към присъда по НЧХД № 127 / 2007 година

Частният тъжител Й.А. ***„Стефан Стамболов” № 23 повдига обвинения срещу подсъдимата И.С.Д. *** за това, че:

· на 17.07.2007 година между 11:00 и 12:00 часа в град Първомай, област Пловдив, е казала нещо унизително за честта и достойнството му в негово присъствие и обидата е нанесена публично - пред кафе-аперитив „Ефекс” на обществено място пред други хора, като го е нарекла с обидните думи „мръсник”, „курвар”, „мръсен курвар” – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК;

· на 17.07.2007 година между 11:00 и 12:00 часа в град Първомай, област Пловдив, на обществено място пред други хора - пред кафе-аперитив „Ефекс” му се е заканила с престъпление против неговата личност – че ще се саморазправи с него и че няма да може същият да си намери място в този град - и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес са приети предявените от частния тъжител срещу подсъдимата граждански искове като обезщетение за претърпените от първия неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството му, възбуждане на основателен страх у него пред клиенти на заведението и пред негови близки, за които с тъжбата са повдигнати обвинения, съответно:

· за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК – в размер на 7000,00 лева ведно с лихвите от 17.07.2007 година;

· за престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК – в размер на 3000,00 лева ведно с лихвите от 17.07.2007 година.

Претендирани са и направените по делото разноски.

Частният тъжител и граждански ищец Й.А.А. чрез повереника си адвокат Д.Е. счита за безспорно установено по делото подсъдимата И.Д. с деянието си да е осъществила престъпленията по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 1 от НК. Моли Съдът да я признае за виновна по така повдигнатите с тъжбата обвинения и да уважи изцяло предявените граждански искове.

Подсъдимата И.С.Д. дава обяснения по случая. Същата чрез защитника си адвокат И.М. счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като нито е обиждала, нито е заплашвала частния тъжител, поради което моли Съдът да постанови оправдателна присъда, както и да отхвърли изцяло предявените граждански искове като неоснователни и да й присъди направените по делото разноски.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимата И.С.Д. е родена на 22.04.1955 година в град Първомай, област Пловдив с ЕГН **********, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с основно образование, шивачка в ЕТ „Яна” - Първомай, живуща ***.

Частният тъжител Й.А.А. и свидетелят Елена Д.А. (дъщеря на подсъдимата И.С.Д.) са съпрузи от 02.08.2003 година и от брака си имат родено едно дете – Ангел Йорданов А.. На 17.12.2006 година свидетелят Елена Д. напуска семейното жилище и оттогава е във фактическа раздяла с тъжителя, като синът им остава да живее при бащата.

В началото на 2007 година тъжителят Й.А. предявява иск за развод и между него и съпругата му започват дрязги относно упражняването на родителски права върху детето, които стават поводи дори за полицейска намеса.

На 17.07.2007 година от 10:44 до 11:50 часа се провежда заседание по бракоразводното дело, след което тъжителят Й.А. излиза от съдебната палата и се отправя към близкото заведение „Ефекс”. След него върви съпругата му – свидетелят Елена А., а зад нея – и майка й – подсъдимата И.Д.. Свидетелят Елена А. настига съпруга си на алеята до страничния вход на кафе-аперитив „Ефекс” и го пита кога ще й даде детето. Получава отговор да попита съдията. Към тях приближава подсъдимата и също пита тъжителя кога ще даде детето на дъщеря й.

В същото време свидетелите Димитър Петров Иванов и Ангел Желязков Г., приятели на тъжителя, са в заведението „Ефекс” и чакат да бъдат призовани като свидетели по бракоразводното дело. Те познават отношенията между Й.А. и Елена А. и майка й като обтегнати и като виждат през прозореца приятелят им да разговаря с двете жени, за да го предпазят от евентуален скандал, излизат от кафенето и го извикват да влезе вътре.

Непосредствено след случката подсъдимата се връща на работното си място, а дъщеря й, посъветвана от процесуалния си представител по бракоразводното дело, предявява в Районен съд – Първомай молба с правно основание чл. 261 от ГПК (отменен).

Заседание по привременните мерки относно грижата за детето Ангел Йорданов А. се провежда на 26.09.2007 година и с Определение на съдията докладчик от 09.10.2007 година родителските права временно са предоставени на свидетеля Елена А., а на тъжителя Й.А. е определен режим за лични контакти. Определението по привременните мерки е потвърдено от Окръжен съд – Пловдив на 02.11.2007 година.

В периода от постановяване на горепосочения съдебен акт на Районен съд – Първомай до произнасянето на въззивната инстанция дрязгите в отношенията между съпрузите се задълбочават още повече и ескалират до степен, че на 01.11.2007 година тъжителят подава сигнал до Районна прокуратура – Първомай, че на 24.10.2007 година, когато съпругата му взема детето, майка й (подсъдимата) и баща й са заедно с нея и с още двама мъже, които му нанасят побой на улицата - факт, наложил намесата и на полицията, - а на 24.10.2007 година и 26.10.2007 година на свидетеля Елена А. са издадени Медицинско свидетелство и Съдебномедицинско удостоверение за нанесени й травматични увреждания от съпруга й.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимата, от показанията на свидетелите Диляна Димова И., Костадин Атанасов Тодоров, Я.Г.К., частично от тези на свидетелите Ангел Желязков Г., Иван Петров Иванов, Димитър Петров Иванов, Никола Генчев Петров, Елена Д.А., както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства: Справка за съдимост (л. 2), Сигнал от Й.А.А. *** (л. 33), жалби от Елена Д. *** (л. 34 – л. 36), медицински документи (л. 37 – л. 38), протоколи от съдебни заседания по брачно дело № 17 / 2007 година на Районен съд – Първомай (л. 39 - л. 45), Удостоверения (л. 59, л. 75), Уведомително писмо (л. 60), Определения на Районен съд – Първомай и Окръжен съд – Пловдив (л. 61 – л. 64).

При постановяване на Решението си Съдът не взема предвид изложените от страните и свидетеля Елена А. обстоятелства в протоколите от брачния процес, тъй като касаят друго дело и не са събрани от настоящия състав непосредствено по смисъла на чл. 18 от НПК, а от обстоятелствената част на съдебните актове на Районен съд – Първомай и Окръжен съд – Пловдив във връзка с бракоразводното дело се ползват единствено факти (дати, имена), установени въз основа на официални писмени документи.

Не се кредитират от Съда показанията на свидетелите Ангел Желязков Г., Иван Петров Иванов, Димитър Петров Иванов, Никола Генчев Петров в частта им, в която заявяват, че чуват подсъдимата И.Д. да отправя към тъжителя Й.А. обидните реплики, посочени в тъжбата.

За да стигне до този извод, настоящата инстанция има предвид, освен доказателствената съвкупност, и общоизвестното обстоятелство на какво разстояние едни от други се намират съдебната палата, сградата на Банка ДСК и кафе-аперитив „Ефекс”. Страничният вход на заведението, пред който се провежда разговорът между тъжителя, подсъдимата и дъщеря й (както твърдят всички свидетели), е на приблизително еднакво отстояние от входа на съдебната палата и входа на Банка ДСК (намиращ се на ъгъла на сградата), от едната страна на който има автомат за кафе, а от другата – банкомат.

Отдясно на алеята пред страничния вход на кафенето (откъм Банка ДСК) са подредени маси с чадъри, а от лявата страна (откъм съдебната палата) масите са разположени в пèргола (олекотена дървена конструкция).

От гласните доказателства по делото се установява, че когато тъжителят, подсъдимата и дъщеря й се събират на алеята пред страничния вход на кафенето, свидетелите Ангел Желязков Г. и Димитър Петров Иванов са вътре в заведението и излизат навън, щом ги виждат. Свидетелите Иван Петров Иванов и Никола Генчев Петров са на ъгъла на Банка ДСК до кафемашината. И четиримата твърдят, че чуват обидни реплики на висок тон, отправени от подсъдимата към частния тъжител. Същевременно свидетелят Диляна Димова И. стои на маса под чадър от дясната страна на алеята, а свидетелят Костадин Тодоров – на маса отляво на алеята, в пèрголата, но и двамата свидетели не чуват разговор на висок глас – прави им впечатление само фактът, че тъжителят, подсъдимата и дъщеря й разговарят.

Във връзка с горното основателно будят съмнение твърденията на първите четирима от посочените свидетели за отправяне на обиди и закани на висок тон от подсъдимата към тъжителя.

Ако се приеме, че свидетелите Ангел Желязков Г. и Димитър Петров Иванов, като излизат от заведението, чуват отправени на висок глас реплики от подсъдимата към тъжителя, няма логика същите да са чути от свидетелите Иван Петров Иванов и Никола Генчев Петров, които се намират на ъгъла на Банка ДСК, а да не са чути от свидетелите Диляна И. и Костадин Тодоров, които са седнали в непосредствена близост от двете страни на алеята, на която разговарят тъжителят, подсъдимата и дъщеря й.

Същевременно свидетелят Я.Г.К., служител на ОЗ „Охрана” - Пловдив, намиращ се на входа на съда (на приблизително същото отстояние от алеята, на каквото и свидетелите Иван Иванов и Никола Петров), също не съобщава за станал инцидент – дори уточнява, че ако е чул нещо такова, непременно е щял да се намеси.

От друга страна прави впечатление, че свидетелите Ангел Г., Иван Иванов, Димитър Иванов и Никола Петров точно цитират едни и същи фрази като отправени от подсъдимата към тъжителя обиди, и то същите, описани в тъжбата, а не са единни в показанията си относно фактите как и с кого тъжителят Й.А. излиза от съдебната палата и приближава към „Ефекс” (дали преди това отива до колата си), дали подсъдимата и дъщеря й го следват заедно или една след друга, дали е имало с тях и трети човек (адвокат М.).

Противно на логиката е и обстоятелството, че и четиримата свидетели твърдят, че при така отправените обиди от страна на подсъдимата Й.А. не реагира по никакъв начин, а се съобразява с факта, че е на обществено място и че не иска да стават скандали.

Тези показания Съдът намира за позиция, целяща да се постави в услуга на тъжителя Й.А., с когото свидетелите са в приятелски отношения, а свидетелят Димитър Петров Иванов работи във фирмата на майката на тъжителя.

На техните твърдения се противопоставят думите на свидетелите Костадин Тодоров и Диляна И., които заявяват, че не се е чувало нищо от разговора между Й.А., И.Д. и Елена А.. Показанията на тези свидетели се приемат от настоящата инстанция като логични, безпристрастни и обективни.

Съдът отчита обстоятелството, че към момента на срещата между тъжителя, подсъдимата и дъщеря й свидетелят Костадин Тодоров и свидетелят Елена А. работят на едно и също място, но между тях е нямало служебна зависимост и колегиалните им отношения не са основание показанията на Костадин Тодоров да се счетат за дадени в полза на майката на колежката му – още повече, че свидетелят не потвърждава версията на подсъдимата и дъщеря й, че тъжителят Й.А. е напсувал двете жени на майка, а думите му се подкрепят и от тези на свидетеля Диляна И..

В тази връзка са несъстоятелни твърденията на повереника на тъжителя за заинтересованост на показанията на Диляна И., защото е съученичка на другата дъщеря на подсъдимата. От една страна няма доказателства в тази насока, а свидетелката също не подкрепя думите на подсъдимата и свидетеля Елена А., че тъжителят ги е псувал, а просто заявява, че не се чувало нищо от разговора между Й.А., И.Д. и дъщеря й.

Убеждението на Съда, че между гражданския ищец, подсъдимата и свидетеля Елена А. на 17.07.2007 година не е имало пререкания пред страничния вход на кафе-аперитив „Ефекс” са затвърждава още повече от обстоятелството, че според показанията на свидетеля Диляна И. между персонала на заведението не е имало никакъв коментар за инцидент, а свидетелката е съпруга на лицето, собственик на кафенето, и ежедневно общува с работещите там.

Не се кредитират от Съда показанията на свидетеля Елена А. и обясненията на подсъдимата И.Д. в частта им, в която заявяват, че тъжителят ги е псувал в отговор на техните запитвания кога ще могат да си вземат детето. Тези им думи не се подкрепят от нито едно доказателство по делото и настоящата инстанция ги намира по-скоро за реакция срещу поведението на тъжителя, свързано с трудностите и пречките, които създава на съпругата си да вижда сина им.

Що се отнася до показанията на свидетеля Васил Николов Василев – „съвсем случаен минувач, очевидец на случилото се” по думите на адвокат Д.Е., - Съдът ги игнорира като изцяло нагласени към описаната в тъжбата обстановка. Свидетелят заявява, че чува и се възмущава от отправените от подсъдимата обидни реплики и закани по адрес на частния тъжител, като учудващо точно ги цитира, а се намира най-далече от всички свидетели, „чули” същите думи - до банкомата, т.е. на 2-3 метра от кафемашината, до която са свидетелите Иван Иванов и Никола Петров. Свидетелят Василев твърди още, че при случайна среща е помолен от тъжителя да свидетелства, без да може да даде смислен отговор на неколкократно зададен въпрос откъде Й.А. знае, че Василев е очевидец на случилото се.

С оглед на горното при обсъждане и решаване на първия от въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК, Съдът счита, че не се доказва подсъдимата И.С.Д. да е извършила деяние, с което от обективна и субективна страна да осъществява съставите на престъпленията, за които й е повдигнато обвинение с тъжбата.

По несъмнен начин се установява, че на 17.07.2007 година след съдебно заседание по бракоразводно дело № 17 / 2007 година по описа на Районен съд - Първомай между подсъдимата и частния тъжител е проведен разговор пред страничния вход на кафе-аперитив „Ефекс”, но няма доказателства да са отправяни каквито и да било обидни реплики и закани.

По мотиви от изложеното настоящата инстанция е на мнение, че подсъдимата И.С.Д. следва да бъде призната за невинна на 17.07.2007 година между 11:00 и 12:00 часа в град Първомай, област Пловдив, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Й.А.А. в негово присъствие и обидата да е нанесена публично - пред кафе-аперитив „Ефекс” на обществено място пред други хора, и да го е нарекла с обидните думи „мръсник”, „курвар”, „мръсен курвар”, както и на същите дата, час и място да му се е заканила с престъпление против неговата личност – че ще се саморазправи с него и че няма да може същият да си намери място в този град - и това заканване да е възбудило основателен страх за осъществяването му, за което на основание чл. 304 от НПК следва да бъде оправдана по повдигнатите с тъжбата обвинения по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 1 от НК.

Тъй като не се доказва подсъдимата да е извършила вменените й с тъжбата престъпления и от същите да е настъпила каквато и да е вреда за тъжителя, приетите за съвместно разглеждане граждански искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски от страна на подсъдимата в размер на 100,00 лева за адвокатско възнаграждение следва да се възложат на частния тъжител.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Председател: