към присъда по НЧХД № 74 / 2007 година

Частният тъжител Р.А.М. ***, повдига обвинение срещу подсъдимия Й.Й.Б. *** за това, че на 16.08.2006 година в село Драгойново, община Първомай, област Пловдив, му е нанесъл лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в оттоци и разкъсно-контузни рани, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 1285 и чл. 129 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявеният от частния тъжител срещу подсъдимия граждански иск в размер на 4000 лева – обезщетение за претърпените от Р.А.М. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

Частният тъжител и граждански ищец Р.М. чрез повереника си адвокат Д.Я.Г. счита за безспорно установено по делото Й.Й.Б. да е извършил деянието по чл. 130, ал. 1 от НК. Моли Съдът да признае подсъдимия за виновен за извършеното от него престъпление и да уважи предявения граждански иск в размер по справедливост. Лихви и разноски не се претендират.

Защитникът на подсъдимия адвокат В.К.Е. счита, че не е доказано по несъмнен начин доверителят му да е нанесъл телесна повреда на тъжителя и моли Съдът да постанови оправдателна присъда, както и да отхвърли изцяло предявения граждански иск. Също пледира, ако Съдът намери подзащитния му за виновен, да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание по чл. 78а от НК глоба в размер към минимума.

Подсъдимият Й.Й.Б. се присъединява към казаното от защитника си.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Й.Й.Б. е роден на 21.09.1968 година в град Пловдив, ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, работи като младши разузнавач група ППЛ при РДВР – Пловдив, от град Пловдив, ЖК Тракия, бл. 32, ет. 11, ап. 61.

Тъжителят Р.А.М. работи като елмонтьор в „Електроразпределение Пловдив” ЕАД, район Асеновград, подрайон Първомай. На 16.08.2006 година служебно е изпратен да прекъсва електрозахранването в село Драгойново, община Първомай, област Пловдив, поради извършване на дейност по рязане на клони и оформяне на корони на улични дървета от служители на „Марица 95” ЕООД, с което Община Първомай има сключен договор за услуга (л. 68 от делото). Рязането се извършва от свидетеля Н.М.М. с бензинова резачка, а общи работници, които товарят клоните в ремарке на трактор, са свидетелите К.Д.М. и А.М.К..

Дърветата са черници, общинска собственост, но се третират от местните жителите като свои, тъй като години наред са използвали листата им за храна на копринени буби.

Същия ден в селото на втория етаж в къщата на родителите на съпругата си е и подсъдимият Й.Й.Б. и прави ремонт на една от стаите. Около обяд вижда през прозореца как се режат не клони, а цели корони на дърветата, дори и стволовете на някои и излиза навън да види какво става.

Същевременно бензинът на резачката свършва и работниците, режещи клоните на дърветата, се качват в ладата на тъжителя Р.М., за да заредят и обядват. Тъжителят е на шофьорското място, свидетелят Н.М. – до него, а на задната седалка – свидетелите А.К. и К.М., когато подсъдимият Й.Б. отива до автомобила ядосан и пита защо по този начин се режат дърветата, след което решава да „задържи” работниците до изясняване на причините за безобразната сеч - посяга през сваленото стъкло на шофьорската врата и взема ключовете от таблото. Изплашени от поведението му, свидетелите А.К. и К.М. излизат от колата и се отдалечават на 6-7 крачки. В това време подсъдимият отваря предната лява врата на ладата и издърпва за ръката пострадалия от мястото му. Последният пада на земята и се удря в дясната половина на задната част на тялото си.

След това подсъдимият Б. се прибира в дома си с ключовете от автомобила, а тъжителят М. телефонира в РПУ на МВР – Първомай и съобщава за инцидента. Дежурният полицай по оперативната част изпраща двама служители – свидетелите К. К. и Ж. П. на проверка в селото.

В това време подсъдимият отново излиза, незабелязано закача ключовете на дърво в близост до дома си и пак се прибира. Междувременно вкъщи се прибира и зетят на подсъдимия, свидетелят Тодор Колев, който спира до автомобила на Р.М. и тъжителят ядосан му разказва как някакво момче е взело ключовете от колата му и го пита дали не го познава.

Когато пристигат органите на реда, пострадалият и на тях разказва, че докато са окастряли клоните на дърветата, непознат за него мъж е взел ключовете на ладата му и го е бутнал на земята, като показва дома на подсъдимия. Свидетелят К. К. извиква Й.Б. и му нарежда да върне ключовете на колата, но получава отговор, че те са хвърлени в реката.

Полицаите, тъжителят, подсъдимият и работниците тръгват към реката. По пътя подсъдимият разказва на органите на реда, че е постъпил по този начин, защото е останал с впечатлението, че групата ще си тръгва, а той е действал с намерението да ги спре до установяване кой всъщност е разпоредил дърветата да се режат през стеблото, а не да бъдат кастрени клоните им. Свидетелят П. го убеждава да върне ключовете и Й.Б. признава, че не е хвърлил ключовете, а ги е скрил, води хората до дървото, където ги е закачил преди това, и ги връща на тъжителя.

Оттам подсъдимият, пострадалият и свидетелите К.М., А.К. и Н.М. са отведени в РПУ на МВР – Първомай за изясняване на случая. На Й.Б. е съставен протокол за предупреждение, а Р.М. заявява, че ще си извади медицинско свидетелство и ще сезира Прокуратурата, за което полицията към онзи момент не предприема по-нататъшни действия.

По жалба на тъжителя е образувана прокурорска преписка № 571 / 2006 година по описа на Районна прокуратура – Първомай, приключила с Постановление от 06.01.2006 година за отказ да образува наказателно производство от общ характер, потвърдено с Постановление № 7545 / 04.12.2006 година на Окръжна прокуратура – Пловдив, след което тъжба на Р.М. е образувано настоящото наказателно дело от частен характер.

От назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на пострадалия Р.М. са причинени леки телесни повреди - контузия на гръдния кош вдясно, контузия на дясната раменна става и разкъсно-контузна рана в областта на дясната подбедрица, като в съдебно заседание експертът уточнява, че първите две наранявания представляват причиняване на болка и страдание по чл. 130, ал. 2 от НК, а разкъсно-контузната рана е разстройство на здравето по чл. 130, ал. 1 от НК.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните свидетели, както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства: копие от Медицинско свидетелство № 241 / 16.08.2006 година на „Медицински център І” ЕООД - Първомай (л. 3 от делото); Справка за съдимост рег. № 496 / 28.09.2007 година на районен съд – Първомай (л. 66 от делото); копие от Договор за услуга № 241 / 03.07.2006 година, изпратен с писмо №п 11 – 04 – 163 / 05.10.2007 година на Общинска администрация – Първомай (л. 67 – л. 68 от делото) и приложената прокурорска преписка № 571 / 2006 година по описа на Районна прокуратура – Първомай ведно с постановление № 7545 / 04.12.2006 година на Окръжна прокуратура - Пловдив.

При постановяване на Решението си Съдът не взема предвид обясненията и докладните записки по прокурорската преписка, тъй като първите не са събрани и проверени лично от него в съответствие с принципа за непосредствеността по чл. 18 от НПК, а вторите не са доказателствени средства, изготвени при условията и реда на НПК по смисъла на чл. 105 от същия кодекс.

Не се кредитират от Съда обясненията на подсъдимия Б. в частта им, в която твърди, че двамата с пострадалия са се псували и че Р.М. го е нападнал първи, след което е паднал сам, тъй като тези му думи са в противоречие с останалата доказателствена съвкупност и се приемат от настоящата инстанция за негова защитна позиция, целяща да оневини противоправното му поведение. Никой от присъстващите на инцидента свидетели не прави изявление в тази насока, нито тези твърдения се подкрепят от разпитите на полицаите, установили какво точно се е случило непосредствено след инцидента.

В тази връзка са неоснователни аргументите на защитника адвокат В.Е., според които подсъдимият Й.Б. действа при условията на неизбежна отбрана, за да защити от непосредствено противоправно нападение личността си и общинска собственост – улични дървета. Отчита се от Съда обстоятелството, че подсъдимият от една страна е афектиран от „безогледния” начин, по който са рязани дърветата, а от друга – че взема ключовете на колата, за да спре работниците до изясняване кой е разпоредил сечта по този начин. Но действията му не спират дотам - продължават с издърпване на пострадалия от автомобила така, че да падне на земята и да получи гореописаните травматични увреждания.

От доказателствената съвкупност по делото не се установява безспорно нанасяне на удари от страна на подсъдимия върху пострадалия, тъй като свидетелите, очевидци на инцидента, са категорични единствено за обстоятелството, че тъжителят Р.М. е паднал на земята до колата, а експертът в съдебно заседание посочва именно този механизъм като най-вероятен за получаването на телесните повреди.

С горните уточнения Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в останалата им част като логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите гласни и писмени доказателства по делото.

Що се отнася до противоречивите показания на свидетеля Н.М. и тези на свидетелите А.К. и К.М. дали последните двама по време на случката са били в или извън автомобила на Р.М., това обстоятелство е несъществено и негодно да промени правните изводи на Съда, изградени по вътрешно убеждение въз основа на доказателствата по делото – логично е в такъв момент вниманието на свидетеля Н.М. да е насочено по-скоро към спорещите, отколкото към местоположението на останалите двама свидетели, а те, изплашени от това, което става, да са се отдалечили от ладата на 6-7 крачки, както твърдят, и в съзнанието им при даване на показания да е останал ясен спомен единствено от самия инцидент, отколкото от местоположението им преди започването му.

Съдът кредитира съдебномедицинската експертиза с направените в съдебно заседание уточнения като пълна, ясна, обоснована и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка от правна страна Районният съд е на становище, че подсъдимият Й.Й.Б. осъществява от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като на 16.08.2006 година в село Драгойново, община Първомай, област Пловдив, причинява на Р.А.М. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош вдясно, контузия на дясната раменна става, разкъсно-контузна рана в областта на дясната подбедрица – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

От обективна страна подсъдимият с действията си – издърпване на пострадалия от автомобила по начин, по който вторият пада на земята, му причинява съответните увреждания, подробно описани в съдебномедицинската експертиза, водещи до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (лека телесна повреда).

От субективна страна подсъдимият осъществява деянието виновно, при форма на вината евентуален умисъл. Същият съзнава обществено опасния характер на извършеното от него, предвижда настъпването на обществено опасните му последици и ги допуска да настъпят.

Предвид правно установеното са несъстоятелни доводите на защитника на подсъдимия, че обвинението, предявено с тъжбата, е неконкретизирано с оглед на нанесените телесни повреди (две по чл. 130, ал. 2 от НК – контузия на гръдния кош вдясно и контузия на дясната раменна става, и една по чл. 130, ал. 1 от НК – разкъсно-контузна рана в областта на дясната подбедрица). Съгласно Постановление № 3 от 27.09.1979 година на Пленума на Върховния съд, когато с деянието се причиняват две или повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат, защото обектът на посегателството е един и същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия, като наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификацията на деянието.

С оглед на така посочената по-горе правна квалификация, Съдът е на становище, че подсъдимият Й.Й.Б. следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание глоба, тъй като са налице всички законови предпоставки за прилагането на този институт. За извършеното от него умишлено деяние по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Същият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, от деянието не са причинени имуществени вреди и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 6 от НК.

Като се съобрази с целите на наказанието по чл. 36 от НК при определяне на размера на глобата, настоящата инстанция отчита смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовите и социалните му ангажименти, тъй като работи и се грижи за семейство. Отегчаващо отговорността обстоятелство е, че от действията му са причинени повече от едно травматични увреждания на пострадалия.

С оглед на тези посочени обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, настоящата инстанция отчита, че такова нарушаване на обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност на гражданите, е деяние с висока степен на обществена опасност, но отчита също и че обществената опасност на дееца е ниска, за което размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 500 (петстотин) лева. Този размер е най-справедлив, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и на имотното му състояние и е в състояние да постигне целите на генералната и специалната превенции, предвидени по НК да се повлияе превъзпитателно и предупредително на дееца и другите членове на обществото.

Причини за извършване на деянието от подсъдимия: слаби волеви задръжки и незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение към телесната неприкосновеност на гражданите.

Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия Б. граждански иск за неимуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание, тъй като причинената лека телесна повреда на пострадалия е пряка и непосредствена последица от престъплението му, предмет на делото. Деянието е извършено от него виновно и съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а съгласно същия законов текст всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Увреждането и последствията му се установяват от кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и от приетата съдебномедицинска експертиза.

Размерът, в който е предявен искът, според първата инстанция е завишен.

Съдът отчита претърпените болки и страдания от Р.М., но отчита и сравнително краткият период на възстановяването му, който според съдебномедицинската експертиза е около две седмици.

Като съпоставя тези обстоятелства в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, Съдът намира, че е най-справедливо да уважи иска за сумата от 500 (петстотин) лева, което обезщетение в случая е съответно на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, а до пълния му предявен размер от 4000 (четири хиляди) лева гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В тази връзка са неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия, че гражданският иск не е конкретизиран в частта му за кое от телесните увреждания каква сума се претендира – претенцията е за обезщетение на претърпени болки и страдания като обща последица от противоправните действия от страна на Й.Б., а не като пропорционално дължимо за всяка една от нанесени травми.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Й.Й.Б. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 20 лева, съставляваща Държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Разноските по образуване на делото, за съдебномедицинска експертиза и за адвокатско възнаграждение не следва да му се присъждат, тъй като не са поискани от тъжителя или повереника му (аргумент от чл. 189, ал. 3 от НПК).

По гореизложените съображения Съдът постанови присъдата си.

Председател: