Р Е Ш Е Н И Е

№ 49

гр. Първомай, 03.07.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди и девета година, в състав:

Районен съдия: ЕЛЕНА КАЛПАЧКА

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията бр. д. № 127 по описа на съда за 2009 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Молба за развод на основание чл. 99, ал. 1 от СК.

Ищеца М.В. ***, чрез процесуалния си представител адв. В, твърди, че бракът и с ответника В.В. ***, сключен между тях на *** год. е дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина и моли същият да бъде прекратен, като се предостави за ползване нему семейното жилище, находящо се в гр. Първомай, кв. Любеново, ул. „***” № 5 и възстановяване на предбрачното и фамилно име Т. Не претендира присъждане на разноски.

Ответникът признава, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, но по вина на ищцата. Моли съдът да прекрати брака поради дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ищцата. Моли да му бъде предоставено ползването на семейното жилище и да бъде възстановено фамилното име на съпругата преди сключване на брака.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи:

Страните по делото са съпрузи от *** год., видно от представеното удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № *** год. на Община ***. По време на брака страните нямат родени деца, които да не са навършили пълнолетие. Родените от брака деца А. В., на *** год., Я. и П. В., родени на *** год., са навършили пълнолетие, видно от представените удостоверения за раждане.

След брака страните живели заедно до 1999 год., когато заминали за република Гърция, след което се разделили. Съпругът се върнал в семейното жилище, собственост на родителите му, в гр. Първомай, кв. Любеново, ул. „***” № 5, а съпругата останала в република Гърция. Съпругът се грижил и за децата, родени от брака им. От тогава страните били във фактическа раздяла. Това довело до отчуждение между съпрузите, липса на каквато и да е връзка по между им. Това състояние на отношенията им не се променило до настоящия момент и продължавало повече от десет години. Никоя от страните не е правила опит и няма желание да заздрави семейната си връзка.

За да приеме тази фактическа обстановка съдът прие изцяло като достоверни свидетелските показания на свидетеля Г., незаинтересован от изхода на делото, дадени под страх от наказателна отговорност.

При тези доказателства съдът приема, че бракът между страните е дълбоко разстроен. Между тях липсва уважение, доверие и другарски взаимоотношения. Страните са прекъснали всякаква връзка по между си, чужди са един към друг и във фактическа раздяла от повече от десет години.

Бракът е и непоправимо разстроен. Липсва желание и интерес у страните от съвместно съжителство, поради разстройството на брака. Това разстройство не може да се преодолее, за да се очаква възстановяване на брачната връзка. Ето защо, като дълбоко и непоправимо разстроен, бракът следва да се прекрати, тъй като съществуването му е обществено неоправдано.

Ищцата, въпреки указанието, не посочи в какво счита, че се изразява вината на ответника за разстройството на брачните отношения. Доказано бе по безспорен начин, че страните са разделени повече от десет години. Каква обаче е била причината да се разделят – това в производството не бе установено и страните не посочиха доказателства за това. Разпитания свидетел заяви, че бракът между страните е „свършил”, че те са разделени от повече от десет години, като ответникът е бил в семейното жилище и се е грижил за децата, но не установи причината за това. Ето защо, съдът счита, че вина за разстройството на брака имат и двете страни, които са се дезинтересирали една от друга и това е продължило повече от десет години, което е довело и до дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

На ищцата следва да се възстанови предибрачното й име – Т., тъй като това е желанието й, ответникът не е дал съгласие за запазване на фамилното и име, а и по делото няма изтъкнати причини тя да продължава да носи името му.

С оглед направеното искане по делото по реда на чл. 107 от СК, съдът следва да се произнесе и относно ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Първомай, кв. Любеново, ул. „***” № 5, собственост на близки на съпруга, съобразно твърденията на страните и свидетелските показания. Отчитайки исканията и твърденията на страните, както и влошеното здравословно състояние на съпруга, доказано с представените епикризи, както и факта, че жилището е собственост на негови близки, следва ползването на семейното жилище да бъде предоставено на ответника.

Следва ищецът да заплати и допълнителна държавна такса в размер на 25 лева, по сметка на съда, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс.

Водим от горните съображения, съдът:

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА сключения на *** година в гр. Първомай, обл. Пловдивска, граждански брак между В.В.В., с ЕГН: **********,***, ул. „***” № 5, и М.Р.В., с ЕГН: **********,***, с адрес за призоваване гр. Варна, ул. „***” № 5 „А”, чрез адв. В. В., АК Варна, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.

ВЪЗСТАНОВЯВА предибрачното име на съпругата М.Р.В., с ЕГН: **********, която за в бъдеще ще носи фамилия Т.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Първомай, кв. Любеново, ул. „***” № 5, на В.В.В., с ЕГН: **********.

ОСЪЖДА М.Р.В., с ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на РС Първомай окончателна държавна такса в размер на 25 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК