокля, тъкано трико, 1 бр. детски комплект с панталон, 2 бр. сукмани, 1 бр. анцунг, комплект, 1 бр. рокля, кадифе, 1 бр. потник, 1 бр. пола, еластична, 1 бр. блуза и рокля, комплект, 136 бр. закачалки, ПВЦ, обикновени, 10 бр. закачалки, ПВЦ, специални, 96 бр. закачалки, специални метални с щипка, 1 бр. пола от трико, 1 бр. памучна пола, 1 бр. дънкова пола, дълга, 4 бр. пола от плат, дълга, 4 бр. пола от плат, 1 бр. пола, плисирана, копринена с ластик, 1 бр. пола, дълга с подплата, 1 бр. пола, къса с подплата, 1 бр. къси панталони от плат, тип “Бермуди”, 2 бр. пола от плат, къса, без подплата, 2 бр. къси панталони, тип “Шорти”, с бандаж, 1 бр. пола, дълга, копринена, 1 бр. яке, шлиферно, с подплата, 1 бр. яке, дамско, късо, вълнено, 1 бр. боди, детско, 1 чифт дамски сандали, употребявани, 1 чифт дамски сандали, с надпис “Пирин”, 1 бр. пола, къса, копринена, 1 бр. долнище от анцунг, 1 бр. яке от плат, черно. Било около 03.30 часа.

По същото време, свидетелите С.Б.Б. и К.Е.Я. - и двамата служители при РПУ Първомай били на работа, като в момента били с личния автомобил на св. С.Б. Около 03.35 часа им се обадил дежурния при РПУ Първомай, който ги уведомил за получено съобщение, че пред магазина на кръстовището на улиците *** и *** имало спрян лек автомобил “Москвич”, червен на цвят, около който се „навъртали съмнителни лица”. Свидетелите С.Б. и К.Я. незабавно тръгвали към въпросния магазин, като пристигнали там около 2 – 3 минути след обаждането на дежурния и спрели на около 5 метра зад „Москвич”-а, който бил с отворен багажник, в който подсъдимият К.А. продължавал да товари дрехите. Подсъдимият А. забелязал полицейските служители които слезли от автомобила и се насочили към “москвича” и се отдалечил до входа на съседния магазин. Свидетелят К.Я. се насочил към магазина за дрехи, а свидетелят С.Б. – към подсъдимия К.А.. Свидетелят К.Я. забелязал, че вратата на магазина е отворена и тръгнал натам, като предположил, че има някой вътре в магазина. В същото време подсъдимият Д.Х., който се е намирал в „Москвич”- а, запалил двигателя и рязко потеглил, като свил надясно, в първата улица. Свидетелят К.Я. извикал на колегата си – свидетелят С.Б., който в същото време бил стигнал до подсъдимия К.А., представил му се, поискал му документ за самоличност и го попитал дали е с червения „Москвич” и какво прави. Подсъдимия К.А. отговорил, че няма документи, че се прибирал вкъщи и бил пеша. В същото време, свидетелят К.Я. извикал на свидетеля С.Б., че „Москвич”-а е „избягал” и последният разпоредил на подсъдимия К.А. да остане на мястото си и да го изчака, след което изтичал обратно до своя автомобил и потеглил след „Москвич”-а. Останал сам, подсъдимия К.А. също избягал и се прибрал в дома си. Свидетелят С.Б. не могъл да настигне автомобила, управляван от обв. Д.Х. и се върнал до магазина, където бил останал свидетелят К.Я. Двамата се обадили на дежурния и му съобщи за станалото, както и че имали съмнение, че л.а. „Москвич” е бил управляван от подсъдимия Д.Х., тъй като видели част от номера и познавали автомобила. На място пристигнал и дежурния автопатрул при РПУ Първомай но не открили автомобила. Друг служител на РПУ Първомай останал да запази местопроизшествието до идването на ОГ, а свидетелите С.Б. и К.Я. отишли до дома на подсъдимия Д.Х., за да го търсят, и като видели, че „Москвич”-а го нямало пред дома на подсъдимия Х., останали, за да го изчакат да се прибере.

След като тръгнал с автомобила си от магазина, при идването на полицейските служители, при което се уверил, че дрехите, товарени в автомобила му са предмет на престъпление, подсъдимия Д.Х. отишъл извън града, в землището на кв. Дебър на гр. Първомай, където свалил и скрил откраднатите дрехи, намиращи се в автомобила му, а самият автомобил оставил в една нива, след което пеша си тръгнал за гр. Първомай. Около 05.20 часа на с. д. - 08.09.2001 г., подсъдимия Д.Х. стигнал до дома си, където го чакали свидетелите К.Я. и С.Б.. Двамата го попитали „къде му е колата”, при което подсъдимия Д.Х. признал, че я е изоставил в една нива, както и че е бил пред магазина за дрехи и че с него е бил подсъдимия К.А., след което отвел двамата свидетели до дома на последния. Подсъдимият А. бил в дома си и след като го видял, свидетелят С.Б. установил, че това е същото лице, което бил видял и до магазина и което избягало. Свидетелите отвели подсъдимите в РПУ Първомай.

Бил извършен оглед на местопроизшествие (т. І, л. 4-6 от сл. дело № 243/02 на ОСС Пловдив) на магазина, при което били намерени и иззети срязаната метална халка на катинара на дървената врата /ВД № 27 по делото/, двете половини от секретния патронник на металната врата и ел. фенер /ВД № 28 по делото/, а малко по-късно бил намерен и лекият автомобил марка “Москвич”, на посоченото от подсъдимия Д.Х. място, където последният го бил оставил и където също бил извършен оглед.

Няколко дни по-късно, подсъдимия Д.Х. отишъл и прибрал дрехите от мястото, където ги бил скрил, като една част от тях занесъл в дома на свидетеля Д. от ***, а друга - на свидетеля Т. от ***. Тези дрехи /1 комплект плисирана пола с жакет, 1 комплект бяла пола с жакет, 1 комплект пола с потник, 4 комплекта сако с пола, 1 комплект сако с панталон, 2 бр. дънки, цвят бяло към бежаво, 1 бр. дънки, шарени, 1 бр. дънки, кафяви, 8 бр. дънки, обикновени, 3 бр. сако шлиферно, 1 бр. яке, бяло, 3 бр. панталони, 25 бр. мъжки ризи, 60 бр. дамски блузи, 35 бр. дамски панталони, 17 бр. дамско сако, 13 бр. сака от памук, лен и вълна, 16 бр. сака без подплата, 1 бр. жакет, ръчно плетен, 2 бр. къси поли, 1 бр. пуловер, 1 бр. дамска жилетка, 2 бр. рокли, басма, 2 бр. дамски рокли, 15 бр. рокли от коприна, 48 бр. блузи, ватирани, 11 чифта дамски обувки, 1 бр. детски шорти, 2 бр. детски боди, 1 бр. детска блуза, 2 бр. детски ризи, 3 бр. детски комплекти, 1 бр. детска блуза, 3 бр. детски рокли, 1 бр. рокля, трико, 1 бр. детски комплект с панталон, 2 бр. детски сукмани, 1 бр. бебешко боди, 1 бр. детски анцунг, 1 бр. детски потник, 1 бр. поло, еластично и 1 комплект, блузка с рокля/, по-късно били предадени на полицията доброволно от свидетеля Д.Д. (протокол – т. І, л. 57 от сл. дело № 243/02 на ОСС Пловдив), а подсъдимият Д.Х. предал доброволно тези, които бил дал на свидетеля А.Т. (протокол – т. І, л. 55, 56 от сл. дело № 243/02 на ОСС Пловдив), които прибрал от последния. Намерените дрехи били върнати на пострадалата – свидетелката Д.К.

Още на инкриминираната дата – 08.09.2001 г. и през следващите дни, органите на полицията извършили няколко претърсвания (протоколи – т. І, л. 62-73 от сл. дело № 243/02 на ОСС Пловдив) в домовете на двамата подсъдими и на лица, за които имали основание да предположат, че имат „връзка” с подсъдимите и деянието, при което били намерени и иззети, както следва: 1) 1 бр. раздвижен тръбен ключ /ВД № 31 по делото/, 1 бр. лопатка с метална дръжка, 1 бр. клещи /ВД № 26 по делото/ и 6 бр. банкноти – германски марки – от дома на подсъдимия К.А.; 2) 1 бр. раздвижен френски ключ /ВД № 29 по делото/, 1 бр. кози крак с шестограм и гумени ръкавици /ВД № 30 по делото/ - от дома на подсъдимия Г.Г..

В хода на разследването са били извършени три стоково-оценъчни експертизи, които са установиля стойността на вещите, предмет на престъпленията, към момента на извършването им. Общата стойност на имуществото, предмет на престъплението, извършено от подсъдимия А. е 2532.60 лева, като липсващото – отнето от владението на пострадалата имущество е на обща стойност 2 145.60 лева, а на това, останало „на място”, приготвено за изнасяне – 387.00 лева. Стойността на имуществото, предмет на престъплението, извършено от подсъдимия Х. е 2 145.60 лева. Това заключение съдът прие изцяло, като професионално изготвено, без основания за съмнения в неговата правилност и прието без възражения от страните.

Съдът кредитира заключението на изготвената повторно трасологическа експертиза, поради съмнения в правилността на първоначално изготвената, която и е приета от страните без възражения.

Установената от съда фактическа обстановка се основава на направените в съдебно следствие самопризнания на подсъдимите, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство обяснения на подсъдимите, свидетелските показания на свидетелите К., Я., Б., Г., Д., В., П., Н., Г., Т., стоково-оценъчни експертизи, съдебно-трасологически експертизи, протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за доброволно предаване, фотоалбум, разписка.

Предмета на престъпленията съдът прие за доказан с направените самопризнания на подсъдимите, подкрепени от показанията на свидетелката К., Д. и Т., както и представените по делото протоколи за оглед, претърсване и изземване, доброволно предаване, разписка и фотоалбум.

Относно стойността на отнетите вещи съдът прие изцяло експертните заключения, приложени към досъдебното производство.

Участието на подсъдимите в извършване на деянието е безспорно установено със самопризнанията, дадени пред съда, подкрепени от останалия доказателен материал по сл. дело № 243/02 на ОСС Пловдив – показанията на свидетелите Я., Б., протоколи за оглед, претърсване и изземване.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че от обективна страна е налице опит за отнемане на чужди движими вещи от подсъдимия А.. Престъплението е извършено при условията на продължено престъпление, но останало недовършено поради появата на полицейските служители, или по независещи от подсъдимия причини, като е изоставил всички вещи, въпреки, че част от тях дори били натоварени в автомобила на подсъдимия Х.. Така подсъдимият не успял да осъществи трайна фактическа власт върху никои от вещите, които бил решил да отнеме и така извършеното от него е останало във фазата на опита по отношение на всички вещи. Самото изнасяне на вещите от страна на подсъдимия К.А., дори извън магазина, дори натоварването им в автомобила, непосредствено паркиран до магазина не означава, че деянието е довършено от него. Съгласно съдебната практика в тази насока, за да е довършено деянието, следва деецът да е установил трайно владение върху инкриминираните вещи, което в случая от страна на подсъдимия А. не е така и по тази причина, съдът счете, че извършеното от него правилно е квалифицирано именно като опит за кражба. Същият е извършен при посочените по-горе квалифициращи обстотятелства – при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 и по буква а и по буква б, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е било отложено по чл. 66 от НК. Подсъдимият А. е осъждан, видно от приетата справка за съдимост, както следва:

1) С присъда № 54 от 10.05.1984 г. по НОХД № 16/ 84 г. на РС Първомай е осъден на “лишаване от свобода” в размер на 3 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наказанието е било отложено за срок от 3 години, за престъпление по чл. 346, ал. 2, б. ”а”, вр. с чл. 20 от НК. Присъдата е влязла в сила на 25.05.1984 г.

2) С присъда № 128 от 30.10.1984 г. по НОХД № 37/ 84 г. на РС Първомай е осъден на “лишаване от свобода” в размер на 1 година и 2 месеца, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. Присъдата е влязла в сила на 14.11.1984 г.

3) С присъда № 123 от 05.11.1985 г. по НОХД № 30/ 85 г. на РС Първомай е осъден на “лишаване от свобода” в размер на 4 години, за престъпление по чл. 253, ал. 1, вр. с чл. 29, б. ”а” от НК. Присъдата е влязла в сила на 20.11.1985 г.

4) С присъда № 131 от 19.11.1985 г. по НОХД № 29/ 85 г. на РС Първомай е осъден на “лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца, за престъпление по чл. 346, ал. 2, б. ”б”, вр. с чл. 18 и чл. 20 от НК. Присъдата е влязла в сила на 16.12.1985 г.

5) С присъда № 140 от 10.12.1985 г. по НОХД № 41/ 85 г. на РС Първомай е осъден на “лишаване от свобода” в размер на 2 години и 6 месеца, за престъпление по чл. 253, ал. 1, т. 2 от НК. Присъдата е влязла в сила на 25.12.1985 г.

6) С присъда № 1219 от 21.11.1985 г. по НОХД № 493/ 85 г. на РС Пазарджик е осъден на “лишаване от свобода” в размер на 2 години, за престъпление по чл. 346, ал. 2, б. ”а” и „б”, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

7) С присъда № 142 от 15.06.1992 г. по НОХД № 21/ 92 г. на РС Асеновград е осъден на “лишаване от свобода” в размер на 4 години, за престъпление по чл. 253, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 252, ал. 1, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и „б” от НК. Присъдата е влязла в сила на 29.09.1992 г.

8) С присъда № 141 от 15.09.1997 г. по НОХД № 444/ 97 г. на РС Пазарджик е осъден на “лишаване от свобода” в размер на 3 години, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Присъдата е влязла в сила на 29.09.1997 г. Деянието по настоящата присъда е извършено преди да са изминали 5 години от изтърпяване на наказанията по цитиранитте дела, видно от приложените свидетелства за съдимост.

Подсъдимият А. е проникнал в магазина на пострадалата, като счупил секретния патрон на металната решетъчна врата и срязал металната халка на катинара на дървената врата на магазина, след което приготвил изброените вещи да бъдат изнесени от магазина, поради което е налице квалифицирания състав на престъплението - разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот. За да бъдат отнети вещите, поради тяхната многобройност е използван лек автомобил марка „Москвич” с ДКН: ***, собственост на А.Х.Г., управляван от подсъдимия Х., което квалифицира деянието и като такова, извършено чрез използване на МПС.

Деянието е извършено от подсъдимият А. при наличието на пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неблагоприятните му последици и е желаел настъпването им.

Подсъдимият Д.Х. с деянието си е осъществил от обективна страна съставът на престъплението вещно укривателство, за което му е повдигнато обвинение, по отношение на вещите, натоварени от подсъдимия К.А. в автомобила му. Същият, въпреки че безспорно е бил наясно, че дрехите струпани пред магазина са предмет на престъпление кражбата извършена от подсъдимия А., макар, същата да е останала недовършена, е укрил, а впоследствие и се е разпоредил, поне с част от тях същите, с цел да набави за себе си и подсъдимия К.А. имотна облага. Самото извозване от него на инкриминираните вещи от местопрестъплението, като елемент от престъплението кражба, не може и не следва да му се вмени във вина, предвид липсата по отношение на него на субективния елемент за извършване на такова деяние.

Деянието е извършено от подсъдимият Х. при наличието на пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неблагоприятните му последици и е желаел настъпването им, като дори след залавянето му от полицията и дадените от него самопризнания се е разпоредил с част от отнетите вещи.

Ето защо съдът прие, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият К.А.А. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а” и “б”, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

Съдът прие, че подсъдимият Д.З.Х. е осъществил състава на престъплението по чл. 215, ал. 1 от НК.

Причини за извършване на деянията от подсъдимите за получаване на доходи по непозволен от закона начин, както и изградените им престъпни навици.

Обществената опасност от деянието е завишена. Подсъдимите са действали организирано, целенасочено и с предварителна подготовка. По силата на закона деянието им, извършено при условията на чл. 29 от НК, е с висока обществена опасност. Самото деяние е от най-често извършването в района, което също предполага завишена степен на обществена опасност.

За личността на подсъдимия А. се установи, че е с висока степен на обществена опасност – нееднократно осъждан, изтърпял реални наказания лишаване от свобода, с изградени престъпни навици и проявил престъпна упоритост, със средно образование, разведен, осъждан, не работи.

Подсъдимият Х. е осъждан за престъпление против собствеността, няма данни за извършване на други престъпни деяние, със средно образование, не женен, работи като охрана в мандра “Е.” с. Мирово.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимия А. съдът определи наказание “лишаване от свобода” в размер под минимума на предвиденото в текста на повдигнатото му обвинение, с приложение на чл. 55 от НК, шест месеца, което наказание съдът определи подсъдимият да изтърпи реално, при първоначален „строг” режим, на основание чл. 47 от ЗИН. За да прецени този размер съдът взе предвид от една страна самопризнанията на подсъдимия, с което спомогна за разкриване на обективната истина, големия период от време от извършване на деянието до приключване на делото с решение за отговорността им, а от друга страна предишните му осъждания, които не влияят на квалификацията на деянието. Съдът прецени, че с оглед постигане на целите на наказанието и най-вече с оглед реда по който се разгледа делото и определяне на наказанието съгласно чл. 55 от НК, не следва да бъде прилаган чл. 196, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимия.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Х. съдът определи наказание по чл. 215, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК – „пробация”, както следва - задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител в размер на една година, които са задължителни при налагане на този вид наказание и поправителен труд в размер на три месеца при удръжки от трудовото възнаграждение в размер на 20 % в полза на държавата. Така определеното наказание съдът счете, че е съобразено с личността на подсъдимия и в състояние да изиграе превантивната си и поправителна роля спрямо него. Съдът прие се съгласи със становището на защитникът на подсъдимия, като прецени, че безвъзмезден труд в полза на обществото, макар също да е в състояние да постигне целите на наказанието, не е достатъчно съобразен с личността на подсъдимия, който упражнява обществено полезен труд трайно и може да изтърпи наказанието си на работното си място.

Деянието, предмет на настоящото производство е извършено на 08.09.2001 г. и по отношение на него са налице основанията за приложението на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, като присъдата по настоящото, с оглед спазване на принципа на най-благоприятното за дееца съчетание, съдът групира с тези по НОХД № 227/ 02 г. на РС Първомай и по НОХД № 1172/ 05г. на РС Пазарджик, като му определи едно общо наказание, а именно - най-тежкото измежду определените му по посочените присъди, като така определеното общо наказание определи да бъде изтърпяно реално, при първоначален “строг” режим, на основание чл. 47 от ЗИН. На основание чл. 25, ал. 2 от НК приспадна изтърпяната част по която и да е от посочените присъди. Съдът счете, че не следва да прилага чл. 24 от НК, въпреки, че наказанията са от един и същи вид, тъй като това не е необходимо за постигане целите на наказанието и превъзпитанието на подсъдимия.

По отношение на приложените по делото веществени доказателства, иззети от местопроизшествието и тези, иззети от подсъдимия К.А. и негова собственост, а именно посочените под номера 1, 2, 3 и 4 по описа на веществените доказателства по делото, съдът определи да бъдат унищожени, като вещи без стойност. Иззетите от свидетеля Г.Д.Г., а именно посочените под номера 5 и 6 от описа на съда, съдът определи да бъдат върнати на собственика им – свидетелят Г.

Съдът възложи на подсъдимите и направените по делото разноски в размер на 135 лева, като ги осъди да ги заплатят по Ѕ от тях по сметка на РС Първомай.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

ЕК / АГ