по НОХД № 94 / 2008 година

Производството е по реда на Глава двадесет и четвърта от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против подсъдимия И.Х.Х. ***, за това, че на 26.04.2008 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „Мазда 323” с рег. № *** - с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,51 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза № 547 / 29.04.2008 година – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Намира, че извършеното от него следва да се преценява при смекчаващи отговорността обстоятелства и да му се наложи наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода, което да е около минимума на предвиденото в закона, и чието изпълнение да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК също с минимален изпитателен срок. Пледира още, че подсъдимият Х. трябва да бъде и лишен от право да управлява моторно превозно средство за минимален срок, като се приспадне времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 26.04.2008 година.

Защитникът на подсъдимия - адвокат И.Т. - моли Съдът да признае подзащитния му за невинен, тъй като вината му не е доказана по безспорен и категоричен начин. Изтъква доводи, че към момента на проверката И.Х. не притежава качеството на водач на моторно превозно средство – въобще не е управлявал автомобила си.

Подсъдимият се присъединява към казаното от адвоката си и заявява, че е негова работа в колко часа е бил до колата си и че не е обидил никого.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Подсъдимият И.Х.Х. е роден на 22.07.1964 година в ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ като арматурист в Република Гърция, от ***.

На 25.04.2008 година срещу 26.04.2008 година свидетелите И.П. и Ж.М. (полицаи при РПУ на МВР - Първомай) са дежурен автопатрул нощна смяна. Към 03:00 часа спират на улица „Димитър Благоев” до Медицински център „Асклеп” и се срещат със своите колеги С.Б. и А.М. – дежурен пеши патрул.

В същото време откъм ресторант „Бунара” с нестабилна походка приближава подсъдимият И.Х.. Минава покрай заведение „Даун Таун” (намиращо се срещу медицинския център, от другата страна на улицата), качва се на шофьорското място в лек автомобил „Мазда 323” с гръцки рег. № ***, паркиран до патрулния автомобил, и го привежда в движение, като потегля по улица „Княз Борис І” към дома си на № * на същата улица.

Свидетелите И.П.П. и Ж.Б.М. се усъмняват, че подсъдимият управлява моторното превозно средство след употреба на алкохол и с патрулния автомобил тръгват след маздата. Докато свидетелят П. маневрира, за да обърне посоката си на движение и да последва отдалечаващия се автомобил на подсъдимия, вторият полицай го следи с поглед.

По това време свидетелите Д.П.И. и Р.И.А., младши автоконтрольори при РПУ на МВР – Първомай, също са на смяна и са спрели патрулния си автомобил на улица „Княз Борис І” до болницата.

Когато свидетелите И.П. и Ж.М. тръгват след маздата, служителите на РПУ на МВР – Първомай от пешия патрул се обаждат на дежурните автоконтрольори да отидат на място и да изпробват водача за употреба на алкохол с техническо средство.

Междувременно подсъдимият, следван от полицейските служители, стига до дома си на улица ***, слиза от автомобила и го прибира в двора си пред гаража. Когато излиза отвън, за да затвори пътните врати, полицейският автомобил вече е спрян пред дома му. Свидетелите Ж.М. и И.П. слизат и му искат документите за проверка.

В този момент пристигат младши автоконтрольорите Р.И.А. и Д.П.И.

Подсъдимият доста се суети, докато да намери документите си, но все пак ги изважда от колата и ги предава на полицай Р.А. След това е изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Алкомер 931, което отчита концентрация на алкохол от 1,60 на хиляда. Свидетелят Д.И. съставя на място Акт за установяване на административно нарушение, който подсъдимият подписва и собственоръчно вписва възражението, че не е съгласен с показанията на апарата. Издаден му е талон за изпращане на медицинско изследване и И.Х. е откаран до центъра за спешна помощ в град Първомай, в който му е взета кръвна проба.

С акта за установяване на административно нарушение на подсъдимия са иззети свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролния талон.

На 26.04.2007 година от Началника на РПУ на МВР – Първомай е издадена и заповед рег. № 368 за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква Б от Закона за движение по пътищата.

От заключението на химическата експертиза, неоспорена от страните и възприета от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите знания и опит в съответната област (протокол № 547 / 29.04.2008 година за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина на л. 17 от БП), е видно, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към датата на инкриминираното деяние е 1,51 на хиляда.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от дадените в съдебно заседание показания на свидетелите Д.П.И., И.П.П., Ж.Б.М., частично от обясненията на подсъдимия и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН № 368 от 26.04.2008 (бланка № 181547) (л. 4 от БП), заповед за прилагане на принудителна административна мярка рег. № 368 / 26.04.2008 година (л. 5 от БП), справка за съдимост (л. 13 от БП), характеристична справка (л. 14 от БП), справка в информационните масиви на КАТ (л. 15 от БП), талон за медицинско изследване № 232451 (л. 3 и л. 18 от БП), протокол за медицинско изследване (л. 19 от БП), копие от свидетелство за управление на МПС № 238507234 (л. 20 от БП) и копие от контролен талон № 0019497 (л. 21 от БП).

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия И.Х.Х. в частта им, в която същият отрича да е управлявал автомобила. Тези негови думи са изказани като защитна позиция с цел да оневинят противоправното му поведение, за да се избегне следващата се наказателна отговорност. Те се опровергават от показанията на полицейските служители И.П.П., Ж.Б.М. и Д.П.И., които са логични, безпристрастни и взаимно допълващи се. От тях по категоричен начин се установява както управлението на автомобила от подсъдимия на инкриминираната дата, така и обстоятелството, че това действие е извършено от него след употреба на алкохол.

Подсъдимият И.Х. е видян от първите двама свидетели как с нестабилна походка отива до „Мазда 323” с гръцки рег. № ***, качва се на шофьорското място и привежда лекия автомобил в движение, след което през цялото време, докато достигне дома си на улица „Княз Борис І” № 70, е следен с поглед от свидетеля Ж.М. и е заварен от полицаите в момент, в който в двора си е до същия автомобил с отворена шофьорска врата и възнамерява да затвори отворените пътни врати, през които току-що е влязъл. Непосредствено след това му е извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство и уредът отчита положителен резултат.

От всички следващи едно след друго събития може да се направи обоснован извод за извършеното от подсъдимия престъпление, за което му е повдигнато обвинение, за да се счете, че същият е употребил алкохол в дома си непосредствено преди полицейската проверка.

В тази връзка са неоснователни аргументите на адвокат И.Т., че по време на проверката подзащитният му не притежава качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, тъй като е бил извън автомобила в двора на къщата си. По несъмнен начин се доказва, че подсъдимият И.Х. управлява лекия автомобил непосредствено преди проверката, от която се установява пияното му състояние. Да се разсъждава, че щом моторното превозно средство не е в движение, управляващият го няма качеството на водач, означава да се стигне до абсурдния извод, че щом дадено лице спира колата си за проверка от контролните органи, вече не може да му се търси отговорност за извършени нарушения, защото автомобилът е в покой.

Относно възражението на защитника за противоречия в показанията на полицаите – свидетелите И.П. и Ж.М., - същите не са от категорията на съществените и не са годни да променят изводите на Съда, изградени по вътрешно убеждение, въз основа на цялата доказателствена съвкупност. От една страна е логично двама души да възприемат и съответно да възпроизведат по различен начин един и същи факт - още повече, че вниманието на И.П. е било насочено и към управлението на патрулния автомобил, но Ж.М. през цялото време има възможност да наблюдава действията на подсъдимия.

Що се отнася до заявеното от подсъдимия, че е бил задължен от полицаите да даде кръвна проба, и то противоречи на установеното по делото. Свидетелят Д.И. в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30 / 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства изпълнява задължението си да попълни талон за медицинско изследване при констатацията, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е над 0,5 на хиляда, като разяснява на подсъдимия правото му да даде или не кръв за изследване, и в съответствие с разпоредбата на чл. 4 от същата Наредба го придружава до медицинския център.

С направените уточнения Съдът кредитира останалата гласна доказателствена съвкупност като взаимно допълваща се и кореспондираща с писмената, въз основа на които се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият И.Х.Х. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на 26.04.2008 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „Мазда 323” с рег. № *** - с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,51 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза № 547 / 29.04.2008 година.

От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като управлява посоченото моторно превозно средство след употреба на алкохол, установено с протокол за химическа експертиза № 547 / 29.04.2008 година, като съдържанието на алкохол в кръвта му надвишава инкриминираната граница от 1,2 на хиляда, а именно 1,51 на хиляда.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на пряк умисъл. Подсъдимият разбира обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено опасните последици от деянието си, но въпреки това съзнателно кара след употреба на алкохол, с което иска и настъпването на тези последици.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието му предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 от НК, Съдът отчете следното:

За подсъдимия няма отегчаващи отговорността обстоятелства и са налице смекчаващи такива - чистото му съдебно минало, липсата на предишни нарушения на правилата за движение по пътищата и добрите характеристични данни – трудовата и социалната му ангажираност, - както и ниската концентрация на алкохол в кръвта му от 1,51 на хиляда - малко над инкриминирания от законодателя минимум от 1,2 на хиляда.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, го характеризират като лице с невисока степен на обществена опасност, но същите не се явяват многобройни, нито изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, обуславящи, че и най-лекото, предвидено в закона, наказание е несъразмерно тежко, за да бъде определено в конкретния случай под най-ниския предел.

От Съда се отчита, че управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол е деяние с висока степен на обществена опасност, поради потенциалната заплаха за здравето и дори живота на останалите участници в движението.

При съвкупна преценка на горното настоящата инстанция е на мнение, че е най-справедливо на подсъдимия за престъплението му по чл. 343б, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отложи за срок от три години, тъй като са налице всички законови основания за това – наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, лицето няма друго осъждане и за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително определеното наказание да се търпи реално.

На основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1 от НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, като се отчитат смекчаващите отговорността му обстоятелства.

На основание чл. 59, ал. 3 от НК следва да се приспадне времето, за което подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство по административен ред, считано от 26.04.2008 година, когато е отнето свидетелството му за правоуправление с акта за установяване на административното нарушение.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски в размер на 50 (петдесет) лева за изготвяне на химическата експертиза на досъдебното производство и за явяване в съдебно заседание на експерта химик.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ