Р Е Ш Е Н И Е

Номер № 83 10.11.2009 година град Първомай

ПЪРВОМАЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми октомври през две хиляди и девета година, в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов

ЧЛЕНОВЕ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Секретар: Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията Матей Златанов

гражданско дело номер 162 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл.341 от ГПК.

Производството е по реда на чл. 310 ал.1 т.2 от ГПК, като е предявен иск с правно основание чл. 233 ал.1 изр.1 от ЗЗД.

Ищецът ЕТ „*** – Х.М.”***, управляван от Х.М.Д., чрез пълномощника си адв.З. С. З., твърди в исковата си молба, че същият е собственик на следния недвижим имот: Дворно място от около *** кв.м., намиращо се в гр.П., кв.Д., ул.”***” № 4 - бивша, настояща ул.”***” № 94, Пловдивска област, при граници: от двете страни улици, Н. С. Д., К. и В. Г. Г., съставляващо само това място югозападната част от имот пл. № *** в кв.*** по плана на гр.П.***, кв.Д.***, заедно с право на ползване, за срок от 20 години, върху още *** кв.м. в югоизточната част на парцел № ***, пл. № *** в кв.*** по плана на гр.П., кв. Д., заедно с построената върху това дворно място и върху мястото върху което се учредява право на ползване действаща бензиностанция, заедно с всички необходими за работата й съоръжения, съгласно приложеният към исковата молба нотариален акт № ***, том ***, дело № ***г. на съдия Р. П. Р. – районен съдия при Първомайски Районен съд. Бензиностанцията според ищеца се ползвала от „***” ЕООД гр.С. З. На ***г. чрез Нотариус Р. Б. с рег.№ *** на Нотариалната Камара с район на действие – Районен съд С. З., била изпратена Нотариална покана до С.Д.Б. в качеството й на управител на ответното дружество – „***” ЕООД С. З., за предаване държанието на гореописания имот, на дата ***г. в канцеларията на Нотариуса. На посочената дата – ***г. бил съставен Констативен протокол от Нотариус Р. Б. с Акт № ***, т.***, рег..№ ***г., в който било констатирано, че поканената С.Д.Б. не се явила, но имало постъпил отговор от същата. Според отправеният отговор, удостоверен с Акт № ***, том ***, рег.№ *** г., Б. правила признание, че е ползвател на имота, като посочила, че според нея отправеното искане за предаване държането на обекта в кв.Д., било неоснователно.

От името на ищеца, упълномощеният адв З. С. З. от АК-Пловдив, подал тъжба до РП-Първомай, с цел оказване на съдействие от прокуратурата за прекратяване на неоснователното ползване на бензиностанцията от ответното дружество. Към момента на подаване на исковата молба-предмет на настоящото производство, ищецът не бил получил постановление от Районна прокуратура Първомай. Гореизложеното предпоставяло правния интерес на ищеца от подаване на настоящата искова молба, с която същият моли да бъде образувано бързо производство по реда на чл. 310 т.2 от ГПК, в което да бъде осъдено ответното дружество „***” ЕООД С. З., представлявано от С.Д.Б., да опразни бензиностанцията и предаде на ищеца владението върху имота. Ищецът претендира за направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Ответникът „***” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С. З., ул.”***” №***, вх.***, ет***2, ап.***, представлявано от едноличния собственик на капитала С.Д.Б., чрез упълномощеният си представител адв.М.Г. ***, с подадения в срок отговор по чл. 131 от ГПК, оспорва както допустимостта, така и основателността на предявеният иск, в следния смисъл: Относно допустимостта сочи, че предявеният иск не отговаря на изискванията на чл. 128 т.2 от ГПК, тъй като същият бил оценяем, като цената на иска за връщане на отдадена под наем вещ се определяла съгласно нормата на чл. 69 ал.1 т.5 от ГПК. Предвид на тази нередовност ответникът е поискал да бъде оставена без движение исковата молба като нередовна, за да бъде внесена ДТ съгласно изискванията на цитираните по-горе норми на ГПК. Относно основателността на предявеният иск, ответникът е направил възражения за неоснователност и недоказаност на предявената претенция, позовавайки се на обстоятелството, че в нито един момент във времето, както и понастоящем страните по делото не са се намирали в каквито и да било облигационни правоотношения помежду си. Липсвал според ответника сключен между страните по делото договор за наем за временно и възмездно ползване на описания имот, което обстоятелство се потвърждавало както от изявленията в приложения отговор от ответника по нотариалната покана на ищеца, така и от липсата на представен с исковата молба договор за наем между страните. Поради тези възражения ответникът счита, че исковата претенция за освобождаване на описания имот и за предаване на владението върху същия, е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена, като претендира направените разноски по делото.

С оглед констатираната нередовност на исковата молба с нормата на чл. 128 т.2 от ГПК, съдът е указал на ищеца да отстрани допуснатите нередовности, като представи банков документ за внесена държавна такса, съобразявайки с цената на иска за връщане на отдадената под наем вещ, определена съгласно чл. 69 ал.1 т.5 от ГПК. Предвид на дадените указания, ищецът в предвидения срок е приложил по делото б.б. за допълнително внесена ДТ, с оглед на което е отстранил допуснатата нередовност съгласно посочените по-горе разпоредби на ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

По делото е представено заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** том ***, дело № ***г., по силата на който ищецът ЕТ *** – Х.М.” със седалище и адрес на управление гр.***, ж.к. ***, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***, действащ чрез законния си представител Х.М.Д. е придобил собствеността на подробно описаният в исковата молба недвижим имот.

С Нотариална покана, възпроизведена в Акт №*** том *** рег.№ ***г. по описа на Нотариус с рег.№ *** на Нотариалната камара, ищецът чрез пълномощника си адв.З. З. от АК-Пловдив, е отправил до С.Д.Б. в качеството й на пълномощник на ЕТ „*** - Д. К.” и на управител на „**” ЕООД гр.С. З., покана последната да се яви на ***г. в кантората на горепосочения Нотариус в гр.С. З., където да изпълни следното: Да заплати на ищеца неплатени наемни вноски в размер на левовата равностойност на 1000 германски марки за периода – ***г. до датата на предаване държанието на процесния имот; Да заплати на ищеца неустойка в размер на левовата равностойност на *** германски марки на основание чл. 15 от договора, както и да предостави опис на наличните и необходими за съществуването на бензиностанцията съоръжения, приети с договора за наем и съществуващите към момента. Със същата покана, ищецът е изразил воля за прекратяване на Договора за наем от ***г., поради виновно неизпълнение според него на договорните задължения, изразяващо се в неплащане на договорените наемни вноски, на основание чл. 15 от Раздел VІ от договора.

По делото не е представен договор за наем между страните по настоящото производство. Цитираният в гореописаната Нотариална покана договор за наем от ***г., вписан в Служба по вписвания № ***, том ** на ***г., не е представен от ищеца по делото, поради което съдът е в невъзможност да прецени валидното му сключване, страните по него, срокът на действието, правата и задължениета на страните, както и уговорките за неговото прекратяване. В този смисъл следва да се отбележи следното: От твърденията на ищеца в исковата молба и от допълнителната молба от ***г., се установява, че претенцията му следва да се квалифицира като такава с правно основание чл.233 ал.1 изр.1 от ЗЗД - за опразване и предаване владението на недвижим имот, заедно с построените в него съоръжения, находящ се в кв.Д., гр.П., обл.П. В подкрепа на този извод от една страна се явява твърдението на ищеца в допълнителната му молба от ***г., според което същият имал сключен договор за наем на процесния имот с ЕТ „*** – Д. К.”, с управител Д. Т. К. Този имот обаче от *** г. и към момента на предявяване на иска, се ползвал от С.Д.Б. в качеството й на управител на ответното дружество – „***” ЕООД С. З., без никакво правно основание. Т.е ищецът е посочил, че действително няма валидно възникнали наемни правоотношения с ответника по делото, тъй като последния без основание ползвал процесния имот, чийто наемател бил друго лице – ЕТ „*** – Д. К.” с управител Д. Т. К. В този смисъл не е спорно по делото обстоятелството, че действително ответникът е владелец и ползва имота - предмет на настоящия процес. Признание на този факт се изразява от самия ответник в отговора му на исковата молба по чл.131 от ГПК. В случая обаче предмета на предявеният иск включва установяване на действително възникнало наемно правоотношение между страните, неговото валидно прекратяване отказ на ответника да освободи имота. В предмета на предявеният иск се съдържа едно от основните задължения на наемателя – да върне вещта след прекратяване на наемното правоотношение, като изпълнението на това задължение изисква наемателят не просто да опразни наетото помещение , но и да го предаде на наемодателя. В настоящият случай от доказателствата по делото се установява, че ответникът не е бил наемател по сключен с ищеца договор за наем. В този смисъл, съдът приема, че с оглед установената в процеса тежест на доказване, ищецът не доказа, че е съществувало валидно сключено с ответника договорно правоотношение за наем на процесния имот, който в последствие да е бил прекратен.

Предвид разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК - „Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения”.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът счита, че ищецът не доказа по надлежния ред твърденията си за възникнало наемно правоотношение с ответника, още по-малко доказа прекратяване на такова и датата на прекратяването му. При липса на доказателства за сключен между страните договор за наем на процесния имот е нелогично да бъде поставян въпроса за прекратяване на едно несъществуващо във времето наемно правоотношение. В тази връзка следва да се посочи, че ответникът, чиято доказателствена тежест се разпростира до установяването възраженията си по депозираният отговор, не следва да доказва отрицателния факт на който се позовава, а именно, че липсва сключен договор за наем между страните по делото.

В настоящият случай, съдът счита, че установяването на обстоятелството на какво правно основание „***” ЕООД ползва към момента на постановяване на настоящото решение имот, е без правно значение в настоящия спор, тъй като фактическия състав на чл. 310 т.2 ГПК вр. с чл. 233 ал.1 от ЗЗД включва валидно възникнало наемно правоотношение между страните по делото с обект – процесния имот и отказ на ответника да освободи същия.

В о.с.з. по настоящото производство пълномощникът на ищеца на основание чл. 314 ал.1 от ГПК предяви устно инцидентен установителен иск, с който помоли съдът да се произнесе досежно скритото от страна на Физическото лице С.Д.Б. – пълномощник на ЕТ „*** – Д. К.” ползване на процесния имот, отдаден под наем на последния Едноличен търговец, действащ чрез упълномощената С.Д.Б., собственик на ответното дружество.

Предвид предявения от ищеца инцидентен установителен иск, съдът счете, че не са налице основанията на закона за допускането му за съвместно разглеждане в настоящото производство, тъй като предявеният иск не е противопоставен на ответникът в настоящия съдебен спор. Освен това предявеният насрещен иск не отговаря на изискванията за предявяване на редовен иск съгласно чл. 127 от ГПК, поради което и съдът не допусна разглеждането му в настоящия процес.

Предвид гореизложеното съдът намери, че предявеният иск по чл. 233 ал.1 изр.1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, тъй като не бе установено по делото валидно сключено между страните наемно правоотношение, което да е било прекратено по установения ред, с оглед на което ищецът е могъл да иска съгласно чл. 310 т.2 от ГПК опразване на наетото помещение. При този изход на делото сторените от ответника разноски по повод на същото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на представляващия го по делото адвокат, следва да бъдат възложени в тежест на ищеца /чл. 78 ал.1 от ГПК/.

В съдебното заседание съдът е посочил, че ще постанови решението си по делото на 10.11.2009г., от която дата тече и срокът за неговото обжалване /чл. 315 ал.2 от ГПК/.

Воден от горните мотиви, Първомайски Районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „*** – Х.М.” със седалище и адрес на управление гр.П., ж.к. *** № ***, вх.***, ет.***, ап.***, управляван от Х.М.Д., чрез пълномощника си адв.З. С. З., иск с правно основание чл.233 ал.1 предл.1 от ЗЗД вр. с чл. 310 т.2 от ГПК, за предаване на владението на следния имот - Дворно място от около *** кв.м., намиращо се в гр.П., кв.Д., ул.”***” № 4-бивша, настояща ул.”***” № 94, Пловдивска област, при граници: от двете страни улици, Н. С. Д., К. и В. Г. Г., съставляващо само това място югозападната част от имот пл.№ *** в кв.*** по плана на гр.П., кв.Д., заедно с право на ползване, за срок от 20 години, върху още *** кв.м. в югоизточната част на парцел № ***, пл. № *** в кв.*** по плана на гр.П., кв.Д., заедно с построената върху това дворно място и върху мястото върху което се учредява право на ползване действаща бензиностанция , заедно с всички необходими за работата й съоръжения, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Х.М.Д. ЕГН ********** ***, район „***”, ул.”***” №25 А, в качеството си на управител на ЕТ „*** – Х.М.” ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ГР.П., ж.к.”***” бл. ***, вх.***, ет.***, ап.***, да заплати на С.Д.Б. ЕГН ********** – в качеството й на управител и представител на „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С. З., ул.”***” № ***, вп.***, ет.***, ап.***, ЕИК ***, сумата от 1600 /хиляда и шестстотин лева/ представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му пред Пловдивски Окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

МЗ/НК