по НОХД № 15 / 2008 година

Производството е по реда на чл. 370 – чл. 374 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия А.А.А. за това, че на 05.11.2007 година в град Първомай, област Пловдив, е причинил средна телесна повреда на Й.Р.Р. ***, изразяваща се в избиване на зъби на горната челюст (11, 21 и 22 - централни резци и втори горен ляв зъб), без които се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск в размер на 1000 (хиляда) лева, предявен от пострадалия срещу подсъдимия - обезщетение за причинените от престъплението по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК неимуществени вреди.

Свидетелят Й.Р.Р. е конституиран в качеството на граждански ищец.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението, предмет на делото, и фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт. Изтъква, че извършеното от подсъдимия А. следва да се преценява при условията на чл. 55 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище да се наложи наказание по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК и във връзка с чл. 55, ал. 2 от НК пробация в размер към минимума на предвиденото в посочения текст.

Моли още Съдът да осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

По отношение на гражданския иск намира, че същият следва да се уважи съобразно нормите на справедливостта и установената съдебна практика.

Гражданският ищец Й.Р.Р. иска хиляда лева и обяснява, че избитите зъби са му служили за дъвчене и сега трудно се храни.

Защитникът на подсъдимия адвокат С.М. моли при постановяване на присъдата Съдът да има предвид самопризнанията, които е направил подзащитният й, чистото му съдебно минало и характера на настоящото производство, което се провежда при условията на глава Двадесет и седма от НПК, като се определи наказание под минимума на предвиденото в закона.

По отношение на гражданския иск моли същият да бъде оставен без уважение като недоказан, защото не са събрани никакви доказателства относно претендирания размер, а самият граждански ищец в съдебно заседание заявява, че претендира 1000 лева, за да си постави зъбите, а такива доказателства по настоящото дело липсват.

Подсъдимият А.А.А. се присъединява към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли за минимално наказание.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият А.А.А. е роден на 09.08.1950 година в ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, работещ като кравар в собствено стопанство, живущ ***. Същият до момента не е осъждан.

От 5 август 2007 година пострадалият Й.Р.Р. работи като пастир на кравите на свидетеля Т.Т.Ц. от град Първомай и пасе животните на общинско пасище в землището на град Първомай, посочено му от последния.

В близост до пасището живее подсъдимият А.А.А., който също отглежда крави и ги пасе на същото място. През месец октомври подсъдимият предупреждава свидетеля Й.Р. да води животните си другаде, защото пречат на неговите (борят се, понеже са от различни стада), като му се заканва, че ако го види още веднъж, ще „яде сопата”. Пострадалият предупреждава работодателя си за отправената му закана, но последният заявява, че мястото е общинско и че няма от какво да се притеснява.

В началото на месец ноември свидетелят Т.Ц. нарежда на Й.Р. да пасе животните в ожънатата му царевична нива.

Сутринта на 05.11.2007 година пострадалият свидетел отвежда на паша животните на въпросното място. В това време подсъдимият А.А., чиито крави пасат на общинската поляна, вижда от саята си в близост до пасището, че пострадалият не води добитъка на свидетеля Т.Ц. напряко през реката към царевичната нива, а заобикаля през поляната. Това дразни подсъдимия и той тръгва към свидетеля Й.Р., издърпва пастирската тояга от ръцете му, хвърля я на земята, нанася му два удара с юмрук в областта на устата, при което му избива три зъба, замахва със своята тояга и удря пострадалия в областта на челото вляво. Развиква му се да не кара повече крави там и си тръгва.

Свидетелят Й.Р. също си тръгва с животните, като се държи за устата, тъй като тече кръв. По пътя среща свидетеля Х.П. и го моли, защото не се чувства добре, да се обади на свидетеля Т.Ц., който идва на място. Пострадалият му показва избитите си зъби, а свидетелят Ц. търси подсъдимия, за да му поиска обяснение, разбира, че същият е отишъл надалеч, и се отказва. Изпраща пострадалия до дома си, откъдето последният е откаран в болницата от баща му.

Следобед свидетелят Ц. лично извежда на паша кравите си и като минава през общинската поляна, до него идва подсъдимият, кара го да махне животните си, за да не му намушкат коня, и започва да ги гони с тоягата си.

От заключението на извършената съдебно–медицинска експертиза се установява, че на 05.11.2007 година на пострадалия Й.Р.Р. е причинено

o избиване на три зъба (11, 21 и 22 - централни резци и втори горен ляв зъб) на горната челюст, без които се затруднява дъвченето и говоренето;

o охлузване на горната устна и челото, довели до болка,

като травматичните увреждания са причинени от действието на твърд, тъп предмет и биха могли да се получат от удар с юмрук.

Съдът кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: медицински документи (л. 8 – л. 9, л. 29 от дознанието), справки в АИС на МВР (л. 30 – л. 31 от дознанието), справка за съдимост (л. 34 от дознанието), характеристична справка (л. 35 от дознанието), съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 556 / 2007 година (л. 26 – л. 27 от дознанието), частично от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 13 – л. 15 от дознанието); от показанията на свидетелите Й.Р.Р., Т.Т.Ц., Х.В.П. (л. 16 – л. 19, л. 23 – л. 24 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът не кредитира обясненията от досъдебното производство на подсъдимия А.А.А. в частта им, в която твърди, че не е удрял пострадалия Й.Р.. Настоящата инстанция счита това изявление за негова защитна позиция, изказана с цел да избегне следващата се наказателна репресия за противоправното му поведение, тъй като от една страна тези думи не кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото, а от друга подсъдимият в съдебно заседание признава изцяло повдигнатото срещу него обвинение.

При обсъждането на останалите събрани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на 05.11.2007 година в землището на град Първомай, област Пловдив, причинява на Й.Р.Р. *** средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на три зъба (11, 21, 22 - централни резци и втори ляв зъб) на горната челюст, без които се затруднява дъвченето и говоренето.

От обективна страна подсъдимият с действията си - нанасяне на удари по различни части на главата на пострадалия Й.Р.Р. – му причинява съответните увреждания, подробно описани в съдебномедицинската експертиза, като освен средната телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в избиването на три зъба, без които се затруднява дъвченето и говоренето, с противоправното си поведение подсъдимият причинява и лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК – болка заради охлузването на кожата на челото и горната устна на пострадалия, но деянието му се квалифицира по по-тежкия престъпен състав, тъй като според практиката на Върховния съд е налице поглъщане на по-лекия.

От субективна страна подсъдимият осъществява деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият съзнава обществено опасния характер на извършеното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото наказание предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 55 от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчита следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си в съдебно заседание, а на досъдебното производство дава обяснения от значение за разкриване на обективната истина и към датата на инкриминираното деяние същият е неосъждан, трудово и социално ангажиран e.

Отегчаващо отговорността обстоятелство е, че от действията му са причинени повече от едно травматични увреждания на пострадалия, като освен средната телесна повреда е причинена и лека такава.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че обществената опасност на деянието е висока, тъй като се засягат обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на гражданите, но обществената опасност на дееца е ниска. Ето защо на подсъдимия А.А.А. е най-справедливо да му бъде наложено наказание пробация, като се определят най-леките мерки в минималните срокове на предвиденото по чл. 42а от НК, а именно:

o задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца;

o задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Определено по този начин, наказанието съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесния интегритет на гражданите.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия А.А.А. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание, тъй като причинените болки и страдания на пострадалия са пряка и непосредствена последица от престъплението, предмет на делото. Деянието е извършено от него виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и експертното заключение.

Настоящата инстанция намира размера на поисканото обезщетение за справедлив, за което на основание чл. 52 от ЗЗД същият следва да бъде присъден изцяло. За да достигне до този извод, Съдът не взема предвид изявлението на пострадалия, че парите са му необходими да си постави зъби, тъй като поисканата сума се присъжда като обезвреда за вече настъпили неблагоприятни последици. В тази връзка се отчита, че на пострадалия са избити повече от един зъб (в случая три предни на горната челюст) и че увреждането довежда не само до затрудняване на дъвченето, но и на говоренето. Същевременно с ударите си подсъдимият причинява и лека телесна повреда на Й.Р. – охлузвания в областта на челото и горната устна.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият А.А.А. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 30,00 лева за съдебномедицинска експертиза на досъдебното производство, както и сумата от 50,00 лева, съставляваща Държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ