РЕШЕНИЕ

№ 100

град Първомай, 11.12.2009 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и девета година в състав:

Председател

Спасимир Здравчев

при участието на секретаря Атанаска Гаджева разгледа докладваното от Председателя гражданско дело № 285 по описа на Съда за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид:

Молба на основание чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Молителката П.М.И. с ЕГН ********** ***, депозира молба вх. № 6004 / 04.11.2009 година, срещу К.Й.С. с ЕГН **********,***, с която иска защита срещу упражняваното й от него домашно физическо и психическо насилие. Моли за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно ответникът да се задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие и да му се забрани да приближава жилището, в което молителката живее за срок от една година. Представя писмени доказателства и прилага декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание П.М.И. чрез процесуалния си представител адвокат С.С.М. поддържа молбата си и иска мярката за защита срещу домашното насилие по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да бъде наложена за максималния предвиден в Закона срок. Претендира разноски.

Ответникът К.Й.С., редовно призован, се явява и въпреки предоставената му процесуална възможност, не сочи доказателства против твърденията на молителката.

Като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните и с оглед на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

П.М.И. и К.Й.С. заживяват на съпружески начала в Гърция, където работят обща работа. Периодично се връщат в България, като заедно или поотделно за различни периоди от време търсят препитание в Гърция.

За две от децата на И. – М. и Й. - С. твърди, че са и негови.

В България ответникът по делото и молителката живеят в село В. - или в неговото жилище, или в намиращата се в близост къща на свидетеля Р.К.А., майка на молителката.

Когато свършат спечелените в Гърция пари, молителката излиза с други мъже, което е повод ответникът да не сдържа гнева си, да обижда П.И. и дори да й посяга.

През месец март тази година И. отново се прибира от Гърция и заживява в дома на своите родители с майка си, децата си и двете си сестри.

На есен се връща и ответникът.

Около 21:00 часа на 25 октомври 2009 година в нетрезво състояние К.С. нахлува в дома на свидетеля Р.А. и вдига скандал на П.И. за това, че е отсъствала три дни от къщи и е оставила децата си - обижда я, скубе я, къса й блузата и я удря по лицето.

Сигнализирани са органите на РУ на МВР – Първомай. На мястото на инцидента пристига полицай и съставя на К.С. Протокол за полицейско предупреждение.

Скандалната сцена се повтаря и на 01.11.2009 година – ответникът отново нахлува в дома на свидетеля Р.А., току-що върнала се от болница, обижда и удря дъщеря й.

На 04.11.2009 година съдът е сезиран от молителката, която на 22.11.2009 година напуска пределите на Република България в посока Гърция с намерението да работи там и да се върне за Коледа и Нова година с подаръци за децата си.

Горното се установява частично от показанията на свидетеля С.Й., от показанията на останалите разпитани в съдебно заседание свидетели, от обясненията на ответника, които настоящата инстанция преценя като обективни, логични и взаимно свързани, и от приложените по делото писмени доказателства, кореспондиращи в цялост на установената фактическа обстановка.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.Й. в частта им, в която заявява, че К.С. не е тормозил по никакъв начин молителката, тъй като тези му думи са в противоречие най-вече с обясненията на молителя, в които той не отрича упражняване на насилие.

Отчита се, че свидетелят Р.А. е майка на молителката и до определена степен е заинтересувана от изхода на спора, но заявеното от нея е в унисон с другите доказателства.

Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се цени от настоящата инстанция на основание чл. 13, ал. 3 от същия закон.

При така установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствената съвкупност в контекста на направеното искане, Съдът намира, че молбата е депозирана в едномесечен срок от акта на домашно насилие (чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН), към нея е подадена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. (л. 4) и са налице всички предпоставки за разглеждане на искането за защита по същество.

По смисъла на разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие има не при проява на системно упражняване на физическо, психическо и сексуално насилие и опит за такова, а при наличие на всеки отделен акт, спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. Следователно всяко едно посегателство - дърпане, раздрусване, нагрубяване, псуване, заплашване, побой и др. - е акт на домашно насилие, което дава основание на Съда да постанови защита на пострадалото лице.

Събраните гласни и писмени доказателства убеждават настоящата инстанция, че фактите на домашното насилие, изразяващо се във физическо и психическо въздействие, извършено на 25.10.2009 година и 01.11.2009 година, са безспорно установени и спрямо ответника следва да се приложат мерки за защита, с оглед на превенцията и евентуалната опасност от нова саморазправа от негова страна, а именно по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН - да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие и да му се забрани да приближава жилището, в което молителката живее.

Фактът, че към момента П.И. не пребивава на адреса си в село В., не е основание да не се приложи разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3, предложение 1 от ЗЗДН, тъй като е безспорно установено, че се прибира често в България, а в случая – и намерението й да е с децата си за предстоящите празници – Коледа и Нова година.

Като се отчита, че ответникът е осъждан и мотивите, които излага за поведението си, не могат да бъдат оправдание за противоправните му действия, но с оглед на обстоятелството, че не е налице системен тормоз от негова страна над молителката, отделно от тези два случая, а и К.С. следва да се грижи за двете деца на П.И., за които твърди, че са и негови, мярката по т. 3 на ал. 1 от чл. 5 от ЗЗДН не следва да бъде налагана в максималния срок по чл. 6, ал. 2 от ЗЗДН, тъй като превенцията на закона може да се осъществи за срок от осем месеца.

Ответникът К.Й.С. работи, за което наред с посочените мерки на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН следва да му се наложи глоба, но в минималния посочен от закона размер от 200,00 (двеста) лева, тъй като доходите му, свързани със сезонна работа в Република Гърция, са непостоянни.

В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифа за държавни такси, събирани от съдилищата по ГПК, ответникът трябва да заплати сума в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.

На основание чл. 78 от ГПК във връзка с §1 от ЗР на ЗЗДН ответникът следва да заплати на молителката сумата от 120 (сто и двадесет) лева - разноски за адвокатско възнаграждение и призоваване на свидетели.

По мотиви от горното, Съдът

Задължава К.Й.С. с ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.М.И. с ЕГН ********** ***.

Забранява К.Й.С. с ЕГН ********** ***, да приближава жилището П.М.И. с ЕГН ********** ***, за срок от осем месеца от получаване на заповедта, като отхвърля молбата в частта й за разликата в срока за налагане на мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

Да се издаде Заповед за защита.

Налага на К.Й.С. с ЕГН ********** ***, глоба в размер на 200,00 (двеста) лв. за извършени на 25.10.2009 година и 01.11.2009 година актове на домашно насилие срещу П.М.И. с ЕГН ********** ***.

Осъжда К.Й.С. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд .- Първомай държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.

Осъжда К.Й.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на П.М.И. с ЕГН ********** ***, 120 (сто и двадесет) лева - разноски за адвокатско възнаграждение и призоваване на свидетели.

Да се връчат преписи от заповедта и решението на страните чрез РУ на МВР – Първомай.

Да се изпратят препис от заповедта и решението на Началника на РУ на МВР - Първомай за сведение и изпълнение.

Решението и заповедта подлежат на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7-дневен срок от връчването на страните, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Председател:

(п)

СЗ / АГ