към присъда по НЧХД № 184 / 2007 година

Частният тъжител В.С.В. *** повдига обвинение срещу подсъдимия Ш.В.К. *** за това, че на 06.06.2007 година депозира писмена жалба (молба) в Общинска администрация – Първомай, в която разгласява неистински, позорни обстоятелства за него, грубо уронващи честта, достойнството и авторитета му в обществото – престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявеният от частния тъжител срещу подсъдимия граждански иск в размер на 5000 лева – обезщетение за претърпените от В.С.В. неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на нанесеното увреждане – 06.06.2007 година.

Частният тъжител и граждански ищец В.С.В. чрез повереника си адвокат А.А. счита за безспорно установено по делото Ш.В.К. да е извършил деянието по чл. 147, ал. 1 от НК. Моли Съдът, след като го признае за виновен, да приложи разпоредбата на чл. 78а от НК и като освободи подсъдимият от наказателна отговорност, да му наложи административно наказание глоба в размер под средния на предвиденото в закона. По отношение на гражданския иск моли същият да бъде уважен изцяло. Претендира и направените по делото разноски.

Служебният защитник на подсъдимия, адвокат С.К.С., счита за недоказано по несъмнен начин подзащитният му да е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, поради което моли Съдът да постанови оправдателна присъда, както и да отхвърли изцяло предявения граждански иск като неоснователен.

Подсъдимият Ш.В.К. се възползва от правото си да не дава обяснения по случая. Присъединява се към казаното от адвокат си. Предоставя на Съда.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Ш.В.К. е роден на 20.12.1934 година в ***, ЕГН **********, турчин, български гражданин, женен, неосъждан, без образование (неграмотен), пенсионер, от ***.

Тъжителят В.С.В. притежава кравеферма в землището на село Езерово и сам извежда животните на паша.

В близост до кравефермата му в местността Кумаджали подсъдимият Ш.В.К. има нива, засята с овес, и няколко пъти намира в нея крави без пастир от фермата на тъжителя, гони ги оттам, като последно това се случва в началото на месец юни 2007 година.

На 06.06.2007 година подсъдимият депозира в Общинска администрация – Първомай жалба, в която заявява, че съселянинът му В.В. няколко пъти пуска кравите си да пасат в негова нива, засята с овес, и три пъти Ш.К. ги вади от там и ги води до краварника, но В. не предприема мерки.

По повод на молбата е извършена проверка от комисия при Общинска администрация – Първомай, но не са констатирани видими нанесени щети в нивата на Ш.К. от кравите на фермера В.В..

На основание Наредба за чистотата и обществения ред на територията на Община Първомай чрез предписание от 15.06.2007 година от старши специалист „Контрол, благоустройство и хигиена” при Общинска администрация - Първомай на тъжителя е указано да не допуска животните си (крави) да пасат в частни ниви и че при неспазване на предписанието ще му бъде наложена глоба в размер на 1000 лева. В.В. отказва да получи документа.

С писмо № 94 – Ш – 4 / 18.06.2007 година Ш.К. е уведомен за проверката и указаното на В.В., както и че при неспазване на предписанието тъжителят ще бъде санкциониран съгласно Закона за опазване на селскостопанското имущество.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от показанията на разпитаните свидетели, частично от тези на свидетеля Р.Р.А., както от приобщените по надлежния писмени доказателства: справка за съдимост (л. 12 от делото); изпратена с писмо от 20.02.2008 година преписка № 94 – Ш – 4 на Общинска администрация – Първомай, съдържаща Молба на подсъдимия от 06.06.2007 година, писмо до него от 18.06.2007 година и Предписание от 15.06.2007 година (л. 26 – л. 29 от делото).

Не се кредитират от настоящата инстанция твърденията на свидетеля Р.А. в частта им, в която заявява, че подсъдимият е идвал в кравефермата на тъжителя, за да го заплашва, и дори е носил железен кол, че е говорил из селото, че ще му вземе парите и че кравите на В.В. пасат единствено на поляна пред фермата. Тези думи са в противоречие с останалата доказателствена съвкупност и се приемат от настоящата инстанция за изказани с цел да се „услужи” на тъжителя в подкрепа на тезата му, че е оклеветен от подсъдимия. Свидетелят Р.А. е работник във фермата и предвид служебната му зависимост от В.В., е логично да има позиция в унисон с тази на работодателя си, а никой от останалите свидетели не потвърждава подсъдимият да е разпространявал слухове за тъжителя. От друга страна свидетелите Б.Ш. и Р.С. са виждали как Ш.К. извежда крави от нивата си с овес и докато първият от тези свидетели е зет на подсъдимия и може да се счете, че е заинтересуван от изхода на делото, а и от думите на тъста си разбира, че животните са на тъжителя, другият свидетел няма роднинска или друга връзка с В.К., за да е налице съмнение, че се стреми да му помогне по някакъв начин. Същият е категоричен чии са кравите – на тъжителя В., - защото ги е заварвал и в своя земеделски имот.

С горните уточнения Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената безспорна фактическа обстановка от правна страна Районният съд е на становище, че подсъдимият Ш.В.К. следва да бъде признат за невинен в това на 06.06.2007 година с депозиране на писмена жалба (молба) в Общинска администрация – Първомай да е разгласил неистински, позорни обстоятелства за В.С.В. с ЕГН ********** ***, грубо уронващи честта, достойнството и авторитета му в обществото, и да бъде оправдан по повдигнатото с тъжбата (вх. № 2862 / 13.11.2007 година) обвинение по чл. 147, ал. 1 от НК – клевета.

За да е осъществен състав на престъпление, трябва да са реализирани всичките му елементи както от обективна, така и от субективна страна.

При клеветата от обективна страна изпълнителното деяние се състои в разпространяването на позорно обстоятелство или в приписване на престъпление на другиго. За да бъде един факт позорящ, той трябва да засяга негативно етичните норми в обществото, да бъде насочен към конкретно лице (пострадалия) и в средата, в която живее и / или работи, да предизвика нееднозначна отрицателна оценка спрямо личността му. Вторият критерий е, че това обстоятелство трябва да съществува реално, т.е. от обективна страна разпространеното обстоятелство трябва освен позорно, да е и неистинско.

От субективна страна клеветата може да бъде извършена с пряк и с евентуален умисъл, но деецът при всички случаи трябва да съзнава позорния характер и неистинността на разгласяваното от него обстоятелство.

В конкретния случай Съдът е на мнение, че обстоятелството да се твърди, че уважаван бизнесмен в населеното място, където работи – тъжителят В.В., – унищожава реколтата на свой съгражданин, като пуска животните си в посева му, е позорно за честта и достойнството на лицето – още повече, че изразени в писмен вид по такъв начин, тези твърдения навеждат на мисълта за умишлени зловредни действия, а не просто за немарливо поведение – от доказателствената съвкупност по несъмнен начин се установява, че именно кравите на тъжителя са влизали в нивата на подсъдимия, или изявленията на последния са в съответствие с фактическото положение на нещата. При тази ситуация с жалбата си до Общинска администрация – Първомай В.К. реализира гарантираното от Конституцията право на всеки гражданин да сигнализира компетентните органи за конкретни нередности и същият изобщо няма съзнанието, че разпространява неистински позорни обстоятелства.

От гореизложеното може да се направи обоснован извод, че извършеното от подсъдимия деяние, за което с тъжбата му е предявено обвинение, е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна.

В тази връзка са несъстоятелни доводите на повереника на тъжителя, че не добитък на В.В., а животни от друга ферма може да са влизали в овеса на подсъдимия, защото и при такава хипотеза (въпреки, че липсват каквито и да са доказателства в тази насока) волевият акт на подсъдимия е насочен към защита на собствените интереси, а не към клеветене на някого.

Относно приетият за съвместно разглеждане граждански иск – за да се реализира деликтната отговорност на лице по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, трябва да са налице противоправност, виновност, причинна връзка и настъпване на вреди. В случая не се доказва нито един от елементите, водещи до вредоносен резултат, за което гражданският иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените деловодни разноски остават за сметка на частния тъжител.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата си.

Председател: (п)

СЗ / АГ