Р Е Ш Е Н И Е

  46

гр. Първомай, 18.11.2009 год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Първомайският районен съд, първи съдебен състав в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година, в състав:

                                                                        Съдия-докладчик: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от председателя нахд № 134 по описа на съда за 2009 год.

за да се произнесе, взе предвид:

Обжалва се наказателно постановление № *** год. на Началника на РУ на МВР - гр. Първомай, с което на О.В.К. ***, с ЕГН: **********, на основание чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДП, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от един месец, за това, че на *** год. около *** часа в гр. П., на ул. “***”, до дом № ***, управлява лек автомобил марка “Фолксваген пасат” ДКН № ОВ *** АХ, собственост на водача с превишена скорост 86 км/ч при общо ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч превишава разрешената скорост с 38 км/ч, с което виновно е нарушил чл. 21, ол. 1 от ЗДП.   

Недоволен от издаденото наказателно постановление нарушителят го обжалва, като твърди, съществени процесуални нарушения при съставяне на наказателното постановление, поради което моли изцяло да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно и недоказано. Твърди, че в наказателното постановление липсват задължителни реквизити – номер на акта за установяване на административно нарушение, точен адрес на нарушителя, точен час на извършване на нарушението, както и доказателствата и квалификация на административното нарушение. Твърди, че не е посочено основанието, на което е наложена санкция отнемане на контролни точки. Твърди, че в тежест на административнонаказващият орган е да докаже пред съда извършеното нарушение, като оспорва валидността на техническото средство, регистрирало нарушението, като неотговарящо на изискванията на закона.

Административнонаказващият орган не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна.

На *** год. полицай Р.И.А. на длъжност мл. автоконтрольор към РУ Първомай към онзи момент, е съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя, в присъствието на свидетел очевидец, за това, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка “Фолксваген пасат” ДКН № ОВ *** АХ, собственост на водача с превишена скорост 86 км/ч при общо ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч превишава разрешената скорост с 38 км/ч. Актосъставителя установил превишаването на скоростта посредством техническо средство – радар ТR-4 с № 185, с фиксирани дата, час и скорост. Всичко това описал в акта, като квалифицирал нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДП. Предявил акта на нарушителя, който го подписал и изложил възражения, че е превишил скоростта за предотвратяване на ПТП. Такава опасност не била забелязана от актосъставителя, нито от свидетеля, тъй като автомобилът на жалбоподателя се движел в лява лента на четирилентов път, на който нямало други автомобили или предмети. На жалбоподателя бил връчен акта и му били разяснени правата за допълнителни възражения и обяснения.

Административнонаказващият орган, след като взел предвид, че е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка “Фолксваген пасат” ДКН № ОВ *** АХ, собственост на водача с превишена скорост 86 км/ч при общо ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч превишава разрешената скорост с 38 км/ч  установил, че виновно е нарушен чл. 21, ал. 1 от ЗДП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от един месец. Деянието е правилно квалифицирано като нарушение задължението на водача по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, а нарушението квалифицирано и наказанието индивидуализирано съобразно нормата на чл. 182, ал. 1 т. 4 от ЗДП.

Тази фактическа обстановка съдът прие, след обсъждане по отделно и в тяхната съвкупност на събраните на съдебното следствие свидетелски показания на актосътавителя, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и безпротиворечиви, писмени доказателства приложени към административно-наказателната преписка и изисканите служебно от съда заповед за оправомощаване на началника на РУ на МВР Първомай да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДП и протокол за техническа годност на радар-скоростомер.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са твърдяни и доказани нарушения на процесуалните правила. Актът съдържа всички задължителни реквизити по чл. 42 от ЗАНН, подписан е от актосъставителя, нарушителя и свидетеля и констатира нарушение на задължението на водача, установено в чл. 21, ал. 1 от ЗДП.

Жалбоподателят твърди, че такива процесуални нарушения са налице при издаване на обжалваното наказателно постановление.

Началникът на РПУ Първомай, компетентният административнонаказващ орган, съгласно приложената Заповед № *** год. на Министъра на вътрешните работи, на осн. чл. 189, ал. 4 е издал наказателно постановление въз основа на съставения акт № 608/04.07.2009 год. по реда, предвиден в чл. 36 и следващите от ЗАНН, съдържащо всички реквизити по закон и в срока по чл. 34 от ЗАНН, приложено към административнонаказателната преписка. Действително, при изписване на номера на акта в наказателното постановление е допусната техническа грешка, като вместо датата на съставяне на акта е записана датата на съставяне на наказателното постановление. Това нарушение на процесуалните правила обаче настоящият състав не счита съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на наказателното постановление и основание за отмяната му. Не е нарушено  или ограничено съществено правото на защита на жалбоподателя, с оглед описанието, достатъчно конкретно, на останалите обстоятелства, във връзка със съставяне на акта – дата на нарушението, място на нарушението, име, длъжност и местослужене на актосътавител, поради което не би следвало да бъде затруднена преценката на жалбоподателя за какво нарушение се наказва и кога е било констатирано то. При липса на тази конкретизация то действително би се касаело за нарушение на чл. 57, т. 3 от ЗАНН, но в настоящия случай е налице техническа грешка, която не води до съществено нарушаване на правото на защита на нарушителя, че да е основание за отмяна на наказателното постановление.

Твърди се, че липсва точен адрес на нарушителя. Такъв е записан в наказателното постановление и отговаря на посочения в жалбата от жалбоподателя адрес, като не е посочен само номер на апартамент. Съдът не счита и това за съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Адресът на жалбоподателя е достатъчно конкретизиран за целите на производството и явно е постигната целта на посочването му – жалбоподателят е бил намерен и му е било връчено наказателното постановление, както и същият е упражнил процесуалните си права след това.

Посочен е и точен час на извършване на нарушението – 7,30 часа, който е фиксиран и в представената разпечатка на показанията на техническото средство.

Посочени са и доказателствата, въз основа на които е издаден както акта, така също и наказателното постановление. Посочен е номера на техническото средство, с фиксирани дата, час и скорост. Освен това, за издаване на наказателното постановление е достатъчен и само акта за установяване на административното нарушение, дори да не бе посочено изрично в него и вида на техническото средство, съгласно нормата на закона. Не е било необходимо събиране на други доказателства, освен приложения акт за установяване на административно нарушение, като се вземе предвид вида на нарушението - формално, на просто извършване, и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП - “Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”. Горното указва и доказателствената тежест в процеса, която не е на административнонаказващият орган, както се твърди в жалбата, а на жалбоподателя, при положение, че оспорва констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Посочена е и точна квалификация на административното нарушение – чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДП и чл. 21, ал. 1 от ЗДП. Посоченото, словом изписано и безспорно установено нарушение съответства напълно и изцяло на посочената нарушена норма на закона, както и на посоченото основание, на което са наложени наказанията на жалбоподателя.

Оспорва се валидността на техническото средство, с което е констатирана скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателя. От представения протокол за извършване на замерване на представените средства за измерване, собственост на ОДП Пловдив е видно, че радарният скоростомер ТR-4 185, с който е фиксирано превишаването на скоростта, е успешно преминал лабораторна проверка и е сертифициран за измерване на скорост, съгласно изискванията на закона, което е установено с представения официален документ, с обвързваща доказателствена сила за съда.

Твърди, че не е посочено основанието, на което е наложена санкция отнемане на контролни точки не е посочено, а е посочен цял нормативен акт. Ако това бе наказание, то действително правото на защита на жалбоподателя би било нарушено, но отнемането на контролни точки е единствено средство за отчитане на наложени наказания, а не е наказание, видно от чл. 13 от ЗАНН и чл.  чл. 157, ал. 1 от ЗДП. Съгласно цитирания текст при издаване на свидетелството за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Понятието е законово дефинирано - изрично е посочено, че контролните точки са средство за отчет на извършваните нарушения от водача при упражняване на вече признатото му право, а не наказание.

Не бяха констатирани от съда нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта и наказателното постановление, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Поради изложеното, следва да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *** год. на Началника на РУ на МВР - гр. Първомай, с което на О.В.К. ***, с ЕГН: **********, на основание чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДП, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от един месец.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                    Съдия-докладчик:  /П/

 

ЕК/НК