Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 47

гр. Първомай, 25.06.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и девета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 36 по описа на съда за 2009г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ, и иск по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът ЗАД “ Булстрад”, със седалище и адрес на управление град София, площад “***” № 5, вписано в Агенцията по вписванията, Търговски регистър, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния Директор Р. Я., с променено наименование на фирмата – „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп””, чрез пълномощника си адвокат Е. П. Т., АК Пловдив, моли да бъде осъден ответника А.Х.И. *** да заплати сумата от 997,66 лева, заплатено от застрахователя обезщетение за причинени вреди от управление на МПС, след употреба на алкохол, с концетнрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, на основание чл. 274, ал.1, т.1, предложение първо от КЗ и сумата от 170,36 лева за заплащане на лихва за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на подаване на исковата молба, до окончателното и изплащане.

Ищеца твърди, че на 12.12.2007 година, в гр. Пловдив, ответника, при управление на товарен автомобил марка “Ивеко” с рег. № РВ 4953 ВА, след употреба на алкохол и при нарушение на правилата за движение е предизвикал ПТП, при което е причинил имуществени щети на лек автомобил марка „VW Пасат”, с рег. № РВ 2370 КК, собственост на Г. Й. И. Ответникът е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ищеца, въз основа на което и съобразно искане на собственика на увредения автомобил, ищецът му е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 997,66 лева, съгласно опис-заключение от 23.12.2007 год. на оценител при ищеца. Заплащането е извършено по банков път на 15.01.2008 год. На 27.03.2008 год. е бил уведомен ответника да заплати изплатеното от застрахователя обезщетение, което не било сторено доброволно.

Ответникът не изпрати писмен отговор на исковата молба, не се яви в съдебно заседание и не взе становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.12.2007 година, в гр. Пловдив, ответникът, при управление на товарен автомобил марка “Ивеко” с рег. № РВ 4953 ВА, след употреба на алкохол и при нарушение на правилата за движение е предизвикал ПТП, при което е причинил имуществени щети на лек автомобил марка „VW Пасат”, с рег. № РВ 2370 КК, собственост на Г. Й. И. Горните обстоятелства са отразени в протокол за ПТП № 1090567 от 12.12.2007 год., подписан от ответника, съставен от длъжностно лице – младши автоконтрольор, сектор ПП при РДВР Пловдив. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства от длъжностното лице – настъпилото ПТП, констатирани щети, наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача, наличие на представени полици за задължителна застраховка, както и за изявленията, направени пред него от участниците в ПТП, съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК. В приетия по делото като доказателство протокол е посочено, че ответникът е управлявал МПС при ПТП при наличие на концентрация на алкохол в кръвта си, по-високо от 0,5 на хиляда и по-ниско от 1,2 на хиляда. Отбелязано е, че на ответника е бил издаден талон за кръвна проба. В тежест на ответника е да оспори обстоятелството, че констатираната в протокола концентрация е била по-ниска от допустимата по закон норма, или под 0,5 промила. Протоколът за ПТП е подписан от ответника без възражения, като документа удостоверява извънсъдебно признание на ответника за описаните в него факти, съобразно доказателствената си сила. Възражение от ответника, съответно оборване на констатираното наличие на концентрация на алкохол в кръвта му, не бе направено, поради което съдът прие, че е било налице управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта по-висока от допустимата по закон норма – 0,5 на хиляда.

В протокола е отбелязано, че на автомобил -„VW Пасат”, с рег. № РВ 2370 КК, собственост на Г. Й. И., са причинени имуществени вреди – деформиране на предна лява и средна лява част на автомобила. С оглед обвързваващата доказателствена сила на официалния документ и описани подробно в представените от застрахователя писмени доказателства – опис-заключение по щета и опис-заключение по претенция, приети по делото и неоспорени от ответника, съдът прие, че такива безспорно са доказани с представените по делото писмени доказателства.

По отношение обаче на описания от съставителя на протокола за ПТП механизъм на настъпване на произшествието, протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение на съставителя му. Поради това съдът прие за установена причинно-следствената връзка между виновното поведение на ответника и причинените щети на автомобил -„VW Пасат”, с рег. № РВ 2370 КК, собственост на Г. Й. И., с изслушаната и приета в съдебно заседание без възражения на страните съдебно-автотехническа експертиза. Последната дава заключение, че описаните повреди по автомобила, в представените от застрахователя документи, напълно съответстват на механизма на произшествието, описан в протокола за ПТП. Същата експертиза дава заключение и за размера на описаните щети, който е 998 лева.

Ответникът е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ищеца, като е представен сключен между страните договор, подписан от тях /л.44/, приет по делото като доказателство, който доказва валидно възникнало застрахователно правоотношение. Видно от представената застрахователна полица № 031071196354, подписана на 10.12.2006 год. в гр. Пловдив, срокът на действие на договора е бил до 31.12.2007 год., т.е. действащ по време на произшествието – 12.12.2007 год.

Въз основа на сключения договор и съобразно приетото по делото доказателство – писмено искане на собственика на увредения автомобил Г. Й. И., е била извършена експертна оценка на щетите по увредения лек автомобил, които са били приети от застрахователя в размер на 997,66 лева. На 15.01.2008 год. на Г. Й. И. е била преведена, по банков път, сумата от 997,66 лева, видно от приложеното по делото и прието като доказателство платежно нареждане.

Ищецът е изпратил покана до ответника да му възстанови изплатеното обезщетение на увреденото в следствие настъпилото ПТП лице на 27.03.2008 год., за което по делото са приети като доказателства заверени копия от писмо до ответника с изх. № П 00586/26.03.2008 год. и обратна разписка. Върху нея обаче няма записана дата на получаване на писмото, а има само подпис на получател. Поради това и съдът не прие за доказано твърдението на ищеца, че е поискал от ответника на 27.03.2008 год. да му заплати сумата, изплатена като обезщетение на увреденото от него лице.

От приетата без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза се установи размера на законната лихва върху претендираната от ищеца сума от датата на изплащане на обезщетението – 15.01.2008 год. до датата на подаване на исковата молба, в размер на 169,95 лева, а от датата на изпращане на поканата за изпълнение на ответника - 27.03.2008 год., до датата на подаване на исковата молба - в размер на 140,49 лева.

От удостоверение за актуално състояние на ищеца се установява, че последният е с променено наименование, а именно „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп””.

Съгласно нормата на чл. 274, ал. 1 от КЗ, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият, при настъпването на пътнотранспортното произшествие, е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон. За да бъде уважена претенцията на ищеца, основана на чл. 274 от КЗ, то следва в производството да бъде установено по категоричен и несъмнен начин противоправното поведение на ответника, вредите, произтекли от него, причинната връзка между тях, както и обстоятелството, че при причиняване на ПТП е управлявал автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, както и, че е бил налице валидно сключен застрахователен договор между него и ответника и на основание на този договор е изплатил в претендирания размер обезщетение на пострадалото лице Г. И. Съдът прие за доказани всички тези релевантни факти, които обуславят претенцията за изплащане на исковата сума, на основание чл. 274, ал. 1, предложение първо от КЗ, като основателна в пълен размер, поради което и искът следва да бъде уважен и осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 997,66 лева. Върху тази сума следва да бъдат присъдени и поисканите лихви за забава от датата на подаване на иска, до окончателното изплащане на задължението.

Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът обаче счете за недоказан. Съгласно текста на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, изисуемостта на задължение, което не е срочно, настъпва след покана. Задължението за плащане на платено от застрахователя обезщетение не е срочно, следователно изискуемостта му е обусловена от покана. Кога обаче е била получена покана от ответника в настоящото производство не бе доказано, поради което и не бе доказано изискуемостта на вземането да е настъпила преди подаване на исковата молба. Поради това и съдът не прие за основателен предявения акцесорен иск за обезщетение за забава.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца, съразмерно уважената част от иска, и направените в производството разноски и възнаграждение за един адвокат, съгласно представената справка по чл. 80 от ГПК, или сумата от 443,30 лева.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А.Х.И., с ЕГН: **********,***, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, със седалище и адрес на управление град София, площад “***” № 5, ЕИК ***, представлявано от Директор Р. Я. – Изпълнителен директор, с пълномощник адвокат Е. П. Т., АК Пловдив, сумата от 997,66 лв. (деветстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща заплатено застрахователно обезщетение на Г. Й. И. за причинени виновно щети при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.01.2002 година, на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2009 год., до окончателното изплащане на задължението,

като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за забава върху тази сума от 15.01.2008 год. до 24.02.2009 год., в размер на 170,36 лева, на осн. чл. 86 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез изпращане на препис от него.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК