Р Е Ш Е Н И Е

№ 18

гр. Първомай, 24.10.2008 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на шести октомври през две хиляди и осма година, в състав:

                                                                        Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията бр. д. № 22 по описа на съда за 2008 г.

за да се произнесе, взе предвид:

            Молба за развод на основание чл. 99, ал. 1 от СК.

            Ищцата моли да бъде прекратен бракът и с ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина, тъй като през целия им семеен живот била подлагана на системен тормоз, не се включвал в издръжката на семейството и от повече от десет години са във фактическа раздяла. Моли да се възстанови фамилното и име преди сключване на брака и да и бъдат присъдени разноски.

            Ответника заяви, че не вижда смисъл в брака си, но причините за това е в поведението на ищцата, която винаги е се е съобразявала с мнението на майка си, като отношението на ищцата и семейството й не било като към близък човек, което довело отчуждаването на страните.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, установи:

Страните по делото са съпрузи от 29.07.1968 год., видно от представеното удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 80/29.07.1968 год. на ОбНС гр. Карлово. По време на брака страните имат родени две деца, които са навършили пълнолетие, видно от представените копия на удостоверения за раждане на Д. и Е. Добреви.

Проблемите в семейния живот на страните били започнали много отдавна. Съпругът често злоупотребявал с алкохох, прибирал се вкъщи и вдигал скандали, като включително будел и децата. Позволявал си да удря съпругата си пред децата. Не се грижел за финансовата издръжка на домакинството и децата си. Съпругата била принудена сама да се грижи за децата и домакинството, като винаги изпълнявала задълженията си. Това довело до отчуждение между съпрузите, ответникът престанал да се прибира вкъщи, а когато се прибирал ищцата напускала дома им. Това състояние на отношенията им не се променило до настоящия момент и продължавало повече от десет години.

            За да приеме тази фактическа обстановка съдът прие като достоверни свидетелските показания на свидетелката Д., дадени под страх от наказателна отговорност. Съдът отчете роднинската връзка със страните и възможната и заинтересованост, но прие показанията и, като безпротиворечиви, логични и последователни, а и поради факта, че брачните отношения, поради интимния им характер, обикновено са достояние само на хора от семейството.

            При тези доказателства съдът приема, че бракът между страните е дълбоко разстроен. Между тях липсва уважение, доверие и другарски взаимоотношения. Страните са прекъснали всякаква връзка по между си, чужди са един към друг и във фактическа раздяла от повече от десет години.

            Бракът е и непоправимо разстроен. Липсва желание и интерес у страните от съвместно съжителство, поради разстройството на брака. Това разстройство не може да се преодолее, за да се очаква възстановяване на брачната връзка. Ето защо, като дълбоко и непоправимо разстроен, бракът следва да се прекрати, тъй като съществуването му е обществено неоправдано.

            Съдът счита, че вина за разстройството на брака има ответникът. Той е бил източник на постонни скандали, поради сисемната злоупотреба с алкохол, не се интересувал от материалната обезпеченост на семейството и грижите за децата. Не бяха събрани никакви доказателства за брачни провинения на ищцата, въпреки твърденията на ответника. Свидетелката Д. заяви, че родителите на ищцата са живели отделно от тях и не са имали никакво влияние върху семайния живот на родителите и. Ето защо съдът счита, че следва да постанови вина на съпруга за разстройството на отношенията между страните.

            На ищцата следва да се възстанови предибрачното й име – К., тъй като това е желанието й, ответникът не е дал съгласие за запазване на фамилното и име, а и по делото няма изтъкнати причини тя да продължава да носи името му.

Съдебните разноски в производството от ищцата за заплатена държавна такса в размер на 26,50 лева следва да бъдат възложени на ответника, на осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК. Доказателства за други реално направени разноски от ищцата няма, видно от представения договор за правна помощ няма заплатено адвокатско възнаграждание. Ответника следва да заплати допълнителна държавна такса в размер на 20 лв., по сметка на РС Първомай.

            Водим от горните съображения, съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА сключения на 29.07.1968 година в гр. Карлово, обл. Пловдивска, граждански брак между Т.А.Д., с ЕГН: ********** *** и К.В.Д., с ЕГН: **********,***, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругът.

ВЪЗСТАНОВЯВА предибрачното име на съпругата която за в бъдеще ще носи фамилия К.

ОСЪЖДА К.В.Д., с ЕГН: **********,***, да заплати на Т.А.Д., с ЕГН: ********** ***, сумата от 26,50 лв  направени разноски по делото и по сметка на РС Първомай допълнителна държавна такса в размер на 20  лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис.

 

Районен съдия: /п/

 ЕК/НК