№ 26

град Първомай, 04.06.2009 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година в състав:

Председател:

Спасимир Здравчев

при участието на секретаря Атанаска гаджева и прокурора Йоанна запрянова, като разгледа докладваното от Председателя ЧНД № 67 по описа на Съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 157 и следващите от Закона за здравето.

Районна прокуратура - Първомай на основание чл. 156, ал. 1, предложение първо от Закона за здравето прави искане Районен съд - Първомай да постанови задължително настаняване и лечение в специализирано психиатрично заведение на лицето В.И.Ч. с ЕГН **********,***, област Пловдив, като за целта да назначи съдебнопсихиатрична експертиза относно наличието на психиатрично разстройство на предложената, тъй като от извършената проверка на основание чл. 119, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт се установява, че лицето проявява признаци на психично заболяване, състоянието му е влошено – неадекватно, агресивно поведение към живущите в дома и персонала и непровеждане на предписаното лечение.

В съдебно заседание Прокурорът поддържа направеното искане за задължително лечение по отношение на лицето. Счита, че от събраните по делото доказателства са налице основания за това, като предлага Съдът да постанови решение, предвид съдебнопсихиатричната експертиза, В.И.Ч. да бъде настанена в ОДПЗС – Пловдив, за срок от един месец и да й се определи лице, което да изразява информирано съгласие за лечението, като счита, че най-подходящо в случая би било това да е директорът на ДВФУ - Езерово – Г.Л.П.

Служебният защитник на предложената адвокат И.С.Д. подкрепя предложението на Районна прокуратура - Първомай за настаняване на доверителката му на принудително лечение, тъй като, видно от експертното заключение и поведението й, тя е опасна за самата себе си и за околните.

Предложената е ориентирана адекватно за време и място, но на моменти говори несвързани неща, спокойна е в залата. Няма критично отношение към поведението си, защото смята, че се държи добре с околните.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предложената В.И.Ч. е родена на 20.04.1939 година в град ***, ЕГН **********, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно специално образование, пенсионер по болест, живуща в ***.

Предложената страда от параноидна шизофрения с начало на психическото заболяване от 1964 година, откогато се води на учет в ОДПЗС – Велико Търново. Лекувана е многократнов различни психиатрични заведения, като последната й хоспитализация е от 1989 година до 1995 година в Психиатрична болница в село ***.

В.Ч. е пенсионер първа група инвалидност с 95 % изгубена работоспособност без чужда помощ.

От месец ноември 1995 година е настанена в ДВФУ, село Езерово, област Пловдив.

На 19.03.2009 година предложената е посетена от мобилен екип на ОДПЗС – Пловдив, тъй като става неспокойна и агресивна към околните – пали цигари около цистерните с нафта, отваря безпричинно електрическите бойлери, заплашва и напада работещите в дома и домуващите, не приема предписаните й лекарства редовно.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за категорично установена от показанията на разпитаните свидетели, от обясненията и държанието на предложената в съдебната зала и от представената съдебнопсихиатрична експертиза.

Съдът кредитира приобщените по предвидения ред доказателства като обективни, логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, а съдебнопсихиаричната експертиза – неоспорена от страните - като компетентна, задълбочено изготвена и съответстваща на доказателствената съвкупност по делото.

При така възприетите фактически обстоятелства настоящата инстанция е на мнение, че са налице предпоставките на чл. 155 от Закона за здравето за задължително настаняване и лечение на предложената В.И.Ч..

От една страна, предвид поставената й диагноза във връзка с болестното й състояние, същата е от кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето, защото психичното разстройство, от което страда, попада и в двете хипотези на т. 1 – сериозно нарушение на психичните функции (психоза), трайна психична увреда в резултат на писихичното заболяване.

От друга страна, предложената не приема предписаната й медикаментозна терапия и в момента представлява опасност както за близките си и околните, така и за собственото си здраве. Според Съда агресивното й поведение спрямо околните характеризира В.Ч. като лице, което, поради заболяването си, представлява опасност от извършване на престъпление спрямо тях, а видно от обсъждането в съдебнопсихиатричната експертиза, състоянието на предложената е обострено, поведението й е болестно мотивирано и ръководено от психотичната продукция, липсва критичност.

Съдът счита, че в интерес на обществото и най-вече в интерес за собственото здраве на В.Ч. е лечението й да се извърши в специализирано психиатрично заведение при стационарна форма, като определянето на съответното медицинско заведение и срока на лечението следва да се съобразят с посоченото от експерт-психиатъра в съдебно заседание.

С оглед на обстоятелството, че В.И.Ч. не е в състояние да даде информирано съгласие за лечението си, следва да се определи такова лице, като най-подходяща е Г.Л.П., директор на ДВФУ, село Езерово.

По мотиви от изложеното, Съдът

Настанява на основание чл. 155 от Закона за здравето предложената В.И.Ч. *** с ЕГН ********** на задължително лечение - стационарна форма - в специализирано психиатрично заведение (ОДПЗС – Пловдив) за срок от един месец.

Назначава на основание чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето лице от кръга на близките на предложената, което да изразява информирано съгласие за лечението й – Г.Л.П., Директор на ДВФУ, село Езерово със служебен адрес: ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 7-дневен срок от днес.

Председател:

(п)

СЗ / АГ