РЕШЕНИЕ

№ 90

град Първомай, 24.11.2009 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и девета година в състав:

Председател

Спасимир Здравчев

при участието на секретаря Атанаска гаджева и прокурора Миглена Кирова, разгледа докладваното от Председателя гражданско дело № 283 по описа на Съда за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид:

Искане на основание чл. 28, ал. 1 и чл. 27, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Дирекция “Социално подпомагане” при Община Първомай иска настаняване на малолетната С.И.К. с ЕГН ********** в ДМСГД – П. до навършване на тригодишна възраст или до промяна на обстоятелствата от значение за случая.

В съдебно заседание представителят на Дирекцията поддържа молбата, като намира, че срокът за настаняване от три години е най-подходящ с оглед на най-добрия интерес на детето.

Прокурорът счита, че искането е основателно и че е в изключителен интерес на детето да бъде настанено в Дома за срок от три години.

Майката Г.Д.К. съобщава, че за последната си бременност разбира случайно, когато социален работник я води на гинекологичен преглед в град П. Бебето С. ражда на пети октомври на улицата, в центъра на село Б., тъй като няма кой да я заведе в здравно заведение, а мъжът й по това време е с кравите на паша.

Споделя, че двамата със съпруга си получават по 300 лева като кравари на селото, имат още три деца, за две от които се грижат, а третото учи в С.

Отказва да гледа бебето, поради липса на средства и заявява желание да го остави за осиновяване, тъй като освен за децата си се грижи и за болната си свекърва. Заявява, че и мъжът й не желае детето.

Бащата И.Д.К. споделя, че не знае как се казва бебето, не знае кога се е родило, защото го е нямало – бил е на къра. Не желае да отглежда това дете, защото с жена си се грижат за другите си две деца. Заявява желание да остави бебето на държавата.

Като прецени събраните доказателства, с оглед на становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С.И.К. с ЕГН ********** е дете, родено от брака между Г.Д.К. с ЕГН ********** и И.Д.К. с ЕГН **********, които имат още три деца – Д.И.К., ЕГН ********** (***), П.И.К., ЕГН **********, и Ж.И.К., ЕГН **********. По данни от секретаря на кметството в село Б. семейството има и друго дете – Х.И.К., ЕГН **********, изоставено за осиновяване веднага след раждането.

На *** година в отдел „Закрила на детето” постъпва устен сигнал от П.Т., кмет на село Б., че Г.Д.К. е бременна и укрива бременността си от жителите на селото. С оглед ниското й интелектуално развитие и предишно раждане на дете в домашни условия кметът изказва опасенията си за живота на детето, която се очаква да се роди. Споделя, че от жители на селото разбира, че И.Д.К., съпруг на Г., не желае детето, защото е убеден, че не е негово.

В резултат на проверка по сигнала социалните работници установяват, че петчленното семейство живее трайно в село Б. ***. Обитават едноетажна кирпичена къща, състояща се от две стаи и салон, в която съжителстват с майката на И.К. – П.Р.К. ЕГН **********. Жилището е обзаведено със стари мебели и вещи от първа необходимост – легла, маса и гордероб. В стаята, която обитава семейството, има три легла, гардероб и маса, в салона има едно легло, а другата стая се използва за багаж и вехтории. Хигиената е незадоволителна, стаите са непроветрени и се поддържат в лошо хигиенено състояние. Има електричество, но няма баня и санитарен възел. П.К. живее в пристроена към къщата стая с едно легло, печка и кухненска чешма. Същата е почти глуха и сляпа и трудно се самообслужва.

Установява се още, че И. и Г. К. от години са говедари в селото. Отсъстват целодневно от дома си, като оставят децата си на грижите на възрастната П.К.. И родителите, и децата са с изключително ниска степен на интелигентност – Г.К. съобщава, че познава парите, но не може да смята и брои, детето П. също е със забавено интелектуално развитие и говори малко, ходи на училище в село И., но споделя, че трудно се справя с учебния материал.

От удостоверенията, издадени от д-р З.А.Ш. е видно, че в семейството е налице ниско интелектуално равнище, което при децата Д., П. и Ж. и майката достига до лекостепенна олигофрения.

При проведения разговор между социален работник и Г.К. по повод на постъпилия от кмета на село Б. сигнал тя първоначално заявява, че не знае дали е бременна и смята, че издуването на корема й е от лекарствата, които приема, но в последствие съобщава, че няма менструален цикъл от няколко месеца. Споделя, че не е посещавала специалист за преглед и консултация, като заявява, че ако се потвърди бременността й, е категорична, че не желае да отглежда детето и ще го изостави за осиновяване, както и че съпругът й също не го желаел, защото смятал, че не му е баща. К. съобщава още, че се срамува от бременността си, че не е съобщила на децата си и категорично не желае детето.

На 03.07.2009 година Г.К. е съпроводена от социален работник до МБАЛ - Първомай, където след преглед и консултация д-р К., завеждащ АГО, издава удостоверение за наличие за бременност и посочва като вероятен термин за раждане *** г. След прегледа Г.К. потвърждава желанието си за изоставяне на детето след раждането.

С оглед на изложеното, отдел „Закрила на детето” преценя, че са налице обстоятелства за започване на работа по превенция на изоставянето по чл. 6, т. 2 и т.4 от Наредба за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция - Г.К. е информирана за оказване на подкрепа на семейството за отглеждане на детето в семейна среда. Разяснена й е и възможността за подпомагане по чл. 5а, ал. 1, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от ЗСПД, по чл. 9 от ППЗСП, по чл. 48 от ППЗЗД или ползване на социалните услуги в КСУДС - звено „Майка и бебе”. Въпреки предложената подкрепа, К. категорично потвърждава намерението си за изоставяне на бъдещото дете с оглед на невъзможност да се справя с отглеждането на три деца, нежелано забременяване, отхвърляне на бъдещото дете от съпруга й и ежедневната ангажираност на давмата като пастири на животни извън селото.

От проучване на възможността за отглеждане на детето от близки и роднини се установява, че няма близък от разширения семеен кръг, който би могъл да поеме грижите за бъдещото дете на Г.К..*** и съобщава, че баща й е починал, а майка й живее в град П., но не контактува с нея, не я е виждала от години и не знае къде живее (не може да посочи адрес). Бащата на И.К. също е починал, а в дома им в село Б. живее майка му П.Р.К., която не е в добро здраве.

На 05.10.2009 година Г.К. отива сама в центъра ва село Б., защото започва раждането на детето. Нейни съселяни извикват линейка, която я откарва в МБАЛ - П. Новороденото е момиче с тегло 2500 г и ръст 49 см, казва се С.И.К..

След раждането Г.К. заявява намеренията си за изоставянето на детето, за което отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – Първомай е информиран по телефон от главна сестра М.Г.

От посещение в акушеро-гинекологичното отделение при МБАЛ - Първомай и проведен разговор с родилката социален работник установява непромененото й решение за изоставянето на детето. Г.К. съобщава, че съпругът й не знае къде се намира, в момента на раждането е с кравите на паша, не я посещава в отделението и няма да я посети, защото не желае новороденото. Отново отказва предложената подкрепа от отдел „Закрила на детето” за отглеждане на новороденото в семейството и заявява готовност за подписване на документи за даване на съгласие за пълното му осиновяване.

В резултат на извършеното проучване отдел „Закрила на детето” в Дирекция “Социално подпомагане” при Община Първомай преценя, че С.И.К. е дете в риск и тъй като са изчерпани всички възможности за отглеждане в семейна среда и поради липса на регистрирани кандидати за приемно семейство на територията на Община Първомай, са предприети действия за настаняването на детето в специализирана институция и е издадена Заповед № * от 09.10.2009 година за временното му настаняване в ДМСГД - П.

Горното се установява от приложените документи и изслушване експерта, изготвил социалния доклад, въз основа на които може да се направи обоснован извод, че родителите на малолетната С.И.К. нямат възможност адекватно да се грижат за нея.

Налице са предпоставките на чл. 25, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето малолетната С.И.К. да бъде настанена извън семейството си - бащата и майката без основателна причина заявяват категорично нежелание да се грижат за нея, а с оглед на начина им на живот и степента на интелектуално равнище настоящата инстанция намира, че са в трайна невъзможност да отглеждат новороденото.

Фактическото положение към момента на разглеждане на делото е това, че по издадената от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” при Община Първомай Заповед № * от 09.10.2009 година С.И.К. е настанена в Дом за медико-социални грижи за деца – П. и няма причина детето да бъде премествано в друго специализирано заведение.

Същевременно в изключителен интерес на С.И.К. е да бъде настанена в специализираната институция, за да й се осигури добро социално развитие и задоволяване на свързаните с него физиологични, психологически и образователни нужди, поради което искането за прилагане на мерки за закрила при хипотезата на чл. 26, ал. 1, изречение първо, предложение последно от Закона за закрила на детето се явява основателно и следва да се уважи.

Настаняването в специализираната институция следва да е за срок от три години или до настъпване на основания за прекратяване на настаняването по смисъла на чл. 29 от Закона, в каквато насока са и исканията на страните.

Воден от горното и на основание чл. 28, ал. 3, 4 и 5 от Закона за закрила на детето, Съдът

Настанява малолетната С.И.К. с ЕГН ********** в ДМСГД – П. за срок от три години или до настъпване на основание за прекратяване на настаняването на основание чл. 29 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 7-дневен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.

Председател: (п)

СЗ / АГ