№ 7

град Първомай, 31.01.2008 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на осми ноември две хиляди и седма година с

Председател Спасимир здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 149 по описа на Съда за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-0060271 от 16.08.2007 година на Директора на Дирекция „Областна инспекция по труда” – Пловдив към Министерството на труда и социалната политика, с което на Г.Н.Х. с ЕГН ********** *** в качеството му на собственик на ЕТ „Г.Х.”*** на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда му е наложена глоба в размер 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от същия кодекс.

Жалбоподателят Г.Х. моли Съдът да отмени наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата, и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Г.П.

Въззиваемата страна – Дирекция ОИТ – Пловдив чрез представителя си старши юрисконсулт Н.К. моли Съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, от фактическа и правна страна намира следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неснователна.

На 30.05.2007 година актосъставителят - свидетелят Т.М., инспектор в Дирекция ОИТ - Пловдив - и колегата й В.С., главен инспектор в същата Дирекция, извършват контролна проверка на автомивка в град Първомай на улица ***. Установяват, че в обекта двама мъже почистват автомобил, легитимират се със служебните си карти и питат за работодателя.

Жалбоподателят Г.Х. се представя и му е обяснено, че ще се извършва проверка по спазване на трудовото законодателство в стопанисваната от него автомивка.

Проведен е и разговор с К.К., другото лице почистващо автомобила, което заявява, че е студент и че от един ден е тук на работа. На основание чл. 402, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ му е предоставена бланка (справка), в която то собственоръчно попълва съответните обстоятелства.

На работодателя Г.Х. в писмен вид е указано да се яви на 02.06.2007 година в Дирекция ОИТ – Пловдив, за да представи необходимите документи, свързани с трудовото законодателство – трудово досие, разплащателна ведомост, разпределение на работно време и др. На съответната дата жалбоподателят се явява, но не представя документите и му е съставен Акт за установяване на административно нарушение за това, че е приел на работа К.А.К., без да сключи с него трудов договор в писмена форма.

Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел, които се кредитират като обективни и логични, от приобщените по съответния процесуален ред писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Въз основа на събраните по делото доказателства Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят Г.Н.Х. в качеството си на собственик и управител на ЕГ „Г.Х.”*** приема на работа К.А.К. на длъжност „чистач на автомобили в автомивка”, намираща се в град Първомай на улица ***, без да сключи с него трудов договор в писмена форма, като деянието е констатирано на 30.05.2007 година.

Видно от собственоръчно попълнената от К.К. справка, същият има качеството на работник в посочения обект с определени задължения по престираната от него работна сила, с установено работно време, почивен ден и трудово възнаграждение. В тази връзка са несъстоятелни възраженията от страна на жалбоподателя, че К.К. е студент, а не работник, защото няма законова пречка за съвместимост на двете качества у едно лице.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представителна жалбоподателя за опорочаване на законовата процедура по съставянето на акта и по издаването на наказателното постановление, водещи до нарушаване на правото на защита на Г.Х.. И актът, и постановлението са съставени според изискванията на чл. 42, чл. 43, чл. 44, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН от съответните длъжностни лица в рамките на компетентността им.

Компетентността на актосъставителя да съставя актове за установяване на административно нарушение е правно регламентирана в чл. 17, ал. 2, т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, приет с Постановление на МС 92 / 00, публикуван в ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 година. Правомощието на Директора на Дирекция ОИТ – Пловдив да издава наказателни постановления е на основание Заповед № 395 / 18.10.2004 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” при Министерството на труда и социалната политика, издадена на основание чл. 7, ал. 5 във връзка с чл. 14, ал. 5, т. 5 от Устройствения правилник.

Що се отнася до обстоятелството, че справката по чл. 402 от КТ не е връчена на нарушителя, такова законово изискване не съществува по аргумент от чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, а справката е описана в АУАН № 16-0060271 / 02.06.2007 година като писмен материал в съответствие с разпоредбата на чл. 42, т. 10 от ЗАНН. От друга страна с невръчването на въпросната справка на Г.Х. по никакъв начин не се нарушава правото му на защита, защото на същия е дадена възможност да представи възраженията си в законовия тридневен срок пред административнонаказващия орган още преди да му е вменено във вина процесното административно нарушение, което става с наказателното постановление. Още повече, че жалбоподателят реализира правото си на защита във фазата на съдебното производство с всички законови средства, за което му е предоставена процесуална възможност.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 16-0060271 от 16.08.2007 година на Директора на Дирекция „Областна инспекция по труда” – Пловдив към Министерството на труда и социалната политика, с което на Г.Н.Х. с ЕГН ********** ***, в качеството му на собственик на ЕТ „Г.Х.”*** на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда му е наложена глоба в размер 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ