№ 54

град Първомай, 30.12.2009 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на пети ноември две хиляди и девета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 159 по описа на Съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 70 от 16.09.2009 година на Директора на ДП „Държавно горско стопанство – Първомай”, град Първомай, област Пловдив, с което на Т.Г.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 105 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 68, ал. 11 от същия закон, като е постановено и обезщетение в размер на 2212 (две хиляди двеста и дванадесет) лева в полза на Държавна агенция по горите - София.

Жалбоподателят Т.Г.И. моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез пълномощника си адвокат И.С.Д. ***.

Въззиваемата страна ДП „Държавно горско стопанство – Първомай” чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.М.Б. моли Съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима и следва да се счита за подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от Закона за горите в атакуваното Наказателно постановление е посочено, че то е окончателно и не подлежи на обжалване, а с него е определено обезщетение за причинени щети в размер над 1000 (хиляда) лева. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 09.09.2009 година актосъставителят Б.А.М., горски надзирател при Държавно горско стопанство - Първомай, отговарящ за горскостопански участък „Попово” към Държавно горско стопанство – Първомай, в който влизат землищата на селата Искра и Жълт камък, охранява района и констатира 24 овце да пасат в горския разсадник в землището на село Искра.

Разсадникът е ограден с бодлива тел и свидетелят вижда мястото, от което са влезли животните – в горния край на ограждението два напречни тела са огънати от човешка ръка – единият нагоре, другият надолу.

При преброяване се установява, че в разсадника има повредени 44 фиданки от черен бор – прегризани са във връхната им част и отстрани по иглиците (клончетата отстрани).

След като са изкарани овцете от разсадника, те сами тръгват към обора на Г.Б..

На 10.09.2009 година актосъставителят и старши лесничеят Я.П.Г. намират собственика на животните Г.Б. в дома му в село Искра. Обясняват му, че в разсадника са намерили 24 овце без пастир и че са ги изкарали отвън. Казват му да извика пастира си, за когото служителите знаят, че се казва Т. (жалбоподателя), но собственикът на овцете заявява, че не знае къде се намира пастирът.

Служителите на горското стопанство казват на Г.Б., че ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение на пастира му, Б. донася личната карта на Т.И. и актът е съставен в кметството на село Искра в отсъствието на жалбоподателя, след което Г.Б. взема личната му карта и се подписва на акта вместо Т.И..

На същата дата и на същото място в отсъствие на жалбоподателя е съставен и Констативен протокол серия Л, № 0003599 / 10.09.2009 година, в който на „присъствал” се подписва отново Г.Б..

Актът не е връчен на Т.Г.И..

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 70 / 16.09.2009 година.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, разпитан в качеството на свидетел, от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

При така възприетата фактическа обстановка от правна страна Съдът намира Наказателното постановление за незаконосъобразно, поради което то следва да бъде отменено, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила още при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение.

Нарушени са императивните разпоредби на чл. 40 от ЗАНН, според които актът се съставя в присъствието на нарушителя и когато нарушителят е известен, както е в случая, акт за установяване на административно нарушение в негово отсъствие се съставя само при две хипотези: когато не може да се намери или когато след покана не се яви.

При установяване на нарушението жалбоподателят не е потърсен, не му е отправяна и покана, за да му се състави актът.

В случая са нарушени и императивните правила на ЗАНН след съставяне на Акт за установяване на административно нарушение да се предяви на нарушителя.

Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН след съставяне актът се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.

Следващите разпоредби на посочения законов текст регламентират действията на длъжностните лица при съставяне на акт в отсъствието на нарушителя, а именно:

v изпращане на документа на съответната Общинска администрация за предявяване и подписване, като преди това се установява самоличността на лицето от най-близката общинска администрация или поделение на МВР;

v връчване на препис от акта срещу разписка и отбелязване на датата на подписването;

v спиране на административнонаказателното производство при ненамиране на нарушителя и след щателно издирване.

От горното може да се направи обоснован извод, че за да продължи административнонаказателното производство, като се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя с издаване на наказателно постановление за извършеното от него нарушение, задължително АУАН следва да се предяви на нарушителя, независимо дали е съставен в негово присъствие или отсъствие. Това е важно за отговорността на последния, тъй като от този момент започва да тече законоустановения тридневен срок за възражения пред наказващия орган, който е длъжен в рамките на своята компетентност още в тази фаза на производството да отдели спорните от безспорните обстоятелства, като след изясняване на първите издаде или не наказателно постановление.

В конкретния случай, въпреки че самоличността на нарушителя е известна, актът е съставен в негово отсъствие без законова причина за това и без да му е предявен, е издадено атакуваното Наказателно постановление № 70 / 16.09.2009 година.

Отделно от горното, в Наказателното постановление, с което е определено жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 2212 лева, е вписано, че е окончателно и не подлежи на обжалване, а съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от Закона за горите Не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100 лв. включително или е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1000 лв., или обезщетението за причинени щети е на същата стойност.

Посочените процесуални нарушения са от рода на съществените, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, включително да се защити своевременно по съдебен ред, поради което следва Наказателното постановление да бъде отменено.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

Отменя Наказателно постановление № 70 от 16.09.2009 година на Директора на ДП „Държавно горско стопанство – Първомай”, град Първомай, област Пловдив, с което на Т.Г.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 105 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 68, ал. 11 от същия закон, като е постановено и обезщетение в размер на 2212 (две хиляди двеста и дванадесет) лева в полза на Държавна агенция по горите - София.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ