Р Е Ш Е Н И Е

№ 33

Първомай, 30.07.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав в открито заседание на осми юли през две хиляди и девета година, в състав:

Съдия - докладчик: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от председателя НАХД № 84 по описа на съда за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Наказателно постановление № 16-1600296/11.05.2009 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Пловдив – инж. А. А. Ч., с което на “Телком” ООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление град София, Община Столична, ж.к. “***” 2, блок 17, вход Д, апартамент 129, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2, във връзка с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева.

Жалбоподателят моли да се отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, поради това, че изложената фактическа обстановка не отговаря на действителната и не е налице описаното нарушение. В съдебно заседание развива доводи за незаконосъобразност на наказателното постановлените поради наличие на съществен порок него – непосочване на датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и съставяне на акта преди да са били преставени документите, въз основа на които е съставен. Освен това твърди, че не е налице описаното в акта нарушение и несъответствие на описаното нарушение с материално правните норми, които се твърди, да са нарушени. Твърди и, че нарушението не е доказано, като това е в тежест на административнонаказващия орган.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, чрез Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Пловдив – инж. А. А. Ч., моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Твърди, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, а датата на съставяне на акта, посочена в него, е техническа грешка.

Съдът след като прецени твърденията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна, по следните съображения :

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат изискуемите от закона реквизити.

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателя е санкциониран на основание чл. 416, ал. 5 във връзка чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за това, че при извършена текуща проверка на 10.02.2009 година, около 11,50 часа, в оранжерия за отглеждане на зеленчуци, намираща се в село Градина, област Пловдив, стопанисвана от “Телком” ООД град София е било установено, че в описания обект е допусната до работа като общ работник М. П. М., ЕГН **********, преди да и е връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено от териториална дирекция на НАП.

Горното административно-наказващият орган установил, след като на 10.02.2009 година, свидетелите Т.Г.М., на длъжност старши юрисконсулт в Д “ИТ” Пловдив и Н. И. Б., на длъжност старши инспектор в Д “ИТ” Пловдив, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в оранжерии за производство на зеленчуци в село ***, област Пловдив, стопанисвани от “Телком” ООД град София. След като влезли в оранжериите, установили, че лицето М. П. М. работи между редовете със зеленчуци. Миткова попълнила справка по чл. 402 от КТ. Свидетелят М. в съдебно заседание заяви, че направила извод за наличие на трудово правоотношение в следствие на показанията на лицето, което работило в оранжериите, въпреки, че то казало, че няма подписан трудов договор. Въпреки това свидетелката установила елементи на трудово правоотношение – работно време, работно място, почивки и трудово възнаграждение за извършена работа, от което направила извод, че е налице трудов договор. Доколкото в момента на проверката, фирмената документация не се намирала там, проверката била приключена, а практика за направа на насрещни проверки нямало, поради което към датата на проверката не били проверени досиета на работници, тъй като тази документация била по седалището на фирмата в гр. София. Работещата в оранжерията попълнила справка по чл. 402 от КТ, от която обаче не е видно нито датата на попълване, нито датата на попълване на справката, тъй като е попълнена бъдеща дата, нито дата на постъпване на работа, тъй като е невъзможна, нито работно време записано е 8.17, нито трудово възнаграждение – записано е 2.20, което е възможно заплащане за бройка, но не и месечно или дневно възнаграждение, тъй като е под установения нормативно минимален размер. Ето защо съдът не прие представения документ за доказателство за наличие на трудово правоотношение между лицето и жалбоподаталя към датата на проверката, а недопустимо със свидетелските показания на актосъставителя да се коригират изписани от лицето данни в документа.

Акт за установяване на административно нарушение не е бил съставен на датата на проверката, което се установи от свидетелските показания на актосъставителя, въпреки, посочената в акта за установяване на административно нарушение дата. Видно от съдържанието на акта същият е съставен действително на по-късна дата, тъй като в него е изписано, че е съставен въз основа на доказателства, представени на по-късна дата – 13.02.2009 год. и 24.03.2009 год., от посочената за съставяне на акта – 10.02.2009 год.

На 03.04.2009 година в Д “ИТ” Пловдив бил поканен управителя на “Телком” ООД и му бил връчен акт за установяване на административно нарушение. При връчване на акта била съставена разписка за връчване в която е отбелязано, че датата на съставяне на акта е 03.04.2009 година.

Поради това съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато процесуално нарушение – не е посочена датата на съставяне на акта. Това нарушение не може да се санира с връчване на разписка, в която пише друга дата на съставяне на акта. Издаденото наказателно постановление е въз основа на акт, съставен на 03.04.2009 год., като в него липсва посочване, че се издава въпреки допуснато нарушение в акта за установяване на административно нарушение, но при установено по безспорен начин извършено нарушение, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. При липса на такова посочване се явява съставено наказателно постановление въз основа на акт, който не е посочен в него, което вече е съществено процесуално нарушение.

Административно наказателното производство се образува със съставяне на акт за административно нарушение – чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. По делото е установено от показанията на свидетеля и от съставения акт за установяване на административно нарушение, че проверката в обекта е извършена на 10.02.2009 година, като тази дата е отбелязана и като дата на съставяне на акта. Административно наказващия орган е издал наказателното постановление въз основа на АУАН, съставен на 03.04.2009 година, като такъв не е представен като писмено доказателство по делото. От представените по делото писмени доказателства, може само да се прави предположение за датата на съставяне на акта, докато събраните гласни доказателства не могат да оборят записаното в акта, който е подписан от свидетел и от жалбоподателя, без да е направено отбелязване от тях и от актосъставителя за достоверната дата на съставянето му.

Налице е нарушение чл. 42, т. 2 от ЗАНН, да бъде посочена датата на съставяне на акта, и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. Това води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районния съд в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в акта административно нарушение, датата и мястото на извършването му, както датата на установяването му.

Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административно наказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, то това не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което административно наказващия орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и на чл. 57, ал.1, т. 3, и да посочи дата на съставяне на АУАН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Освен изложеното не се доказа по безспорен начин наличие на трудово правоотношение между лицето М. М. и жалбоподателя, което е предпоставка за възникване на отговорността за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2, във връзка с чл. 63, ал.1 от КТ. Форма за действителност на трудовия договор е писмената, съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ. От свидетелските показания на актосъставителя се установи, че към момента на проверката не е било установено наличието на трудов договор, а изводите за такъв ги е направила свидетелката, от данните от лицето М. М., която и заявила изрично, че няма сключен трудов договор и от данните в попълнената от нея справка, от която по никакъв начин не може да се установи, че е налице такъв писмен договор, или дори елементи на такъв, за които говори свидетелката. Към делото, в преписа от административнонаказателната преписка, са представени документи, от които е видно, че лицето е имало основание да се намира в оранжерията – наличие на друго, облигационно отношение, между нея и жалбоподателя. Действително, съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая обаче не е налице редовно съставен акт, защото при съставянето му не е посочена действителна дата на съставянето му, а и от свидетелските показания на актосъставителя е видно, че към датата на съставянето му не е било установено безспорно от него наличието на писмен трудов договор, който е предпоставка за извършване на нарушението, вменено на жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление. Това, че в ТД на НАП София са получени уведомления за сключени трудови договори, един от които на М. М., по електронен път, след приключване на работния ден не доказва, че договорът е бил сключен по време на работния ден, към момента на проверката, а навежда на достоверност на възраженията на жалбоподателя, че действително лицето не е имало сключен трудов договор към този момент. Писмените възражения, приложени към административнонаказателната преписка, подадени от жалбоподателя след връчване на акта за установяване на административно нарушение, не са взети предвид и обсъдени от административно-наказващия орган, или поне това не е отразено по никакъв начин в наказателното постановление, с което не е изпълнено и задължението му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Поради изложеното съдът счита, че наказателното постановление е издадено при нарушение на процесуалните правила, което налага неговата отмяна.

Водим от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-1600296/11.05.2009 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Пловдив – инж. А.А.Ч., с което на “Телком” ООД, БУЛСТАТ***, със седалище и адрес на управление град София, Община Столична, ж.к. “***” 2, блок 17, вход Д, апартамент 129, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2, във връзка с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на ЗВАС пред Административен съд Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия-докладчик: /п/

ЕК/ВК