Р Е Ш Е Н И Е

6

гр. Първомай, 12.12.2008 год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Първомайският районен съд, втори съдебен състав в открито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и пета година с:

                                                                       

Председател: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 199 по описа на съда за 2008 год.

за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 59 от ЗАН.

Обжалва се наказателно постановление № ІІ-Б-341 / 22.08.2008 год. на Д-р А.Ф.К., РИОКОЗ гр. Пловдив, с което на ЕТ “Д-р В.Н. – Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика” гр. Първомай, представлявано от д-р В.А.Н.,***, с което, на основание чл. 210, ал. 2 от Закона за здравето е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за това, че при проверка на 16.06.2008 год. и взети проби за стерилност от инструментариума и мекия материал, се установило от проба № 4602 – памучен тупфер, се изолира Стафилококус епидермис, с което бил нарушен чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето.

Недоволен от издаденото наказателно постановление нарушителят го обжалва, като моли същото да бъде отменено от съда, тъй като не е извършил нарушението, което, за което е съставено наказателното постановление. Сочи допускане на процесуални нарушения при съставяне на наказателното постановление, които са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателянепосочване на нормата, указваща граници на допустимост на наличие на микроорганизми и начина на опазване на стерилна среда. Твърди, че са налице нарушения при вземане на пробите за стерилност от здравния инспектор, което е довело до внасяне на микроорганизмите от проверяващия в стерилната среда.

Административнонаказващият орган моли да бъде отхвърлена жалбата и наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата е основателна.

На 16.06.2008 год. в с. Езерово, обл. Пловдивска, била извършена проверка на амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика на жалбоподателя, при което били взети проби за стерилност. Въз основа на протокол на микробиологичната лаборатория на РИОКОЗ – Пловдив, се установило, че от памучен тупфер бил изолиран стафилококос епидермис. Бил съставен акт за констатиране на административно нарушение от 03.07.2008 год. Като разпоредба, нарушена, с така описаното деяние, е посочен чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето. Актът е бил връчен на жалбоподателя, подписан от актосъставителя и двама свидетели, в него е отбелязано правото му на възражения в тридневен срок.

Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление. В същото не е записана длъжност на издаващия го Д-р А.Ф.К., РИОКОЗ гр. Пловдив. Това е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН.

Нарушенето е описано по същия начин, както в акта за установяването му. Освен цитирания протокол не е описано от къде е взета пробата за изолирания микроорганизъм. В протокола е записано, че изолирания микроорганизъм е от проба № 10, като липсват десет записа, а са записани по някакъв критерий само последните четири. Не се уточнява памучния тупфер, показал наличие на микроорганизъм, дали е бил от взетата проба на инструментариума, или на мекия материал, както е записано в акта и наказателното постановление. Възпроизведена е същата норма, посочена като нарушена в акта за установяване на административно нарушение.

            Актът и наказателното постановление са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на процесуалните правила. Освен, че не е посочена длъжността на лицето, издало наказателното постановление, то не е и посочено административното нарушение, което, според актосъставителя и администратовно наказващият орган, е осъществено от жалбоподателя и констатирано при съставяне на акта и наказателното постановление. Посочен като нарушен е текста на чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето. Нормата е блакетна и не съдържа конкретно правило за поведение, което да може да бъде нарушено. Нормата гласи : “При осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания.” Това общо правило за поведение следва да бъде конкретизирано с норма от закона, или подзаконов нормативен акт, която да установява конкретно правило за поведение, нарушението на което да е определено от закона като административно нарушение. Поради това не е описано и изпълнително деяние на така формулираното нарушение какви точно действия или бездействия, неизпълнения на задължения или нарушения на установени правила са отчетени като административно нарушение. Съгласно ЗАНН – чл. 6 административното нарушение е деяние (действие или бездействие), което е обявено за наказуемо с административно нарушение. Такова не е посочено нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в последствие в наказателното постановление. При положение, че само е записан един резултат, а и извод на актосъставителя за наличен риск за пациентите, не може да се ангажира отговорността на жалбоподателя.

Като не е посочил длъжността си, конкретната нарушена законова разпоредба, както и описание на конкретно деяние, определено от закона за административно нарушение, административнонаказващият орган е допуснал нарушение на процесуалните правила. Нарушени са нормите на чл. 57, ал. 1, точки 1, 5 и 6 от ЗАНН. Нарушението е съществено, тъй като води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, защото то не може да научи в какво се състои деянието, за което е наказано, поради което е ограничена възможността му своевременно и пълноценно да се защити срещу издаденото наказателно постановление. Констатираните нарушения представляват формална предпоставка за отмяна на процесното наказателно постановление, тъй като опорочават изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Ето защо, при наличие на така констатираните съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, съдът не следва да обсъжда спора по същество и релевираните в жалбата доводи. Следва да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

 

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 63,  ал. 1, пр. 1  от ЗАНН,

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ІІ-Б-341 / 22.08.2008 год. на Д-р А.Ф.К., РИОКОЗ гр. Пловдив, с което на ЕТ “Д-р В.Н. – Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика” гр. Първомай, представлявано от д-р В.А.Н., с ЕГН: **********,*** 9, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева (петстотин лева), на основание чл. 210, ал. 2 от ЗЗ и чл. 53, ал. 1 и чл. 83 от ЗАНН, за нарушение на чл. 31, ал. 2 от Закона за здравето.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Пловдивски административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

                                                                                   

Районен съдия: (п)

 

ЕК / ТП