Р Е Ш Е Н И Е

 

  43                           17. 06. 2009 година.                           град Първомай

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ПЪВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на девети юни 2009 година, в публичното заседание в следния състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

Секретар : Таня Петрова, като разгледа докладвано от съдията Златанов гр. д. № 69 по описа  за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

                               Производството е по чл.7 и сл. от ЗЗДН и е образувано по молба от Д.З.С. срещу З.А.Т.. Молителката твърди, че с ответника са баща и дъщеря. Твърди, че живеели в заедно в семейното  жилище на родителите и, до отстраняването на баща и от жилището със заповед на Районен съд Първомай, по реда на ЗЗСДН. На 08.04.2009 г. около 20.30 часа ответникът отишъл пред вратата й и без да почука и да почака да бъде отворено, прескочил оградата и започнал да блъска по  вратата на къщата.  Вътре в къщата се намирали молителката, заедно с майка и  и сина и. Ответника започнал да ги обижда и заплашва. Молителката се обадила на кмета на село Искра, където се намирало жилището и той я посъветвал да се обади в РУ на МВР град Първамой за съдействие, което молителката направила. Докато дойде патрулен автомобил молителката се обадила и на свои роднини в село Искра за помощ. При тяхното идване, молителката отключила вратата на жилището и трътвала към входната врата на двора, за да им отвори. Тогава чула детето и да вика след нея, да се пази, защото баща и се приближавал към нея с лопата в ръце, с явното намерение да я удари. С помощта на роднините си, молителката успяла да отнеме лопатата от ръцете на баща си и извела детето си настрани, докато роднините и майка и се опитвали да успокоят баща и. В това време доъш патрулен автомобил със служители на РУ на МВР град Първомай, които отвели ответника.

Моли съда на основание чл.15, във връзка с чл.5, ал.1, т.4 от Закона за защита срещу домашното насилие да издаде заповед за защита.

                               Ответникът по молбата не признава изложените в молбата факти и твърди, че иска е недопустим и неоснователен. Жилището което обитавали жена му и молителката,  било семейно за него и съпругата. Скандалите с дъщеря му произтичали от това, че същия бил лишен от ползването на жилището по вина дъщеря си, макар, че то било негова лична собственост по наследство, заедно със сестра му. Със съпругата си бил в процес на развод, като другия съсобственик на жилището, бил поканил ползвателите да го напуснат.

                   Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните и приложимия закон, намери за установено следното:

                   Страните са  баща и дъщеря, видно от представеното по делото удостоверение за раждане от 11.03.2008 година, издадено въз основа на акт за раждане № *** година на Община Първомай. Те живеели заедно в семейното жилище на ответника в село ***, област Пловдив, до момента в който ответника бил задължен да не приближава жилището с решение по гр. д. №  *** г. на Първомайския районен съд. Ответника се преместил да живее при сестра си в село ***, област Пловдив. На 08.04.2009 година, около 20 часа, той отишъл до жилището, където живеела молителката заедно със сина си и майка си, съпруга на ответника и след като прескочил оградата на двора, започнал да блъска по входната врата на къщата, да заплашва и обижда молителката. Тъй като  между временно били дошли роднините на молителката  - свидетелката К. Д. Ц., заедно със съпругата, тя излязла от къщата и тръгнала към вратата, от която се влиза в двора, за да им отключи. Ответника я подгонил, като замахвал с лопатата, която носел в ръце, срещу молителката. След намеса на присъстващите лица, те успели да отнемат лопата от ръцете на ответника и да го задържат, до идването на служители на РУ на МВР град Първомай. Същите заварили ответника при опит да подгони отново молителката с лопатата . Ответника бил отведен в РУ на МВР, където му бил съставен протокол за предупреждение по ЗМВР.  

                   При така установеното съдът намира, че молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие е основателна. При съвкупния анализ на писмените доказателства и декларацията на молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН съдът намира за установено, че ответникът е упражнил психическо и физическо насилие спрямо нея по описания в молбата начин. Поведението му е възбудило у нея страх от причиняване на предстояща злина. Декларацията, подадена от молителката има задължителна материална доказателствена сила, поради което съдът следва да се съобрази с удостовереното в нея,  а то е основание да се приеме, че ответникът е осъществил акт на домашно насилие, респ. основание за издаване на заповедта. Още повече, че в подкрепа на твърдените факти са и показанията на свидетелките.

                   От всички мерки, чрез които се осъществява защитата срещу домашно насилие съгласно чл.5, ал.1 ЗЗДН, съдът намира за подходящо да задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; да постановяване на забрана да приближава жилището на молителката срок от 6 месеца с оглед на сериозността на деянието и последиците от него. Следва също така извършителят да бъде задължен да не приближава  местата за социални контакти и отдих.

           На основание чл.5, ал.3 от закона извършителят следва да заплати глоба в размер на 200 лв., както и дължимата д.т. в размер на 30 лв.

         Ищцата е претендирала разноски в производството, съгласно приложения договор за правна помощ, но е пропуснала да представи списък с разноските и с оглед разпоредбите на чл.80 от ГПК, такива не следва да се присъждат.

 

                   Воден от горните мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

                   ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 и 3 ЗЗДН З.А.Т. ***, ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от домашно насилие, изразено във физическо и психическо насилие над Д.З.С. ***, ЕГН **********, и му ЗАБРАНЯВА да приближава жилището й, находящо се на посочения адрес; да приближава местата за социални контакти и отдих на молителката за срок от 6 месеца (шест месеца), считано от влизане на решението в сила.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.3 ЗЗДН З.А.Т. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ по сметка на РС Първомай, за което да се издаде служебно изпълнителен лист.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН З.А.Т. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 30 лв. /тридесет лева/ по сметка на РС Първомай, за което да се издаде служебно изпълнителен лист.

 

                   Да се издаде заповед за защита, която да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.2 ЗЗДН, а именно, че при неизпълнението й, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно прокуратурата.

 

                   Преписи от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР Първомай за сведение и изпълнение.

 

                   Решението може да бъде обжалвано пред ОС Пловдив в 7-дневен срок от връчването му, като обжалването не спира изпълнението му.

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/

 

МЗ/НК