П Р И С Ъ Д А

по НОХД № 49 / 2008 година

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия Д.Х.Д. за това, че през периода от началото на месец февруари 2005 година до края на месец юни 2005 година в град Пловдив и в град Първомай, област Пловдив, в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбужда и поддържа заблуждение у А.И.П. *** и с това му причинява имотна вреда в общ размер на 14500 (четиринадесет хиляди и петстотин) лева, както следва:

Ø в началото на месец февруари 2005 година в град Пловдив възбужда заблуждение у него и с това му причинява имотна вреда в размер на 5000 (пет хиляди) лева;

Ø през месец април 2005 година в град Пловдив поддържа заблуждение у него и с това му причинява имотна вреда в размер на 5000 (пет хиляди) лева;

Ø в края на месец юни 2005 година в град Първомай поддържа заблуждение у него и с това му причинява имотна вреда в размер на 4500 (четири хиляди и петстотин) лева,

като причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението измама със съответните квалифициращи признаци. Пледира деянието му да се преценя при отегчаващи отговорността обстоятелства и предлага да се наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54, ал. 1 от НК между минимума и средата на предвиденото в закона, което не следва да се търпи реално, а с оглед на целите по чл. 36 от НК да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК, но със завишен изпитателен срок. Предлага още на подсъдимия Д. да се групират наказанията му по НОХД № 131 / 2007 година на Районен съд – Пловдив и по настоящото дело, тъй като са налице предпоставките на чл. 25 и чл. 23 от НК, като счита, че няма пречка изпълнението на определеното общо най-тежко наказание също да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Моли Съдът да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Пострадалият свидетел А.П., конституиран в качеството на частен обвинител, чрез повереника си адвокат Г.Н.Д. *** се присъединява към казаното от прокурора, че е доказано по несъмнен начин подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. от НК. Но пледира да се наложи максималното предвидено в закона наказание за това престъпление, което да се изтърпи реално, тъй като счита, че само по този начин Д.Д. ще бъде превъзпитан към спазване на законите и ще се въздейства предупредително върху останалите членове на обществото.

Защитникът на подсъдимия адвокат З.Т. пледира невинност. Намира, че деянието, за което е привлечен като обвиняем подзащитният й, е несъставомерно, тъй като със сила на присъдено нещо по гражданско дело е прието, че дадените от пострадалия свидетел пари на Д.Д. са заем. Излага доводи, че подзащитният й е имал намерение с помощта на свои близки и роднини да се класира за отпечатването на материали за парламентарните избори през 2005 година, за което са му били необходими парите, но неправилно е преценил обстановката и се е предоверил, но бизнесът му е изпаднал в криза - вместо да направи печеливш удар. Твърди още, че получените пари действително са изхарчени за печатарския му бизнес, а не за лични нужди, което се доказва от разходооправдателни документи на стойност значително по-голяма от получените на заем пари.

Подсъдимият Д.Х.Д. се присъединява към казаното от защитника си и счита, че не е нормално един измамник да подпише бележка, че дължи пари, каквото е направил той. Заявява, че има план до 2009 година да върне парите.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Д.Х.Д. е роден на *** в ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, със средно специално образование, управител на СД „П***” – П. с предмет на дейност печатни услуги, от ***.

Същият до момента е осъждан, както следва:

1. С Решение № 52 / 25.03.1991 година по НАХД № 78 / 1991 година на Районен съд - Пловдив, влязло в сила на 25.03.1991 година, на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева за престъпление по чл. 343а, буква А, предложение 2 във връзка с чл. 343, ал. 1, буква А от НК, извършено на 13.08.1990 година;

2. С Присъда № 89 / 27.04.2007 година по НОХД № 131 / 2007 година на Районен съд - Пловдив, влязла в сила на 15.05.2007 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година за престъпление по чл. 206, ал. 3, предложение 1 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 28.06.2004 година – 17.10.2005 година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

Подсъдимият Д.Х.Д. и частният обвинител А.И.П. се познават от ученици. Впоследствие подсъдимият заминава за София, пострадалият отива да учи и не поддържат връзка повече от 20 години.

През месец декември 2004 година двамата се виждат в пощенската станция в квартал „Смирненски” в град Пловдив. По това време подсъдимият извършва полиграфически услуги в своята печатница, намираща се в същия квартал, а пострадалият работи като техник в Телефонна централа № 4 – Пловдив (до 31.12.2004 година, когато напуска).

Подсъдимият Д. и свидетелят А.П. подновяват познанството си, започват да се срещат на кафе и при една от срещите им в началото на 2005 година пострадалият споделя, че е получил голяма сума пари като обезщетение след напускане на работата си.

В началото на месец февруари същата година подсъдимият се обажда по телефона пострадалия и го пита дали ще му даде 5000 лева, като обяснява, че сумата е необходима за закупуване на печатарска машина, защото бизнесът му се е разраснал. Свидетелят А.П. се съгласява и двамата си определят среща във фоайето на Централна поща град Пловдив.

Около седмица по-късно към 10:00 – 11:00 часа частният обвинител е на уговореното място с парите и докато чака подсъдимия, вижда свидетеля М.Ш. – негова колежка и приятелка. Разказва й подробно за предстоящата среща и я моли да остане като свидетел на даването на парите. При пристигането на подсъдимия свидетелят А.П. вади петте хиляди лева от найлонов плик и свидетелят Ш. ги преброява – 100 банкноти по 50 лева. След това подсъдимият прибира парите, като неколкократно споменава, че му трябват за машини, че не му стига материалната база, за да изпълни поръчките по сключени договори. Казва на пострадалия да не се притеснява, че ще му върне сумата в най-скоро време, и си тръгва, а свидетелите А.П. и М.Ш. отиват да се видят в заведение.

След срещата в пощата частният обвинител и подсъдимият продължават да поддържат връзка, като се чуват по телефона и излизат заедно на кафе. Водят общи разговори, при които Д.Д. споменава, че му върви работата и тъй като А.П. му има доверие, не засяга темата за дадените 5000 лева.

През месец април 2005 година подсъдимият телефонира на пострадалия и отново му иска 5000 лева. Обещава, че ще му ги върне, че няма да го излъже, че дори лихва ще даде и пак споменава, че работата му върви и парите му трябват за машини и рекламни материали. Повярвал на тези думи, свидетелят А.П. за втори път се съгласява да помогне и двамата си уговарят среща около седмица по-късно на предишното място в Централна поща – Пловдив.

След проведения с Д.Д. разговор частният обвинител (живущ ***) се обажда на свидетеля М.Ш., обяснява й че ще идва в град Пловдив, за да услужи с още пари на бившия си съученик за нова машина, поради разрастване на бизнеса му и невъзможност да изпълни поръчките си, и я моли да дойде с него на срещата, при което М.Ш. приема.

В уречения ден свидетелят Ш. отива заедно със съпруга си, свидетеля К.Ш., в Централна поща – Пловдив, където срещат пострадалия. Докато чакат подсъдимия да дойде, М.Ш. пита А.П. дали иска документ за даваните от него пари, но получава отговор, че Д.Д. му е близък и би му се обидил.

При пристигането на подсъдимия частният обвинител вади банкнотите и му ги дава, а първият, без да брои, ги прибира с обещанието, че ще ги върне до края на годината с лихвите. Тръгва си, а тримата свидетели остават, за да се видят.

До 15 юни 2005 година, когато свидетелят А.Ш. се разболява от цироза и постъпва в болницата в град Първомай, не прекъсва отношенията си с подсъдимия и от подновяване на познанството си с него през 2004 година няколко пъти го посещава в печатницата, където, макар и да не забелязва нова техника, а дори вижда, че една-две машини липсват, не му прави впечатление, защото има доверие на приятеля си.

В края на месец юни 2005 година подсъдимият Д.Д. търси свидетеля А.П. *** и иска още 5 хиляди лева за закупуване на нова машина. Пострадалият го пита кога ще му върне другите пари, за което подсъдимият пак го уверява, че работата му върви, че печели добре и че ще му върне всички пари в уговорения срок - до края на 2005 година.

Заедно с подсъдимия свидетелят А.П., който вече е в болницата в град Първомай, отива в дома си и му дава 4500 лева, като оставя за себе си 500 лева.

След тази среща контактите между двамата намаляват. Свидетелят А.П. неколкократно си иска парите, а подсъдимият Д. продължава да обещава, че ще му ги върне с лихвите и че няма проблеми. Стига се до там, че на позвъняванията на пострадалия подсъдимият спира да отговаря, при което първият от град Първомай отива в печатницата в град Пловдив, намира длъжника си и го пита защо не му се обажда, на което получава отговор: „Ами не ми се обажда”.

Частният обвинител заедно със свидетеля М.Ш., на която междувременно е разказал, че е дал на подсъдимия още 4500 лева, отива и в дома на Д.Д. ***, за да си иска парите, но пак получава само уверения и обещания.

През месец януари 2006 година свидетелят А.П. намира подсъдимия в печатницата му и казва, че спешно му трябват пари, защото дъщеря му има рожден ден на 31 януари. Д.Д. му дава сумата от 100 евро. Частният обвинител отново го пита кога ще получи парите си и отново получава само отговор да не се притеснява, че ще му бъдат върнати.

Седмица по-късно при нова среща между двамата пострадалият настоява да получи парите си и подсъдимият му написва бележка, че до 15.03.2006 година ще върне взетите 14300 лева, и се подписва. Тъй като и след тази дата свидетелят А.П. не получава дадената от него сума, на 04.07.2006 година завежда иск в Районен съд – Пловдив. Образувано е гражданско дело № 2149 / 2006 година, приключило с Решение № 141 / 29.11.2006 година, с което искът е уважен в пълен размер от 14300 лева. Издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 4080 / 2007 година по описа на съдебноизпълнителна служба при Районен съд – Пловдив, но до момента сумата не е върната на пострадалия.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите А.И.П., М.Щ.Ш., К.А.Ш., Д.И.П., частично от показанията на свидетеля Х.Д.Д. и от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: удостоверение за актуално състояние на СД „П. – Д.,*** – л. 73 от делото); Писмо № 01-03-110 / 25.11.2008 година на Администрацията на Министерски съвет (л. 100 от делото); опис на фактури (л. 102 от делото); заверени копия от фактури за закупени през 2005 година материали от СД „П.” – П., изпратени с писмо изх. № 22085 / 09.12.2008 година на Административно отделение при Окръжен съд - Пловдив (л. 158 – л. 208 от делото); справка за съдимост ведно с преписи от бюлетините по предишните осъждания на подсъдимия (л. 218 – л. 220 от делото); заверено копие от бележка от името на подсъдимия (л. 36 от дознанието); заверени копия от материали по изпълнително дело № 4080 / 2007 година по описа на Съдебноизпълнителна служба при Районен съд – Пловдив (л. 41 – л. 99 от дознанието); заверени копия от материали по гражданско дело № 2149 / 2006 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ граждански състав (л. 100 – л. 127 от дознанието); характеристична справка (л. 131 от дознанието).

При постановяване на решението си Съдът не взема предвид представените заверени от подсъдимия фотокопия на заверени копия от фактури (л. 103 – л. 150 от делото), тъй като се заверява оригиналът, за да има качеството на документ, а по представения от защитника опис копия от фактурите с изключение на № 44346 / 24.07.2005 година са представени по делото, заверени от Окръжен съд - Пловдив.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия единствено в частта им, в която той признава факта, че е взел сумата от 14500 лева от пострадалия. В останалата част - в която заявява, че сумата е получена на 7-8 пъти на различни места, защото са му трябвали оборотни пари за закупуване на консумативи за отпечатване на бюлетини, че никога пред пострадалия не е ставало въпрос за купуване на печатарски машини - Д.Д. според настоящия състав изгражда своя защитна позиция, целяща да прикрие противоправното му поведение, за да избегне следващата се за него наказателна отговорност. Тази позиция е в противовес на останалата доказателствена съвкупност по делото, на която се базира горната фактическа обстановка.

Думите на пострадалия за времето, мястото, начина на даване на парите (какви суми и на колко пъти) се припокриват с показанията на свидетелите М.Ш., К.Ш. и Д.П.. Съдът отчита приятелството между семейство Ш. и пострадалия, както и родствената му връзка със свидетеля Д.П., но думите на всеки един от тях, пречупени през призмата на собственото му възприятие, са логически единни и последователни и разкриват по различен начин едни и същи обстоятелства.

В потвърждение на стремежа на подсъдимия всячески да избегне отговорността за извършеното престъпление са и твърденията му, че при получаването на парите от А.П. не е имало свидетели, освен последния път, когато с него е бил и синът му, но това противоречи на думите на частния обвинител, който за срещата през месец юни 2005 година казва: „На това даване на парите и на разговора ми в болницата нямаше свидетели. Всъщност имаше някакви хора по пейките встрани, но не ги познавам и не знам дали са чули нещо”.

На първата среща на частния обвинител с подсъдимия през месец февруари 2005 година присъства и свидетелят М.Ш. - и двамата свидетели твърдят, че става въпрос за 5000 лева в найлоново пликче от банкноти по 50 лева, свидетелят Ш. лично брои парите, преди да ги вземе Д., който заявява във фоайето на Централна поща - Пловдив, че сумата му трябва за машини, че не му стигала материалната база, за да изпълни поръчки по сключени договори.

На втората среща с подсъдимия през месец април 2005 година освен А.П., отново присъства свидетелят М.П., този път със съпруга си – свидетелят К.П. – и тримата свидетели твърдят, че парите отново са 5000 лева, които Д. казва, че ще му трябват за машини и реклами и пред всички обещава, че ще ги върне до края на годината дори с лихви. На тази среща Д. бърза, не броят парите и си тръгва.

Отличава се казаното от подсъдимия и по отношение на факта защо иска пари от А.П. – и тримата свидетели твърдят, че Д. говори за закупуване на машини, а самият той в съдебно заседание казва: „Никога не е ставало въпрос за машини” и гради друга версия: „На мене ми трябваха оборотни пари за мастила, лепила и други консумативи, защото печатах бюлетини. Тъй като и преди това съм печатал бюлетини и други материали, на предишни избори, съм се надявал и този път да спечеля конкурса”, нещо повече – същият добавя: „… като съм имал уверението от човек от областта, че ще спечеля конкурса”, както и „Мина конкурсът, аз не спечелих, спечели друга фирма”. В противовес на казаното от него се установява, че подсъдимият Д. в качеството си на управител на СД „П.” – П. въобще не е подавал оферта за участие в обществена поръчка за отпечатване на бюлетини за парламентарните избори през 2005 година, видно от писмото на Главния секретар на администрацията на Министерски съвет (л. 100 от делото). Подсъдимият твърди още, че средствата са му необходими за отпечатване и на агитационни материали за парламентарните избори през 2005 година, но те се провеждат на 25 юни - нелогично е около тази дата на Д.Д. все още да му трябват пари във връзка с изборите, за да иска и да получи от пострадалия последната сума от 4500 лева.

Поради изложеното не се възприемат от настоящата инстанция и показанията на свидетеля Х.Д., син на подсъдимия, в частта им, в която заявява, че парите са дадени на баща му за закупуване на материали по изпълнение на поръчка за отпечатване на изборни бюлетини. С показанията си свидетелят Х.Д. подкрепя защитната теза на баща си, но думите му са в противоречие с останалите доказателства по делото.

В тази връзка несъстоятелни са и доводите на защитника на подсъдимия, че на Д.Д. са били необходими „свежи” пари, за да може с помощта на свои близки роднини да се класира и да спечели отпечатването на рекламни материали и материали, свързани с изборите, които да му донесат печалба, да направи един печеливш удар в бизнеса си, да спечели достатъчно не само за себе си, а да си изплати заема към своя приятел.

Отделно от горното, от представените по делото фактури за закупени през 2005 година материали и консумативи от СД „П.” – П. е видно, че в инкриминирания период (началото на месец февруари 2005 година – края на месец юни 2005 година) разходите на дружеството за печатна дейност са 9954,90 лева (от 01.02.2005 година до 30.06.2005 година). При положение, че през месец февруари и месец април подсъдимият е получил общо 10000 лева само от пострадалия, остават голословни твърденията му, че е имал вложени и свои пари и че фирмата му работи на печалба, за да поиска в края на месец юни още пари.

Съдът отчита обстоятелството, че в периода от средата на месец януари до края на месец октомври 2005 година има 8 разходооправдателни документа за по-големи плащания на СД „П.” – П. (на 17.01.05 година – 2520,00 лева, на 11.02.2005 година – 3720,00 лева, на 09.03.2005 година – 2280,00 лева, на 09.06.2005 година – 2160,00 лева, на 15.07.2005 година – 1820,16 лева, на 29.08.2005година – 1814,88 лева, на 01.09.2005 година – 2988,00 лева и на 18.10.2005 – 3432,00 лева), което се покрива с думите на подсъдимия, че получава от А.П. на 7-8 пъти суми от по 1500-1600 лева за времето след 10 – 15 януари до края на месец октомври 2005 година, но настоящата инстанция намира, че това е впоследствие изградена защитна теза на Д., опряна върху извършените плащания по фактури по представения от него списък. Тази позиция е в противоречие с всички горепосочени доказателства по делото, въз основа на които е приета фактическата обстановка – дори синът на подсъдимия – свидетелят Х.Д. – в показанията си казва: „… знам, че на два или три пъти А.П. е помагал с пари на баща ми…”.

Неоснователна е аргументацията на защитника на подсъдимия, че не е налице измама, тъй като няма доказателства подсъдимият да е целял да нанесе някаква имуществена вреда на своя приятел, а се касае за заемни отношения, установени и с решение на гражданския съд.

За гражданския процес е характерно диспозитивното начало - всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения (чл. 127, ал. 1 ГПК – стар, чл. 154, ал. 1 ГПК) и Съдът постановява решението си върху представените от страните и приети от него доказателства. Гражданският съд установява съществуването или не на дадено материално право и със сила на присъдено нещо издава акта си – установителен, конститутивен или осъдителен - въз основа на отправеното към него искане.

След като се приема в случая, че „… са възникнали три облигационни правоотношения, чиито източници са устни договори, имащи белезите на договора за паричен заем, съгласно чл. 240 и сл. ЗЗД, тъй като имат за предмет предаване от ищеца в собственост на Д. на пари срещу поемане на задължение от негова страна за връщан на заетата сума”, в гражданското производство се стига до извода, че са налице три имуществени разпореждания от страна на А.П. в периода месец февруари 2005 година – месец юни 2005 година. На дадената от подсъдимия бележка като „частен свидетелстващ документ, подписан от ответника и удостоверяващ неизгодни за последния факти и обстоятелства” се основава гражданският съд, но той не е длъжен и не изследва предхождащите съставянето на документа обективни действия, с които е мотивиран пострадалият да се разпореди със своето имущество, както и наличието на умисъл и користна цел у получилия парите.

В наказателния процес се установява юридическият факт на престъплението, от който се извежда отговорността, т.е. дали деянието на дадено лице покрива елементите на състав на престъпление. За да има измама по смисъла на НК, се предполага наличието на няколко обстоятелства: деецът умишлено и с конкретни действия, че ще извърши определено нещо, да е въвел в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, същият да не е имал намерение и възможност да изпълни поетия ангажимент, като поемането му е единствено при наличие на пряк умисъл с користната цел да набави за себе си имотна облага, и в резултат от тези негови действия пострадалият да е мотивиран да извърши определено имуществено разпореждане в полза на дееца.

Индикатор за измама е белег, от който маже да се направи обоснован извод за преднамерено невярно или неточно представяне на факти. Думите на подсъдимия Д. за печеливш бизнес, за закупуване на нови машини, за старото приятелство, обещанията (при второто и третото вземане) за издължаване до определена дата, за даване на лихви са средството за въвеждане (възбуждане и поддържане) на пострадалия в заблуждение да извърши три имуществени разпореждания, с които трайно да намали своя патримониум чрез безвъзмезден и невъзстановим разход. Действията на подсъдимия предхождат извършеното от пострадалия имуществено разпореждане, а липсата на намерение у Д.Д. реално да се задължи за връщането на сумите се обективира от поведението му впоследствие – внезапното прекъсване на контактите с А.П., неотговарянето на телефонните му обаждания, непрестанните увещания пострадалият да не се притеснява, че всичко ще се оправи, че ще бъдат върнати парите, та дори и уверението, че никога няма да го излъже. Написването на бележката, с която Д. признава дълга си, което всъщност прави и в съдебно заседание, не може да се счете за реално задължаване - документът е съставен след над шест месеца от вземането на последната сума и то след многократни настоявания от страна на пострадалия да си върне даденото, но и след тази дата у подсъдимия липсва намерение да се издължи, защото не осъществява дейност, от която да получава приходи – видно от Писмо на Национална агенция за проходите, Териториална дирекция – Пловдив, по изпълнителното дело (л. 67 от дознанието), за 2006 година Д.Д. няма декларирани доходи, банкови сметки, търговски обекти с касови апарати, не се осигурява по трудови отношения.

Даването през месец януари 2006 година на сто евро от подсъдимия на пострадалия не може да се счете за връщане на част от дълга, за да се прави извод за започване на действия по реално издължаване на взетите преди това пари – от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че сумата е искана от А.П. за рождения ден на дъщеря му и е дадена от Д.Д. във връзка с този повод.

В останалата им част Съдът възприема гласните и писмените доказателства като обективни, логични, взаимно допълващи се. Доколкото се касае за събитие от преди 4 години, между кредитираните от настоящата инстанция гласни доказателства има и несъществени противоречия, но те касаят обстоятелства извън предмета на доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият Д.Х.Д. осъществява обективните и субективни признаци на престъплението измама по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода от началото на месец февруари 2005 година до края на месец юни 2005 година в град Пловдив и в град Първомай, област Пловдив, в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбужда и поддържа заблуждение у А.И.П. и с това му причинява имотна вреда в общ размер на 14500 (четиринадесет хиляди и петстотин) лева, както следва:

като причинената вреда е в големи размери.

От обективна страна. С поведението си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на горепосоченото престъпление, тъй като с цел личното си имотно облагодетелстване възбужда и поддържа заблуда у пострадалия А.П., че бизнесът му е печеливш, че ще закупува нова печатарска техника, че не може да изпълни поетите поръчки и че ще му се издължи с лихви. С тези измамливи действия мотивира пострадалия да извърши разпоредителни действия с имущество си – на два пъти да му даде по 5000 лева и един път 4500 лева, – в резултат на които за частния обвинител настъпва съставомерна имотна вреда в общ размер от 14500 лева, като и трите деяния са извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка, като всяко следващо от обективна страна представлява продължение на предшестващото го, т.е. осъществено при условията на чл. 26 от НК.

Особеност в случая от обективна страна е, че измамата е в големи размери, тъй като съгласно информационен материал на Националния осигурителен институт минималният размер на основната месечна заплата за страната за 2005 година е 150 лева, а според Тълкувателно решение № 1 / 1998 година на ОСНК квалифициращият признак големи размери е налице, когато размерът на причинената вреда превишава 70 пъти размера на установената в страната минимална работна заплата, т.е. над 10500 лева за инкриминирания период.

От субективна страна. Подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с користно целени и настъпили обществено опасни последици, като съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици. Деянията, включени в състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, са извършени и при еднородност на вината, като следващото се явява продължение на предшестващото го.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия Д.Х.Д. престъпление, за да определи наказанието, предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 54 от НК, Съдът намира следното:

За подсъдимия не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства от настоящата инстанция се отчитат предишното му осъждане по чл. 206, ал. 3 от НК, високата стойност на нанесената щета – близо 97 пъти над размера на минималната работна заплата за страната за 2005 година, като само незначителна част от нея може да се счете за възстановена (100 евро), макар и под формата на услуга, както и че престъплението е извършено с повече от две деяния.

Така при преценка горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че за конкретното престъпление с висока степен на обществена опасност най-справедливо е на подсъдимия като лице със средна към ниска степен на обществена опасност (предвид че към инкриминирания период следва да се счита за неосъждан - с Решение № 52 / 25.03.2001 година по НАХД № 78 / 1991 година на Районен съд – Пловдив е освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК) да се наложи наказание между минимума и средата на предвиденото в закона, а именно лишаване от свобода в размер на три години.

Тъй като към периода на извършване на престъплението подсъдимият Д.Х.Д. е неосъждан, настоящата инстанция намира, че за постигане на целите на наложеното наказание, предвид размера му и преди всичко с цел поправянето на подсъдимия, не е наложително да бъде търпяно реално, а изпълнението му може да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като най-подходящ е срокът от четири години.

Това наказание съответства на обществената опасност на деянието и на виновния, на семейното и на имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя наказание за всяко отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях. Тези правила са приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди, като при определяне на общото най-тежко наказание се следва принципа за най-благоприятното за дееца съчетание.

За подсъдимия Д.Х.Д. са налице тези условия, тъй като престъплението, предмет на делото, е извършено от него преди да е влязъл в сила съдебният акт по НОХД № 131 / 2007 година на Районен съд – Пловдив и наложеното му по настоящото дело наказание може да се групира с него, като се определи едно общо, най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода.

Така определеното общо, най-тежко наказание не следва да бъде увеличавано на основание чл. 24 от НК, тъй като е достатъчно тежко с оглед на личността на подсъдимия, а целите по чл. 36 от НК биха се изпълнили и с условно осъждане.

По мотиви от горното изпълнението на така определеното общо наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК също следва да се отложи за срок от четири години.

Причини за извършване на престъплението – незачитане на установения в страната правов ред, осигуряващ упражняването на правото на собственост върху движими вещи и правото на свободно имуществено разпореждане чрез самостоятелно взето решение.

Подбуди – користни, изразяващи се в стремеж за лично облагодетелстване по незаконен начин.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Д.Х.Д. следва да заплати на частния обвинител А.И.П. сумата от 500,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

Председател: (п)

СЗ / АГ