№ 72
гр.Първомай, 09.10.2009 год.
Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в
открито съдебно заседание на девети септември през две хиляди и девета година,
в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Мария Запрянова
като разгледа докладваното от председателя по гр. дело № 73 по описа за 2009 год.
за да се произнесе, взе предвид:
Иск на осн. 124, ал. 1 от ГПК и искане на основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Ищецът Х.Д.Т. твърди, че е станала собственик на
описания в исковата молба недвижим имот, заедно със съпруга си ответника З.А.Т.,
в режим на СИО, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност от 1984
год. до 2009 година, тъй като за посочения период от време е живяла и заедно
със съпруга си упражнявала владение върху имота. Моли да бъде признато по
отношение на ответниците, че на основание изтекла в нейна полза и в полза на
съпруга и З.А.Т., от 1984 год. 2009 год. придобивна давност, е станала
собственик в режим на СИО на дворно място с площ от 1055 кв.м, заедно с
построените в него масивна жилищна сгарада със застроена площ от 48 кв.м, полумасивна
сграда със застроена площ от 80 кв.м и навес със застроена площо от 10 кв.м,
съставляващо УПИ ІІІ-767, в кв. 75, по плана на с. ***, обл. Пловдивска,
предназначен за жилищно строителство, с неприложена улична регулация, при
граници на имота: УПИ ІІ-766, УПИ ІХ – 772, УПИ V-769 и УПИ ІV-768. Моли и да
бъде отменен нотариален акт № 115 т. ІV, н.д. 794/2008 г., вписан в СП *** и
издадения въз основа на него нотариален акт № 18 т. І, н.д. 19/2009 г., вписан
в СП ***.
Ответниците не признават иска. Твърдят, че имота е
бил собственост на родителите на ответниците Т. и Х., в чиято полза е била
изтекла придобивна давност, на която ответниците са се позовали при издаване на
констативния нотариален акт, поради което оспорват изцяло твърденията на
ищцата, че е придобила права върху имота. Признават факта, че по време на брака
между ищеца и ответника Т. страните са живели в имота, заедно с децата си.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от
ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна, следното:
Ответниците З.Т. и Я.Х. са брат и сестра и
наследници на Д.И.Т., тяхна майка, починала на 22.04.1984 год., видно от
приложеното към копие на нотариално дело удостоверение за наследници. Бащата на
ответниците – А.Т.Г., е починал на 11.04.1951 год., видно от същото
удостоверение, като към момента на смъртта му ответниците и тяхната майка
живели в процесния имот, в било построено и жилището им. След смъртта на
съпруга си, наследодателката на ответниците продължила да живее в имота,
необезпокоявано и непрекъснато, като там отгледала децата си.
Ответникът Я.Х., след като се омъжила, отишла да
живее при съпруга си. Ответникът Т. сключил граждански брак с ищцата на
17.08.1971 год., видно от представеното удостоверение за сключен гражднаски
брак, като, заедно със своята съпруга, продължил да
живее в жилището на родителите си. В процесния имот и към момента на съдебните
прения, продължава да живее ищцата.
С нотариален акт за признаване право на
собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка № 12, том V, рег.
№ 4555, нот. Дело № 706/2008 год. по описа на нотариус Н.К., рег. № ***на
Нотариалната камара, с район на действие РС ***, вписан в СП при РС *** под №
115 т. ІV, н.д. 794/2008 г., са признати ответниците З.А.Т. и Я.А.Х., на
основание давностно владение, продължило повече от десет години и изтекло в
полза на Д.И.Т., тяхна майка, починала на 22.04.1984 год., и по наследство от
нея, при равни права, за собственици на процесния имот.
В последствие, с нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 4, том І, рег. № 0101,
нот. Дело № 4/2009 год. по описа на нотариус Н.К., рег. № *** на Нотариалната
камара, с район на действие РС ***, вписан в СП при РС *** под № 18 т. І, н.д.
19/2009 г., ответника Я.А.Х. е прехвърлила на ответника Д.М.М. своята ½
идеална част от процесния имот.
Така описаната фактическа обстановка не е спорна
между страните. Спори се за това в чия полза е изтекла придобивна давност – в
полза на наследодателят на ответниците Д.Т., или в полза на ищцата и съпругът и
ответникът Т., по време на бракът им, към който момент ответникът се е позовал
на придобивната давност.
Разпитаните по делото свидетели, доведени от
ищеца, заявиха, че от момента на сключване на брак, ищцата и ответникът Т.
заживели в къщата на ответника, като съборили старата къща и построили нова с
помощта на родителите на ищцата, около година след като се оженили през 1971
година. Заявяват, че ответника Х., след като се омъжила, не е живяла там и не
се е грижила за имота, като твърдят, че е била допускана винаги до “бащината
си” къща, за да види майка си. Свидетелстват още, че Д.Т. е живяла в процесния
имот със своя съпруг, където отглеждали децата си. След смъртта на съпруга си
през 1951 год., продължила да отглежда там децата си, а след брака на сина си, заедно
с него и снаха си, продължила да живее в процесния имот.
Доведените свидетели от ответниците – свидетелят Ч.и
М. заявиха, че къщата в процесния имот е ремонтирана, като е строена нова. Тези
показания обаче съдът не прие достоверни, тъй като свидетелските показания на
първият свидетел бяха неубедителни и несигурни, а вторият свидетел говори за
периода след 1980 год., когато вече новато жилище е било построено, а и се
позовава не на собствени възприятия. В останалата си част свидетелските
показания на доведените от ответниците свидетели се припокриват с тези, дадени
от свидетелите на ищеца и установяват фактаи, за които страните не спорят.
Безспорно е между страните, че Д.И.Т., починала на
22.04.1984 год., до момента на смъртта си е живяла в процесния имот. В него
живели заедно със съпруга и, починал на 11.04.1951 год. След смъртта на съпруга
си тя, заедно с двете си деца живеела в имота, грижила се за него и го
стопанисвала, необезпокоявана от никого, без спорове за граници и собственост
на имота. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
С нотариален акт № 12, том V, рег. № 4555, нот. Дело № 706/2008 год. по описа
на нотариус Н.К., рег. № *** на Нотариалната камара, за признаване право на
собственост върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка, е бил установен
период на давностно владение, продължило повече от десет години и изтекло в
полза на Д.И.Т., починала на 22.04.1984 год. Това обстоятелство не се оспори от
събраните по делото доказателства, напротив, свидетелските показания бяха
именно в потвърждение на този факт. Именно на това основание са се позовали
ответниците З.А.Т. и Я.А.Х. - на изтекла придобивна давност в полза на техния
наследодател, за да обосноват претенциите си за собственост върху имота. На
това основание и в следствие на настъпилото наследствено правоприемство са били
признати за собственици. Не се доказа в настоящото производство ответникът Т.
да е упражнявал давностно владение за себе си, демонстрирано срещу другия
наследник – ответника Х., на която да е довел до знанието намерение за своене
на имота лично за себе си, отблъсквайки наследствените и претенции към имота.
Данни за такова владение на имота от ответника Т. не се твърди и не се доказа.
Следователно, както и е прието в постановление по нот. Дело № 706/2008 год. на
нотариус Н.К., рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие РС ***,
ответникът Т. е владял имота за себе си и е бил държател на частта на другия
наследник – ответникът Х.. В тежест на доказаване на ищеца е, да установи, че
не са били налице предпоставките за признаване на правото на собственост в
полза на ответниците. Това не се доказа в настоящото производство, поради което
и съдът следва да се съобрази с доказателствената сила на представения
нотариален акт.
Не се доказаха и твърденията на ищцата, че е станала
собственик в режим на СИО, заедно с ответника Т. на процесния имот. Това би
било така, ако бе доказано намерение на ответника Т. да свои имота лично за
себе си, отблъсквайки наследствените претенции на сестра си и демонстрирайки
това свое намерение срещу нея, упражнявайки владението заедно със съпругата си,
като давността да е изтекла в негова полза по време на техния брак. Не такъв е
настоящия случай. Ответникът Т. владее имота като наследствен от неговите
родители, като е бил държател на частта на сестра си. Действително ищцата е
живяла в имота повече от десет години, но това не я прави собственик, тъй като
тя е живяла в имота на основание съпружеската си връзка с ответника Т.. Тя,
няма данни по делото, по някакъв начин да е демонстрирала намерение за своене
срещу ответника Х., както и обективно да са налице нейни действия, от които да
е видно изобщо, че е държала имота като свой, от които да се изходи за
намерението и за своене на този имот. За да е налице придобивна давност следва
да са налице двата елемента на владението, изчтичане на определения в закона
срок на необезпокоявано ползване на имота и анимус – намерение за своене, което
да е обективирано в действията на владелеца, категорично и безспорно
установяващи това негово намерение. Представеното писмо от общинска
администрация Първомай, от което е видно, че имота е бил деклариран първо от
ответника Т. през 1998 тод., а едва през 2008 год. и от ответника Х. не доказва
нито намерение за своене от ищцата, нито намерение за лично своене от ответника
Т.. Ето защо съдът не прие за доказани и твърденията, че е изтекла в нейна
полза придобивна давност от 1984 год. до 2009 година, поради това, че за
посочения период от време е живяла и заедно със съпруга си е упражнявала
владение върху имота. Обстоятелството, че е била построена къща в имота, който
към момента на построяването – след сключването на гражданския брак на ищцата
през 1971 год., не е бил собственост на
ищцата, не я прави собственик, нито на имота, нито на постройката, а само дава
основания за претенции за подобрения, извършени върху чужд имот.
Поради изложените мотиви съдът прие иска за
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде оставен без уважение,
както и исканията на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, като обусловени от
уважаване на исковата претенция.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.Д.Т., с ЕГН: **********,***, срещу З.А.Т., с ЕГН: **********,***, Я.А.Х.,
с ЕГН: **********,*** и Д.М.М., с
ЕГН: **********,***, че на основание давностно владение от 1984 год. до 2009
година, заедно с ответника З.А.Т., са станали единствени собственици, при режим
на съпружеска имуществена общност, на дворно място с площ от 1055 кв.м, заедно
с построените в него масивна жилищна сгарада със застроена площ от 48 кв.м,
полумасивна сграда със застроена площ от 80 кв.м и навес със застроена площо от
10 кв.м, съставляващо УПИ ІІІ-767, в кв. 75, по плана на с.***, обл.
Пловдивска, предназначен за жилищно строителство, с неприложена улична
регулация, при граници на имота: УПИ ІІ-766, УПИ ІХ – 772, УПИ V-769 и УПИ
ІV-768, както и искането да бъдат отменени нотариален акт акт № 12, том V, рег.
№ 4555, нот. Дело № 706/2008 год. по описа на нотариус Н.К., рег. № *** на
Нотариалната камара, с район на действие РС ***, вписан в СП при РС *** под №
115 т. ІV, н.д. 794/2008 г. и нотариален акт № 4, том І, рег. № 0101, нот. Дело
№ 4/2009год. по описа на нотариус Н.К., рег. № *** на Нотариалната камара, с
район на действие РС ***, вписан в СП при РС *** под № 18 т. І, н.д. 19/2009
г., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване от страните, пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен съдия: /п/
ЕК/ВК