№ 49

 

град Първомай, 30.11.2009 година

 

 

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 147 по описа на Съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 751 / 20.08.2009 година на Началника на РУ на МВР - Първомай, с което на Д.Г.Д., ЕГН **********,***, са наложени

Ø           глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 6, т. 2 от същия закон;

Ø           глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предложение 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 6, т. 1 от същия закон;

Ø           глоба в размер на 600 (шестстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на същия текст от закона.

С Постановлението на основание Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат за нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДП на Д.Д. са отнети 7 контролни точки, а за нарушението по чл. 174, ал. 3 от закона – 12 контролни точки.

Жалбоподателят Д.Г.Д. чрез процесуалния си представител адвокат И.Д. от Адвокатска колегия – Пловдив моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна РУ на МВР – Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

 

След полунощ на 09.08.2009 година свидетелите Г.И., П.П. и Т.Б., служители при РУ на МВР – Първомай, са на установъчен пункт пред входа на предприятие АДФ в град Първомай. Входът е на около 20-ина метра от бензиностанция „Лукойл”, на същата страна на улица „Княз Борис Първи”.

Докато дежурят, полицаите виждат пред колонка на бензиностанцията да спира лек автомобил „Опел Астра”. От него, без да зареди гориво, слиза шофьорът, когото свидетелят Г.И. разпознава като Д.. Жалбоподателят отива до сградата на бензиностанцията и бързо се връща, качва се на шофьорското място, потегля и завива в обратна посока – към центъра на град Първомай.

Полицаите потеглят след него със служебния си автомобил и след около 50 метра – между ресторанти „Хипноза” и „Бохеми” пускат синя лампа, изравняват колата си и подават сигнал със стоп-палка, но лицето дава газ.

Служителите на реда уведомяват дежурния за случая и започват преследване с включена сирена на полицейския автомобил.

Жалбоподателят се отправя в посока улица „Стефан Стамболов”, където живее. На моменти дори кара със скорост над 100 км/ч, без да се съобразява с пътните знаци, включително не спира и на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!” на кръстовището на улиците „Стефан Стамболов” и „Плиска”. Завива около печатница „Растер”, минава по улица „Рожен” и преди улица „Малина” свива в глуха пресечка, където изоставя автомобила си по средата на платното със загасен двигател, но с включени габарити, тръгва да бяга и се скрива под паркиран на поляната наблизо москвич.

Полицаите го следват през цялото време. Когато спират служебния автомобил зад опела, виждат нарушителят да бяга и да се крие под москвича. Отиват при него, изваждат го изпод паркираната кола и му искат обяснения. Д.Д. заявява, че не е карал той и че си почива отдолу. Пуска на земята ключове за автомобил, но свидетелят Т.Б. вижда, взема ги, пробва и установява, че са за опела.

Нарушителят е отведен в РУ на МВР – Първомай за установяване на самоличността, тъй като не носи документи у себе си.

В управлението Д.Д. отказва да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, отказва да даде и кръвна проба.

Свидетелят Г.И. съставя Акт за установяване на административно нарушение № 751 / 09.08.2009 година, представя го на жалбоподателя, но последният отказва да го подпише (установено с трите имена, адрес и подпис на един свидетел).

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели Г.И.И., П.К.П. и Т.П.Б., които се кредитират като обективни и логични, и от приложената административнонаказателна преписка.

При постановяване на решението настоящата инстанция не взема предвид докладната записка от полицай П.П. до началника на РУ на МВР – Първомай, тъй като същата не се изготвя по предвидения в НПК ред и не представлява годно доказателствено средство.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля В.К., че той, а не жалбоподателят управлява автомобила в деня на нарушението и него преследват полицаите, на чиито сигнални лампи не спира и успява да избяга, а Д.Д. през цялото време е в колата, полегнал на задната седалка, защото е пил.

Думите на този свидетел Съдът намира за позиция, изказана с цел да прикрие противоправното поведение на нарушителя, за да се избегне следващата се административнонаказателна отговорност на Д.. Тази позиция е в противовес на останалата доказателствена съвкупност по делото, на която се базира горната фактическа обстановка – от една страна, думите на свидетеля К. за часа на нарушението не съвпадат с посоченото в акта, а от друга - и тримата полицаи са единни в показанията си, че по време на управлението на преследвания от тях автомобил „Опел Астра” жалбоподателят е сам в колата.

С оглед на горното, са несъстоятелни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че не се установява по безспорен начин доверителят му да е управлявал автомобила, с който са извършени нарушенията на инкриминираната дата, поради показанията на свидетеля К. и затова, че полицейските органи „…през цялото време не са държали на очна връзка автомобила и са се движили след него, като са се ориентирали по вдигнатия от него прах или габаритни светлини”. От непротиворечивите и безпристрастни показания и на тримата свидетели полицаи може да се направи единственият извод, че водач по смисъла на § 6, т. 25, предложение 1 от ДРЗДП на опела е Д.Д..

Въз основа на фактически установеното Съдът намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за посочените нарушения:

o            по чл. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата: Участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата…;

o            по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Участниците в движението съобразяват своето поведение… с пътните знаци и с пътната маркировка;

o            по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата: Водач на моторно превозно средство…, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол…, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство… за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение, така и следващата се за неизпълнението й санкция, а за нарушенията по чл. 6 от ЗДП от административнонаказващия орган точно са посочени и санкционните разпоредби на:

§              чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението – за нарушението по чл. 6, т. 2 от ЗДП;

§              чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДП, според която се наказва с глоба 20 лв. водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!"… – за нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДП.

Нарушенията са описани в АУАН и Наказателното постановление, конкретизирани са по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, за което възраженията на жалбоподателя и повереника му за допускане на процесуални нарушения – че в акта е установено, че водачът не спира на знак „Спри, осигури предимство!”, а такъв знак в ЗДП няма и че не е спазена разпоредбата за връчване на акта след съставянето му - се явяват неоснователни.

Действително в ЗДП няма такъв знак, тъй като същият е уреден в чл. 45, ал. 2 на ППЗДП, но и в акта, и в наказателното постановление е изписано наименованието, посочено в правилника – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. Фактът, че не е изписано „Б2” – групата с поредната номерация на пътните знаци относно предимството, не е нарушение от рода на съществените, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя – още повече, че в АУАН и в наказателното постановление е изписан надписът на самия знак - „Стоп”.

Относно твърденията за невръчване на АУАН на жалбоподателя настоящата инстанция намира, че процедурата по съставянето на акта в присъствието на нарушителя, но при отказ от негова страна да го подпише, е спазена съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Същевременно в съдебно заседание актосъставителят заявява, че след съставянето на АУАН № 751 / 09.08.2009 година екземпляр е даден на Д.Д., а обстоятелството, че това не може да се установи от самия акт именно поради отказа на нарушителя да го подпише, не може да е основание за черпене на права от собственото неправомерно поведение.

За черпене на права от неправомерно поведение Съдът намира и твърдението в съдебно заседание, че в тъмното не може да се види полицейска палка, а в ЗДП няма разпоредба, съгласно която подаден от полицейска кола светлинен сигнал да е знак за водач на автомобил да спре.

Наложените наказания са в границите на посоченото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като за нарушението по чл. 6, т. 2 от ЗДП санкцията е конкретно определена и административнонаказващият орган не може да преценя размера й, а при налагането на глоба и лишаване от право да се управлява МПС за нарушенията по чл. 6, т. 2 и по чл. 174, ал. 3 от ЗДП наказанията са съобразени с изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, тъй като са към минимума, предвид че няма данни жалбоподателят и друг път да е нарушавал правилата за движение по пътищата.

В съответствие с разпоредбите на Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 година на министъра на вътрешните работи е и броят на отнетите контролни точки.

При безспорно установеното обстоятелство, че жалбоподателят извършва нарушението по чл. 6 т. 1 от ЗДП и в съответствие с размера на правилно наложената за него глоба от 20 лева на основание чл. 183, ал. 2 т. 3 от същия закон по силата на чл. 189, ал. 5 от ЗДП, чийто текст визира: Не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително, Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е влязло в сила в тази част и настоящата инстанция не следва да се произнася, но дължи произнасяне за нарушението по чл. 6, т. 2 от ЗДП, въпреки глобата от 50 лева, тъй като наред с нея е наложено и наказание лишаване от право да се управлява МПС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 64, б. А от ЗАНН, Районният съд – Първомай, трети съдебен състав

 

РЕШИ:

 

Потвърждава Наказателно постановление № 751 / 20.08.2009 година на Началника на РУ на МВР - Първомай, с което на Д.Г.Д., ЕГН **********,***, са наложени

Ø           глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 6, т. 2 от същия закон;

Ø           глоба в размер на 600 (шестстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на същия текст от закона и са отнети12 контролни точки на основание Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 година на министъра на вътрешните работи.

В останалата част Наказателно постановление № 751 / 20.08.2009 година на Началника на РУ на МВР – Първомай е влязло в сила.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ