№ 42

 

град Първомай, 30.10.2009 година

 

 

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на първи октомври две хиляди и девета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 145 по описа на Съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № І-Б-170 / 28.05.2009 година на Директора на РИОКОЗ - Пловдив, с което на И.Д.М., ЕГН **********,***, е наложена глоба на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето, чл. 13, буква Б и чл. 53 от ЗАНН в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 2, ал. 3 от Наредба № 15 от 27.06.2006 година за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони.

Жалбоподателят И.Д.М. чрез процесуалния си представител адвокат И.С.Д. от Адвокатска колегия – Пловдив моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна РИОКОЗ - Пловдив чрез процесуалния си представител младши юрисконсулт Г.А.А. моли Съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна, но не по съображенията, изложени в нея.

 

На 16.05.2009 година служители на РИОКОЗ – Пловдив – младши здравен инспектор в отдел „Контрол хранителни обекти и храни” към Дирекция „Здравен контрол” при РИОКОЗ – Пловдив Д.Л.Л., актосъставител, и Е.М.П., младши здравен инспектор към РИОКОЗ – Пловдив, извършват проверка в заведение за бързо хранене намиращо се на улица „Княз Борис Първи” № 10 в град Първомай, област Пловдив.

От жена, представила се за съпруга на управителя на заведението, актосъставителят изисква здравните книжки на персонала, който в момента е на работа. След представянето им се установява, че личната здравна книжка на И.Д.М. е с изтекъл срок на медицински преглед. Книжката е иззета от проверяващия здравен инспектор, а на жалбоподателя е връчена покана за явяване в приемната на РИОКОЗ – Пловдив на 18.05.2009 година, когато в негово присъствие е съставен актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични, и от приложената административнонаказателна преписка.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че наказателното постановление е незаконосъобразно, защото личната здравна книжка на И.Д.М. не е иззета със съставянето на акта за установяване на административно нарушение и макар да е описана в него, е взета преди това, по време на проверката, и че административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН – да замени наказанието глоба с обществено порицание, тъй като жалбоподателката към момента на извършване на проверката е непълнолетна.

По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, чийто текст за неуредените въпроси препраща към НПК, включително и за извършване на опис и изземване на вещи - за взетата лична здравна книжка на И.М. би следвало да се състави надлежен протокол, тъй като по НПК, органът, който извършва съответното действие, отразява това в протокол и се подписва, за което в съдебно заседание от въззиваемата страна не се представят доказателства. Но настоящата инстанция не намира това за нарушение от рода на съществените, ограничаващи правото на защита - макар и чл. 36, ал. 1 от ЗАНН да визира, че административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, преди съставянето му с реквизитите по чл. 42 от същия закон, между които и опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, предходната разпоредба - чл. 41 от ЗАНН - дава възможност на актосъставителя при констатиране на административни нарушения да изземва и задържа веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, т.е. не е необходимо установяването на административното нарушение да съвпада с изготвянето на акта за установяването му, за което се намира аргумент и в разпоредбата на хипотеза 2 от чл. 34, ал. 1 на ЗАНН, според която административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Не е нарушение от рода на съществените, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, и обстоятелството, че административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗАНН – да замени глобата с обществено порицание, защото с правомощията по чл. 63 от ЗАНН и в съответствие с чл. 27, ал. 4 от същия закон Районният съд, който разглежда делото може да измени обжалваното наказателно постановление в частта за наложеното наказание - още повече, че към 16.05.2009 година жалбоподателката е навършила 16 години и е могла да разбира свойството и значението на извършеното нарушение, както и да ръководи постъпките си, щом има издадена здравна книжка със статус, позволяващ й да работи, т.е. административнонаказателно отговорно лице е по чл. 26, ал. 2 от ЗАНН (в каквато насока са и аргументите на процесуалния представител на въззиваемата страна). Но за да е налице произнасяне по същество от въззивната инстанция в този смисъл, по безспорен начин в производство пред нея следва да се докаже:

Ø      че е установено извършване на административно нарушение;

Ø      че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез негов представител когато се касае за ЮЛ или ЕТ);

Ø      че нарушителят го е извършил виновно.

Тежестта на това доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган, тъй като още във фазата по налагане на административното наказание именно административнонаказващият орган по силата на чл. 53 от ЗАНН следва да установи посочените обстоятелства, за да ангажира административнонаказателна отговорност.

Когато административнонаказващият орган не докаже някоя и от трите кумулативно посочени предпоставки, това е основание за отмяна на Наказателното постановление като необосновано.

В случая и в Акта за установяване на административно нарушение, и в атакуваното Наказателно постановление е описано, че „Лицето И.М. търгува с храни с нередовно заверени предварителни прегледи и изследвания, последна заверка на 24.01.2008 г.” и по този начин нарушава чл. 2, ал. 3 от Наредба № 15 от 27.06.2006 година, а посоченият текст гласи: Провеждането на предварителните и периодичните медицински прегледи и изследвания и редовността на здравните книжки са задължение както на всеки постъпващ на работа в обектите по чл. 1, ал. 1, така и на съответния работодател.

От една страна при словесното тълкуване на правната норма се извежда, че задължението за предварителните медицински прегледи и изследвания, както и редовността на здравните книжки във връзка с тях, е за работниците и / или служителите, когато постъпват на работа, докато отговорност за периодичните медицински прегледи и изследвания и редовността на здравните книжки на тези лица носи работодателят, който следва да осигури възможността на работещите при него да спазят изискванията на закона.

От друга страна от доказателствената съвкупност по делото се установява, че при постъпването си на длъжност „сервитьор” в заведение за бързо хранене „Каприз” (обект на проверката) жалбоподателката представя заверена от РИОКОЗ – Пловдив на 01.02.2008 година (а не на 24.01.2008 година, когато е проведено бактериологично изследване и която дата е посочена в АУАН и НП за дата на заверката) лична здравна книжка със заключение на общопрактикуващ лекар от 31.01.2008 година, че лицето се допуска на работа.

При анализ на гореизложеното настоящата инстанция намира, че преди постъпване на работа И.М. спазва императива за провеждане на предварителни медицински прегледи и изследвания, а непровеждането на последващите медицински прегледи и изследвания не може да й се вмени във вина, още повече, че личната й здравна книжка се съхранява от управата на заведението, в което работи, и жалбоподателката няма достъп до документа.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

 

 

Отменя Наказателно постановление № І-Б-170 / 28.05.2009 година на Директора на РИОКОЗ - Пловдив, с което на И.Д.М., ЕГН **********,***, е наложена глоба на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето, чл. 13, буква Б и чл. 53 от ЗАНН в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 2, ал. 3 от Наредба № 15 от 27.06.2006 година за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ