РЕШЕНИЕ

№ 20

град Първомай, 27.03.2009 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и девета година в състав:

Председател

Спасимир здравчев

при участието на секретаря Атанаска гаджева и прокурора Валерий велчев, разгледа докладваното от Председателя гражданско дело № 32 по описа на Съда за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид:

Искане на основание чл. 28, ал. 1 и чл. 27, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето (стар).

Дирекция „Социално подпомагане” при Община Първомай иска настаняване на непълнолетния Ш.Я.А. с ЕГН ********** в семейството на баба му и дядо му по бащина линия С.Я.Ш. с ЕГН ********** и Ш.А.Ш. с ЕГН ********** до навършване на пълнолетие на детето или до промяна на обстоятелствата от значение за случая по преценка на Съда с оглед на най-добрия интерес на детето.

В съдебно заседание представителят на Дирекцията поддържа молбата и излага становище, че с определянето на мярка за закрила настаняване в семейство на близки и роднини за отглеждането на детето Ш. може да се предостави финансова помощ и / или помощ под формата на социални инвестиции съгласно разпоредбите на Закона за закрила на детето и Правилника за прилагането му.

Прокурорът счита, че искането е основателно и че е в изключителен интерес на детето да бъде настанено в семейна среда до навършване на пълнолетие или до промяна на обстоятелствата за това, като в случая това е семейството на С.Я.Ш. с ЕГН ********** и Ш.А.Ш. с ЕГН **********.

Непълнолетният Ш.Я.А. заявява, че иска да бъде настанен при баба си и дядо си, тъй като е при тях от петгодишен. Споделя, че ги чувства близки и те се грижат за него и сестра му – имат си стая, осигуряват им храна, дрехи, джобни пари, купуват им учебни пособия и помагала. Ходи редовно на училище, слуша баба си и дядо си и им разказва за проблемите си. За майка си казва, че я вижда за първи път в залата.

Ш.А.Ш. твърди, че със съпругата си полагат всички грижи за внук им Ш. вече 10 години, че детето не е лишено от нищо и иска да продължи отглеждането му, а майката В.И. изобщо не е идвала да види сина си.

С.Я.Ш. също изявява желание да продължи отглеждането на внук си. Разказва, че Ш. се чувства спокоен при тях, споделя проблемите си, слуша ги и се държи добре.

В.С.И. заявява, че след смъртта на мъжа си Я.Ш.А. през 1999 година е изгонена от родителите му, бита е от Ш.Ш., заплашена е от него и деверите си да не се връща и за това не е ходила повече при децата си. Но не е търсила помощ и съдействие от правораздавателните органи и от Дирекция „Социално подпомагане” и признава, че не е купувала подаръци за децата си, нито им е изпращала пари.

Експертът, изготвил социалния доклад, го поддържа и изразява становище, че в изключителен интерес на Ш.А. е да остане в семейството на баба си и дядо си, тъй като връзката с майка му е трайно прекъсната, а за В.И. не съществува пречка при желание от нейна страна да осъществява контакт със сина си и дори да се обърне към отдел „Закрила на детето” на Дирекцията при Община Първомай за предприемане на действия по промяна на мярката на закрила, но дотогава бабата и дядото следва да полагат адекватни грижи за детето.

Като прецени събраните доказателства, с оглед на становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ш.Я.А. с ЕГН ********** и с постоянен и настоящ адрес:***, е роден от майка В.С.И. с ЕГН ********** и с баща Я.Ш.А. с ЕГН **********, съгласно Удостоверение за раждане от 16.07.2001 година, издадено въз основа на Акт за раждане № *** / 08.12.1994 година на район *** – Пловдив, *** Кметство. От съвместното безбрачно съжителство между В.И. и Я.А. е родено още едно дете – И.Я.А. с ЕГН **********.

На 19.04.1999 година бащата почива, след което майката напуска семейното жилище в село В. и грижите за двете деца са поети от бабата и дядото по бащина линия С.Я.Ш. и Ш.А.Ш.

С Решение № 50 от 06.06.2001 година по гражданско дело № 130 / 2001 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 29.06.2001 година, на основание чл. 106 ал. 4 от Семейния кодекс е постановено И.А. и Ш.А. да живеят при бабата и дядото С. и Ш.Ш. с право на майката да вижда и взема децата при себе си всеки първи и трети неделен ден от месеца от 09:00 часа до 18:00 часа и по един месец през лятото.

Но от напускане на дома си в село В. през 1999 година майката В.И. не посещава децата си - не ги е виждала и не се е интересувала от тях – и не упражнява правата си съгласно решението на гражданския съд.

На 13.01.2009 година Ш.Ш. се явява в отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” – Първомай и моли за подкрепа и съдействие, заради здравословен проблем на внук си, като представя медицинско направление, насочващо детето към специалист и посочващо хронично заболяване неорганична енуреза. Дядото сигнализира и че от близо 10 години внуците му живеят в дома му без родителска грижа, за което се нуждае от средства за посрещане на всичките им нужди.

От Дирекция „Социално подпомагане” към Община Първомай е започната процедура по предприемане на мярка за закрила на децата по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето.

Проведени са беседи с Ш.А. и е установено, че със сестра си Иванка живеят в дома на баба си С. и дядо си Ш. от раждането си. Виждали са майка си само на снимка, не я помнят и не я познават. Тя от своя страна не е идвала в село Виница и не ги е търсила. Нямат информация за нея. Всичките им потребности от храна, дрехи, лекарства, ученически пособия, пари и др. се посрещат единствено от баба им и дядо им. Ш.А. съобщава, че не желае да вижда майка си и не изпитва никакви чувства към нея, израснал е в дома на баба си и дядо си и се чувства много добре при тях, разбира се с тях и със сестра си, спокоен и сигурен е и нищо не му липсва. Ученик е в 8 клас в ОУ *** в село В. и се справя добре с учебния материал. Получава наследствена пенсия в размер на 85,12 лв. Съгласно Медицинско удостоверение от 14.01.2009 година на личния лекар д-р П.З., Ш.А. е клинично здрав.

С. и Ш.Ш. също нямат здравословни проблеми. И двамата са пенсионери с общо доход от пенсиите в размер на 564,05 лв. Живеят с децата в собствена двуетажна къща: приземният етаж се състои от стая и салон, а вторият - от две стаи, салон и баня. Децата имат самостоятелна стая, обзаведена и поддържана в много добро битово и хигиенно състояние. Жилището е електрифицирано и снабдено с питейна вода, оборудвано е с всички необходими за едно домакинство уреди и техника.

В резултат на извършеното проучване са предприети действия за настаняването на Ш.Я.А. в семейство на роднини или близки и е издадена е Заповед от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” при Община Първомай за временното му настаняване в семейството на баба му и дядо му по бащина линия.

Горното се установява от приложените документи и изслушване на заинтересованите лица, въз основа на които доказателства може да се направи обоснован извод, че непълнолетният Ш. е дете в риск съгласно § 1, т. 11, б. А от ДР на Закона за закрила на детето.

Налице са предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за закрила на детето, Ш.А. да бъде настанен извън семейството си, тъй като бащата е починал, а майката без основателна причина трайно не полага грижи за него.

Въз основа на предприетите от страна Дирекция „Социално подпомагане” при Община Първомай действия се установява, че най-близки на Ш.Я.А., при които той да бъде настанен, са баба му С.Я.Ш. и дядо му Ш.А.Ш., към които детето изпитва силна емоционална привързаност.

Фактическото положение към момента на разглеждане на делото е това, че по издадената от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” при Община Първомай Заповед № *** / 12.02.2009 година Ш.Я.А. е настанен в семейството на баба си и дядо си по бащина линия С. и Ш.Ш. и няма причина детето да бъде премествано в друго семейство или в специализирано заведение.

Обстоятелството, че е постановено по реда на чл. 106, ал. 4 от Семейния кодекс Ш.А. да живее при посочените баба и дядо, не е пречка той да бъде настанен при тях по Закона за закрила на детето. И в двата случая при вземане на решение Съдът се ръководи от принципа да се защитят децата и да им се осигурят най-добри условия за развитие, но при първата хипотеза се касае преди всичко до възлагане на задължения на трето лице по отглеждане и възпитание на дете, а при втората – до осигуряване на най-добрия интерес на детето въз основа на законово предприета държавна политика за това.

В изключителен интерес на Ш.Я.А. е да бъде настанен в семейна среда, в която ще му се осигури добро социално развитие и задоволяване на свързаните с него физиологични, психологически и образователни нужди и искането за прилагане на мерки за закрила при хипотезата на чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за закрила на детето се явява основателно е следва да се уважи.

Настаняването в семейна среда следва да е до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на основания за неговото прекратяване по смисъла на чл. 29 от Закона, в каквато насока са и исканията на страните.

Воден от горното и на основание чл. 28, ал. 4, 5 и 6 от Закона за закрила на детето, Съдът

Настанява непълнолетния Ш.Я.А. с ЕГН ********** в семейството на баба му и дядо му по бащина линия С.Я.Ш. с ЕГН ********** и Ш.А.Ш. с ЕГН ********** ***, до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на основания за прекратяване на настаняването на основание чл. 29 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 7-дневен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.

Председател:

(п)

СЗ / АГ