Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60

гр. Първомай, 28.07.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и девета година в състав:

Съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 53 по описа на съда за 2009 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Обективно съединени искове по чл. 269, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и иск по чл. 86 от ЗЗД.

Ищеца моли да бъде осъден ответника да му заплати неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.09.2004 год. – 30.09.2004 год. – 128 лева, за периода от месец октомври до месец декември 2004 год. три месечни трудови възнаграждения в размер на по 163,23 лева, за периода от месец януари до месец септември 2005 година девет месечни трудови възнаграждения от по 163,23 лева, за периода от 01.10.2005 год. до 14.10.2005 година сумата от 81 лева и за периода от 01.01.2006 година до 01.04.2006 година три месечни трудови възнаграждения от по 163 лева, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба 17.03.2009 год. до окончателното изплащане на задължението. Претендира законна лихва върху размера на всички трудови възнаграждения в размер на 2657 лв, за периода от 01.04.2006 год. до 17.03.2009 год. – датата на подаване на исковата молба, в размер на 1120 лева. Претендира присъждане на разноски.

Становището на ответника е, че исковете до 16.03.2006 год. са неоснователни, като погасени по давност и се моли да бъдат отхвърлени, на осн. чл. 111 от ЗЗД. Моли присъждане на деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е по делото, че ищеца е бил в трудово правоотношение с ответната кооперация. Това безспорно се доказва, както с приетото като доказателство копие от трудов договор, приложен към исковата молба, така и от приложеното копие на личното трудово досие на ищеца. Видно от приложената по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 2/30.03.2006 година по делото, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 01.04.2006 година.

Ищецът твърди, че размерът на трудовото му възнаграждение е 163,23 лева. Този факт също не се оспорва от ответника, такъв размер на възнаграждение е записан в приетия по делото трудов договор, както и такъв е бил размерът на начисляваното трудово възнаграждение на ищеца, видно от представеното копие от ведомост за заплати, като брутното трудово възнаграждение на ищеца (чиста сума за получаване – графа 21), видно от представените ведомости, е било в размер на 140,36 лева.

Ответникът не оспорва и факта, че ищецът не е получил трудовото си възнаграждение за исковия период. Видно от представеното копие от ведомост за заплати, то за периода след месец септември 2004 год., където ищецът се е подписал, че е получил трудовото си възнаграждение, няма подписи в удостоверение на факта, че сумите, начислени за трудови възнаграждения са изплатени. Следователно е налице доказателство, че трудовото възнаграждение на ищеца за месец септември 2004 год. е изплатено, поради което и искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. За исковете за заплащане на трудови възнаграждения след месец септември 2004 год. няма доказателства за изплащане. Възражението на ответника е, че исковите претенции са погасени по давност.

Работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Това задължение е уредено в чл. 128 от КТ, като следва да бъдат изплатени както основното уговорено трудово възнаграждение, така и така и допълнителните трудови възнаграждения, в случая посочения в договора клас. Закона задължава плащането на трудовото възнаграждение да бъде в установените срокове. Установено е още, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Следователно трудовото възнаграждение следва да бъде изплатено най-късно до месец след престирането на работна сила.

Давностният срок при вземания на работника или служителя, произтичащи от трудовото му правоотношение, започва да тече от деня, в който правото - предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Следователно, в случая, за всяко едно трудово възнаграждение - един месец след месеца, когато последно е бил положен трудът. По делото няма направени възражения, наведени доводи и посочени доказателства за спиране или прекъсване на давността. Давностния срок за исковете за месец октомври, ноември и декември 2004 год., за периода от месец януари до месец септември 2005 година, за исковите претенции за периода от 01.10.2005 год. до 14.10.2005 година е изтекъл, тъй като съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 2, т. 2 от КТ е изтекъл повече от три годишен срок от месеца, следващ месеца, в който е престирана работната сила. Ето защо тези искове следва също да бъдат отхвърлени като погасени по давност. За искът за заплащане на трудовото възнаграждение за месец януари 2006 год. давността е започнала да тече от 01.02.2006 год. и е изтекла на 01.02.2009 год., трудовото възнаграждение за месец февруари 2006 год. е станало изискуемо към месец март 2006 год., съответно три годишната давност е изтекла към 01.03.2009 год. Тези два иска също следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност. Не е изтекла давността за иска за заплащане на трудовото възнаграждение за месец март, тъй като три годишният срок изтича на 01.04.2009 год., а исковата молба е подадена на 17.03.2009 год. Неоснователно е възражението на ответника, че за периода до 16.03.2006 год. искът е погасен по давност, тъй като се касае за възнаграждение, уговорено месечно, а не подневно, следователно давността за цялото уговорено месечно възнаграждение не е изтекла. За месец март 2006 год. ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, уговорено е било възнаграждение в размер на 163,23 лева, като брутното възнаграждение е възлизало на 140,36 лева, което не е изплатено на ищеца от ответника, видно от представените копия от ведомости за заплати. Ето защо искът за заплащане на трудово възнаграждение за месец март 2006 година в размер на 140,36 лева следва да бъде уважен като основателен и доказан, а в останалия предявен размер отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане.

Въпреки указанията на съда не бе уточнен размерът на претендираната мораторна лихва, то бе посочено, че се претендира законна лихва върху размера на всички трудови възнаграждения в размер на 2657 лв, за периода от 01.04.2006 год. до 17.03.2009 год. – датата на подаване на исковата молба, в размер на 1120 лева. Поради това и исковата молба в тази и част е останала нередовна, исковите претенции неопределени по размер, поради което и производството следва да бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ГПК.

Следва на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът да постанови предварително изпълнение на решението.

Държавната такса в размер на 50 лева следва да се заплати по сметка на РС Първомай от ответника, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс. Ответникът, въпреки, че е направил искане за присъждане на разноски не е представил доказателства за реално направени такива, видно от представеното пълномощно и договор за правна помощ не са били изплатени суми, а не е и представен списък, съгласно чл. 80 от ГПК, какъвто не е представил и ищеца, поради което и съдът счита, че на страните не следва да бъдат присъждани разноски по съразмерност /за ищеца в размер на 1.85 лв/.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗК “Александър Стамболийски - Дебър”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, кв. Дебър, обл. Пловдивска, ул. „Цариградска” № 66, представлявано от Х. Г. Б., да заплати на С.П.Х.,***, с ЕГН: **********, сумата от 140,36 лв. /сто и четиридесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляващи неизплатено месечно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2006 година до 31.03.2006 година, ведно със законната лихва от 17.03.2009 година до окончателното и изплащане, като отхвърля иска в останалия предявен размер до сумата от 163 лева, както и предявените искове за заплащане на трудово възнаграждение за периода 01.09.2004 год. – 30.09.2004 год. в размер на 128 лева, за периода от месец октомври до месец декември 2004 год. три месечни трудови възнаграждения от по 163,23 лева в размер на 490 лева, за периода от месец януари до месец септември 2005 година девет месечни трудови възнаграждения от по 163,23 лева в размер на 1550 лева, за периода от 01.10.2005 год. до 14.10.2005 година неизплатено трудово възнаграждение в размер на 81 лева и за периода от 01.01.2006 година до 01.03.2006 година две месечни трудови възнаграждения от по 163 лева в размер на 326 лева, ведно със законната лихва от 17.03.2009 год. до окончателното изплащане на задължението, като погасени по давност.

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявения иск за заплащане на мораторна лихва върху трудови възнаграждения в размер на 2657 лв, за периода от 01.04.2006 год. до 17.03.2009 год., в размер на 1120 лева, на основание чл. 129, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ГПК.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от обявяването му – 28.07.2009 година, съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Районен съдия: /п/

ЕК/ВК