РАЗПОРЕЖДАНЕ

Районен съд Първомай, първи съдебен състав, в разпоредително заседание на четиринадесети март през две хиляди и девета година, в състав:

Съдия – докладчик Елена Калпачка

след като като се запозна с материалите по НОХД № 41 по описа на Съда за 2009 година, както и с основанията по чл. 248, ал. 2 от НПК, намира, че делото подлежи на разглеждане от Районен съд - Първомай, но не са налице условията за неговото разглеждане, поради наличие на основания за прекратяване на съдебното производство по същото и връщането му на Районна прокуратура - Първомай.

Наказателното производство по делото е образувано като Дознание № 148/2008 година по описа на РУ на МВР Първомай срещу Н.С., родена на 22.03.1964 год. в гр. Кабул, Република Афганистан, живуща ***, със статут на бежанец в РБ, с ЕГН: **********, за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, алт. 1, буква “а”, пр. 1, алт. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 07.08.2008 год. в землището на с. Бяла река, обл. Пловдив / на ГП І-8/ е нарушила правилата за движение /чл. 6, т. 1 от ЗДвП – “учстниците в движението: 1. съобразяват своето поведение с ... пътни знаци и пътна маркировка; ... “ ; чл. 63, ал. 2 вр. С ал. 1 от ППЗДвП – чл. 63, ал. 1 – “надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение, и за очертаване на неговата граница.”; ал. 2, т. 5 – “надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: ... 5. “двойна смесена линия” – М5. пресичането й е разрешено само от страната на прекъснатата линия ... “; и чл. 20, ал. 1 ЗДвП – “ водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”;, ал. 2 – “ водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват ... с релефа на местността ... с характера, интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”/ и по непредпазливост е причинила телесни повреди на повече от едно лице: 1. счупване на таза /горното и долното рамо на лявата срамна кост, горното рамо на дясната срамна кост и дясната седалищна кост/, счупване на лявата петна кост, довело до трайно затруднавяне на движенията на долните крайници, т.е. средна телесна повреда; счупване на седмо, осмо и девето десни ребра, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата, т.е. средна телесна повреда; травматичен шок, котнузия на главния мозък и контузия на белите дробове, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, т.е. средна телесна повреда – на Д. Ю. от Република Австрия, гр. Залцбург; 2. счупване на двете бедрени кости, довело до трайно затрудняване на движенията на долните крайници, т.е средна телесна повреда – на Д. Ю. от Република Австрия, гр. Залцбург; 3. счупване на двете кости /лъчева и лакетна/ на дясната предмишница, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, т.е. средна телесна повреда на М. Ю.; и от деянието са причинени значителни имуществени вреди в размер на 12 375,00 / дванадесет хиляди триста седемдесет и пет/ лева по лек автомобил марка “Форд Галакси” с австрийски рег. № S 876 MO, собственост на Н. Ю. от Република Австрия, гр. Залцбург.

Единствено в правомощията на прокурора е да прецени дали и какво обвинение да бъде повдигнато на обвиняемия. Същото обаче следва да бъде определено по един несъмнен начин с обвинителния акт, като “в него формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита”. Следователно каквато и да било неяснота досежно предмета и квалификацията на престъплението е недопустима, тъй като нарушава правото на защита на обвиняемия. При така формулираните обвинения съдът намира, че е нарушено правото на защита на подсъдимата, тъй като няма яснота за какво точно престъпление е повдигнато обвинение срещу нея. При словесното изписване на фактите и обстоятелствата, определящи извършеното деяние и съставомерни резултати от него са изписани престъпните състави, визирани в чл. 343, ал. 1, букви А и Б. При цифровото изписване при посочване на нормата на закона, определяща обхвата на отговорността е посочена ал. 3 на чл. 343 от НК, посочена е връзката и с алинея първа на същия текст, но не е конкретизирано във връзка с коя буква от съществуващите три се ангажира отговорността на подсъдимата. При така формулираното обвинение не е ясно дали се повдига обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, алт. 1, буква “а”, пр. 1, алт. 2, вр. с ал. 1, б. „б”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК или по чл. 343, ал. 3, пр. 2, алт. 1, буква “а”, пр. 1, алт. 2, вр. с ал. 1, буква „б”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК или се визири идеална съвкупност от престъпления, както са описани словом в диспозитива на обвинителния акт, като се повдига обвинение и за двете извършени деяния, определящи и предмета и на съдебното производство.

Така посочената конкретизация е абсолютно необходима, с оглед същността на нормата на чл. 343, ал. 3 от НК, която е препращаща и възпроизвежда принципа на поглъщане, а фактическите състави на непредпазливите престъпления по транспорта са посочени в чл. 343, ал. 1 и 2 НК. В този смисъл и трайната практика на ВС /примерно Решение № 247 от 13.I.1994 г. по н. д. № 233/93 г., III н. о., Решение № 288 от 10.VII.1995 г. по н. д. № 93/95 г., III н. о., докладчик съдията О. Р., Решение № 456 от 26.IV.1977 г. по н. д. 273/77 г., IIIн. о./. Такива са и задължителните за съда и органите на досъдебното производство указания за приложение на закона на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, точка четири. Според него при повдигане на обвинението с обвинителния акт задължително следва да се посочи и приложимата норма от особената част на Наказателния кодекс, а когато наказателната норма е бланкетна или препращаща, се налага да се посочат допълнително и нарушените други правни разпоредби, тъй като “Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.”

Бланкетната норма на закона следва да се запълни с описание на конкретните действия, с които се твърди подсъдимата да е осъществила вменените и нарушения на правилата за движение, а не само като цитат на текста на съответната законова разпоредба. / в този смисъл Решение от 17.12.2008 г. на ОС - София по в. н. о. х. д. № 435/2008 г./ Така също трайната практика на ВКС, в която се подчертава, че в бланкетния текст на обвинението следва да се въведе това нарушение на правилата, като деяние (действие или бездействие), което е елемент на каузалния комплекс, предизвикал престъпния резултат /Решение № 84 от 21.02.2007 г. на ВКС по н. д. № 791/2006 г., III н. о., докладчик съдията Ф. П., Решение № 1034 от 14.03.2006 г. на ВКС по н. д. № 539/2005 г., III н. о., докладчик съдията Ф. П./

При нарушаване на нормата на закона – чл. 246, ал. 3 от НПК, указваща задължително в заключителната част на обвинителния акт да бъде посочена приложимата норма от особената част на НК и с оглед несъответствието между посочените фактически признаци на престъпния състав, се явява нарушено правото на защита на подсъдимата, която е лишена от възможността да разбере пълният обхват и предмет на обвинението. Това нарушение е съществено с оглед възможността на подсъдимия да разбере обхвата на повдигнатото му обвинение и упражни адекватно правото си на защита, което е отстранимо в досъдебната фаза на процеса при повдигане на обвинението.

Горепосоченото нарушение е от рода на отстранимите съществени, ограничаващи процесуалните права на обвиняемия и представляват предпоставка за връщане на делото на прокурора, който да ги отстрани, съгласно правомощията му по НПК и в срока по чл. 242 от същия Кодекс.

Ето защо делото следва да бъде върнато на РП Първомай, поради което и на основание чл. 249, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК Съдът

РАЗПОРЕДИ:

Прекратява съдебното производство по НОХД № 41 по описа на Районен съд - Първомай за 2009 година.

Връща същото на Районна прокуратура – Първомай за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

Разпореждането не подлежи на обжалване и протест.

Съдия-докладчик: /П/

ЕК/НК