В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЪВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на втори юли 2009 година, в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов

ЧЛЕНОВЕ:

Секретар : Таня Петрова

като разгледа докладвано от съдията Златанов гражданско дело № 99 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.7 и сл. от ЗЗДН и е образувано по молба от Л.И.Е. срещу Д.П.С.. Молителката твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като брака им е прекратен с Решение № 46 от 30.11.2006 година, по брачно дело № 45 по описа на Първомайския районен съд. Твърди, че живеели в заедно в съсобствено жилище, находящо се на улица “***” № 2Б, в град Първомай. На 03.04.2009 г. около 20.30 часа ответникът се възползвал от това, че в къщата се намирали само той и молителката, влязъл в нейното жилище и я нападнал като и нанесъл побой с юмруци.

Моли съда на основание чл.15, във връзка с чл.5, ал.1, т.4 от Закона за защита срещу домашното насилие да издаде заповед за защита.

Ответникът по молбата не признава изложените в молбата факти и твърди, че иска е недопустим и неоснователен. Жилището което обитавали заедно с молителката, било семейно и останало съсобствено след развода. Скандалите с молителката произтичали от това, че същия отсъствал дълго време от жилището и имало неплатени сметки за изразходвана вода. Твърди, че скандала е станал в част от къщата, която се ползва от двамата и е ударил веднъж молителката с длан по лицето.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните и приложимия закон, намери за установено следното:

Страните са бивши съпрузи, видно от представеното по делото копие от Решение № 46 от 30.11.2006 година, по брачно дело № 45 по описа на Първомайския районен съд. Те живеели заедно в бившето семейно жилище на улица “***” № 2Б, като всеки ползвал отделна стая за жилище и имали общи сервизни помещения. На 03.04.2009 година ответника потърсил молителката, която била заключена в стаята, където живеела. Тъй като тя не отваряла, започнал да блъска по вратата. Молителката отключила от страх да не би ответника да изкърти вратата. Той влязъл в стаята и започнал да и нанася удари с юмруци по лицето и крайниците. Лицето и започнало да кърви и ответника престанал да и нанася удари. Молителката успяла да излезе от стаята и отишла до съседите си, които се обадили в РУ на МВР Първомай, за възникналия скандал между бившите съпрузи. На място бил изпратен патрулен автомобил с полицай при РУ на МВР Първомай Г.Д.Г.. Г. съставил на ответника Протокол за предупреждение по ЗМВР.

На 06.04.2009 година молителката посетила кабинета на дежурния лекар при Катедра по Съдебна медицина при Медицински университет град Пловдив, където била освидетелствана по собствено желание. При прегледа се установили контузия и кръвонасядания по лицето, на дясната ръка и левия крак. Същите травматични увреждания са причинили болки и страдания, без разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

При така установеното съдът намира, че молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие е основателна. При съвкупния анализ на писмените доказателства и декларацията на молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН съдът намира за установено, че ответникът е упражнил психическо и физическо насилие спрямо нея по описания в молбата начин. Поведението му е възбудило у нея страх от причиняване на предстояща злина. Декларацията, подадена от молителката има задължителна материална доказателствена сила, поради което съдът следва да се съобрази с удостовереното в нея, а то е основание да се приеме, че ответникът е осъществил акт на домашно насилие, респ. основание за издаване на заповедта. Още повече, че в подкрепа на твърдените факти са и представените писмени доказателства Протокол за предупреждение на лицето Д.П.С. и Съдебно медицинско удостоверение на живо лице № 420/2009 година на КСМ при МУ Пловдив.

От всички мерки, чрез които се осъществява защитата срещу домашно насилие съгласно чл.5, ал.1 ЗЗДН, съдът намира за подходящо да задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; да постановяване на забрана да приближава жилището на молителката срок от 6 месеца с оглед на сериозността на деянието и последиците от него. Следва също така извършителят да бъде задължен да не приближава местата за социални контакти и отдих.

На основание чл.5, ал.3 от закона извършителят следва да заплати глоба в размер на 200 лв., както и дължимата д.т. в размер на 30 лв.

Ищцата не е претендирала разноски в производството, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 и 3 ЗЗДН Д.П.С. ***, ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от домашно насилие, изразено във физическо и психическо насилие над Л.И.Е. ***, ЕГН **********, и му ЗАБРАНЯВА да приближава жилището й, находящо се на посочения адрес за срок от шест месеца, както и да приближава местата за социални контакти и отдих на молителката за срок от шест месеца, считано от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.3 ЗЗДН Д.П.С. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ по сметка на РС Първомай, за което да се издаде служебно изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН Д.П.С. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 30 лв. /тридесет лева/ по сметка на РС Първомай, за което да се издаде служебно изпълнителен лист.

Да се издаде заповед за защита, която да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.2 ЗЗДН, а именно, че при неизпълнението й, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно прокуратурата.

Преписи от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР Първомай за сведение и изпълнение.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС Пловдив в 7-дневен срок от връчването му, като обжалването не спира изпълнението му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

МЗ/ВК