№ 35

град Първомай, 12.08.2009 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и девета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска Гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 90 по описа на Съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 887 / 17.10.2008 година на Началника на РУ на МВР - Първомай, с което на В.К.К., ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от същия закон е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

С Постановлението на основание Наредба № Із – 1959 / 07 година на МВР са отнети и 3 контролни точки.

Жалбоподателят В.К.К. моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата. Редовно призован на посочения от него адрес, не се явява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна РУ на МВР – Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

На 13.10.2008 година служители при РУ на МВР – Първомай, единият от които младши автоконтрольор Р.И.А. (актосъставител), при изпълнение на служебните си задължения по пътния контрол в град Първомай, област Пловдив, в 13:59 часа на улица „Княз Борис Първи” до дом № 84 засичат с радар ТR-4 № 185 скорост от 71 км/ч на товарен автомобил „Ивеко 3510” с ДК № ***, собственост на В.К.К. и управляван от него, при разрешена скорост за движение в населеното място от 50 км/ч. В присъствие на водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който жалбоподателят подписва. Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление (НП).

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел Р.И.А., които се кредитират като обективни и логични, от приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, чийто текст гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на моторно превозно средство, категория А, В, С, D, B+E, C+E, D+E, Т, в населено място е забранено да превишава стойност от 50 км/ч. В конкретния случай управляваният от жалбоподателя автомобил е засечен да се движи със скорост над 50 км/ч по улица „Княз Борис Първи”, която е в населено място – град Първомай, и автомобилът, с който е извършено нарушението, „Ивеко 3510” с ДК № ***, е от категория В, съгласно текста на чл. 150а, ал. 2, т. 3 от ЗДП.

За констатираното нарушение жалбоподателят В.К.К. правилно е подведен под отговорност по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП, който визира, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лв.;

Размерът на наказанията е в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, защото е конкретно установен от закона.

Правилно административнонаказващият орган отнема 3 контролни точки в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 11 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.): За нарушения на Закона за движение по пътищата от водач на МПС се отнемат за превишаване на разрешената максимална скорост от 21 до 30 км/ч (чл. 182, ал. 1, т. 3; ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 ЗДвП) - 3 к.т.

И актът, и постановлението са издадени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 43, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН и съдържат всички задължителни реквизити на закона.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – че са съставени при неспазване на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И в акта за установяване на административно нарушение, и в издаденото въз основа на него наказателно постановление са описани нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като са посочени датата и точния час, фиксиран от радара: „… на 13.10.2008 година около 13:59 часа в град Първомай на улица „Княз Борис Първи” до дом № 84 управлява автомобила (МПС) с превишена скорост от 71 км/ч при общо ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч”.

Несъстоятелни са и възраженията от страна на жалбоподателя, че „в наказателното постановление, без да има обстоятелствена част, е посочено, че се отнемат 3 контролни точки на основание Наредба № Із-1959 на МВР”. Правното основание, по силата на което се отнемат контролните точки, се ексцерпира от разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 11 от Наредбата, чийто текст кореспондира с текста на чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата и се свързва с конкретно нарушение – „за превишаване от 21 до 30 км/ч”.

От друга страна непосочването на точната правна норма от Наредбата, „касаеща тези 3 контролни точки”, не е нарушение на основен принцип „в административно-наказателната ни правна система, а именно принципа на законоустановеност на наложеното наказание”, както се сочи в жалбата. Контролни точки, съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от Закона за движение по пътищата са средство за отчет на извършваните нарушения от водача, а не наказание или принудителна административна мярка и отнемането им настъпва по силата на закона след влизане в сила на наказателното постановление или стабилизиране на акта, с който се приема безспорно, че е извършено нарушение.

Мотивиран от изложеното, Районният съд – Първомай, трети съдебен състав, счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 887 / 17.10.2008 година на Началника на РУ на МВР - Първомай, с което на В.К.К., ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от същия закон е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева и на основание Наредба № Із – 1959 / 07 година на МВР са отнети и 3 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ