№ 51

град Първомай, 16.12.2009 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 109 по описа на Съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 63 от 11.06.2009 година на Началник-отдел „Краткосрочни плащания и контрол” в РУСО - Пловдив, с което на А.Т.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване са наложени административни наказания глоба в размер на

§ 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 54д, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от същия кодекс;

§ 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 54д, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 от същия кодекс.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адвокат И.С.Д. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Районно управление „Социално осигуряване” – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна, но не по съображенията, изложени в нея.

На 09.02.2009 година от жалбоподателя до Директора на РУСО – Първомай е подадено Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, към което са приложени служебна бележка от същата дата от Дирекция „Бюро по труда” – Първомай, че лицето е регистрирано като безработно, декларация за банковата сметка за изплащане на парично обезщетение, опис по образец на документите за стаж и заповед от „Профил Експрес” ЕООД – Първомай, връчена на А.К. на 09.02.2009 година, видно от която на лицето е прекратено трудовото правоотношение с дружеството, считано от 01.01.2009 година.

Въз основа на подадените документи на 16.02.2009 година ръководителят на осигуряването за безработица при РУСО – Пловдив разпорежда отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя в размер на 6,00 лева дневно, считано от 01.01.2009 година до 30.04.2009 година.

Междувременно с Решение от 10.02.2009 година на Директора на Дирекция „Бюро по труда” – Първомай регистрацията на А.Т.К. е прекратена по негово желание.

На 14.03.2009 година А.К. подава декларация до РУСО – Пловдив за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица - сочи, че упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, считано от 25.02.2009 година.

Въпреки предоставената на въззиваемата страна възможност, по делото няма представени доказателства за решението на ръководителя на осигуряването за безработица.

На 17.04.2009 година А.К. отново подава декларация до РУСО – Пловдив за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица, в която освен че сочи, че упражнява трудова дейност, подлежаща на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, считано от 01.04.2009 година, отбелязва и че регистрацията му като безработно лице е прекратена, считано от 10.02.2009 година. Към декларацията са приложени Решение от 10.02.2009 година на Директора на Дирекция „Бюро по труда” – Първомай, служебна бележка от 17.04.2009 година от Дирекция „Бюро по труда” – Първомай за периода на регистрация на лицето като безработно, Трудов договор № 13 / 01.04.2009 година, сключен между него и „Маями Груп” ЕООД – Пловдив.

Въз основа на подадените документи с Разпореждане от 17.04.2009 година на ръководителя на осигуряването за безработица е прекратено изплащането на отпуснатото парично обезщетение, след което, съгласно Разпореждане от 22.04.2009 година, на същия ръководител, А.Т.К. възстановява неправомерно получените парични обезщетения за безработица с дължимата лихва.

По данни от документите, подадени от жалбоподателя до РУСО – Пловдив, е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 63 / 17.04.2009 година, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, от приобщената по надлежния ред административнонаказателна преписка.

При така възприетата фактическа обстановка от правна страна Съдът намира, че правилно наказващият орган ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушения по чл. 54д, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от КСО, съгласно чиито текстове при започване на трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, и при прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта, лицето е длъжно в седемдневен срок от настъпването на обстоятелствата да ги декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Правилно е посочен и текстът на санкционната норма от КСО за нарушенията, като наказанията са в съответствие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН и при определяне на размера на глобата са спазени изискванията на чл. 27 от ЗАНН.

Въпреки гореизложеното, Наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено, тъй като са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила още при съставянето на Акта за установяване на нарушението.

Нарушени са разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН, според които актът се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, а когато такива липсват, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, но това изрично се отбелязва в него.

Съставянето на акт за установяване на административно нарушение е поредица от действия на актосъставителя в присъствие на нарушителя, при които последният узнава защо му се съставя акт, след което самият акт се изписва в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и се предявява на нарушителя за запознаване и подпис, като му се разясняват и правата по закон. Когато нарушителят е известен, акт за установяване на административно нарушение в негово отсъствие се съставя само при две хипотези: когато не може да се намери или когато след покана не се яви.

В случая не може да се направи категоричен извод, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на нарушителя при стриктно спазване на законовите предписания, тъй като самият актосъставител в съдебно заседание на въззивната инстанция твърди, че не може точно да си спомни и че не е сигурен дали не е казал на нарушителя да изчака извън кабинета и да дойде, когато е набран актът.

Актът е съставен и в отсъствието на вписаните в него като свидетели лица – от показанията им се установява, че подписите им, които фигурират под този на актосъставителя, са положени формално, след като актът вече е изготвен, без дори да са се запознали със съдържанието му.

Законодателят допуска съставянето на АУАН и без участието на свидетели, но когато нарушението е установено въз основа на официални документи (чл. 40, ал. 4 от ЗАНН), а в случая документите, въз основа на които е установено нарушението, не са официални по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 85 от ЗАНН, тъй като изхождат от самия жалбоподател като частни документи.

При строгата формалност на административнонаказателното производство, служеща за гарантиране на правото на защита на санкционирания във всяка една фаза на процеса от съставянето на акта до влизане в сила на наказателното постановление, горепосочените нарушения се явяват от рода на съществените, поради което Наказателното постановление следва да бъде отменено.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

Отменя Наказателно постановление № 63 от 11.06.2009 година на Началник-отдел „Краткосрочни плащания и контрол” в РУСО - Пловдив, с което на А.Т.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 349, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване са наложени административни наказания глоба в размер на

§ 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 54д, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от същия кодекс;

§ 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 54д, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 от същия кодекс.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ