Първомайският районен съд, трети съдебен състав, в закрито заседание на шести април две хиляди и девета година с

Председател Спасимир здравчев

при участието на секретаря Атанаска Гаджева

разгледа докладваното от Председателя частно гражданско дело № 60 по описа на Съда за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид:

Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Заявителят Н.Т.Т. с ЕГН ********** *** моли да се издадат заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Д.С.С. с ЕГН ********** ***, за парично вземане на сумите:

Ø 6180,50 лева (шест хиляди сто и осемдесет лева и петдесет стотинки);

Ø 494,44 лева лихва от 23.10.2008 година до 22.11.2008 година;

Ø 494,44 лева лихва от 23.11.2008 година до 22.12.2008 година;

Ø 494,44 лева лихва от 23.12.2008 година до 22.01.2009 година;

Ø 494,44 лева лихва от 23.01.2009 година до 22.02.2009 година;

Ø 494,44 лева лихва от 23.02.2009 година до 22.03.2009 година;

Ø 194,44 лева лихва от 23.03.2009 година до 22.04.2009 година.

Сочи се, че вземането произтича от сключен договор за заем на 23.09.2008 година.

Като разгледа депозираното заявление, Съдът намира, че то не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК, тъй като не съдържа обстоятелствата, на които се основава вземането.

Абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, е редовност от външна страна. В съдържащото се в чл. 410, ал. 2 от ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 от ГПК редовността на заявлението включва конкретно изложените обстоятелства, на които се основава искът (чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК), т.е. заявителят посочва всички фактически обстоятелства от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В случая това са обстоятелствата на договора.

Съгласно разпоредбите на чл. 8 и чл. 20а от ЗЗД, договорът е съглашение между две или повече лица за създаване, уреждане или унищожаване на една правна връзка между тях и има силата на закон за тези, които са го сключили, като ЗЗД позволява да бъде сключен под условие (чл. 25), както и в полза на трето лице (чл. 22), т.е. договорът се индивидуализира със страни, предмет и действие (начин на изпълнение).

В случая по посочения договор за заем от 23.09.2008 година не са конкретизирани страните и времето на действие, включително и предприети ли са стъпки, съгласно изискванията на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, за да се направи извод дали вземането е изискуемо и от кого.

Не са описани и всички обстоятелства по предмета на договора - в заявлението се претендират лихви, без да е посочено за какво се дължат – по изрична писмена уговорка (чл. 240, ал. 2 от ЗЗД), или като обезщетение за забава поради неизпълнение (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД).

С неизпълнението на задължението за излагане на всички фактически обстоятелства, от които произтича вземането, не може да се направи обоснован извод дали искането е в противоречие със закона или добрите нрави – втора абсолютна процесуална предпоставка, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение.

Поради изложеното Съдът намира, че заявлението не е изрядно от външна страна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК, Съдът

Отхвърля Заявление по чл. 410 от ГПК от Н.Т.Т. с ЕГН ********** ***, област Пловдив, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Д.С.С. с ЕГН ********** ***, област Пловдив, за вземане от сключен договор за заем на 23.09.2008 година.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя пред Окръжен съд – Пловдив в седемдневен срок от съобщаването чрез връчване на препис.

Председател: (п)

СЗ / АГ