Р Е Ш Е Н И Е

№ 26

гр. Първомай, 16.04.2009 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на тридесети март през две хиляди и девета година в състав:

Съдия: Елена Калпачка

при секретря Таня Петрова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 317 по описа на съда за 2008 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, във вр. с чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 255, ал. 1 от КТ.

Ищеца Д.Д. моли да бъде признато уволнението и за незаконно, да бъде отменена заповедта, с което е извършено и да бъде възстановен ищецът на заеманата от него длъжност преди уволнението – Старши специалист в Общинска служба по земеделие гр. Първомай, както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно сумата от 872 лева обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за това, че е останал без работа, в следствие на незаконното уволнение, за периода 28.10.2008 год. – 30.03.2009 год. Твърди, че уволнението е незаконно, тъй като не е взето предварително съгласие на инспекцията по труда, съгласно чл. 333, ал.1, т.2 от КТ, въпреки, че с решение на ТЕЛК му е призната 50 % намалена работоспособност. Твърди също, че в заповедта липсват мотиви. Претендира присъждане на разноски.

Становището на ответника е, че исковете са неоснователни. Твърди, че прекратяването на трудовия договор с ищеца е извършено на основанието, посочено в заповедта – чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, съкращение в щата. Тъй като съкращението не касае сходни или еднородни длъжности, то задължение за подбор не е възниквало и такъв не е правен от работодателя. Счита заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение законосъобразна, издадена от компетентен орган и съдържаща всички необходими реквизити. Твърди, че за работодателя не е възникнало задължение за изискване на становище от ОИТ, тъй като има становище на ТЕЛК, че прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца няма да се отрази неблагоприятно върху здравословното му състояние и не страда от заболяване, което попада в списъка на болестите по наредба № 5. Моли исковете да бъдат оставени без уважение. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е по делото, че ищеца е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжност старши специалист в ОСЗГ Първомай, което се доказва и от представените от ответника писмени доказателства, съдържащи се в трудовото досие на ищеца. Със заповед № РД–44–1914/23.10.2008 год. на Министерство на земеделието и храните София, приета като доказателство по делото, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от КТ, като е посочена и причината за прекратяване на договора – съкращаване на щата. Няма спор между страните за датата на връчване на заповедта, отразена в нея – 28.10.2008 год., от когато е било прекратено трудовото правоотношение между страните.

Не се спори между страните и относно факта, че с представеното експертно решение № 865/14.04.208 год. на ТЕЛК при МБАЛ Пловдив АД, при преосвидетелстване, на ищеца е призната 50 % намалена работоспособност поради общи заболяване, пожизнено. В решението не са посочени противопоказни условия на труд, а съгласно констатацията на комисията работата, която освидетелствания изпълнява е подходяща за здравословното му състояние. Това решение е било известно на работодателя и се намира в трудовото досие на ищеца.

Безспорно е, че работодателят не е поискал предварително разрешение от инспекцията по труда при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради съкращаване на щата. Такова е дадено от ТЕЛК, но не е искано от ОИТ Пловдив, което се установява от твърденията на ответника и липсата на представени доказателства за становище на инспекцията по труда за уволнението на ищеца.

Действително не е налице предварително съгласие на инспекцията по труда за уволнението на ищеца, но той не попада в кръга на лицата, ползващи се със закрила при уволнение, тъй като към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение не е бил трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал.1, т. 2 от КТ и чл. 317 от КТ по реда на Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 7 от 1987 г., изм. и доп.). Не се твърди от ищеца, че страда от заболяване, от кръга на определените с Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, което да определя правото му на предварителна защита при уволнение. Ищецът претендира да е от кръга на лицата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, а именно – трудоустроен работник или служител. Безспорно е, че ищецът е с призната пожизнено намалена работоспособност в размер на 50%, но това не означава автоматично, че е трудоустроен служител, тъй като освен намалената работоспособност следва и работата, която е изпълнявал работника да се явява вече неподходяща за него, по преценка на здравния орган. Трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този работник или служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 7 от 1987 г., изм. и доп.), като практиката приема, че е без значение при закрилата при уволнение дали предписанието на здравните органи е изпълнено или не от работодателя и как е оформено предписанието на здравния орган. Задължителен елемент обаче от фактическият състав на трудоустрояването е налично предписание на компетентните здравни органи, което задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа. Това е посочено в нормата на чл. 317 от КТ, която определя и формите на трудоустрояване на работника или служителя, съобразно характера на работата и предписанието на съответния здравен орган - преместване на работника или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия. В представеното решение на ТЕЛК липсва такова предписание, напротив, посочено е, че работата е подходяща за здравословното състояние на ищеца. Данни за наличие на предписание за трудоустрояване на служителя в конкретния случай, дадени от съответните здравни органи, няма представени от ищеца, в чиято тежест на доказване е установяването на този факт. Същият твърди, че представеното решение за признаване на намалена работоспособност е основание за осъществяване на предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т. 2 от КТ. Поради това и не е указано от съда, че не сочи доказателства за факта, че е от кръга на лицата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като правомощията му се свеждат до посочване на фактите за които страната, носеща доказателствена тежест, не сочи доказателства, а не недостатъчността им. Поради изложеното съдът приема, че ищецът не е трудоустроен работник или служител, поради което и не попада в категорията на лицата, ползващи се с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал.1, т. 2 от КТ и за ответника не е възникнало задължение за получаване на предварително разрешение от инспекцията по труда. Ето защо съдът приема, че не е налице незаконност на заповедта за уволнение, на основание чл. 344, ал. 3 от КТ.

Второто основание, на което ищеца оспорва законосъобразността на заповедта за уволнение е липсата на мотиви. Действително, заповедта следва да бъде мотивирана, по начин, че в нея да се съдържат конкретните данни, които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Горното изискване е съществено и се обуславя от факта, че само в рамките на изложените мотиви съдът може да извърши преценката за законност, като провери съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им квалифициране (подвеждане под съответна правна норма). Прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от КТ е безвиновно. В случай процесната заповед е достатъчно мотивирана, по начин допускащ недвусмислено определяне на причината за прекратяване на трудовия договор, възможността на съда да провери съществува ли факта, посочен като основание за прекратяване и съответства ли на посочената правна норма и не на последно място възможността на работника да разбере причината, мотивирала работодателя да прекрати трудовото правоотношение и даде възможност за адекватна защита срещу заповедта. Като причина, мотив, за прекратяване на трудовия договор е посочено “съкращаване на щата”. Налице е пълно съответствие между посочения мотив за прекратяване на правоотношението и правната норма, под която е подведено основанието за прекратяван на договора – чл. 328, ал.1, т. 2, предложение второ от КТ, като е посочен и акта на работодателя, въз основа на който обективно е настъпила посочената причина – утвърденото длъжностно разписание в сила от 01.09.2008 год. Задължение на работодателя е да установи по безспорен и несъмнен начин в производството осъществяването на фактите в обективната действителност, които са го мотивирали да предприеме уволнението, съобразно отразеното в обстоятелствената част на заповедта. Това е сторено с представените и приети в съдебно заседание заверени копия от длъжностно разписание, в сила 01.09.2008 год., утвърдено със Заповед № РД 09-533/28.08.2008 год. на Министъра на земеделието и храните, касаещо Областна дирекция „Земеделие” – гр. Пловдив, както и подчинените и Общински служби земеделие и гори, включително ОСЗГ Първомай, както и предходното щатно разписание, утвърдено със Заповед № РД 09-252/16.05.2008 год. на Министъра на земеделието и горите, касаещо ОСЗГ Първомай, действащо от 16.05.2008 год. до 01.09.2008 год.

За да бъде уволнението поради съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал.1, т.2 КТ законно е необходимо да е налице реално съкращаване на щата, промените в щатното разписани да са извършени от органа, който има право да ги извършва и да е налице към момента на уволнението. Представената Заповед № РД 09-533/28.08.2008 год. на Министъра на земеделието и храните, е диспозитивен и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, издадена е от дъжностно лице в кръга на службата му и съставлява доказателство за извършените от него действия. Министърът е компетентният орган да одобри длъжностното разписание на Министерството на земеделието и храните, съответно подведомствената Областна дирекция Земеделие и съответните общински служби, с оглед нуждите на дейността към дадения момент, съответно сключване и прекратяване на трудовите договори. Трудовият договор на ищеца е прекратен след като е имало реално съкращаване на щата.

При реално съкращаване на щата когато една и съща длъжност се заема от няколко лица и се съкращават не всички бройки, или се съкращава една от няколко еднородни длъжности, работодателят е длъжен да направи подбор при съкращаването между всички лица, заемащи сходни или еднородни длъжности, по критериите на чл. 329 от КТ - квалификация и подходящност. В случая обаче не е налице посочената хипотеза, тъй като единствено ищецът е бил на трудов договор и неговата длъжност – старши специалист, е била само една в ОСЗГ Първомай, видно от представените щатни разписания, поради което и не са налице данни да е имало други сходни или еднородни длъжности с оглед на което за работодателя не е възникнало задължение за извършване на подбор.

Мотивиран от изложеното, съдът счита, че недоказани останаха твърденията на ищеца в настоящото производство за незаконосъобразност на издадената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, поради което и исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 и 2, във вр. с чл. 333, ал.1, т.2 от КТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ищецът претендира и обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, като моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 872 лева обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за това, че е останал без работа, в следствие на незаконното уволнение, за периода 28.10.2008 год. – 30.03.2009 год. /уточнение направено в съдебно заседание на 11.03.2009 год. Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Тъй като не е налице незаконно уволнение, то и обусловеният от изхода на първия, иск за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението се явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

С оглед оставяне без уважение на предявените искове, не е налице и основание за присъждане на разноски, съобразно искането на ищеца.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Д.Д., с ЕГН: **********,***, против Министерство на земеделието и храните – София, представлявано от министър В. Ц., за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № РД–44–1914/23.10.2008 год. на Министъра на земеделието и храните София, с която е извършено и възстановяването му на заеманата от него длъжност преди уволнението – старши специалист в МЗХ, с място на работа ОСЗГ Първомай, на основание чл. 344, ал.1, т. 1 и 2 от КТ.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Д.Д., с ЕГН: **********,***, против Министерство на земеделието и храните – София, представлявано от министър В. Ц., за заплащане на сумата от 872 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода 28.10.2008 год. – 30.03.2009 год.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от обявяването му – 16.04.2009 година, съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Районен съдия: /п/

ЕК/НК