Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

гр. Първомай, 30.07.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и девета година в състав:

Съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 56 по описа на съда за 2009 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Обективно съединени искове по чл. 224, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и искове с правно основание чл. 222 от КТ и във вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищеца моли да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2004 год. до 01.04.2006 год., в размер на 340 лева, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2009 год. до окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторна лихва върху обезщетението за периода от 01.04.2006 год. до 17.03.2009 год. в размер на 140 лева, както и обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, в размер на 163 лева, на основание чл. 222 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2009 год. до окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторна лихва върху обезщетението за периода от 01.04.2006 год. до 17.03.2009 год. в размер на 60 лева. Претендира присъждане на разноски.

Ответника не признава наличие на задължения за заплащане на обезщетения, като твърди, че правото да бъдат предявени претенции е погасено по давност към датата на исковата молба 17.03.2006 година, както на задълженията за заплащане на обезщетения, така и на акцесорните задължения за заплащане на лихви.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е по делото, че ищеца е бил в трудово правоотношение с ответната кооперация. Това безспорно се доказва, както с приетото като доказателство копие от трудов договор, приложен към исковата молба, така и от приложеното копие на личното трудово досие на ищеца. Видно от приложената по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 2/30.03.2006 година по делото, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 01.04.2006 година. Основание за прекратяване на трудовото правоотношение е било закриване на щата, като е посочен чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. В представената заповед е записано, че се дължи на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие, както и неползван платен годишен отпуск. Действително не са посочени коректно правните основания, на които се дължи обезщетение при неспазено предизвестие, това е чл. 220 от КТ, който урежда, че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Посоченият текст в заповедта посочва срокът на предизвестието. Аналогично е посочен и текста на чл. 155, ал. 1 от КТ – уреждащ правото на всеки работник и служител на платен годишен отпуск, като обезщетението за неползван такъв при прекратяване на трудовото правоотношение се урежда в чл. 224 от КТ, според който при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В заповедта е посочено, че се дължи обезщетение за неспазено предизвестие, както и обезщетение за платен годишен отпуск, без обаче да бъде посочен размер на дължимите обезщетения. Към делото са приложени заверени от адвокат копия от съдържащите се в личното трудово досие на ищеца при ответника документи, между които няма налични заповеди за ползване на платен годишен отпуск, нито пък молби за ползване на такъв, подадени от ищеца. Съгласно чл. 173 от КТ платеният годишен отпуск се ползува от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. При липса на такова в документите при трудовото досие на работника, съдът приема, че не е ползван платен годишен отпуск. Съгласно нормата на чл. 178 от КТ неползването на такъв може да се компенсира с обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.

Ищецът твърди, че размерът на трудовото му възнаграждение е 163,23 лева. Този факт също не се оспорва от ответника, такъв размер на възнаграждение е записан в приетия по делото трудов договор, както и такъв е бил размерът на начисляваното трудово възнаграждение на ищеца, видно от представеното копие от ведомост за заплати, като брутното трудово възнаграждение на ищеца (чиста сума за получаване – графа 21), видно от представените ведомости, е било в размер на 140,36 лева.

Ответникът не оспорва и факта, че на ищеца не са били платени посочените в заповедта за дължими при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетения. Възражението на ответника е, че исковите претенции са погасени по давност. Давностният срок при вземания на работника или служителя, произтичащи от трудовото му правоотношение, започва да тече от деня, в който правото - предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. В случая на претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ – неползван платен годишен отпуск, е станала изискуема с прекратяване на трудовото правоотношение, а именно от 01.04.2006 година. От тогава до датата на подаване на исковата молба – 17.03.2009 год., е изтекъл срок, по-кратък от три години. Претенцията за заплащане на обезщетение на основание чл. 222 от КТ, за оставането на ищеца без работа за период от един месец, в следствие на прекратяване на трудовото му правоотношение поради съкращаване на щата, е могла да бъде предявена един месец след прекратяване на трудовото правоотношение, или правото да претендира заплащането и е могло да бъде упражнено на 01.05.2006 год., от когато до датата на подаване на исковата молба също е изтекъл период от време по-кратък от три години. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 2, т. 2 от КТ, исковете по трудови спорове за дължими обезщетения се погасяват с три годишен давностен срок. Към датата на подаване на исковата молба такъв не е изтекъл, следователно претенциите не са погасени по давност.

Ищецът моли осъден ответника да му заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2004 год. до 01.04.2006 год., в размер на 340 лева, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2009 год. до окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторна лихва върху обезщетението за периода от 01.04.2006 год. до 17.03.2009 год. в размер на 140 лева. Ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника за посочения период и не е ползвал платен годишен отпуск. Ищецът има право да получи обезщетение за това, съгласно чл. 224 от КТ и чл. 178 от КТ, което е посочено и в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което и искът се явява доказан по основание. Няма доказателства обаче за размерът на дължимото обезщетение. Съгласно чл. 162 от ГПК обаче, съдът не може да отхвърли иска, когато е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, независимо, че страната е бездействала в дадените и срокове и въпреки указаната и доказателствена тежест, а съдът следва по своя преценка да определи размера, или да вземе заключение на вещо лице. Обезщетението за неползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Няма данни в трудовото досие на ищеца, че не е отработил пълен месец предхождащ този на прекратяване на трудовото правоотношение, а видно от представените ведомости брутното му трудово правоотношение за този период е в размер на 140,36 лева. Съгласно чл. 155 от КТ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. За исковия период от две години и три месеца на ищецът е имал право на 45 работни дни платен годишен отпуск, поради което съдът преценя, че следва да бъде обезщетен с две брутни месечни работни заплати или със сумата от 280,72 лева, като искът в останалата му част до 340 лева следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва, която след справка в информащионна система на изпълнителна служба при РС Първомай, съдът преценя, че следва да бъде уважена до размер на 118,64 лева, а в останалия размер – отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на законна лихва върху уважената част от исковата претенция от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2009 год. до окончателното и изплащане.

Ищецът моли да му бъде присъдено обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, в размер на 163 лева, на основание чл. 222 от КТ, което е различно основание за получаване на обезщетение от това, което е посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – неспазено предизвестие. Искане за присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие не е правено от ищеца. Съгласно чл. 222 от КТ при уволнение поради съкращаване в щата, каквото основание е посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, работникът има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. За разлика от обезщетението по чл. 220 от КТ, тук следва да е налице друг фактически състав, който поражда правото на обезщетение – наличие на влязла в сила заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, на конкретно посочените основание в чл. 222 от КТ и оставане без работа на работника след прекратяване на трудовото правоотношение за определен срок. Не бяха представени доказателства за факта, че ищецът е останал без работа за периода от 01.04.2006 год. до 01.05.2006 год., който в случая е релевантния период – месечен срок след прекратяване на трудовото правоотношение. Представената и приета като доказателство служебна бележка от ДБТ Първомай касае период след този, за който се удостоверява, че ищецът е останал без работа. Ето защо се явява недоказано по основание искането за заплащане на обезщетение от работодателя, на основание чл. 222 от КТ, за оставането му без работа за период от един месец, в следствие на прекратяване на трудовото му правоотношение поради съкращаване на щата, и като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. С оглед акцесорният характер на претенциите за лихви следва да бъдат отхвърлени и тези искове.

Държавната такса в размер на 50 лева за искът по чл. 224 от КТ и в размер на 50 лева по чл. 86 от ЗЗД, следва да се заплати по сметка на РС Първомай от ответника, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК. Страните не са представили доказателства, съгласно чл. 80 от ГПК, поради което и съдът счита, че на не следва да бъдат присъждани разноски по съразмерност.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗК “Александър Стамболийски - Дебър”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, обл. Пловдивска, ул. „***, представлявано от Х. Г. Б., да заплати на С.П.Х.,***, с ЕГН: **********, сумата от 280,72 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2004 год. до 01.04.2006 год., на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.03.2009 год. до окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2006 год. до 17.03.2009 год. в размер на 118,64 лева, като отхвърля иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2004 год. до 01.04.2006 год. в останалия предявен размер над сумата от 280,72 лева до 340 лева и иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2006 год. до 17.03.2009 год. в размер над 118,64 лева до първоначално предявения размер от 140 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.Х.,***, с ЕГН: **********, срещу ЗК “Александър Стамболийски - Дебър”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ****, обл. Пловдивска, ул. „***” № 66, представлявано от Х. Г. Б., иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа след прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, в размер на 163 лева, на основание чл. 222 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2009 год. до окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторна лихва върху обезщетението за периода от 01.04.2006 год. до 17.03.2009 год. в размер на 60 лева.

ОСЪЖДА ЗК “Александър Стамболийски - Дебър”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, обл. Пловдивска, ул. „***” № 66, представлявано от Х. Г. Б., да заплати по сметката на РС Първомай държавна такса в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис.

Районен съдия: /п/

ЕК/ВК