Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

гр. Първомай, 07.08.2008 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди и осма година, в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията бр. д. № 13 по описа на съда за 2008 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Молба за развод на основание чл. 99, ал. 1 от СК.

Ищецът моли да бъде прекратен бракът му с ответницата, от който имат родени две деца – И. и Д., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. Като основание за разстройството на брака заявява това, че ответницата е напуснала семейното жилище и го е изоставила. Моли да се възстанови предибрачното име на съпругата му и съда да предостави упражняването на родителските права над детето Д. на нея, а над детето И. на него, като определи режим на свиждане на децата, както и издръжка, която да се заплаща за децата. Моли семейното жилище да бъде предоставено на него, или на двамата съпрузи при равни права.

Ответницата заяви, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен. Моли да бъде отхвърлен иска за прекратяване на брака по вина на двамата съпрузи, като се постанови прекратяване на брака по изключителна вина на ищеца. Моли да и бъдат предоставени упражняването на родителските права над децата, както и ползването на семейното жилище. Моли да бъде осъден ищеца да заплаща издръжка за детето И. в размер на **лева, а за Д. в размер на ** лева месечно, считано от първо число на съответния месец, ведно със законните последици от забавата.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи:

Страните по делото са съпрузи от ********** год., видно от представеното удостоверение за граждански брак. Бракът е първи по ред за страните. От него имат родени две деца – И.Р.А., роден на ********** година, с ЕГН: ********** и Д.Р.А., родена на ********** год., с ЕГН: **********, доказано с приетите като доказателства официални документи – удостоверения за раждане от ********** год. на Община ********.

Брачният живот на страните протекъл нормално през първите години на брака им, дори според свидетелите били “приказно” семейство, защото “се взели с голяма любов”.

От *********** година отношенията между страните се влошили. Ответницата решила, че съпругът и изневерява, поради което бил охладнял към нея и започнала да става много мнителна – претърсвала нещата му, следяла го, постоянно го упреквала, че не получава от него нужното внимание. На **-ти ********* ответницата претърпяла хирургична интервенция, след което излязла в отпуск поради заболяване. Съпругата напуснала семейното жилище, като отишла в ***** при сестра си за около два месеца. След завръщането си останала да живее при майка си. Не се обаждала на съпруга си през цялото време на отсъствието си, като поддържала постоянно връзка с децата си. След молбите на децата си, свекърва си и мъжа си се преместила отново при тях в средата на ********. Тогава обаче ищецът напуснал семейното жилище и се преместил при сестра си, след което подал молба за развод. Ответницата, след завеждане на делото, заминала в чужбина – за ********* и оставила децата на грижите на майката на ищеца, като продължила да поддържа връзка с тях по телефона.

Ответницата твърди, че ищецът единствено и само е виновен за влошаване на отношенията им поради това, че е започнал извънбрачна връзка. Според нея отношенията им били влошени поради все по-дълбокото му отчуждение и безразличие и постоянните скандали, които довели до влошаване на здравето й и нуждата да напусне нездравословната среда в семейното жилище. Тежестта да докаже това брачно провинение на съпруга носи ответницата, но не бяха събрани доказателства, от които да се направи обоснован, категоричен и безспорен извод, че такова брачно провинение – започване на връзка с друга жена, е било извършено от ищеца. Свидетелите на ищеца – неговата майка и сестра, чиято пристрастност съдът взе предвид при преценката на свидетелските им показания, дадени под страх от наказателна отговорност, заявиха, че такава връзка на ищеца не им е известна, те не са го виждали с друга жена и не знаят той да има извънбрачна връзка. Свидетелката И.А. заяви, че не е виждала брат си да поддържа извънбрачна връзка, нито и е известно да има нещо такова, а свидетелката А. на въпроса, дали и е известна извънбрачна връзка на някоя от страните, отговори, че не и е известно някой да има извънбрачна връзка, никой не е видяла. Свидетелката Я.Д., майка на ответницата, чиито свидетелски показания съдът обсъди също, като прецени заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, поради роднинската връзка със страната, заяви също, че не е виждала “любовницата” на зет си, нито я познава, но хората започнали да говорят. Заяви също, че знае за признание на ищеца за такава връзка пред дъщеря и, но също, че и този разговор го знае от дъщеря си, която споделяла с нея всичко. Изобщо за връзката на ищеца с неговата колежка, за което свидетелства пред съда, знае от дъщеря си. В тази си част, свидетелските показания не пресъздават лични възприятия на свидетеля, а по същността си, свидетелските показания се приравняват на твърдения на страната за съществуващи изгодни за нея факти, които не могат да бъдат доказателства за тях. Свидетелката Д. заяви, че знае за изневярата на зет си от дъщеря си. В тази им част съдът не счете свидетелските показания за доказателства, годни да установят по категоричен и несъмнен начин твърдяното брачно провинение на ищеца. Други доказателства за него не бяха събрани в настоящото производство.

Безспорно се доказа, че ответницата е напуснала семейното жилище, като е оставила съпругът и децата си и е заминала първо за ***** при сестра си, а след това е заживяла при майка си. Ответницата твърди, че е била принудена да напусне жилището, поради здравословни проблеми, поради което не може напускането и да се счете за виновно нейно поведение и основание за разстройство на брака. Доказано бе и с представените писмени доказателства – епикриза и болнични листове, че ответницата е претърпяла ********** лечение на *****************. Съдът не обсъжда представените ехографски снимки, поради липса на специални знания. Не бе доказано по никакъв начин обаче, че е била принудена да напусне семейното жилище, именно, поради това си заболяване. Свидетелката И.А. заяви, че е заминала за ***** още преди да разбере, че има здравословни оплаквания, а на въпроса защо заминава ответницата не дала отговор. След връщането и била направена операция, след което отново заминала за *****, но свидетелката не била много сигурна в това. Свидетелката Й.А. пред съда каза, че преди заминаването на ответницата, страните не са имали скандали, а “ревности” винаги е имало, и заяви, че ответницата изпаднала в депресия и заминала, но такова заболяване не бе доказано. За това и съдът прие достоверни единствено показанията на майката на ответницата, свидетелката Д., според които след операцията, която е била на **-ти ********* дъщеря и е заминала в *****, като се е върнала средата на *******. След това тя останала при нея и се върнала в дома си едва след като свекърва и, децата и съпругът и я извикали и помолили да се върне при тях, това станало около **-ти ********. Въпреки това не се доказаха причини, наложили напускането на ответницата от семейното жилище, съпругът й и децата, дори след операцията. Свидетелката Д. заяви, че майката на ищеца е полагала грижи за дъщеря и, но нея я убивало безразличието от съпруга и, а тя желаела цялото му внимание и за това напуснала жилището. За разговор между зет си и дъщеря си, в който съпругът и заявил, че може да отива където иска тя също знае единствено и само от думите на дъщеря си. Заяви още, че никога не е чувала да се карат, не е виждала ищеца да се отнася грубо към дъщеря и, или да имат скандали, както се твърди в отговора на исковата молба, но съпругът и не я желаел, защото не се грижил за нея и не и обръщал внимание. При тези доказателства съдът не прие за безспорно доказана причина за безвиновно напускане на съпругата на семейното жилище, съпругът и децата си.

Безспорно се доказа и това, че след като съпругата се върнала в семейното жилище ищецът го напуснал и заживял при сестра си. Свидетелката И.А. свидетелства, че ответницата постоянно обвинявала брат и в изневяра, дебнела го, ровила в нещата му, което според нея е развалило отношенията и накарало брат и да се премести до нея след завръщането на ответницата в семейното им жилище, до окончателното решение по бракоразводното дело. Такова брачно провинение обаче ищецът не сочи в срока по чл. 322, ал.1 от ГПК, поради което е и вън от предмета по настоящото дело.

Съдът прие, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения на страните. Въпреки положените усилия от съда, страните не успяха да се помирят и заживеят заедно като семейство, между тях липсва уважение и близки отношения. При това положение съдът прие, че неразбирателството между страните е толкова сериозно, че не може да се очаква различията между тях да бъдат преодолени и да продължат да водят един нормален семеен живот. Ето защо, като дълбоко и непоправимо разстроен, бракът следва да се прекрати, тъй като съществуването му е обществено неоправдано.

Безспорно между страните и при така установената фактическа обстановка и категорично доказано е, че първо ответницата, а след това и ищеца са напуснали семейното жилище. Така страните са демонстрирали незаинтересованост от съпружеските си задължения към брачния партньор и това е довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брачните им отношения. Причини за установеното дълбоко и непоправимо разстройство на брака съдът прие именно напускането на семейното жилище от двете страни. Други твърдени брачни провинения на страните не се доказаха. Поради това счете, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

Изслушани в съдебно заседание по реда на чл. 106, ал. 3 от СК и двете страни заявиха желание да упражняват родителските права над родените от брака деца. С оглед разпоредбата на алинея първа на цитирания текст, съдът дължи служебно произнасяне кой от съпрузите да упражнява родителските права, мерките по упражняването на тези права и личните отношения между родителите и децата, а и за предоставяне ползването на семейното жилище, съгласно чл. 107, ал. 6 от СК, независимо от направените изявления, ръководейки се на първо място от интересите на децата. За това съдът допусна изслушване на страните и прие изявленията и на двамата родители, независимо, от написаното в исковата молба, като отчете и промяната на обстоятелствата след завеждането и – напускането на ответницата на страната, доказано с приетото удостоверение от ОДП *******, и оставяне на децата под грижите на свекърва си.

От свидетелските показания, както и от приетия по делото социален доклад се установи, че децата са превързани и към двамата родители. Всички свидетели заявиха, че ищецът не е преставал да се грижи за децата, независимо, че е напуснал семейното жилище, а ответницата не е прекъсвала контакт с тях, въпреки заминаването си. Отношенията на децата с родителите им са много добри. Свидетелката Д. заяви, че ищеца също полага грижи за децата, пари им дава за всичко, води ги навсякъде, като и той и неговата майка полагат “неимоверни грижи за децата”. При тези доказателства напълно голословни останаха твърденията на ответната страна, че ищецът е във фактическа невъзможност да упражнява родителските права над децата, тъй като не е в състояние да им предаде онзи комплекс от знания и умения, които са необходими за изграждането им като личности. За такава невъзможност не бяха посочени и събрани никакви доказателства. Не се доказа и преимущество на единия от двамата родители в това отношение на родителски капацитет - способност за по-добри възпитателски качества.

Както в приетия социален доклад, така и при непосредственото изслушване на децата от съда, пролича различната привързаност на децата към всеки един от родителите и техните предпочитания. Детето И. е на ** години и с изявени способности на спортист. Учи и живее на квартира в гр. ************. Баща си чувства по-близък, той го насърчава за спортни успехи, помага му като му дава средства за да може да участва в състезания извън страната, имат общи интереси, споделя с него, спортуват и се забавляват заедно, като ходят на риболов и по басейни. Детето заяви категорични предпочитания към баща си и желание да живее при него, въпреки, че отношенията му с майка му също са много добри, но тя е по-заета и с баща си имат общи интереси. Детето Д. в съдебно заседание не изрази желания с кого от двамата родители предпочита да живее, но също ясно и категорично заяви по-силната си привързаност към майка си. Нея тя чувства по-близка, тя и помага за училище, с нея споделя проблемите си първо. Разбира се много добре и с баба си Я., свидетелката Д.. В приетия социален доклад пред социалния работник е заявила желания да живее с майка си.

От свидетелските показания и данните в социалния доклад се изясни, че в семейното жилище има много добри материални условия за живот на децата. В допълнителния социален доклад е отразено, че такива има и при майката на ответницата, където последната е живяла след напускане на семейното жилище, която разполага с достатъчна жилищна площ и нормални условия за живот и е готова да предостави жилището на дъщеря си и детето, съгласно твърденията на ответницата при назначаване на социалния доклад.

Ищцата работи като фризьор, не представи доказателства за доходи, заявява пред социалния работник, че има възможност да посрещне нуждите на децата си. Ответникът работи в ********** ********, като по негови признания в социалния доклад получава около *** лева месечно трудово възнаграждение.

При така изложените обстоятелства и при липса на доказани по-добри възпитателски качества на единия родител, съдът счита, че следва да се съобрази с интереса на децата, който е те да останат при родителя, с който са изградили по-силна емоционална връзка. Съдът прецени, че това няма да се отрази драстично на връзката помежду им, като взе предвид техния пол и възраст, това, че детето И. живее през учебната година в ************, а детето Д. в учи и живее в гр. ********, а и търпимите отношения и коректно поведение на родителите, които няма данни по време на фактическата си раздяла и бракоразводния процес да са ограничавали децата в общуването по между им и с другия родител. Ето защо счита, че родителските права над детето И. следва да бъдат предоставени за упражняване на ищеца, а над детето Д. – на ответницата, като прие за истинни признанията на ответницата пред социалния работник, че е осъзнала как се е отразила липсата и на детето и желанието и да се грижи за него.

За родителите следва да се определи режим на свиждане, който съдът счете, че следва да бъде в рамките на обичайния. За майката следва да се определи режим на свиждане с детето И. всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца от 8 ч. на съботния ден до 18 ч. на неделния ден, както и по един месец от лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. На бащата следва да се определи режим на свиждане с детето Д. – всеки втори и четвърти съботен и неделен ден от месеца от 8 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Така съдът счита, че ще се запази връзката на децата с родителите, а и максимално ще се запази връзката между двете деца.

Издръжка следва да се определи от съда, като се вземат предвид нуждите на децата и възможностите на техните родители. Ищецът получава, по негови признания, около *** лева месечен доход от трудово възнаграждение. Ответницата не доказа доходи, но от свидетелските показания на майка и е видно, че работи като ******* и съдът следва да приеме, че получава около средната работна заплата за страната, или около *** лева месечно. Съгласно Постановление № 38 на МС от 1.07.1985 г. за установяване границите на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца по чл. 85, ал. 1 от Семейния кодекс, с последно изменение, обн., ДВ, бр. 117 от 17.12.2002 г., в сила от 17.12.2002 г., размерът на месечната издръжка, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя в абсолютно число в границите от 30 до 80 лв. При така установените обстоятелства съдът приема, че за задоволяване на текущите нужди на детето И.Р.А., на ********** години, с оглед възрастта му и възможността на неговите родители, са необходими месечно в пари и грижи около *** лева, тъй като има разходи за пътни, квартира, обучение и тренировки. От тях по-голямата част от ** лева следва да поеме бащата, който ще упражнява и непосредствените грижи за него, но и получава по-висок месечен доход, като останалата част от ** лева следва да поеме майката, в изпълнение на задължението си да издържа непълнолетното си дете, което е безусловно. За издръжката на малолетното дете Д.Р.А., на ********** години, с оглед възрастта й и възможността на нейните родители, са необходими месечно в пари и грижи около *** лева. От тях отново по-голямата част от ** лева следва да поеме бащата, а останалата част от ** лева майката, която ще упражнява и непосредствените грижи за нея, с оглед на по-високия месечен доход на бащата. Издръжката следва да бъде присъдена от датата на влизане на решението в сила, до навършване на пълнолетие или друга причина за изменението или прекратяването и, ведно със законните последици от неизпълнение на задължението – заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска.

За предоставяне ползването на семейното жилище съдът също дължи служебно произнасяне с оглед наличието на родени от брака деца, с чиито интереси единствено следва да се съобрази при постановяване на решението си. Семейното жилище представлява жилищните и сервизни помещения, служили за задоволяване единствено на битовите нужди на страните и децата, в които е живяло семейството до фактическата раздяла на страните. Съгласно приетия социален доклад семейното жилище е първи жилищен етаж от двуфамилна жилищна сграда, намираща се на административен адрес – гр. ********, ул. “****** **********” № ***. Определението на понятието семейно жилище е дадено в задължителното за съда, незагубило сила, Постановление № 12 от 28.11.1971 година на Пленума на ВС. Независимо от законовата промяна, не са загубили сила и указанията, дадени по отношение на предоставянето му при прекратяване на брака, с оглед запазените принципи в законодателната уредба. Съгласно чл. 107, ал. 1 от СК “При допускане на развода съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата...”. Няма доказателства в настоящото производство семейното жилище да може да се раздели на две самостоятелно обособени части, които да отговарят на критериите за жилище, дадени в ЗУТ и подзаконовите актове по прилагането му, с оглед изнесеното в социалния доклад, че се състои от детска, спалня, хол и бокс и баня и санитарен възел. Не е възможно при тези данни отделяне на две обособени части, които да се ползват от двете страни поотделно, независимо от търпимите им отношения. Ето защо жилището ще следва да бъде възложено на единия от съпрузите. Родителски права върху родените от брака деца са предоставени и на двамата родители, вината за разстройството на брака е и на двамата съпрузи. Доказано бе, че ответницата има възможност да живее в жилището на майка си, а за ищеца такава възможност не бе доказано да е налице. Ето защо, с оглед защита интересите на децата, следва семейното жилище да бъде предоставено на бащата и детето И. Така ще бъде осигурена жилищната нужда и на двете деца.

На ответницата следва да се възстанови предибрачното й име – ********, с оглед липсата на съгласие на съпруга й и причини да продължи да носи фамилното му име.

Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК съдебните разноски следва да останат в тежест за страните, така, както са ги направили. Ответницата следва да заплати допълнителна държавна такса, на основание на основание чл. 7 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 25 лева, а и двете страни следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% върху тригодишните платежи на определената издръжка за детето.

Водим от горните съображения, съдът:

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА сключения на ********** год. в гр. ********, обл. *******, граждански брак между Р.И.А., с ЕГН: **********,***, със съдебен адресат адв. И.Д., гр. ********, ул. “**********” № *, и М.Д.А., с ЕГН: ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете И.Р.А., с ЕГН: **********, на бащата Р.И.А., с ЕГН: **********.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Д.Р.А., с ЕГН: **********, на майката М.Д.А., с ЕГН: **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката М.Д.А., с ЕГН: ********** с детето И.Р.А., с ЕГН: **********, както следва - да го вижда и взема при себе си всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца от 8 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден, както и по един месец от лятото, който да не съвпада с плетения годишен отпуск на бащата.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Р.И.А., с ЕГН: **********, с детето Д.Р.А., с ЕГН: **********, както следва - да го вижда и взема при себе си всеки втори и четвърти съботен и неделен ден от месеца от 8 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден, както и по един месец от лятото, който да не съвпада с плетения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА М.Д.А., с ЕГН: **********, да заплаща на И.Р.А., с ЕГН: **********, със съгласието на баща му Р.И.А., с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 70 /седемдесет/ лева, начиная от влизане на решението в сила, до настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от падежа до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Р.И.А., с ЕГН: **********, да заплаща на М.Д.А., с ЕГН: **********, като на майка и законен представител на малолетното си дете Д.Р.А., с ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 60 /шестдесет/ лева, начиная от влизане на решението в сила, до настъпване на пълнолетие или друга причина за прекратяването или изменяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от падежа до окончателното изплащане на задължението.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище - първи жилищен етаж от двуфамилна жилищна сграда, намираща се на административен адрес – гр. ********, ул. “****** **********” № ***, на Р.И.А., с ЕГН: **********.

ВЪЗСТАНОВЯВА предибрачната фамилия на М.Д.А., с ЕГН: **********, която след влизане на решението в сила ще носи фамилия ********.

ОСЪЖДА М.Д.А., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС Първомай допълнителна държавна такса в размер на 25 лв. и такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 100,80 лева.

ОСЪЖДА Р.И.А., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС Първомай държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 86,40 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му, чрез връчването му на страните.

Районен съдия: (п)

ЕК / МЗ