№ 55

град Първомай, 30.12.2009 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на пети ноември две хиляди и девета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 115 по описа на Съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № І-Б-184 / 08.06.2009 година на Директора на РИОКОЗ - Пловдив, с което на ЕТ „Анди 95 – Д.Д.” - Първомай, БУЛСТАТ …, представлявано от Д. ***, на основание чл. 41, ал. 2 от Закона за храните е наложена имуществена санкция в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 5 от 25.05.2006 година за хигиена на храните.

Жалбоподателят Д.Д. чрез процесуалния си представител А.Д.А. моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна РИОКОЗ - Пловдив чрез процесуалния си представител младши юрисконсулт Г.А.А. моли Съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна.

Жалбоподателят Д.А.Д. в качеството си на едноличен търговец стопанисва павилион за закуски, намиращ се в град Първомай, област Пловдив, улица ***. Управител на обекта е синът му А.А., а снаха му, свидетелят Х.А., е продавач.

Към обяд на 21.05.2009 година ЕООД „Орион – 2000” – Асеновград – дружеството, което от няколко месеца снабдява павилиона с хлебни изделия за предлаганите от ЕТ „Анди 95 - Д.Д.” обработените храни - доставя в два кашона хлебчета за тостер, всяко от които опаковано в налонов плик. Хлебчетата обаче са без етикет за фирма производител, съдържание на продукта, дата на производство, срок на годност и начин на съхранение, заради допусната грешка в производствения процес от страна на ЕООД „Орион – 2000”, тъй като се преместват.

Въпреки липсата на етикети, продавачката Х.А. приема стоката, защото е прясно произведена, вписва я в Книга за входящ контрол и започва да я подготвя и предлага за продажба.

Непосредствено след доставката служители при РИОКОЗ – Пловдив - здравни инспектори Д.Л.Л. (актосъставител) и Н.К.Ш. - извършват проверка в павилиона и констатират, че хлебчетата за тостер са без етикет. Други нарушения не се установяват.

Оставена е покана за търговеца, който на следващия ден се явява в приемната на РИОКОЗ – Пловдив и в негово присъствие е съставен Акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични, от приобщените писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Доколкото са налице противоречия между показанията на свидетелите и документите относно броя на приетите в обекта хлебчета, те не са съществени във връзка с предмета на доказване, предвид малкото им общо количество.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира следното от правна страна:

За деянието правилно е посочен текстът на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 5 / 25.05.2006 година за хигиената на храните, който гласи: В обектите за производство и търговия с храни се приемат само храни, етикетирани и маркирани съгласно Наредбата за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 62 от 2000 г.), но неточно е посочено следващото се за нарушението наказание.

С Наказателното постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 41, ал. 2 от Закона за храните, но тази административнонаказателна разпоредба се прилага в случаите, в които са нарушени разпоредбите и изискванията, свързани с представянето, етикетирането и рекламата на храните, т.е. за нарушения по Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с ПМС № 136 / 19.07.2000 година, чиято цел (чл. 1 от нея) е да защити потребителите срещу невярна и подвеждаща информация.

В тази връзка са основателни изложените в жалбата доводи, че административнонаказателната разпоредба се отнася до нарушения на Наредбата за етикетирането и представянето на храните, но не и до нарушения по Наредба № 5 / 25.06.2006 година.

В случая наказанието за определеното нарушение следва да е по чл. 48, ал. 2 от Закона за храните, но според настоящия състав това нарушение не е от рода на съществените, водещи до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като наложената имуществена санкция е 800 лева (в границите по чл. 41, ал. 2 от Закона за храните, съгласно чийто текст размерът на имуществената санкция за едноличен търговец е от 500 до 1000 лева), а според текста на чл. 48, ал. 2 от Закона за храните на едноличен търговец, който наруши разпоредбите на този закон или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 38 – чл. 47, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лева. Съдът няма правомощието, а е и недопустимо да се утежнява положението на жалбоподателя при търсене на защита от негова страна, както не може и да намали размера на наказанието, в каквато насока е алтернативното искане на жалбоподателя.

Въпреки гореизложеното, настоящата инстанция намира, че наказващият орган неправилно ангажира административнонаказателна отговорност на едноличния търговец, тъй като се касае за маловажен случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, а по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното престъпление (административно нарушение в случая) с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление (административно нарушение) от съответния вид, какъвто е и конкретният казус.

Видно от Книгата за входящ контрол на ЕТ „Анди 95 - Д.Д.” - Първомай, водена редовно от 18.01.2008 година, от 29.04.2009 година до края на месец май 2009 година, от ЕООД „Орион – 2000” – Асеновград в павилиона за закуски пет пъти са приети хлебни продукти, за които има отбелязвания за срок на годност, с изключение на доставените в деня на проверката. По безспорен начин се установява и че доставените на 21.05.2009 година хлебчета за тостери са малко като количество, пресни са, опаковани са по начин, недопускащ замърсяване, и магазинерът знае как да ги съхранява от означенията в етикетите от предишните доставки, за да се счете, че предлагането на тостери с тези хлебчета крие риск за здравето на клиентите.

От нарушението не са установени вредни последици, а от друга страна, при предоставена процесуална възможност административнонаказващият орган не доказва други нарушения на жалбоподателя, т.е. нарушението е първо за ЕТ „Анди 95 - Д.Д.” - Първомай.

С оглед на горното, Съдът намира, че е приложима нормата на чл. 28, буква А от ЗАНН, за което наказателното постановление следва да се отмени, като същото се счете за писмено предупреждение към жалбоподателя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

Отменя Наказателно постановление № І-Б-184 / 08.06.2009 година на Директора на РИОКОЗ - Пловдив, с което на ЕТ „Анди 95 - Д.Д.” - Първомай, БУЛСТАТ ***, представлявано от Д. ***, на основание чл. 41, ал. 2 от Закона за храните е наложена имуществена санкция в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 5 от 25.05.2006 година за хигиена на храните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ