по НОХД № 19 / 2008 година

Производството е по реда на чл. 370 – чл. 374 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия И.И.В. за това, че на 17.11.2007 година в село Татарево, община Първомай, област Пловдив, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, повторно, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи – един брой лозова медна пръскачка на стойност 50,00 лева, един брой меден казан с вместимост 40 литра на стойност 40,00 лева, два броя медни казани с вместимост по 12 литра всеки на обща стойност 25,00 лева, два броя медни казани с вместимост по 10 литра всеки на обща стойност 20,00 лева и два чувала с жито с общо тегло 100 кг на обща стойност 45,00 лева – всичко на обща стойност 180,00 (сто и осемдесет) лева от владението на И.Й.В. *** без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е осъществил състава на престъплението кражба, като извършеното от него следва да се преценя при условията на чл. 55 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище да му се наложи наказание за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК лишаване от свобода в размер под минимума на посочения текст, като счита, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, биха се постигнали и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок също в минимален размер.

Служебният защитник на подсъдимия, адвокат З.Т., моли Съдът да вземе предвид обстоятелството, че И.И.В. е оказал пълно съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина чрез самопризнанията си. Моли също да бъде постановено едно справедливо наказание под минимума на предвиденото в закона с оглед на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК.

Подсъдимият И.И.В. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли за възможно най-минимално наказание.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият И.И.В. е роден на 14.01.1985 година в *** ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран), с основно образование, работник в “Т.” ЕООД - Първомай, живущ ***.

Същият до момента е осъждан с два влезли в сила съдебни акта, както следва:

1. Със Споразумение от 02.04.2001 година по НОХД № 106 / 2001 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 02.04.2001 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца за престъпление по чл. 197, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 60 от НК, като изпълнението на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

2. Със Споразумение от 02.04.2001 година по НОХД № 105 / 2001 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 02.04.2001 година, му е определено наказание обществено порицание за престъпление по чл. 197, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б във връзка с чл. 60 от НК, като изпълнението на наказанието е изпълнено чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел на 10.04.2001 година, видно от Справка № 933 / 07 от 04.03.2008 година на Районна прокуратура – Първомай (л. 14 от делото),

но е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК и за двете престъпления, предвид правилата за съвкупност помежду им, тъй като при извършването на което и да е от престъпленията не е имал влязъл в сила съдебен акт (аргумент от ТР № 54 / 1961 година на ОСНК).

През месец ноември 2007 година пострадалият свидетел И.Й.В. наема съседа си, подсъдимия И.И.В., да смени керемиди на покрива на дома му в село Татарево, община Първомай, област Пловдив.

Докато работи, подсъдимият забелязва, че в една селскостопанска постройка в двора на свидетеля И.В. са складирани лозова пръскачка и медни казани. След като приключва работа, подсъдимият се прибира у дома и защото е останал без средства и има нужда от пари, решава да открадне вещите, които вижда през деня.

През нощта на 17.07.2007 година подсъдимият отива до дома на свидетеля И.В. и влиза в двора, а оттам – в селскостопанската постройка, чиято врата не е заключена. Взема отвътре медната лозова пръскачка, 40-литров меден казан, два 12-литрови медни казана, два 10-литрови медни казана и два чувала жито с общо тегло 100 килограма. Излиза навън по обратния път и пренася откраднатите вещи в дома си.

Дни след кражбата подсъдимият предава пръскачката и казаните на пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали в град Първомай (собственост на фирма „Екометал” ЕООД – Пловдив), за което получава сумата от 72,67 лева.

От заключението на назначената по делото стоково-оценъчна експертиза, която се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 180,00 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: справка на Районна прокуратура – Първомай за изпълнение на наказанието на подсъдимия по НОХД № 105 / 2001 година (л. 14 от делото), стоково-оценъчна експертиза (л. 15 от дознанието), покупно-изплащателна сметка (л. 17 – л. 18 от дознанието), . справка за съдимост (л. 19 от дознанието), характеристична справка (л. 20 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 10, л. 25 от дознанието), от показанията на свидетелите (л. 11, л. 13 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие гласни и писмени доказателства, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

При обсъждането на събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективните признаци от състава на престъплението кражба, за което му е повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като на 17.11.2007 година в село Татарево, община Първомай, област Пловдив, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, повторно, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи – един брой лозова медна пръскачка на стойност 50,00 лева, един брой меден казан с вместимост 40 литра на стойност 40,00 лева, два броя медни казани с вместимост по 12 литра всеки на обща стойност 25,00 лева, два броя медни казани с вместимост по 10 литра всеки на обща стойност 20,00 лева и два чувала с жито с общо тегло 100 кг на обща стойност 45,00 лева – всичко на обща стойност 180,00 (сто и осемдесет) лева от владението на И.Й.В. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, защото с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалия без съгласието му, като прекъсва владението му върху тях и успява да установи своя фактическа власт.

Особеност в случая от обективна страна е, че кражбата е извършена в условията на повторност по чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като от изтичането на изпитателния срок на наложеното му наказание по първия от горепосочените съдебни актове не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, касае същото по вид престъпление - кражба, за каквото деяние подсъдимият е подведен под отговорност и по настоящото дело и поради сравнително високата стойност на противозаконно отнетото от него в размер на 180,00 лева, както и заради факта, че е нееднократно осъждан, деянието му не може да се определи като маловажен случай съгласно чл. 93, т. 9 от НК.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието му предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 55 от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства - подсъдимият признава вината си, съдейства за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и в съдебно заседание.

Налице са и отегчаващи отговорността му обстоятелства – предишните му осъждания и фактът, че причинените от престъплението вреди не са възстановени.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че най-справедливо е на подсъдимия за престъплението му по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28 ал. 1 от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, предвид реабилитацията на лицето.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновника и на извършеното от него деяние, на семейното му положение и на имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият И.И.В. следва да заплати по сметка на Районен съд - Първомай направените по делото разноски в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева за стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ