по НОХД № 155 / 2007 година

Производството е по реда на чл. 370 – чл. 374 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия Х.Н.Н. за това, че на 07.07.1999 година в землището на село Искра, община Първомай, област Пловдив, противозаконно отнема чуждо моторно превозно средство – лек автомобил “Москвич 2140” с ДК № П 7087 АБ (собственост на Петър Георгиев К. ***) от владението на Н.К.З., без негово съгласие, с намерението да го ползва, като последват повреди на моторното превозно средство (по преден ляв фар, преден ляв калник, преден капак, преден ляв подкалник, преден долен ляв носач, предна лява кормилна щанга, предна изпускателна тръба, греда на предния мост и предна броня) на обща стойност 435,00 (четиристотин тридесет и пет) лева и деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 2,06 на хиляда – престъпление по чл. 346, ал. 2, точка 1, предложение първо, и точка 2, предложение първо, във връзка с ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство е приет гражданския иск, предявен от З.Т.К., Г.П.К. и С.П.К. като наследници на Петър Георгиев К., в размер на 435,00 (четиристотин тридесет и пет) лева срещу подсъдимия Х.Н.Н., ЕГН **********,***, област Пловдив - обезщетение за причинените от престъплението по чл. 346, ал. 2 т. 1, предложение 1 и т. 2, предложение 1 във връзка с ал. 1 от НК имуществени вреди, извършено на 07.07.1999 година.

Като граждански ищци са конституирани З.Т.К., Г.П.К., С.П.К..

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение на подсъдимия Х.Н. ***, област Пловдив по чл. 346, ал. 2, т. 1, предложение първо и т. 2, предложение първо във връзка с ал. 1 от НК. Счита, че безспорно от събраните по делото доказателства се установява извършването на деянието от подсъдимия, на когото предлага да бъде наложено наказание лишаване от свобода под минимума на предвиденото в закона, предвид реда, по който се гледа делото, и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Намира, че с оглед на постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, същите могат да се постигнат и с условно осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК. По отношение на гражданския иск счита, че същият следва да бъде уважен така, както е предявен. Моли да бъде осъден подсъдимия да заплати и направените по делото разноски.

Гражданските ищци поддържат гражданския иск по начина, по който е приет за съвместно разглеждане, и молят да бъде уважен изцяло. Считат, че подсъдимият им дължи тези пари за щетите, които е нанесъл с престъплението си.

Служебният защитник на подсъдимия, адвокат Стойка Митрова, моли при постановяване на присъдата на подзащитния й да бъде определено наказание при условията на чл. 55 от НК под минимума, определен в чл. 346, ал. 2 от НК, тъй като делото се гледа по реда на Глава двадесет и седма от НПК, и наказанието да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК. По отношение на гражданския иск прави възражение за изтекла погасителна давност и моли същият да бъде оставен без уважение.

Подсъдимият Х.Н.Н. се присъединява изцяло към казаното от адвоката си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Х.Н.Н. е роден на 30.06.1971 година в град Първомай, област Пловдив, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с основно образование, работещ като тракторист на частни начала, живущ ***, област Пловдив, улица “Димитър Благоев” № 22 и в село Драгойново, община Първомай, област Пловдив.

На 07.07.1999 година свидетелят Н.З. е на гости у родителите си в село Искра, община Първомай, област Пловдив. През деня решава да заведе децата си на язовира в местността Пунду бунар в землището на селото. До там отиват с лек автомобил „Москвич 2140” с ДК № П 7087 АБ, собственост на неговия шурей, свидетеля Петър Георгиев К. ***. До язовира в близост до фургона на пазача, свидетеля Т., свидетелят Н.З. оставя автомобила отключен с ключове на таблото и вижда, че пазачът и подсъдимият Х.Н.Н. седят и пият ракия.

Свидетелят З. заедно с децата си се отдалечава от автомобила и отива към язовира.

По същото време на 50 м от фургона на риболов са свидетелите Г.И. и Р.Г..

След около половин час свидетелят Р.Г. забелязва, че подсъдимият Н. отива до автомобила на свидетеля З., качва се в него и го привежда в движение.

Свидетелят З. прави опит да спре подсъдимия – затичва се към него и се развиква, но подсъдимият не спира и се движи по черен път в посока към селото.

Свидетелите Н.З. и Г.И. се качват на мотора на свидетеля И. и тръгват след подсъдимия.

Малко преди селото подсъдимият губи контрол над управлението на автомобила и катастрофира в дерето встрани от пътя. При удара по автомобила се установяват повреди: счупен ляв фар, побитости и деформации по предния ляв калник, предния капак, предния ляв подкалник, предния долен ляв носач, предната лява кормилна щанга, предната изпускателна тръба, гредата, предния мост и предната броня.

Когато отиват до колата, свидетелите З. и И. виждат подсъдимият да стои в автомобила на мястото на водача във видимо пияно състояние. Свидетелят З. изважда подсъдимия и заедно със свидетеля И. прибират автомобила в селото, след което свидетелят З. съобщава за извършеното в РПУ на МВР – Първомай.

На подсъдимия Х.Н. е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, отчело наличие на алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда, и му е издаден талон за кръвна проба.

В хода на разследването се установява, че собственикът на автомобила, свидетелят Петър К., е починал, и в качеството на пострадали свидетели са разпитани наследниците му – Г.П.К. и З.Т.К..

От заключението на назначената автооценъчна експертиза (л. 42 – л. 43 от Следственото дело) се установява, че стойността на нанесените материални щети по лекия автомобил в резултат на настъпилото ПТП с него към инкриминираната дата – 07.07.1999 година – възлиза на 435,00 (четиристотин тридесет и пет) лева.

От заключението на изготвената в досъдебното производство химическа експертиза (л. 27 от Следственото дело) се установява, че към датата на инкриминираното деяние концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е 2,06 на хиляда.

Съдът кредитира заключенията по експертизите като компетентно изготвени с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: удостоверение № 071030001802 / 02.06.2007 година на сектор „Пътна полиция” при МВР – Пловдив (л. 63 от делото); писмо рег. № 200 / 24.01.2008 година на Началника на РПУ на МВР - Първомай (л. 78 от делото); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 10 – л. 11 от следственото дело); талон за изпращане на медицинско изследване № 232158 (л. 26 и л. 28 от следственото дело); протокол за химическа експертиза № 1216 / 14.07.1999 година и от 30.077.2007 година (л. 27, л. 80 от следственото дело); протокол за медицинска експертиза (л. 29 от следственото дело); АУАН № 256 / 07.07.1999 година (л. 30 – л. 31 от следственото дело); аватооценъчна експертиза (л. 42 – л. 43 от следственото дело); справка от база данни на ГРАО (л. 75 от следственото дело); удостоверение за наследници № 001343 / 14.08.2007 година на Община Пловдив (л. 78 от следственото дело); справка за съдимост (л. 83 от следственото дело); характеристична справка (л. 84 от следственото дело); частично от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 34 – л. 36 и л. 71 от следственото дело) и от показанията на свидетелите (л. 12, л. 24, л. 37 – л. 40, л. 51, л. 72 – л. 74 от следственото дело) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия от досъдебното производство в частта им, в която твърди, че на мястото на инцидента е бит от свидетеля Н.З., че не помни какво става след това, защото се свестява в здравната служба в село Искра и че не е вземал автомобила на пострадалия. Настоящата инстанция счита тези изявления за позиция, изказана с цел да се избегне следващата се наказателна репресия за противоправното поведение на подсъдимия, тъй като от една страна тези думи не кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото, а от друга – в съдебно заседание Х.Н.Н. признава изцяло повдигнатото срещу него обвинение.

При обсъждането на останалите събрани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 346, ал. 2, точка 1, предложение първо, и точка 2, предложение първо, във връзка с ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на 07.07.1999 година в землището на село Искра, община Първомай, област Пловдив, противозаконно отнема чуждо моторно превозно средство – лек автомобил “Москвич 2140” с ДК № П 7087 АБ (собственост на Петър Георгиев К. ***) от владението на Н.К.З., без негово съгласие, с намерението да го ползва, като последват повреди на моторното превозно средство (по преден ляв фар, преден ляв калник, преден капак, преден ляв подкалник, преден долен ляв носач, предна лява кормилна щанга, предна изпускателна тръба, греда на предния мост и предна броня) на обща стойност 435,00 (четиристотин тридесет и пет) лева и деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 2,06 на хиляда.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство, тъй като на инкриминираната дата 07.07.1999 година след употреба на алкохол с концентрация в кръвта си от 2,06 на хиляда, без съгласието на Н.К.З. взема ползвания от него лек автомобил „Москвич 2140”, привежда го в движение и катастрофира, с което причинява подробно описаните в експертизата повреди.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Той съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото наказание предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 55 от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че подсъдимият признава вината си в съдебно заседание, същият е неосъждан, от датата на деянието до датата, когато е ангажирана отговорността му за престъплението е изминал доста дълъг период от време (повече от 8 години), през който подсъдимият е трудово и социално ангажиран.

Отегчаващо отговорността обстоятелство е, че елементите, които квалифицират деянието под по-тежкия състав (ал. 2 на чл. 346 от НК), са два – последвалата повреда на моторното превозно средство и пияното състояние на водача.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че на подсъдимия Х.Н.Н. е най-справедливо да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца при първоначален общ режим на основание чл. 46, буква Б от ЗИН, като изпълнението на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред и правото на собственост на гражданите.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия Х.Н. граждански иск за имуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание и размер, но същият е погасен по давност. Съгласно разпоредбите на ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай, тъй като се касае за деликт по чл. 45 от ЗЗД, давността започва да тече от датата на инкриминираното деяние – 07.07.1999 година. От доказателствените материали по делото се установява, че тя не е прекъсвана по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, за да започне да тече нова давност, нито са налице предпоставките на чл. 115 от ЗЗД (случаите, в които давност не тече).

Като отчита тези обстоятелства, настоящата инстанция намира възражението за изтекла погасителна давност от страна на защитника на подсъдимия за основателно, поради което гражданският иск следва да бъде оставен без уважение.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Х.Н.Н. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 70,00 (седемдесет) лева за химическа и автооценъчна експертизи на досъдебното производство и 3 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: