№ 27

град Първомай, 05.06.2009 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година с

Председател Спасимир Здварчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 43 по описа на Съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 768 / 15.09.2008 година на Началника на РУ на МВР – Първомай, с което на И.П.И., ЕГН ********** ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон и на основание Наредба № Із – 1595 / 07 година на министъра на вътрешните работи са отнети 3 контролни точки.

Жалбоподателят И.П.И. моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата. Същият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна РУ на МВР – Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, но не по съображенията, изложени в нея.

На 10.09.2008 година служители при РУ на МВР – Първомай, младши полицейски инспектор Р.С.Н. и младши автоконтрольор Д.П.И. (актосъставител), до дом № 111 на улица „Княз Борис Първи” в град Първомай, област Пловдив, осъществяват контрол по спазване на ограничението на скоростта на моторните превозни средства. В 16:14 часа засичат с радар ТR-4 № 185 / 1999 скоростта на товарен автомобил „Мицубиши Л 200” с ДК № ***, собственост на *** ЕАД, управляван от И.П.И., спират го за проверка, защото последният се движи със скорост 71 км/ч при разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч. В негово присъствие е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който жалбоподателят подписва без възражение. Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление (НП).

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели Д.П.И. и Р.С.Н., които се кредитират като обективни и логични, от приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, чийто текст гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на моторно превозно средство, категории А, В, С, D, B+E, C+E, D+E, Т, в населено място е забранено да превишава стойност от 50 км/ч. В конкретния случай управляваният от жалбоподателя автомобил е засечен да се движи със скорост над 50 км/ч по улица „Княз Борис Първи”, която е в населено място - град Първомай, и автомобилът, с който е извършено нарушението, „Мицубиши Л 200” с ДК № ***, е от категория В, съгласно текста на чл. 150а, ал. 2, т. 3 от ЗДП.

За констатираното нарушение жалбоподателят И.П.И. правилно е подведен под отговорност по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДП, който визира, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лв.

Размерът на наказанието е в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, защото е конкретно установен от закона.

Правилно административнонаказващият орган отнема 3 контролни точки в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 11 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.): За нарушения на Закона за движение по пътищата от водач на МПС се отнемат за превишаване на разрешената максимална скорост от 21 до 30 км/ч (чл. 182, ал. 1, т. 3; ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 ЗДП) - 3 контролни точки.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че отчетената от радара скорост не е на моторното превозно средство, управлявано от И.П.И., тъй като по време на спирането на жалбоподателя за проверка потегля друг автомобил, а от момента на спирането на колата за проверка до съставянето на АУАН са спирани и други автомобили. Тези твърдения се опровергават от думите на разпитаните в съдебно заседание свидетели, от които се установява, че нарушител за превишена скорост се спира, когато е сам на пътя, за да не възникнат съмнения, че отчетената от радара скорост е негова, след което му се предявяват данните от техническото средство, отразяващи освен засечената скорост на движение, и дата и час на измерване на скоростта и докато не приключи проверката, радарът не е в режим на действие и не се спират други автомобили, а едва след съставянето на АУАН на нарушителя данните на радара се зануляват и отново се привежда в режим на работа.

Въпреки така възприетата фактическа обстановка от правна страна Съдът намира Наказателното постановление за незаконосъобразно, поради което то следва да бъде отменено, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в тридневен срок от подписването на АУАН, освен възраженията при съставянето му, нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Срокът е императивен и е пряко свързан с правото на защита на лицето, вписано като нарушител, защото при изпълнение на правомощията си по чл. 52 от ЗАНН, преди да издаде Наказателно постановление, административнонаказващият орган преценя възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо – извършва и разследване на спорните обстоятелства. Тогава с постановлението административното нарушение на лицето се вменява в отговорност и се определя дължимата санкция.

По силата на чл. 84от ЗАНН във връзка с чл. 183, ал. 2 и ал. 4 от НПК срокът, изчисляван в дни, започва да тече от следващия ден и изтича в края на последния ден, а когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

В конкретния случай актът е съставен и предявен на нарушителя на 10.09.2008 година и тридневният срок за представяне на писмени възражения по него изтича на 15.09.2008 година, тъй като 13 и 14 септември са събота и неделя (неприсъствени дни) и едва от 16.09.2008 година административнонаказващият орган може да преценя дали да издаде, или не наказателно постановление, а атакуваното наказателно постановление е издадено на 15.09.2008 година.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

Отменя Наказателно постановление № 768 / 15.09.2008 година на Началника на РУ на МВР – Първомай, с което на И.П.И., ЕГН ********** ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон и на основание Наредба № Із – 1595 / 07 година на министъра на вътрешните работи са отнети 3 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ