Р Е Ш Е Н И Е

  57

гр.Първомай, 17.07.2009 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                          ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети юли                                                                                   2009 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова

като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 72 по описа на съда за 2009 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по искова молба на  И.А.А., с ЕГН ********** *** против В.С.М., с ЕГН ********** *** и Л.Й.Ш., с ЕГН ********** ***.

Предявен е иск с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Ищеца твърди с исковата молба, че по силата на сключен през 2007 година договор продал на ответниците т.а. “ИФА” като отпадъчно желязо и предал на същите владението на вещта. За начина по който трябвало да се извърши заплащането между тях бил подписан договор в който била записана и цената която трябвало да получи за продадената вещ. Ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК, за издаване на заповед за изпълнение. Двамата ответници подали възражение и заповедта не влязла в сила, поради което ищеца подал искова молба в изпълнение на указанията, дадени му от съда. Тъй като ищеца счита, че с предаването на вещта е изпълнил задължението си по договора, иска да му бъде заплатена цената. Моли съда да постанови решение с което да осъди двамата ответници да му заплатят солидарно сумата от 2000 лв, законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба, както  и направените разноски по делото.

Ангажират се доказателства.

Ответниците, редовно уведомени за исковете срещу тях чрез  процесуалния си представител представят писмен отговор. Ответниците признават, че през месец март са закупили въпросния товарен автомобил, като договорената цена била 1 500 лв. Договора бил устен. Правят възражение, че са платили част от цената по договора до размер на 920 лв. Оспорват представения от ищеца писмен договор, като твърдят, че  подписите не са положени от тях и искат да бъде  назначена съдебно графологична експертиза. Ангажират гласни доказателства.  

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Безспорно е между страните, че ответниците закупили от ищеца товарен автомобил “ИФА”, спрян от движение, през месец март 2007 година. При предаване на вещта същите не заплатили договорената цена на продавача. През месец септември същата година, по повод изпълнението на сключения договор двамата ответници и ищеца отишли в РУ на МВР Първомай. В присъствието на гл.полицай Т. С. Т. ответниците и ищеца се договорили цената за продажбата на т.а. “ИФА”, в размер на 2000 лв, да бъде платена на две части, до  15.10.2007 година. Към сключения между страните устен договор за покупко продажба на движима вещ, било сключено  писмено съглашение относно заплащането на цената. Допълнението към договора било съставено от присъстващия Т. С. Т. и подписано от двамата ответници, ищеца и от Тодоров в качеството му на свидетел.

Видно от приложеното ч.гр.д № 61/09, по описа на Първомайския Районен съд, на осн. чл.410 и сл. от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, по силата на която на ответниците е разпоредено да заплатят солидарно на ищеца сумата от 2000 лв. В срока по чл.414 от ГПК е депозирано възражение от ответниците и издадената заповед за изпълнение не е влязла в сила. Във връзка с подаденото възражение ищеца подал искова молба в дадения му едномесечен срок.

Двамата ответници чрез процесуалния си представител оспорват подписите под писмения договор да са положени от тях. От заключението на назначената съдебно графологична експертиза е видно, че подписите положени под писмения договор и дадения сравнителен материал от ответниците са несравними, тъй като са изпълнени по различен начин.

Ответниците чрез процесуалния си представител правят искане  съдът да направи проверка на документ на осн. чл.194 от ГПК. Видно от показанията на свидетеля Т. С. Т., които се основават на негови лични възприятия, договора между страните относно цената на продажбата е съставен от него, така както страните са му казали, че са се договорили и подписите са положени пред него от страните. Съдът цени свидетелските показания на свидетеля Т., като едностранчиви и дадени добросъвестно, от незаинтересовано лице и кореспондиращи с писменитте доказателства по делото – представения от ищеца договор.

Поради това съдът счита, че оспорването на документа не е доказано и същия не следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

Показанията на двамата свидетели, посочени от ответниците съдът не приема като достоверни, тъй като са противоречиви и не кореспондират помежду си. Дадени са от заинтересовани лица, които са в близки родствени връзки с ответника Ш. и възпроизвеждат факти, които са били доведени до знанието им от ответниците. Свидетеля Ш. е видял, ответниците да дават сума от 600 лв на ищеца, но не може да каже, за какво е дадена, поради което съдът не приема, че е част от изпълнението на договора.

При така установените правнорелевантни факти, се налагат следните правни изводи:

Не се спори мужду страните, че същите са сключили договор за покупко продажба на товарен автомобил  като отпадъчно желязо и това, че ищецът  е изпълнил задължението си по договора като е предал владението на вещта на купувачите .  Спори се единствено за това каква е била уговорената цена при сключването на устния договор за продажба и каква част от цената е изплатена на продавача от ответницине. За да докаже, че цената при сключване на договора е била уговороваена в размер на 2000 лв ищеца представи и бе приет като доказателство договор подписан от страните и от свид. Т. С оглед твърденията на страните, че договора е бил сключен в един по-ранен момент, съда прие представеното писмено доказателство, като извънсъдебно споразумение за погасяваване на договорената цена по договора и съответно на извънсъдебно признание от ответниците, че същата е била 2000 лв. Този договор беше оспорен от ответниците, които твърдяха, че е неистински, тъй като те не са го подписвали Съгласно чл.193, ал.3 от ГПК тежестта на доказване на неистинността на частен документ пада на страната която го оспорва, когато го е подписала. В случая тежестта за доказване на представения от ищеца документ, че е неистински, лежи върху ответниците тъй като носи техния подпис. Не бяха събрани безспорни доказателва, че документа не е подписан от ответниците поради което и съдът приема оспорването за неосъществено, а документа за истински.

С представеното доказателство, което съдът прие за годно, се установи и твърдението на ищеца, че уговорената цена е била 2000 лв, а плащането е следвало да стане както е описано в представеното писмено доказателство. Ответниците не успяха да докажат по безспорен и категоричен начин, че са платили задължението си по договора на ищеца.

С оглед уважаването на главния иск, следва да бъде уважен изцяло и предявения акцесорен иск за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.04.2009 година  до окончателно изплащане на задължението.

 Обективно съединените искове по чл.79 и чл.86 от ЗЗД, се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

При този изход на делото, съгласно чл. 78 от  ГПК, ответниците дължат на ищеца направените съдебно-деловодни разноски.

Мотивиран от изложеното,  съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Л.Й.Ш., ЕГН **********,*** и В.С.М., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно  на И.А.А., ЕГН **********,***, сумата 2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща дължимо задължение по договор за продажба, ведно със законната лихва върху сумата от 02.04.2009 година до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 80 лв (осемдесет лева).

Решението може да бъде обжалвано от страните пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба.

 

 

                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ:  /П/

 

МЗ/НК