Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер     93                                                  27.11.2009 година                       град Първомай

 

ПЪРВОМАЙСКИЯ РАЙОНЕН  СЪД                                       ВТОРИ   СЪСТАВ

На трети ноември  през    две хиляди и девета година, в публично заседание в  следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов

                                                               ЧЛЕНОВЕ:

                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

  

СЕКРЕТАР: Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията Матей Златанов

гражданско дело номер 206 по описа  за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид:

          Предявен е  иск с правно основание чл.341 от ГПК.

Искът е за прекратяване на граждански брак по реда на чл.99, ал.1 от СК /отм./.

          Ищцата М.Я.И. твърди, че с ответника са сключили граждански брак на *** г., като от брака си имат три пълнолетни деца – М. А. О., И. А. Е. и С. А. Д. Твърди още, че съвместният им живот с ответника протичал нормално и спокойно, живели в разбирателство, като преодолявали възникналите помежду им противоречия с взаимни компромиси и отстъпки. С годините обаче неусетно се породило отчуждение, изгубила се взаимната любов, вярност и привързаност. Твърди още, че през 1992 г. ответника отишъл да работи в чужбинаи оттогава са във фактическа раздяла.  Счита, че брачната им връзка е изпразнена от съдържание, като това положение е необратимо и продължаване на съвместния им живот е невъзможно. Моли съда да постанови решение,  с което да прекрати брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, като след прекратяване на брака ищцата желае да носи предбрачното си фамилното име М.

Ответника М.Е.С. с отговора на исковата молба, представен в срока по чл.131 от ГПК, заявява, че също желае прекратяване на брака, счита, че изложеното в исковата молба отговаря на истината. Желае бракът да бъде разтрогнат по вина на двамата съпрузи.

Моли съда да постанови решение в тази насока.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от *** г., страните са сключили граждански брак на *** г. в село В., област П. От брака си страните нямат ненавършили пълнолетие деца, видно от представеното удостоверение №  *** от *** година, на Община П. за родствени връзки на ищцата М.Я.И..

За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитан свидетеля З. М. А. Свидетеля  сочи, че страните не живеят като съпрузи от  15 години, когато съпругът е заминал на работа в Гърция. Съпругата също заминала на работа в Турция и двамата били устроени да живеят в чужбина и не поддържали връзка помежду си.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение и нетърпимост. Това налага извода, че бракът съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

          ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА

Съдът намира, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка имат и двамата съпрузи. Брачната им вина се обуславя от факта, че и двамата съпрузи са допуснали брачни провинения и не са положили необходимите усилия за постигане на взаимно разбирателство и за запазване на брачната връзка. От свидетелските показания се установява, че двамата съпрузи не са проявявали взаимно уважение един към друг, като ответника е  напуснал семейното жилище, което по-късно е сторила и съпругата.

          ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ

Ищцата е направила искане след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име, поради което следва да бъде постановено след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име М.

          Следва да бъде определена окончателна държавна такса при решаване на делото в размер на 40 лв., 25 лв от които внесена предварително от съпругата. Остатъка от 15 лв следва с оглед изхода на делото да се заплати  по равно от страните.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.Я.И., ЕГН **********,*** и М.Е.С., ЕГН **********,***, сключен с акт за граждански брак № *** година в село В., област П., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЕМА за установено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име М.

ОСЪЖДА М.Я.И., ЕГН **********,***  да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 7, 50 лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА М.Е.С., ЕГН **********,*** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, сумата 7, 50 лева, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Пловдивския окръжен съд.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/

 

МЗ/НК