Р Е Ш Е Н И Е

71

гр. Първомай, 09.10.2009 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Районен съд Първомай, първи съдебен състав, в публично заседание на девети септември през две хиляди и девета година, в състав:

                                                                        Председател:  Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

с участието на прокурора Миглена Кирова

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 24 по описа на съда за 2009 г.

за да се произнесе, взе предвид:

            Производство по реда на чл. 443 от ГПК, във вр. с чл. 14 от ЗЛС.

            Молителката В.Х.Д. моли съда да обяви дъщеря и К.П.Д. за отсъстваща, тъй като повече от една година нямат връзка с нея, нито сведения за нея.

            В съдебно заседание молителката моли да бъде издирена дъщеря и.

            Община Първомай не изрази становище по същество.

            Районна прокуратура прие молбата за неоснователна и недоказана и като такава моли да бъде оставена без уважение от съда.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 549 и сл. от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            Молителката е майка на К.П.Д., видно от представеното удостоверение за родствени връзки № 108/04.12.2008 год. на община ***. К.П.Д. има четири дъщери и брат, видно от същото удостоверение.

К.П.Д. е родена на *** год. в гр. ***, обл. Пловдив. Като постоянен адрес, служебно обработен от община ***, без такъв да е заявяван по реда, уреден в чл. 96 от ЗГР, е посочен гр. ***, обл. Пловдивска, ул. “***” № 5, като в официален отговор е посочено, че такъв е деклариран от родителите и обработен служебно през 2004 год. от служители на община ***, без правното основание за това. Молителката заявява категорично, че не е давала информация за постоянен и настоящ адрес на дъшеря си, а бащата на КД. бил починал преди повече от двадесет години. За настоящ адрес е посочен Република ***, без повече информация, съгласно чл. 93 от ЗГР. Горното е видно от представените от Община *** удостоверения за постоянен и настоящ адрес и писмо № 11-04-24 от 11.03.2009 год. на Община ***.

От изпратеното писмо от ОД на МВР гр. *** е видно, че няма данни К.П.Д. да е напускала страната за периода след 01.01.1998 год. От приложената справка е видно още, че от 02.02.2002 год. в системата АИС “БДС” е въведен настоящ адрес на лицето държава ***.

От изпратеното от РУ на МВР писмо № ИЯ/11-551 от 24.03.2009 год. е видно, че К.П.Д. не е обявавана за издирване чрез органите на полицията, ОДИ.

Изслушана в съдебно заседание молителката твърди, че 1998 год. дъщеря и е напуснала страната. Заявява, че това е сторено с неистински документи, в които дъщеря и не фигурирала със собственото си име, но не може да каже името, с което е напуснала страната и други данни, с които да може да бъде идентифицирана, както и да бъде поискана информация от съответните органи посредством способите за съдебно сътрудничесво.

Разпитан в съдебно заседание братът на К.Д. заяви, че не е поддържал връзка с нея, само майка им се е чувала със сестра му по телефона, като това бил единствения начин на връзка. Твърди, че сестра му е поддържала връзка и с най-голямата си дъщеря – В., като е изпращала и средства, но не може да каже последно кога е ставало това.

В.А., дъщеря на К.Д. се отказа да свидетелства, другага и дъщеря – М.Т. заяви, че никога не е поддържала връзка с майка си, като е била отгледана от баща си. П.Д.И., третата дъщеря на К.Д. не бе редовно призована и не се яви в съдебно заседание да свидетелства. И.З.Х., също дъщеря на К.Д. заяви, че не се е чувала с майка си от две години, знае от свои близки, че е в ***, не помни как е заминала, понеже била много малка, четиригодишна, знае, че майка и поддържа връзка със сестра и В., но те двете не се били виждали и не си говорили от три години.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЛС след като изтече една години от отсъствието на едно лице, когато изчезне и няма сведения за него съдът, по искане на всеки заинтересован или прокурора обябява неговото отсъствие. Следователно за да бъде обявено отсъствието на едно лице следва на първо място да е изтекъл определения от закона срок от изчезването на лицето и на второ място да са налице доказателства, от които да се съди за отсъствието на лицето.

В настоящото производство не се установи дата на изчезване на лицето К.П.Д.. Молителката твърди, да е получила последно известие от дъщеря си през септември 2007 год., по телефонен разговор, проведен от ***, но напускане на страната от К.Д. изобщо не се установи. Не се доказа по несъмнен начин и твърденият от молителката факт, че близките и нямат вести от нея – дъщеря и В.А. отказа да даде показания пред съда, а тези на свидетеля Х. бяха неубедителни поради съществени противоречия в тях – както в годините на заминаване на майка и, така и в периодите в които не се била чувала със своите роднини, въпреки, че били в добри отношения. Останалите свидетели Д. и И. заявиха, че не са поддържали връзка с К.Д.. Следователно не се установи по безспорен и категоричен начин и факта, че близките и нямат известие от нея. Само факта, че К.П.Д. не се намира на адреса, посочен за неин постоянен такъв, не може да обоснове извод за отсъствие, още повече, че не се установи този адрес да е вписан по нормативно определения начин – чрез лично деклариране, или чрез пълномощник, изрично упълномощен с нотариално заверено пълномощно.

В съдебно заседание молителката заяви, че това, което желае, е дъщеря и да бъде издирена. Следва да бъде пояснено, че издирването на лица се извършва от органите на полицията, като съдът няма компетентност и ресурси за това. Обявяването на лице за издирване, включително извършване на процедура по ОДИ е една от предпоставките за установяване на отсъствие на лице, но не и обратното – чрез молба за обявяване на лице за отсъстващо да се инициира служебно от съда такава процедура.

Поради изложеното съдът не установи по безспорен и категоричен начин наличието на отсъствие на лицето К.П.Д. за период от повече от една година, следователно и наличието на предпоставките на чл. 9 от ЗЛС за обявяване на осъствие на лицето. Ето защо молбата следва да бъде оставена без уважени.

            Ето защо, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

Оставя без уважение молбата на Величка Х.Д., с ЕГН: **********,***, за обявяване на отсъствие на дъщеря и К.П.Д., с ЕГН: **********, на основание чл. 9 от ЗЛС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив от страните, в едноседмичен срок от връчване на решението.

СЪДИЯ:/п/

 

         ЕК/ВК