О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№............ 26.10.2009 година град Първомай

В ИМЕТО НА НАРОДА

Първомайски районен съд втори граждански състав

На двадесет и шести октомври две хиляди и девета година

в закрито заседание в следния състав:

Председател: Матей Златанов

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 239 по описа на съда за 2009 година,

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Образувано е по искова молба от Т.Г.П., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.Ц.Ц., от Хасковска адвокатска колегия и служебен адрес град Пловдив, улица *** № *, Т.А.Б., ЕГН **********,***.

Ищецът, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че облигационните отношения между ищцата и съпруга и С.И.П., починал на 11.07.2008 година от една страна и ответника Т.А.Б., съществуват от 1998 година, когато ищцата и съпруга и са получили заем от ответника в размер на 3 500 лв. Да приеме за установено, че договорът за заем между ищцата и ответника от 01.12.2002 година е подписан принудително от страна на ищцата и е в размер на 7 360 лв, защото покрива главницата и лихвите по заема от 1998 година, както и че по взаимоотношенията породени от договора от 1998 година са изплатени общо 5 240 лв. и да бъде признато, че ищцата дължи на ответника сумата от 2 120 лв, остатък по главница от договора за заем от 01.12.2002 година.

Ищецът сочи, че по гражданско дело № 217 / 2007 година, по описа на Първомайския районен съд е постановено Решение № 10 от 02.04.2008 година, с което тя е осъдена да заплати на ответника Т.А.Б. сумата от 7 360 лв, ведно със законната лихва от 21.11.2007 година. Решението е влязло в сила и въз основа на него е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 50 / 2008 година, по описа на СИС при РС Първомай. Представя доказателства за платени суми от ищцата на ответника и иска да бъде спряно и прекратено изпълнителното дело, поради отпаднало изпълнително основание.

След като се запозна с исковата молба и представените доказателства, съдът намери за установено следното: Ищцата представя доказателства за платени суми на ищеца седем броя разписки за пощенски записи, бордеро вносна бележка от “Банка ДСК” клон Първомай и два броя разписки за сумата от 1 300 лв. погасителни вноски по цитираното по горе изпълнително дело. Твърди и за заплатени други суми на ответника, но не представя доказателства за това. Твърденията и са в насока, че преди образуването на производството по гр. д. № 217 / 2007 година, тя лично в присъствието на свидетели е плащала на ответника Т.Б., суми по сключения между тях договор за заем. От представените писмени доказателства и от твърденията на ищцата е видно, че до приключване на съдебното дирено по гр. дело № 217 / 07 година по описа на ПРС, тези факти са и били известни и същата е следвало да ги представи като доказателства пред съда, както и да поиска прихващане на изплатените на ответника суми.

С така формулираната искова молба и фактически твърдения, ищцата иска по същество да се обезсили изпълнителното основание и да се направи прихващане на изплатени суми. С оглед прилагане на разпоредбата на чл. 439 от ГПК, прихващането може да се обосновава само на факти, които не са били известни на ищцата, до приключване на съдебното дирене. Видно от представените доказателства, всички те са били известни на ищцата, поради което позоваването на тях е преклудирано нотариус.

Представените два броя разписки за сумата общо от 1 300 лв, са погасявания по изпълнителното дело и видно от представената молба от взискателя по делото, същият не оспорва направените плащания от длъжника, ищец по настоящото производство.

Чрез иска по чл. 439 от ГПК, длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право, като прихващане. Нито прецизното тълкуване на фактическите твърдения в исковата молба, нито петитума на същата, въпреки, че ищцата е направила поправки в него, могат да насочат съда към извода, че ищцата претендира установяване на юридически факти, като посочения по горе, а самото позоваване на разпоредбата на чл. 439 от ГПК, като основание на предявения иск не е достатъчно да обоснове извод за неговата допустимост.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданско дело № 239 / 09 година, по описа на Първомайския районен съд и ВРЪЩА искова молба с вх. № 4995 от 28.09.2009 година от Т.Г.П., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.Ц.Ц., от Хасковска адвокатска колегия и служебен адрес град Пловдив, улица *** № *, против Т.А.Б., ЕГН **********,***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

МЗ / ТП