Р Е Ш Е Н И Е

 

      84                      11 ноември 2009 година                     град Първомай

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ПЪРВОМАЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година, в публичното заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАТЕЙ ЗЛАТАНОВ

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

Секретар Таня Петрова, като разгледа докладвано от съдията  Матей Златанов, гражданско дело номер 165 по описа  за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Предявен е иск с правно основание чл.82, ал.2 СК и чл.87 СК.

                        Ищцата М.Л.П. твърди, че е дъщеря на  ответника Л.Г.П.. Твърди, че през учебната 2009 – 2010 година, учи в СОУ “ Проф. Д-р Асен Златаров” гр.П., като редовна ученичка, дванадесети клас. Твърди, че не разполага със собствено имущество и няма други доходи, от които да си осигури необходимите средства за издръжка. Твърди, че се нуждае от възстановяване на зъби, чрез поставяне на протеза, както и от лечение на други заболявания. Твърди, че  разчита на издръжка изцяло от родителя при който живее, който полага грижи и за друго дете, ненавършило пълнолетие.

                      Затова моли, съдът да постанови решение, с което да и присъди ежемесечна издръжка в размер на  80 лв.  Моли съдът, да осъди ответника да и заплати  издръжка за минало време –  от ***  година, ведно със законната лихва, до пълното изплащане на задължението, както и направените разноски.

                          Ответника  Л.Г.П. оспорва предявения иск. Твърди, че няма финансова възможност да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря, тъй като в момента не работи и няма никакви доходи. Твърди, че има задължение за издръжка на малолетното си дете Н., родена на *** година и на непълнолетното си дете Г., роден на *** година.

                         Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните и приложимото право, намери за установено следното:

                         Ответника Л.Г.П. е баща на ищцата, която е родена на *** година и към настоящия момент е пълнолетна. Ищцата е  ученичка в дванадесети клас, редовна форма на обучение в СОУ “ Проф. Д-р Асен Златаров” гр.П. за учебната 2009/2010 година. Декларирала е, че не притежава имущество и доходи, от които да се издържа.

                          Освен горното, по делото е установено, че ответника има други две деца – Н. Л.П., родена на *** година и Г. Л. П., роден на *** година . Регистриран е като лице търсещо работа по постоянен адрес при Дирекция “Бюро по труда” град П., видно от служебна бележса с изх. № 1968/07.08.2009 година.

                      При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

                           Съгласно чл.82, ал.2 СК родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите и имуществото си, когато учат редовно в средни или висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. Тази издръжка обаче не се дължи безусловно, както задължението на родителите за издръжка на непълнолетни деца по чл.82, ал.1 СК, защото съгласно ал.3 на чл.82 от СК издръжка на пълнолетни деца се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения. Това означава, че законът релевира допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните добри материални възможности (Р-179-1995, ІІ г.о. и Р-226а-1992, ІІ г.о.).

                Според общото правило, установено в чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна следва да докаже в процеса пълно и пряко онези обстоятелства, на които се позовава и от които черпи благоприятни последици за себе си. Проектирано върху настоящия казус, това означава, че ищцата следва да докаже освен предпоставките, визирани в нормата на чл.82, ал.2 СК, и твърдението, че ответницата получава доходи от използване на имуществото си. Ответника от своя страна следва да докаже обстоятелствата, от които може да се направи извод, че даването на издръжка би съставлявало особено затруднение за него. По делото не е спорно, че ищцата продължава да учи във средно учебно заведение и че не е навършила пределната по чл.82, ал.2 СК възраст. Установено е, че нямат доходи и имущество, от които да се издържат. С оглед на това съдът намира, че предпоставките, визирани в хипотезиса на правната норма на чл.82, ал.2 СК, са налице. Както бе посочено по-горе, обаче, това не е достатъчно за основателността на иска. В тази връзка съдът намира, че възражението на ответника, че даването на издръжка би съставлявало особено затруднение за него, е основателно, т.е. не е налице другата изискуема от закона предпоставка. В закона няма легално определение за понятието „особени затруднения”, но същността му лесно може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се (Л. Ненова, Семейно право). Следователно дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности. В случая от представените от ответника доказателства съдът намира, че претендираната издръжка ще съставлява затруднение за него. Това е така, тъй като той има други деца, което са непълнолетни и за него даването на издръжка е безусловно на основание чл.82, ал.1 СК. Освен това е видно, че към настоящия момент той не работи. Ищцата не доказа  със съответните доказателствени средства, че ответника се занимава със земеделие и получава доходи от това, както и наличието на движимо и недвижимо имущество, собственост на ответника. По отношение на фактическото твърдение на ищцата, че ответника има движимо имущество и  получава доходи от  земеделие, не бе проведено никакво доказване. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 ГПК именно в нейна тежест е установяването на тези положителни факти, от осъществяването на които тя черпи само благоприятни за себе си последици. Ангажирането на доказателства би следвало да стане най-късно в срока по чл. 312, ал.2 ГПК – чл.313 ГПК. Доводът на ищцата, че ответника се занимава със земеделие не се приема от съда като такъв да сформира извод за основателност на претенцията, тъй като възможностите на родителя, от когото се търси издръжка, се преценяват към настоящия момент, чрез годни доказателствени средства. Този факт, макар да не е спорен, не означава нищо. Съдът не приема, че преценката дали следва да дава  издръжка на пълнолетните деца или не трябва да се прави по морални съображения. Въобще да се търси морал извън закона е недопустимо.

                     С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

                        С оглед изхода на делото без уважение следва да бъде оставено и искането за присъждане на направените разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат.

                                Воден от горните мотиви, съдът

 

Р          Е          Ш        И:

 

                             ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения на основание чл.82, ал.2 и чл.87 СК иск от М.Л.П., ЕГН **********,***, площад “***” № 1б, чрез адвокат С.  С. против Л.Г.П., ЕГН **********,*** за присъждане на ежемесечна издръжка в размер на 80 лв., считано от 14.07.2009 година.

                         Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от обявяването му.

                           Да се изпрати съобщение до страните, за изготвяне на Решението и обявяването му в срока, обявен в съдебно заседание – 11.11.2009 година.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/

 

МЗ/НК